Доклад за стратегическа екологична оценка програма за Югоизточна Европа
Тематичната стратегия за защита и консервация на морската околна среда
Изтегляне 0.89 Mb.
|
| Тематичната стратегия за защита и консервация на морската околна среда си поставя за цел да постигне добър екологичен статус на морските води на ЕС до 2021 и да опази ресурсната база, върху която се гради морско-обусловената икономика и социални дейности (Комуникация 2005 505).
Страните по Карпатската конвенция (Член 6) ще предприемат съответните мерки, за да стимулират прилагането на политики за устойчиво използване на водните ресурси с планиране на земеползването, и си поставят за цел да провеждат политики и изпълняват планове, основани на интегриран подход за басейново управление на реките, като се отчита значението на замърсяването и управлението на наводнения, превенцията и контрола и ограничаване на раздробяването на водните хабитати.
Опазването на почвите от замърсяване и ерозия е една от целите на 6та Програма за действие и на Тематична стратегия за опазване на почвите. Стратегията съдържа Комюнике на ЕК до европейските институции, предложение за рамкова директива (европейски закон) и Оценка на въздействието (Комюнике 2006 231). Политиката на ЕС по отпадъците има потенциал да допринесе за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда от използването на ресурси. Ограничаването на генерирането на отпадъци ще увеличи ресурсната ефективност на европейската икономика и ще намали отрицателното въздействие от използването на природни ресурси. Основните цели на политиката на ЕС по отпадъците са да бъде предотвратено производството на отпадъци и да се стимулира повторното използване, рециклиране и възстановяване с цел ограничаване на отрицателното въздействие. Дългосрочната цел за ЕС е да се превърне в рециклиращо общество, което се стреми да намали производството на отпадъци и използва отпадъците като ресурс (Комюнике 2005 666). Протоколът за опазване на почвите от Алпийската конвенция предвижда мерки за определяне на защитени зони, зони в риск или заплашени от ерозия, а също така икономично и разумно използване на почви и суровини, както и някои дейности като земеделие, горско стопанство и туризъм (Съвет 2005 923). Общите цели и принципи на Конвенцията за защита и устойчиво развитие на Карпатите представляват широкообхватна политика и сътрудничество за опазване и устойчиво развитие на Карпатите с оглед подобряване на качеството на живот, засилване на местните икономики и общности и консервация на природните ресурси и културно наследство. За да бъдат постигнати тези цели, Страните ще предприемат съответните мерки като принципи на превенция и предпазване, принципа на “замърсителят плаща”, гражданско участие и включване на заинтересовани страни, транс-гранично сътрудничество, интегрирано планиране и управление на земните и водни ресурси, програмен подход, и екосистемен подход (Програма за опазване на околната среда на ООН 2003). Конвенцията на ООН за борба с опустиняването включва задължение за предоставяне на обратна връзка и подготовка на национални, суб-регионални и регионални планове за действие с цел изпълнение на Конвенцията. От декември 2002 г., 185 страни по света са ратифицирали конвенцията7. Главната цел на Тематичната стратегия за устойчиво използване на природните ресурси е да се намали отрицателното въздействие върху околната среда, породено от използването на природни ресурси във все по-бързо развиващата се икономика (Комюнике 2005 670).
Посредством Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния Икономическата комисия за Европа на ООН адресира някои основни екологични проблеми на региона чрез научно сътрудничество и договаряне на политики. Целта на конвенцията е Страните да положат усилия да ограничат и постепенно намалят и предотвратят замърсяването на въздуха в това число и трансграничното замърсяване на далечни разстояния (окиселяване, еутрофикация и озон в близост до земната повърхност). Тя бе разширена от осем протокола, които определят конкретни мерки на Страните за намаляване на емисиите замърсители на въздуха. Страните разработват политики и стратегии за борба с изпускането на замърсители във въздуха чрез обмен на информация, консултации, проучвания и мониторинг. Протоколите, също така, задават нива на критично въздействие от навлизане на серни и азотни съединения и тежки метали, както и критични нива на наличие на озон в горите и земеделските култури. Националните тавани на емисии от замърсители определят горната граница на общите емисии от четирите замърсители, причиняващи окиселяване, еутрофикация и високо равнище на озон в близост до земната повърхност (SO2, NOx, VOCs, NH4) за всяка страна-членка, но оставя