Доклад за стратегическа екологична оценка програма за Югоизточна Европа



страница3/6
Дата06.10.2017
Размер0.89 Mb.
#31749
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6

5.2 ПОЧВИ
Почви - Състояние на околната среда и тенденции (резюме):
Основните проблеми и съществени рискове за почвата и нейните възможности са необратимите загуби поради капсулиране на земята и ерозия, продължаващо замърсяване от локални и дифузни източници, вкиселяване, засоляване и уплътняване на почвата. Замърсяването на почвата от локални източници, главно общинските и индустриални сметища и индустриалните дейности, е широко разпространено в някои части на зоната на приложение на програмата.
Замърсяването на почвата от локални източници, главно общинските и индустриални сметища и индустриалните дейности, е широко разпространено в зоната на приложение на програмата. Горещи точки могат да бъдат идентифицирани в долината По (Италия), “Черния триъгълник” (Словакия) и голям брой военни бази, което произтича от минали дейности и лоши управленски практики в Източна Европа. В Босна и Херцеговина 25% от обработваемата земя е унищожена от войната и добива на полезни изкопаеми.
Сметищата все още са преобладаващият начин за третиране на отпадъците в повечето страни от Централна и Източна Европа. В новите страни-членки, където се полагат големи усилия и се правят инвестиции за хармонизиране с достиженията на правото на ЕС, ситуацията се развива бързо, но все още преобладава използването на сметища. Има големи несъответствия между отделните страни-членки, от такива с ниски нива на рециклиране (90% използване на сметища, 10% рециклиране и извличане на енергия) до други, които действат според принципите на устойчивото управление на отпадъците (10% използване на сметища, 25% извличане на енергия и 65% рециклиране) (Комюнике 2005 666).
Общинските отпадъци, разглеждани като индикатор, който описва ресурсоемкостта на икономиките в Европа, продължават да се увеличават. Събирането на общински отпадъци през 2003 варира значително между 612 кг на глава от населението и 319 кг на глава от населението. Общинските отпадъци представляват приблизително 14% от общия размер на отпадъците в Западна Европа и 5% в Централна и Източна Европа. Целта на ЕС да се ограничи генерирането на общински отпадъци до 300 кг на глава от населението на година до 2000 г. не е постигната.
Особено в някои източноевропейски страни уплътняването вследствие на натоварване поради използването на тежкотоварни земеделски машини води до загуба на плодородна земя. Уплътняването и деградацията на почвата чрез свързаните с туризма дейности (развитието на места от туристически интерес, транспортна инфраструктура и пр.) e допълнителна причина за състоянието на средиземноморските бреговете.
Графика 5-2: Степен и обхват на уплътняването на почвите в Европа (ЕАОС 2003)

Уплътняване на почвата

(светло оранжево) Леко

(тъмно оранжево) Умерено

(червено) Силно

(жълто) Не е отчетено уплътняване

(бяло) Няма данни

(сиво) Извън покритието на данните


Умерено до високо засоляване е засегнало земеделските земи в средиземноморския регион и Източна Европа, главно като резултат от неподходящи напоителни системи. Например засоляването засяга 16 милиона хектара или 25% от напояваните земеделски земи в Средиземноморието.
Смята се, че около 25% от земята в Европа е в риск от ерозия, като най-много проблеми има в районите на Средиземно и Черно море, както и на Балканския полуостров. Страните с най-големи площи в риск са Гърция, Унгария, Италия и Молдова. При по-сух климат ерозията увеличава и риска от опустиняване. Сушите често се прекъсват от силни бури, които могат да отмият големи количества почва. Пораженията от вкиселяването, породено от загубата на геохимичната структура на почвата, ще се проявят в дългосрочна перспектива.


