Доклад за стратегическа екологична оценка програма за Югоизточна Европа
Изтегляне 0.89 Mb.
|
|
Превод от английски език Стратегическа екологична оценка ДОКЛАД ЗА СТРАТЕГИЧЕСКА ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА Програма за Югоизточна Европа 2007 -2013 Версия 2-2 Югоизточна Европа включва: Албания, Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, бивша югославска република Македония, Гърция, Унгария, Италия, Молдова, Черна гора, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, (части от) Украйна и (части от) Турция 21 март 2007 Австрийски институт по екология Издател:
Seidengasse 13, 1070 Wien P: +43/1/523 61 05-0 F: +43/1/523 58 43 E: koblmueller@ecology.at
Koblmuller Manfred, Pladerer Christian, Meissner Markus Външен консултант: Dallhammer Erich (Консултант на АИЕ) Моля изпращайте писмени или електронни коментари на горепосочените контакти. СЪДЪРЖАНИЕ
Координационното звено по Програма за Югоизточна Европа 2007 – 2013 разработи проект за оперативна програма за транснационално сътрудничество в съответствие с Член 6 от Регламента относно Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР).1 Съгласно разпоредбите на Директива за стратегически екологични оценки (2001/42/ЕС) бе направена Стратегическа екологична оценка (СЕО) на оперативната програма. Докладът от оценката е изработен съгласно Анекс І от Директивата за СЕО. Текущо състояние на околната среда В този раздел на базата на европейски доклади за състоянието на околната среда накратко е описан екологичният контекст, в който ще бъде прилагана програмата за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа. Все още са нужни допълнителни усилия за подобряване на общото състояние на въздуха, почвите, водните ресурси и защитата на фауната, флората и биоразнообразието. Разнообразието на националното природно богатство на страните е най-големият актив на програмата. Независимо, че в последните десет години мрежата Натура 2000 беше установена в повечето страни-членки, загубата на биоразнообразие продължава. Югоизточна Европа трябва да отчете последствията от нарастващата разпръснатост и разширяване на градските зони. Бъдещите форми на достъпност ще окажат въздействие върху промените в развитието на градовете и природната среда. Цели и приоритети на програмата В съответствие със Стратегическите насоки на общността (Лисабон/Гьотеборг) стратегическата цел на програмата е да установи транснационални партньорства по въпроси от стратегическо значение с цел подобряване на процеса на териториална, икономическа и социална интеграция и да допринесе за сближаването, стабилността и конкурентоспособността:
Методология на оценката на въздействието За всяка сфера на интервенция бяха анализирани възможните последствия за околната среда, като бяха следвани «насочващи въпроси» и целите за опазване на околната среда на базата на законодателството и стратегическите политики на международно, европейско и държавно ниво. Тъй като никоя от сферите на интервенция не е подробно описана по начин, който да позволи извършването на количествена оценка, оценката е основно насочена към качествено описание на възможното въздействие (положително, неутрално, отрицателно) върху съответните компоненти на околната среда в съответствие с Директивата за СЕО (2001/42/ЕС). Възможно въздействие на програмата върху околната среда Програмата предвижда положително въздействие върху компонентите на околната среда в резултат на планираните дейности за транснационално сътрудничество и икономическо развитие. Приоритетна ос 1 подкрепя създаването или преструктурирането на мрежи за иновации и нови технологии, което ще доведе до по-голямо приложение на най-добрите технологии и - в средносрочен план - до по-висока енергийна ефективност в производствения сектор и сектора на услугите. Приоритетна ос 2 подкрепя опазването на околната среда и природните ресурси и има положително въздействие върху повечето елементи на околната среда, в т.ч. биоразнообразието и общественото здраве. Приоритетна ос 3 цели промяна в международните рамкови условия за насърчаване, планиране и експлоатиране на основни и второстепенни транспортни мрежи и мулти-модални платформи. Приоритетна ос 4 стимулира дейности за подобряване на условията за живот в градските зони и води до положителен ефект върху водните ресурси, почвите, въздуха и здравните рискове, свързани със замърсяването на околната среда. Оценката на възможните положителни или отрицателни последствия не може да бъде направена за всички сфери на интервенция, поради липса на пълна информация за възможните дейности с отложен във времето резултат. Някои дейности изглежда имат само временно въздействие върху околната среда (например "Създаване на благоприятна среда за иновативно предприемачество"). Отрицателното въздействие върху околната среда не може да бъде изключено, в случаите когато програмата предвижда подкрепа за изграждането на транспортна инфраструктура (пътища, железопътни линии, плавателни канали), без да бъдат отчитани екологичните последствия. Това може да доведе до увеличено отнемане на земя, нарушаване на естествени местообитания и допълнителни вреди, свързани със замърсяване на въздуха и високи нива на шум в определени зони. Продължаващото прилагане на рискови технологии (като генно модифицирани семена) или небалансираната експлоатация на енергийни ресурси може да има отрицателно въздействие върху ландшафта, почвите и биоразнообразието. Тези ефекти трябва да бъдат взети предвид чрез въвеждането на строги критерии за подбор на проектите. Основни резултати и препоръки Повечето от програмните приоритети и сфери на интервенция ще доведат до положително въздействие върху съответните компоненти на околната среда. Не се очаква съществено отрицателно въздействие върху околната среда, тъй като ще бъдат разработени критерии за подбор на проекти, които отговарят на конкретните цели на оперативната програма и на цялостния принцип за «подкрепа на устойчивото развитие» . Изпълнението на програмата следва да се съсредоточи върху ключовите въпроси на дългосрочното балансирано развитие в транснационален контекст, като намаляване на отрицателното въздействие върху измененията в климата, контрол над въздушните емисии, съвместно управление на природните богатства, устойчиви транспортни системи и интегрирано управление на риска.
По силата на Европейска директива 2001/42/ЕС за оценката на въздействието на определени планове и програми върху околната среда (позната като Директивата за СЕО) бе извършена Стратегическа екологична оценка на Програмата за Югоизточна Европа 2007 – 2013. Целта на тази директива е да предостави високо равнище на защита на околната среда и да допринесе за интегрирането на екологичните проблеми в подготовката и приемането на планове и програми, насочени към стимулиране на устойчивото развитие (Член 1). Основен елемент на Директивата за СЕО е изискването за Определяне на ключови компоненти на околната среда (Член 3), който определя географската зона на приложение, времевия период на измерване на тенденции и въздействие, както и съответните компоненти на околната среда, които трябва да бъдат разгледани в рамките на СЕО. Освен това следва да бъде определен метод на оценка, както и метод за избор и оценка на разумни алтернативи. Директивата предвижда съответните държавни институции, отговорни за опазването на околната среда, да бъдат консултирани при подготовката на доклада за определяне на ключови компоненти на околната среда. На базата на екологичната оценка (Член 5 и 8 и Анекс І) следва да бъде изготвен доклад за стратегическа екологична оценка, който да съдържа следната информация:
Екологичният доклад и предложените варианти трябва да бъдат взети предвид при подготовката на оперативната програма и преди нейното приемане. Проектопрограмата и екологичният доклад трябва да бъдат предоставени за Консултации (Член 6 и 7) на властите, обществеността и на съседни страни – членки, които могат да бъдат засегнати от екологичните последствия. Страните – членки извършват мониторинг на съществените екологични последствия от изпълнението на плановете или програмите, за да идентифицират на ранен етап непредвидено вредно въздействие и да могат да предприемат подходящи възстановителни действия (Мониторинг (Член 10)
Съгласно “целта за европейско териториално сътрудничество” на Европейския фонд за регионално развитие (Член 6 на Регламент (ЕС) 1080/2006) Фондът ще съсредоточи отпусканата помощ – наред с други сфери – върху изграждането и развитието на транснационално сътрудничество чрез финансиране на мрежи и дейности, осигуряващи интегрирано териториално развитие. Те са насочени основно към следните приоритети: а) иновации: създаване и развитие на научни и технологични мрежи, разширяване на регионалните възможности за научни изследвания и технологично развитие и увеличаване на капацитета за иновации, в случаите, когато те имат пряк принос за балансираното икономическо развитие на транс-националните зони. б) околна среда: управление на водните ресурси, енергийна ефективност, превенция на риска и дейности по опазване на околната среда с ясно транс-национално измерение. в) достъпност: дейности за подобряване на достъпа до и качеството на транспортните и телекомуникационните услуги, когато те имат ясно изразено транс-национално измерение. г) устойчиво развитие на градските зони: засилване на полицентричното развитие на транснационално, национално и регионално равнище с ясен транснационален ефект. 