всяка страна да решава какви мерки да предприеме, за да изпълни тези нива (2001/81/ЕС). Тематичната стратегия за замърсяването на въздуха поставя цели за намаляване на определени замърсители и подсилва законодателната рамка за борба със замърсяването на въздуха, като бъде усъвършенствано екологичното законодателство и съображенията за качеството на въздуха бъдат интегрирани в свързани политики (Комюнике 2005 446). Рамковата директива за качество на въздуха (Комюнике 1996/62/ЕС) и нейните четири дъщерни директиви определят цялостната рамка за оценка и управление на качеството на обкръжаващия въздух. Проблемите, свързани с измененията в климата са засегнати в Рамковата конвенция за измененията на климата на ООН и допълнителния Протокол от Киото (РКПК 1997), които поставят следните цели за намаляване на вредните емисии, които да бъдат постигнати в периода 2008-2012 спрямо нивата за Европа от 1990 г.: 8% (ЕС-15, България, Румъния, Словакия, Словения), 6% (Унгария) и 5% (Хърватска). (Решение 280/2004/ЕС). Следвайки Директивата за насърчаване производството на електроенергия от възобновяеми източници (ВИ) на вътрешния пазар на електроенергия, страните-членки следва да предприемат стъпки, за да повишат потреблението на електроенергия от ВИ до 22% за ЕС-25 до 2010 г. Директивата съдържа и национални индикативни цели (2001/77/ЕС). Планът за действие за енергийна ефективност очертава рамката от политики и мерки с оглед активизиране на процеса по постигане на над 20%, или равностойността на 60 милиарда евро годишно, от потенциала за икономии в първичното потребление на ЕС до 2020 г. (Комюнике 2006 545). Директивата за енергийна ефективност на сградния фонд надгражда над поставените в по-ранни директиви цели за подобряване на енергийната ефективност и поставя ударението върху увеличаване на енергийната ефективност на обществени, търговски и частни сгради в страните-членки (2002/91/ЕС). Бялата книга за европейска транспортна политика 2010 въвежда изискване за модерна транспортна система, която да бъде устойчива от икономическа, социална, както и екологична гледна точка. Един от резултатите от Междинния преглед на бялата книга на транспорта на ЕС през 2001 г. е, че мобилността следва да се разглежда отделно от отрицателните последствия, като се използват широк спектър от инструменти. Трябва да бъде отчитана и възможността технологиите да доведат до по-екологичен транспорт и в частност да намалят емисиите от парникови газове. В допълнение, където е възможно е добре да бъдат въвеждани по-екологични форми на транспорт, особено за дълги разстояния, в градски зони и в транспортни коридори с висок трафик (Комюнике 2001 370 и Комюнике 2006 314). Страните от Карпатския регион (Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Украйна), подписали Карпатската конвенция8, ще провеждат широкомащабна политика и ще си сътрудничат с цел опазване и устойчиво развитие на Карпатите. Страните ще утвърждават чисти производствени технологии, с оглед предприемането на адекватни мерки за предотвратяване и реакция на производствени аварии и техните последствия, както и за да запазят човешкото здраве и планинските екосистеми. Страните ще водят политики, насочени към въвеждането на екологични методи за производство, пренос и използване на енергия, които свеждат до минимум вредните последствия за биоразнообразието и ландшафта, в т.ч. и по-широко използване на възобновяеми източници на енергия и мерки за енергийна ефективност.
През 2003 г. Европейската комисия прие Стратегия за околната среда и здравето, чиято основна цел е да намали заболеваемостта, дължаща се на екологични фактори в Европа. След Стратегията бе изработен План за действие за околната среда и здравето 2004-2010, в който се предлага създаването на Интегрирана информационна система за околната среда и здравето, както и прилагане на координиран подход за Човешки биомониторинг от страните-членки, който да доведе до по-висока ефективност на оценките на въздействието върху човешкото здраве (Комюнике 2003 338). Една от главните цели на 6та Програма за действие е да бъде намален броят на хората, изложени на постоянен шум от обществен или индивидуален трафик (ЕП 2002). Ограничаването на вредното въздействие върху човешкото здраве, породено от високи нива на шум е цел на Директивата за екологичния шум (2002/49/ЕС) що се отнася до въпроси, свързани с оценката и управлението на екологичния шум. Но емисиите шум от трафик и от индустрията също имат въздействие върху човешкото здраве. На базата на хармонизирани индикатори следва да се разработят «стратегически шумови карти» за основни пътни артерии, железопътни линии, летища и агломерации и да бъдат приети планове за действие, целящи намаляване на шума9.
Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие поставя цели, които следва да бъдат изпълнени в глобален аспект до 2010 г. В съпътстващия документ към конвенцията (COBD VI/26) Страните поемат ангажимент за по-ефективно и последователно изпълнение на трите цели на Конвенцията, да постигнат до 2010 съществено намаляване на настоящия темп на загуба на биоразнообразие в глобален, регионален и национален мащаб като средство за борба с бедността и в полза на всички живи организми на земята. Една от целите на Европейската стратегия за устойчиво развитие (Киевска резолюция за биоразнообразието) е да ограничи загубата на биоразнообразие до 2010 г. (Комюнике 2001 264) като Комюникето включва също така и разработка “Да спрем загубата на биоразнообразие и повече. Услуги за поддържане на екосистеми за човешко благосъстояние". (Комюнике 2006 216). Защитата и въстановяването на естествените системи с оглед поддържането на многообразие от видове е също така цел и на 6та Програма за действие, както и на Стратегията за биоразнообразието на Европейската общност (Комюнике 1998 42). След разширяването на ЕС законодателството, уреждащо опазването на околната среда - Директивата за птиците (79/409/ЕЕС) и Директивата за хабитатите (92/43/ЕЕС) – следва да се прилага на една доста по-голяма територия. Тези директиви представляват законодателната рамка за защита и опазване на дивата природа и хабитати в ЕС, тъй като страните – членки са длъжни да определят защитени зони в рамките на мрежата Натура 2000. Необходимо е всички зони да бъдат договорени и определени в периода до 2010 г. (ЕЕА 2005). Европейският съюз е страна по Протокола от Картаген за биозащита10, който се стреми да защити биологичното разнообразие от потенциални рискове, породени от модифицираните организми в резултат на модерните биотехнологии. Страните по Карпатската конвенция11 (член 4) ще прилагат политики, насочени към опазването, устойчивото използване и въстановяване на биологичното и ландшафтно разнообразие в Карпатите. Страните по Карпатската конвенция (член 8) ще прилагат политики на устойчиво планиране и развитие на транспортните системи и инфраструктурата, които отчитат спецификите на планинското развитие и взимат предвид защитата на застрашени области, особено богати на биологични видове, миграционни пътища или зони от международно значение, както и защита на биоразнообразието и ландшафта, и на зони с туристическо значение. Страните ще предприемат съответни мерки за постигането на високо ниво на защита и устойчиво развитие на естествените и полу-естествени местообитания, тяхната взаимовръзка и непрекъснатост, и на видовете от флората и фауната, които са характерни за Карпатите, в частност защита на застрашени видове, разпространени видове и големи хищници. Страните ще си сътрудничат в създаването и поддържането на Мрежа за защитените видове в Карпатите, както и ще разширят консервацията и устойчивото управление на местата, извън защитените зони.
Европейската конвенция за ландшафта13 (ЕКЛ) е част от работата на Съвета на Европа за защита на природното и културно наследство, планиране на пространството, опазване на околна среда и местно самоуправление. Целите на Конвенцията са да насърчава защитата, управлението и планирането на европейския ландшафт и да организира европейското сътрудничество в областта на ландшафта. Ограничаването на преобразуването на земеделска земя е една от целите на 6та Програма за действие и на тематичните документи, свързани с нея като например Тематичната стратегия за градско развитие (Комюнике 2005 718), Стратегията на ЕС за устойчиво развитие (Комюнике 2001 264), и Прегледа на стратегията на ЕС за устойчиво развитие (Съвет 10117/06). Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) призовава страните да подпишат Конвенцията за световното наследство и да създадат гаранции за опазването на своето природно и културно наследство, както и да номинират места от националната си територия, които да бъдат включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО (ЮНЕСКО 1972). Другите свързани конвенции на ЮНЕСКО, които си поставят за цел опазването на културното наследство са Конвенцията за защита и утвърждаване на разнообразието от културни дадености (2005), Конвенцията за опазването на нематериалното културно наследство (2003) и Универсалната декларация за културно многообразие (2001). На 18/01/2006 Европейската комисия предложи директива за оценка и управление на наводненията. Тя цели да намали и управлява риска от наводнения и свързаните с него опасности за човешкото здраве, околната среда, инфраструктурата и собствеността. Според проектодирективата страните-членки следва първо да извършат предварителна оценка, за да определят речните басейни и свързаните с тях крайбрежни зони, които са рискови. След това те трябва да изготвят карти за риска от наводнения за всяка такава зона и да разработят планове за управление на наводнения, които поставят ударението върху превенция, защита и подготвеност (Комюнике 2006 15). Страните по Карпатската конвенция (член 3) ще прилагат подход на интегрирано управление на земните ресурси чрез развитие и прилагане на инструменти като планове за управление относно зоните на действие на Конвенцията. Освен това (член 11) те ще изпълняват политики, насочени към съхраняването и утвърждаването на културното наследство и на традиционните обичаи на местните хора, занаяти и маркетинг на местни стоки, произведения на изкуството и занаятите. Страните ще си поставят за цел да съхранят традиционната архитектура, практики на земеползване, местни породи домашни животни и сортове растения, както и устойчиво използване на дивите растения в Карпатите (ЕПООН 2003). Алпийската конвенция14 е рамково споразумение за защита и устойчиво развитие на алпийския регион и е подписана от Австрия, Франция, Германия, Италия, Щвейцария, Лихтенщайн, Словения и ЕС. Страните по Конвенцията ще водят широкообхватна политика за съхраняване и опазване на Алпите като прилагат принципите на превенция, принципа “замърсителят плаща” и на сътрудничество след внимателна преценка на интересите на всички алпийски страни, техните алпийски региони и ЕС, както и чрез разумно и устойчиво използване на ресурси.