    1. ВЪЗДУХ, КЛИМАТ


Въздух, климат - Състояние на околната среда и тенденции (резюме):
Развитието в нивата на емисиите на няколко замърсители на въздуха (вкл. парниковия газ) е тясно свързано с дейностите в икономически сектори като производство на енергия, индустрия, жилищно строителство и транспорт. Технологичните подобрения, които водят до намаляване на емисиите се компенсират поради увеличените енергийни и транспортни нужди. Въпреки намаляването на енергоемкостта през последните 10 години, нуждата от енергия все още се увеличава. Крайната консумация на енергия в зоната на действие на програмата е нарастнала с около 4% в периода 1990-2002 г.
В Централна и Източна Европа емисиите на замърсители на въздуха (вещества, които водят до вкиселяване и еутрофикация и озонови прекурсори в близост до земната повърхност) са намалели значително от 1990 г. насам в резултат на икономическите промени.
Въпреки това замърсяването на въздуха остава сериозен проблем за населението в повечето големи градове. Въпреки спада на краткосрочните пикови концентрации, дългосрочните средни озонови концентрации в близост до земната повърхност продължават да се увеличават и излагането на фини прахови частици (PM10) може да се превърне в най-големия потенциален здравен проблем. Транспортът е основната причина за проблемите със замърсяването на въздуха в Западна Европа. Технологичният напредък противостои на бързорастящата нужда от развитието на шосейния транспорт.
Графика 1:

Емисии окиселяващи вещества на глава от населението, 2002

Забележка: SO2, NH3 и NOx (изразен като NO2); факторите са NOx 0.021, SO2 0.031 и NH3 0.058. Резултатите са изразени в еквиваленти на окиселяване
Намаляването на замърсяването в Западна Европа е резултат основно от промяна на използваните горива, пречистването на индустриалните газове и въвеждането на тристепенни катализатори за колите. Стойностите на глава от населението в западната част на зоната на приложение на програмата са по-ниски, а източната част се характеризира с по-високи емисии (виж графиката, ЕАОС 2005).
Градските зони ще бъдат изправени и пред замърсяване с фини прахови частици. Въпреки че ще последват допълнителни мерки (напр. поставянето на филтри в дизеловите коли), много градски зони в ЕС-25 ще продължат да имат опасни концентрации на прахови частици в резултат на увеличаващия се шосеен транспорт, но също и на други източници като слабото горене.
Емисиите на озонови прекурсори са намалели с 1/3 от 1990 г. насам и повечето страни трябва да се съобразяват с европейските тавани на емисии. Основната причина е затварянето на старите съоръжения в източния регион поради икономическите промени. За съжаление комплексният химически състав на градския смог предполага, че въпреки намаляването на емисиите на озоновите прекурсори, годишните концентрации на озон слабо са се увеличили. Особено регионите в Южна Европа като Албания, Македония и гръцките острови ще се изправят пред появата на “летен смог”.
Факт е, че европейският климат се променя. През последните 100 години средната температура се е повишила с около 1,2°C, а 90-те години на 20 век са най-топлата декада от 150 години. Глобалните и европейски средни стойности на температурата се очаква да се повишат с 1,4–5,8°C между 1990 и 2100 г., като според повечето прогнози най-голямо ще е повишаването в Източна и Южна Европа (Италия, Гърция и Украйна).

Предложената цел на ЕС да ограничи повишаването на температурата до максимум 2°C над прединдустриалните нива ще бъде превишена през това столетие. През миналия век морското ниво се е покачило с 0,1–0,2 метра. В Южна Европа и повечето страни в района на Кавказ и Централна Азия се прогнозира валежите през летния период да намалеят до 5% на десетилетие, докато през зимите ще става по-влажно.


Между 1990 и 2004 г. емисиите на парникови газове на страните-членки като част от зоната на приложение на програмата (Австрия, Гърция, Унгария, Италия, Словакия, Словения) като цяло намаляват с -4 % (ЕС-15: -0,9%). През 2002 г. емисиите на парникови газове на България и Румъния са много под нивата, заложени в Протокола от Киото (понижение 8%). Хърватска също намали емисиите на парникови газове от 1990 г. насам17. Последните прогнози от страните-членки показват, че при съществуващите политики и мерки, които вече се прилагат, бъдещите ЕС-15 емисии до 2010 г. се очаква да бъдат само с 0,6% под нивото на базовата година (1990). Общото количество от емисиите на новите страни-членки (с изключение на Кипър и Малта, за които няма налични данни) се очаква да нараства след 2004 г., но до 2010 г. все още ще бъде с 12% под нивото на 1990 г. (Комюнике 2006 658).
Използването на фосилни горива е на първо място сред източниците на емисии на парникови газове. Намаляването на производството в енергийния сектор, индустрията, селското стопанство и количеството отпадъци са частично компенсирани от увеличеното използване на транспорт. В някои страни горите абсорбират CO2 и така правят възможно изпълнението на целите от Киото.
Един от основните приоритети, свързани с промяната на климата е ролята на възобновяемите източници на енергия. През 2005 г. делът на възобновяемата енергия от основната енергийна консумация в ЕС-25 е 6,4% (през 2002 г.: 5,7% - виж графиката по-долу). Делът на енергията, получена от възобновяеми източници, до 2005 г. е достигнал 14% от брутната консумация на електричество в ЕС-2518. По метода на екстраполация на данните обаче се предвижда, че въпреки започналия напредък по постигане на целите, целта от 21%19 за ЕС-25 до 2010 г. няма да бъде постигната при сега действащите политики и мерки. Сега прилаганите политики ще доведат до дял между 18% и 19% в 2010 г. (Комюнике 2004 366).
Графика 5-1: Крайно потребление енергия по тип гориво (%) през 2002 (ЕАОС, 2005)