2.2 ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ОПЕРАТИВНАТА ПРОГРАМА Резюмето е базирано на оперативна програма, проект 2-2 от 19 март 2007 г. Пространството на Югоизточна Европа е хетерогенна европейска зона: страни-членки на ЕС, потенциални страни-кандидатки от Западните Балкани, Турция и съседни на ЕС държави като Молдова и Украйна. Зоната на приложение на програмата обхваща 17 страни с общо население от 269 милиона души и представлява една от най-разнообразните и комплексни зони на транснационално сътрудничество в Европа. Това е единствената транснационална Програмна зона с толкова голям брой страни, които не са членки на ЕС (страни-кандидатки, потенциални кандидати и трети страни). Програмата възприема подход на общите предизвикателства, като съсредоточава вниманието основно върху въпроси от стратегическо значение. Ключовите предизвикателства на транснационалната политика са определени както следва:
Обща цел на програмата: Програмата ще развива транснационални партньорства по въпроси от стратегическо значение с цел да подобри процеса на териториална, икономическа и социална интеграция и да допринесе за сближаването, стабилността и конкурентоспособността. Общата цел ще бъде постигната чрез следните специфични цели: Специфична цел 1: Програмата за сътрудничество в ЮИЕ ще подпомага иновациите, предприемачеството, икономиката на знанието и информационното общество посредством дейности на транснационално ниво. Специфична цел 2: Програмата за сътрудничество в ЮИЕ ще подобри атрактивността на регионите и градовете като отчита принципите на устойчивото развитие, достъпността на физическата среда и на знанието, и качеството на околната среда чрез интегрирани подходи и транснационални дейности. Специфична цел 3: Програмата за сътрудничество в ЮИЕ ще подпомага интеграцията като оказва подкрепа за постигане на балансиран капацитет за транснационално териториално сътрудничество на всички нива Изпълнение на целите на програмата Крайъгълен камък на изпълнението на целите на програмата е разработването на видими и конкретни проекти за сътрудничество, наличието на възможност за генериране на проекти отгоре-надолу в допълнение към проектите, разработени отдолу-нагоре-, очертавайки възможни дейности и гаранции за качествени партньорства. Хоризонталното приложение на програмата ще се подчинява и отчита принципите на ЕС за "Утвърждаване на устойчивото развитие, равните възможности и липса на дискриминация, както и принципа на субсидиарност”. Приоритетни оси Приоритетна ос 1 “Подпомагане развитието на иновациите и предприемачеството” ще допринесе в частност за бъдещото развитие на Югоизточна Европа като място, подходящо за иновации. Целта е да бъдат подпомогнати иновациите, предприемачеството, икономиката на знанието и да бъдат разширени интеграцията и икономическите връзки в зоната на сътрудничество. Приоритетна ос 2 “Опазване и подобряване на околната среда” ще допринесе за подобряване състоянието на околната среда и за по-доброто управление на защитените естествени и полуестествени зони. Целта е да бъдат преодолени ограниченията, наложени от националните бариери, да бъдат предвидени бъдещи екологични заплахи и възможности, и да бъдат развити общи транснационални действия за защита на природата и човешкото здраве. Приоритетна ос 3 “Подобряване на достъпността” ще допринесе в частност за подобряване на достъпа на местни и регионални участници до европейските мрежи. Това включва физическа инфраструктура, както и достъп до информационното общество. Целта е да се поощрява координирана подготовка за развитие на мрежи за достъпност и подкрепа за мулти – модалност. Приоритетна ос 4 “Развитие на транснационалните съвместни усилия в зоните на устойчив растеж” ще допринесе за прилагането на балансирани и полицентрични модели в зоната на действие на програмата. Целта е да се развият и приложат интегрирани стратегии, които предлагат решения на многобройните икономически, екологични, социални и управленски проблеми в градските зони, от една страна. От друга страна, тя подкрепя дейности за оптимизиране на дадена полицентрична структура и за използване на културни ценности. Приоритетна ос 5 “Техническа помощ за подкрепа на изпълнението и изграждане на капацитет” ще допринесе за гладкото изпълнение на програмата, като същевременно дава възможност на органите, отговорни за програмата, на заинтересованите страни, проектните специалисти и крайните бенефициенти да се възползват максимално от възможностите, предоставени от Цел 3 Европейско териториално сътрудничество и от Транснационалното сътрудничество в частност.