5 ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ И ВЕРОЯТНО РАЗВИТИЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА Оценката на настоящото състояние и възможното развитие на характеристиките на околната среда отразява обобщения преглед и основните теми за зоната на приложение на програмата. Последвалите разработки се основават на две публикации на Европейската агенция за околна среда: “Трета оценка на околната среда 2003” (Европейска агенция за околна среда (ЕАОС) и “Европейската околна среда – състояние и перспектива 2005” (ЕАОС 2005), към които е прибавена допълнителна литература с транс-национален характер (доклади на Икономическа комисия за Европа на ООН, Организация за икономическо сътрудничество и развитие, Световна банка и др.). Пакетът от качествени анализи очертава основните проблеми на околната среда, свързаните с тях цели, приоритети и области на въздействие от оперативните програми и предлага ясен преглед на основните компоненти15. Очертаването на вероятното развитие на тенденциите без прилагане на програмата (“нулева опция”) представлява основата за цялостна оценка на оперативната програма.
Води – Състояние на околната среда и тенденции (резюме): Проблеми с качеството на водата все още продължават да съществуват особено в източноевропейските страни. Замърсяването обикновено е локализирано в критични точки по долните течения след градовете, индустриализираните и селскостопански райони и минните зони. Няма съществено подобрение на ситуацията с нитратите в европейските подземни води. За да се предоставя питейна вода в задоволително качество и количество, все още са нужни усилия. В централно и източноевропейските страни16 само 25 % от населението (като средна стойност) е свързано с пречиствателни съоръжения за отпадните води. Качеството на водата като цяло е най-силно засегнато от органични и неорганични замърсители (пестициди, тежки метали и пр.) от домакинствата, индустрията и земеделието. Докато точковите източници намаляват влиянието си върху качеството на водата, дифузните източници на замърсяване, особено от селскостопанска дейност, ще доминират в бъдеще. Като цяло няма съществено подобрение на ситуацията с нитратите в европейските подземни води и оттам нитратното замърсяване на подземните води остава значим проблем. Пестицидите причиняват проблеми в качеството на подземните води в много европейски страни. Качеството на речните води в зоната на приложение на програмата показва подобрение на общата тенденция. Въпреки това развитието от селското стопанство, урбанизацията и туризма ще доведе до увеличаване потреблението на вода. Канализираните или регулирани речни области засилват реалните проблеми в сферата на управлението на водите. Устойчивото управление ще продължи да бъде доминантна тема по отношение на водните ресурси. Още повече че много страни-членки все още не са изпълнили напълно Директивата за градските отпадъчни води. В централно и източноевропейските страни само 25 % от населението (като средна стойност) е свързано с пречиствателни съоръжения за отпадните води. Все още има много големи градове, които изпускат отпадните си води непречистени. Като цяло изглежда, че страни, които са имали значителни индустриални предприятия в периода преди 1989 все още поддържат съоръжения, работещи с технологии, които причиняват високи емисии. Високи емисии от органични замърсители във водите все още се регистрират в страни като Унгария, Словения, България, Румъния и Сърбия. Въпреки че изпускането на отпадни води в крайбрежните райони е намаляло благодарение на регулации като Директивата за градските отпадъчни води или Директивата за качеството на водите за къпане, концентрацията на хранителни вещества, особено в близост до речните устия или големите градове са много по-високи от естествените или фонови нива (Еутрофикация). Данните за Черно море показват, че изхвърлянето на непречистени отпадни води в реките са най-големите източници на азот и фосфор. Всички крайбрежни градове на Средиземно море изхвърлят (пречистени или непречистени) каналните си води в морето и само 4% са третично третирани, което показва, че навлизането на хранителни вещества от този източник може да е високо. В южните и източните страни от зоната на приложение на програмата изразходването на вода за селскостопански нужди е доминиращото ползване на вода. Изразходването на вода за градски нужди и производство е на относително постоянно ниво. В новите страни-членки и страните-кандидатки за членство в ЕС се очаква потреблението на вода да нараства. Недостиг на вода продължава да съществува в някои части на Южна Европа, като там има съчетание от малка наличност вода през периоди на засушаване или ниско речно ниво и големи нужди, особено за селското стопанство. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|