Легенда:


Синьо: Внос/износ на електричество

Розово: Промишлени отпадъци

Зелено: Възобновяема енергия

Червено: Атомна енергия

Жълто: Газ

Кафяво: Нефт

Сиво: Въглища
Крайното потребление на енергия в зоната на приложение на програмата се е увеличило с около 4% за периода 1990-2002 г. (ЕС-25: увеличение от около 7,4%). Във всички страни-членки от зоната на приложение на програмата енергоемкостта (съотношението между общо енергийно потребление и БВП) показва спад в резултат на икономическите промени (ЕАОС 2005). Транспортът, индустрията и домакинствата имат съпоставими дялове, а транспортът е най-бързо растящият сектор по отношение крайното потребление на енергия от 1990 г. насам.
В повечето страни от зоната на действие на програмата нуждите на товарния и пътнически транспорт се увеличават (виж графиката по-долу). Данните показват увеличение на въздушните емисии от товарния и пътнически транспорт.
Графика 5-3: Тенденции за нуждите от товарен транспорт (тон/км за шосеен, железопътен и речен транспорт) и пътнически транспорт (пътник/км за автомобилен, влаков и автобусен транспорт); индекс 995 = 100 (ЕАОС, 2005)
В зоната на приложение на програмата най-важният начин на придвижване е шосейният транспорт. В западните части той все още е по-разпространен, отколкото в източните. В източноевропейските страни през 90-те години се наблюдава драстична промяна от ползване на железопътен към шосеен и въздушен транспорт. Междинният преглед на Бялата книга за транспорта в ЕС предполага увеличаване емисиите на CO2 , породено от увеличените транспортни нужди. Докато емисиите от въздушен и шосеен транспорт ще се увеличат, емисиите на CO2 от железопътен транспорт ще намалеят (Комюнике 2006 314).
Графика 5-4:

Очаквано развитие на CO2 емисиите, причинени от използването на транспорт в ЕС-25 (1990=100) (Комюнике 2006 314)



5.4 НАСЕЛЕНИЕ, ЧОВЕШКО ЗДРАВЕ
Население, човешко здраве - Състояние на околната среда и тенденции (резюме):

Определен брой заболявания са пряко или непряко свързани със състоянието на околната среда. Особено замърсителите на въздуха и шумът се определят като важни фактори, които оказват влияние на човешкото здраве. Уврежданията, причинени от шум са вследствие главно от увеличената транспортна дейност.


Човешкото здраве е свързано със състоянието на околната среда. Факторите на околната среда причиняват от 1/4 до 1/3 от заболяванията. Излагането на екологични заплахи варира значително между различните групи и области, като в особен риск са децата и възрастните хора.
Развитието в областта на опазването на околната среда води до подобрения в нивата на замърсяване на въздуха и водата в Европа. Транспортът продължава да допринася значително за негативните ефекти върху здравето в Европа чрез инциденти, замърсяване на въздуха и шум.
Пътният трафик е преобладаващ източник на шум за хората, с изключение на тези, които живеят в близост до летища и железопътни линии. В резултат повече от 120 милиона души в ЕС са изложени на значителни нива на шум от предните фасади на жилищата си20.
Влиянието върху здравния статус на други фактори на околната среда и въздействия (напр. климатичните промени и химикалите в околната среда) е резултат от взаимодействия между околната среда и хората. Алергиите, астмата и другите респираторни заболявания водят до хоспитализиране в цяла Европа. Астмата засяга средно 14% предимно от западноевропейските деца. Изчислено е, че дълготрайното излагане на замърсяването на въздуха в големите европейски градове причинява около 60 000 смъртни случая на година21.