Според определението, съдържащо се в Директивата за СЕО, Екологичният доклад следва да включва информация, която се подчинява на следните цели:
Два фактора имат съществено значение при взимането на решение за обхвата и равнището на детайлизираност на Екологичния доклад:
Като се има предвид общия програмен фон, става видно, че в голямата си част програмата няма да доведе до вредно въздействие върху основните компоненти на околната среда. Но те следва да бъдат анализирани, в случай че програмата поставя рамка за развитие, която може да има непряко отрицателно въздействие в дългосрочен план. От друга страна, необходимо е да се отбележат и дългосрочните екологични ползи от изпълнението на програмата.
В съответствие с разпоредбите на Директивата за СЕО бе определена следната рамка за провеждане на Стратегическа оценка на въздействието върху околната среда.
За да бъде описано текущото състояние на околната среда (в т.ч. тенденции) и да се направи оценка на положителните и отрицателни последствия от поставените цели, приоритети и предлагани мерки, географската зона на оценка включва Албания, Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Бивша югославска Република Македония, Гърция, Унгария, Италия,2 Молдова, Черна гора, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и западните провинции на Турция3 и Украйна4 (виж картата). Някои ефекти ще бъдат изследвани в по-широк географски контекст, например въздействието върху глобалните изменения на климата. Графика 3-1: Зона на транснационално сътрудничество за Програмата за Югоизточна Европа 2007-2013
Тенденциите и възможното положително и отрицателно въздействие на поставените приоритети, цели и сфери на интервенция следва да бъдат подложени на оценка за програмния период 2007 – 2013 и в последващ период до годината, когато всички проекти, финансирани по програмата ще бъдат финализирани, което ще бъде 2015 г.
Необходимо е нивото на събраната информация да изпълнява изискванията на Директивата за СЕО, която предвижда Екологичният доклад да описва релевантните аспекти на текущото състояние на околната среда и вероятното развитие на ситуацията без да се взима предвид изпълнението на програмата (Анекс І, точка б). Тази информация е нужна, за да се изгради разбиране за това как програмата може да окаже въздействие върху околната среда в съответната зона на приложение. Тя определя ключовите проблеми по компонентите на околната среда и тяхното бъдещо развитие. Съгласно Директивата за СЕО предмет на изследване са следните компоненти на околната среда:
В допълнение като “екологични политики и сфера на дейност” са определени и следните теми, покриващи няколко компонента на околната среда: енергийно потребление, ползване на възобновяаеми източници, трафик и транспорт, управление на отпадъци и риск. Налице са взаимовръзки между тези теми и повечето от гореописаните компоненти на околната среда. Следователно, описанието на тяхното текущо състояние и възможно развитие е интегрирано в един от компонентите на околната среда, напр. енергийно потребление и транспорт към въздух/климат; управление на отпадъци към почви, управление на риска от наводнения към ландшафт, и т.н.