5.5 ФАУНА, ФЛОРА, БИОРАЗНООБРАЗИЕ
Фауна, флора, биоразнообразие - Състояние на околната среда и тенденции (резюме):

Богатството на природното наследство е едно от най-големите предимства на зоната, в която се прилага програмата. За да се запази биоразнообразието, през последните 10 години в страните-членки на ЕС беше създадена мрежата Натура 2000. 16,5% от територията е от значение за Общността. Все още обаче загубата на биоразнообразие не е спряла, тъй като много от застрашените диви видове се намират извън защитените зони.


Зоната, в която се прилага програмата е подложена на човешко влияние от дълго време, но въпреки това могат да бъдат открити полуестествени области. Много видове все още остават застрашени на територията на Европа, включително 42% от местните бозайници, 15% от птиците, 45% от пеперудите, 30% от земноводните, 45% от влечугите и 52% сладководните риби. Страните в Източна Европа имат дива природа и биологично разнообразие от глобално значение, видове, които почти са изчезнали от Западна Европа, но сега тези страни са изправени пред огромни проблеми в мониторинга и контрола върху използването на дивата фауна и флора.
Богатството на природното наследство е едно от най-големите предимства на зоната, в която се прилага програмата от гледна точка на устойчивото развитие. Най-ценните естествени екосистеми се намират в граничните райони (напр. между страните от бившата зона на СИВ и западните страни), където икономическото развитие е било ограничено за продължителен период от време.
За да се спре по подходящ начин загубата на биоразнообразие до 2010 г. страните-членки на ЕС създават система за защита в рамките на мрежа Натура 2000. Тя включва специални за­щи­те­ни зони (СЗЗ), обозначени в Директива за птиците и предложени територии от интерес за Общността (пТОИ), които защитават местообитанията според Директивата за запазването на природните местообитания, дивата флора и фауна. 16,5% от територията на страните, които участват в програмата (Австрия, Гърция, Унгария, Италия, Словения, Словакия) е вече част от мрежата Натура 2000, като ситуацията е различна в отделните страни-членки.
Таблица 5-5: Защитени зони в страните-членки на ЕС от Югоизточна Европа, включени в Натура 200022

Държава


Предложени територии от интерес за Общността (пТОИ)

(според Директивата за запазването на природните местообитания, дивата флора и фауна)



Специални защитени зони (СЗЗ) (според Директива за птиците)

No.

Земна [km²]

[%]

Морска

[km²]


No.

Земна [km²]

[%]

Морска

[km²]


Австрия

164

8.884

10,6%




94

9.275

11,1%




Гърция

239

21.643

16,4%

5.998

151

13.136

10,0%

567

Унгария

467

13.929

15,0%




55

13.519

14,5%




Италия

2.255

41.750

13,9%

2.227

503

24.469

8,1%

396

Словения

259

6.359

31,4%

1

27

4.653

23,0%

3

Словакия

382

5.739

11,8%




38

12.295

25,2%




ОБЩО

3.766

98.304

16,5%

8.226

868

77.347

15,3%

966

ЕС

20.789

481.298

12,2%

77.784

4.540

444.368

9,6 %

64.754

Биоразнообразието и природното наследство са засегнати от вредните въздействия на индустриализацията, интензивното земеделие, транспортната инфраструктура, урбанизацията и разрастващите се туристически дейности. Много видове все още са застрашени поради недостатъчния обхват на мрежата Натура 2000 и факта, че голяма част от европейската дива природа е извън защитените области. 35% от предложените територии от интерес за Общността са земеделски земи. Поради това развитието на земеделието (интензификация, пустеещи земи, нови биотехнологии и пр.), както и възможното разрастване на транспортните мрежи заплашват и влияят на биоразнообразието в тези области.


След политическите промени в някои части от зоната на действие на програмата нарастващата урбанизация има най-вредно въздействие върху крайбрежните екосистеми, които са екологично по-крехки. Някои местности са сериозно засегнати от човешката дейност, което оказва негативен ефект както върху човешкото здраве, така и върху околната среда.