Целите за защита на околната среда (цели на СЕО), които се основават на законодателството и стратегическите политики на международната общност или на равнище държави са определени като релевантни за оперативната програма (виж Раздел 4). Следните ключови въпроси относно компонентите на околната среда бяха извлечени от целите на СЕО и са използвани като “насочващи въпроси” за оценката:
3.3.2 Идентифициране на съществено въздействие върху околната среда Оценката се състои от качествено описание на възможните положителни и отрицателни последствия, които се пораждат от поставените приоритети и сфери на интервенция като част от оперативната програма. Методологическият подход следва общия въпрос: “Налице ли са съществени положителни/отрицателни последствия за компонентите на околната среда в зоната на приложение на програмата в резултат на възможни действия, свързани с програмните приоритети и сфери на интервенция, залегнали в ОП?” За всяка сфера на интервенция са анализирани възможните последствия за съответните компоненти на околната среда, като се следват “насочващите въпроси” (виж Раздел 6.2). Анализирани са и кумулативните ефекти, както и взаимовръзките между компонентите на околната среда и въпросите от екологичен интерес (като енергийна ефективност, управление на риска, градско развитие), които са интегрирани в конкретните цели и приоритети на програмата. Резултатите от анализа са илюстрирани в матрицата за оценка и обобщените изводи (виж Раздел 6.3). 3.4 АЛТЕРНАТИВИ И МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОТРИЦАТЕЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ Първият вариант на екологичния доклад бе разработен на базата на версия 1.0 на ОП (от дата 3 ноември 2006). Резултатът от оценката бе допълнен от предложения за редакции или приложения към предложените приоритетни оси/сфери на интервенция. Тези предложения за редакция на някои от приоритетните оси/сфери на интервенция бяха дискутирани от Работната група за Програмата за Югоизточна Европа по време на нейните две заседания (Солун, 6-7 декември 2006; Любляна, 6-7 януари 2007). Приемането на повечето от предложените в първата версия промени на екологичния доклад доведоха до оптимизиран вариант на оперативната програма (версия 2-2, 19 март 2007), който предвижда намалено вредно въздействие и разширява положителното влияние върху компонентите на околната среда. Описанието на текущото състояние на околната среда и неговото вероятно развитие без да се отчита изпълнението на програмата (нулева опция) може да бъде видяно в Раздел 5 на екологичния доклад. Не съществува алтернатива за фундаментална промяна в цялостната структура на програмата, тъй като възможните стратегии и приоритети следва да отговарят на Член 6 от Регламента за ЕФРР. Оценката на различните проектни варианти на оперативната програма (включително различни подходи за постигане на целите, заложени във всеки приоритет) е извършена съгласно изискването на Директивата за СЕО “да бъдат представени причините за избор на алтернативи”6. Останалите предложения за допълнения към окончателния вариант на програмата за възможни дейности, които следва да бъдат допълнително изпълнявани в рамките на ОП, следва да бъдат насочени към оптимизиране на въздействието върху компонентите на околната среда в положителен аспект по време на изпълнение на програмата и да предлагат начини за преодоляване на остатъчния риск за околната среда.
Този раздел прави преглед на международните екологични цели, законодателство и норми, които се отнасят към транснационалната програма за Югоизточна Европа. Подборът е съсредоточен върху компоненти на околната среда, които са определени в съответствие с Директивата за СЕО в документа, определящ ключовите сфери на анализ. Основните цели на СЕО, които съставляват базовите индикатори за оценка, са извлечени от тази международна рамка от цели. Най-общо, стратегическата цел относно всички екологични аспекти се основава на 6та Програма за действие по опазване на околната среда на Европейската общност 2002 – 2012, която определя четири екологични сфери за приоритетни дейности: изменения на климата, природа и биоразнообразие, околна среда, здраве и качество на живот, и природни ресурси и отпадъци. По тази Програма за действие Европейският съвет се ангажира с подготовката на седем Тематични стратегии, които представляват следващото поколение екологични политики:
Поставената цел е създаването на положителни синергии между седемте стратегии, както и тяхното включване в съществуващи секторни политики, Лисабонската стратегия и Стратегията за устойчиво развитие.
Основната международна цел е запазване на водните басейни, както и на повърхностните и подземни води в съответствие с Рамковата директива за водите и националните нормативни документи. Разумното използване на водните ресурси и подобряването на химическия състав и екологично състояние на замърсените водни басейни до 2015 г. са главна цел на европейската политика по опазване на водите. Рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) изисква разумно, балансирано използване на водните ресурси, защита на подземните води като източник на питейна вода и системно подобрение на химическия състав и екологично състояние на европейските водни басейни до 2015. Страните – членки следва да приемат планове за управление с оглед постигането на "доброто състояние”, изисквано от ЕС. Други европейски законови документи, които имат непряко отношение към водните басейни са Директивата за нитратите (91/976/ЕЕС), целяща ограничаване на замърсяването с нитрати и органични замърсители от земеделски земи, Директивата за пречистване на градски отпадъчни води (91/271/ЕЕС), насочена към намаляване замърсяването от канални пречиствателни станции и определени производства, Директивата за интегрирана превенция и контрол на замърсяването (96/61/ЕЕС), която цели контрол и превенция на индустриалното замърсяване на водите, Директивата за питейната вода (98/83/ЕС) и Директивата за подземните води (2006/118/ЕС). Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||