5.6 ЛАНДШАФТ И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Ландшафт и културно наследство - Състояние на околната среда и тенденции (резюме):
Югоизточна Европа трябва да се изправи пред последствията от разпростирането на градовете. Бъдещите тенденции за достъпност ще окажат влияние на развитието на градските зони и ландшафта. Наводненията и развитието на крайбрежните райони са предизвикателства пред пространственото планиране и управлението на риска, което оказва и пряко влияние върху материалните активи. Културният ландшафт и местата, свързани с културното наследство са част идентичността на Европа, а съчетаването на тези културни ценности с икономически дейности е едва в началото си.
В Югоизточна Европа делът на населението, което живее в градовете (64%) е относително нисък в сравнение с ЕС-25 (76%). Това се дължи отчасти на ниското ниво на урбанизация в България, Румъния и страните от Западните Балкани, където голяма част от населението живее в селски или полу-градски райони. Има обаче ясна тенденция към субурбанизация на градските райони, която започва в началото на 90-те години на 20 век. Отрицатените ефекти на субурбанизацията стават все по-видими, сегрегацията расте.
Особено Алпите и Карпатите, но също и някои гранични региони имат потенциал на ценен природен ландшафт, преобразен в културен ландшафт чрез използването на традиционни методи на земеделие и наличието на малки населени места. В страните от Югоизточна Европа броят на места, които са значими като културно и природно наследство и са смесена собственост е 111 и повече от 13% са в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО23.
Бъдещите промени в устройството на ландшафта, като резултат от разрастването на градските зони, в голяма степен зависи от развитието на селското стопанство и възможностите за достъп на икономическите центрове. Концепцията за достъпността се основава на допускането, че привлекателността на дадена дестинация се увеличава в зависимост от големината на мястото (изразена в брой население или БВП) и намалява в зависимост от разстоянието, времето за път и цената. Според тази концепция източните страни от Централна и Източна Европа са по-малко достъпни в сравнение с по-западните и южни райони (виж графиката по-долу, Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON) 2004). Плътността на пътната мрежа и магистралите спрямо населението в Източна Европа е много ниска в сравнение със средните стойности за Европа.
Графика 5-6: Потенциален мултимодален достъп 2001 (Европейска мрежа за наблюдение на териториалното планиране, 2004); Карта на 30-те приоритетни оси и проекти (Главна дирекция “Енергия и транспорт”, 2006)24

Легенда: Достъпност (ESPON пространство = 100)


Отнемането на земя, разширяването на градовете и изчезването на традиционния ландшафт ще засегне особено онези райони в Югоизточна Европа, които в близко бъдеще ще станат по-достъпни. Разширяването на високоскоростната транспортна инфраструктура, както и разрастването на летищата и морските пристанища ще имат особена важност за развитието на градските зони. Някои от европейските коридори, свързани с трансевропейската мрежа, включително 30-те приоритетни проекта, ще засегнат ландшафта на зоната на действие на програмата (виж графиката).
В резултат на променящите се начини на земеползване и високия процент уплътнени повърхности през последното десетилетие се наблюдава увеличение в броя на наводненията. Между 1998 и 2004 г. Европа страда от разрушителни наводнения, включително катастрофалните наводнения по течението на река Дунав през лятото на 2002 г. От 1998 г. насам всички наводнения, регистрирани в Европа, са взели 700 жертви, около половин милион хора са се преселили и обезщетенията за икономически загуби възлизат на поне 25 билиона евро. С наводненията в Австрия, България и Румъния през лятото на 2005 тези числа дори са нараснали (Комюнике 2006 15). Обхватът и честотата на наводненията е възможно да се увеличат в бъдеще като резултат от промени в климата, неуместно управление на реките и строителни дейности в районите с висок риск от наводнения.
Оттокът на река Дунав и другите основни речни системи нараства в Централна и Източна Европа, с по-големи наводнения и по-силни речни засушавания. Укрепването и издълбаването на речните корита увеличават речната ерозия, като правят речните корита по-дълбоки, нивото на водата спада и се прекъсва контактът на реката с нейните разливи. Това води до спад в нивото на свободните подпочвени води в околните водоносни пластове и увеличено отлагане на кал и глина в зоната на речен разлив.
Вероятността за други природни и предизвикани от човешката дейност бедствия също нараства. Докато в централните и северни области на Европа през последните няколко години се наблюдава увеличение в нивото на валежите, в Средиземноморския регион в бъдеще ще има по-малко валежи от дъжд и сняг и това ще доведе до по-висок риск от засушавания и горски пожари. По-крайните метеорологични явления ще бъдат истинска заплаха за човешкото здраве, икономическото благосъстояние и материалните активи.




  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница