Програма за финансирането на развитието, а да се съсредоточи върху добавената стойност от ефективността на помощта за намаляване на бедността и постигане на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г
Изтегляне 232.04 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.Данни за постигнатия напредък
- 3.Бъдещи ангажименти за ефективност на помощта
- 3.2.Партньорства, отличаващи се с прозрачност, хармонизация и съгласуване
- 3.3.Отчетност, ориентирана към резултати
- 3.4.Държави в ситуации на нестабилност
- 4.Проектиране на принципите за ефективност на помощта върху други източници на финансиране на развитието и други участници
- 4.1.Ролята на страните с бързо развиващи се икономики и сътрудничеството Юг—Юг
- 4.2.Организации на гражданското общество, органи на местно управление и частни фондации
- 4.3.Съвместна работа с частния стопански сектор
- 5.Бъдещо управление и мониторинг на ефективността на помощта
1.ВъведениеНачалото на реформата в областта на помощта бе положено с Консенсуса от Монтерей относно финансирането на развитието (2002 г.), когато международната общност постигна договореност за по-ефективна официална помощ за развитие (ОПР). По време на следващите форуми на високо равнище в Рим (2003 г.), Париж (2005 г.) и Акра (2008 г.) бяха добавени принципи, конкретни ангажименти и рамка за мониторинг с цел засилване на реформата. Целта на Четвъртия форум на високо равнище, който ще се проведе в Пусан от 29 ноември до 1 декември 2011 г., е да се направи оценка на постигнатия напредък на фона на договорените ангажименти, да се извърши преглед на програмата за ефективност на помощта и да се осъществи връзка между тази програма и по-общата програма за финансиране на развитието. Акцентът е върху подкрепата за по-добри резултати в областта на развитието в контекста на новите световни предизвикателства и партньорства, свързани с развитието, в това число и на участието на страните с бързо развиващи се икономики. Форумът има за цел не да повтори международната програма за финансирането на развитието, а да се съсредоточи върху добавената стойност от ефективността на помощта за намаляване на бедността и постигане на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г. Целта на настоящото съобщение е да направи предложение за общата позиция на ЕС в Пусан, която да бъде застъпена от ЕС и неговите държави-членки (наричани по-нататък ,,ЕС“), които вземат участие в Пусан. В съобщението се прави оценка на постигнатия напредък по изпълнението на ангажиментите и се внасят предложения за начина, по който да се насочи програмата за ефективност на помощта и да се проектират принципите ѝ и върху други участници и източници на финансиране на развитието. В съобщението се предлага и оптимизиране на световната структура на управление и съсредоточаване върху осъществяването на национално равнище.
Данните налагат извода, че следването на програмата за ефективност на помощта е довело до по-добро качество на помощта чрез усъвършенствани норми за добри практики и чрез по-добри партньорства. Това е спомогнало за постигането на резултати в сферата на развитието. Данните потвърждават, че от петте принципа за ефективност на помощта най-голям напредък е постигнат по отношение на националната ангажираност. При съгласуването и хармонизацията е постигнат неравномерен напредък, докато използването на националните системи на страните партньори не е нараснало въпреки подобренията в тези системи. По отношение на управлението, ориентирано към резултати в областта на развитието, и взаимната отчетност е постигнат най-малко напредък. В сравнение с 2005 г. тенденцията, свързана с предвидимостта на помощта, дори се е насочила в противоположна посока. Като цяло напредъкът се осъществява бавно както от страните партньори, така и от донорите, тъй като само две от тринадесетте количествено измерими цели са постигнати в глобален мащаб: координирано техническо сътрудничество и несвързана помощ. Резултатите, постигнати от Комисията и четиринадесетте държави-членки1, които участваха в проучването относно мониторинга, са по-добри от глобалните резултати като цяло. Оперативната рамка на ЕС за ефективност на помощта изигра основна роля в това отношение. Комисията и четиринадесетте държави-членки имат добри резултати по три от количествено измеримите цели: за съвместно техническо сътрудничество и за използване на националните системи за управление на публични финанси и за обществени поръчки. Резултатите, постигнати от Комисията и четиринадесетте държави-членки, не са толкова успешни в областта на предвидимостта, използването на програмно базирани подходи и съвместните мисии. Разпокъсването на помощта, което се засили през периода 2005—2009 г., и прозрачността продължават да бъдат предизвикателства. Неокончателните резултати от възложено от Комисията проучване2 сочат, че посредством по-амбициозно изпълнение на поетите в Париж и Акра ангажименти Европейският съюз би могъл да спечели 4 млрд. EUR на година. В таблицата по-долу е представена обобщена информация за резултатите в глобален план и резултатите на Комисията и четиринадесетте държави-членки, постигнати в 32 страни партньори, които участваха в проучването относно мониторинга през 2005 и 2010 г.
1) Индикатор за страните партньори 2) Глобален резултат за 2010 г. за всички 78 страни партньори 3) Индикатор 8 представлява средни стойности, които не са претеглени В глобален план бавното постигане на резултати и разликите в тях могат да се обяснят отчасти с факта, че за реформата на практиките е нужно време. Данните подсказват, че зад повечето ангажименти не е имало политическа подкрепа и че различните подходи към ефективността на помощта са били твърде бюрократични. Освен това съдържанието на самата програма е било твърде разширено, за да се запази необходимата насоченост. Данните сочат, че е необходимо да се определят ключови ангажименти с цел засилване на реформата в областта на помощта и осигуряване на основа за бъдеща насоченост, съответстваща на определените от страните партньори приоритети: Ангажираност: Ангажираността на страните партньори е от основно значение за това помощта да доведе до резултати в сферата на развитието. Необходимо е тя да се задълбочи и да стане демократична ангажираност, за да се отчете важността на приобщаващия диалог и на повишения капацитет на заинтересованите страни и институциите на местно равнище. Прозрачност и предвидимост: Надеждните потоци от помощи, които са добре оповестени, са от основно значение за повишаване на способността на страните партньори да изпълняват стратегиите за развитие. Прозрачността и предвидимостта засилват и демократичната ангажираност и отчетността. Те правят възможна координацията на донорите и докладването на резултатите. Според проучването липсата на предвидимост на помощта от ЕС коства около 1 млрд. EUR годишно5. Съгласуване: Съгласуването с приоритетите на страните партньори и използването на националните системи са важни за подкрепата на ангажираността и водещата роля на страните партньори. Използването на националните системи подпомага цялостното развитие на капацитета на страните партньори за предоставяне на ефективни услуги. Отчетност, ориентирана към резултати: Подкрепата за постигане на резултати в сферата на развитието е крайната цел на програмата за ефективност на помощта. От своя страна, ориентираната към резултати отчетност следва да бъде постигната чрез повишаване на капацитета за мониторинг, измерване и докладване на резултатите и за използването им за вземане на решения впоследствие. Намаляване на разпокъсването и броя на помощите: Умножаването на броя на помощите и разпокъсването им водят до дублиране и ненужни разходи за трансакции. Европейският съюз може да спести над 700 млн. EUR годишно чрез намаляване на разпокъсването на помощта6. Държави в ситуации на нестабилност: Данните сочат, че принципите за ефективност на помощта са приложими спрямо държави в ситуации на нестабилност, но са необходими засилено прилагане на добри практики, адаптиране и гъвкавост. 3.Бъдещи ангажименти за ефективност на помощтаОсвен да потвърди принципите от Париж, форумът в Пусан следва да определи приоритетите и да задълбочи ключовите ангажименти на политиката, поети в Париж и Акра. Общата цел е да се създаде възможност за високо равнище на амбиция в подкрепа на резултатите в сферата на развитието. Заключителният документ от Пусан трябва да представлява бъдещата рамка за ефективност на помощта, включваща Парижката декларация и Програмата за действие от Акра и същевременно насочваща бъдещото изпълнение по приоритетни теми и ангажименти. Комисията предлага общата позиция на ЕС да включва следните теми и предложения за поемане на ангажименти от страните партньори и от донорите, включително и от многостранните организации и вертикалните фондове. 3.1.АнгажираностЗаключителният документ от Пусан следва да разглежда ангажираността като съчетание от ангажименти за демократична ангажираност, развитие на капацитета, подсилване на националните системи и обвързване с условия на базата на резултати. С подкрепата на донорите страните партньори следва да се ангажират i) да засилят демократичната ангажираност, като застъпят подход, при който заинтересованите страни договарят широко приет консенсус по отношение на стратегиите за развитие. Правителствата следва да способстват за създаването на благоприятна среда, в която различните заинтересовани страни, сред които парламентите, организациите на гражданското общество и частният сектор, да дадат своя принос за процесите на развитието. За тези благоприятни условия се изискват функциониращи демократични, правни и съдебни системи, включително и зачитане на правата на човека и равенство на половете. Демократичната ангажираност изисква също така прозрачност на информацията относно ресурсите в сферата на развитието, включително и публикуване на националните бюджети. Страните партньори следва ii) да институционализират приобщаващия и ориентиран към резултатите многостранен диалог с различните заинтересовани страни и iii) да гарантират активното участие на групи, които често са изключени от процеса на вземане на решения, и по-конкретно жените. Страните партньори и донорите следва iv) да потвърдят ангажимента си за развитие на капацитета като ключов елемент на ангажираността и v) да се споразумеят да търсят подходи, с които се постига баланс между ориентацията към резултати и дългосрочното развитие на капацитета. Страните партньори следва да се ангажират vi) с продължаване на водещата си роля в реформите на националните системи, а донорите vii) следва да предоставят своята подкрепа за развитието на капацитета в зависимост от приоритетите, контекста и капацитета на местно равнище и да използват секторното равнище като основна входна точка за съвместни подходи. Страните партньори и донорите viii) следва да работят заедно за хармонизирано и базирано на резултати обвързване с условия.
След Акра основното постижение по отношение на прозрачността е постигането на споразумение и внедряването на стандарта на Инициативата за прозрачност на международната помощ (ИПМП) от настоящите 20 страни, които са я подписали, измежду които девет са от ЕС. В Пусан донорите следва да потвърдят ангажимента си да разкриват публично редовна, подробна и своевременна информация относно обема на помощта, условията и резултатите, постигнати с разходите за развитие. Това следва да се прави годишно и за период от три до пет години, за да се даде възможност на страните партньори да извършват точно бюджетиране, осчетоводяване и одитиране. В Пусан донорите следва да се ангажират i) да разработят вътрешни системи, които дават възможност за многогодишно бюджетиране на сътрудничеството за развитие, ii) да адаптират световен стандарт за отчитане на базата на ИПМП и на системата за отчитане на кредиторите, използвана от Комитета за подпомагане на развитието (КПР), iii) да разработят и внедрят механизми, чрез които се съгласуват стандартите относно свързаните с помощта данни и бюджетните класификации на страните партньори и iv) да разкриват цялата свързана с отделните държави информация, получена в рамките на инициативата на КПР за прогнозиране на разходите за помощ, включително и по-подробна информация на секторно равнище. Ангажиментите на страните партньори във връзка с прозрачността са неотделна част от ангажиментите за демократична ангажираност и отчетност. В Пусан Европейският съюз следва да отправи ясно политическо послание относно водещата роля на ЕС във връзка с прозрачността, като въведе ,,Гаранция на ЕС за прозрачността“, която да се основава на съществуващите ангажименти във връзка с прозрачността, приети в Оперативната рамка на ЕС за ефективност на помощта. Намаляване на разпокъсването и броя на помощите Въпреки високото равнище на инвестиции от страна на ЕС, насочени към разделение на задачите, разпокъсването на помощта все още представлява предизвикателство. Макар че за материализирането на резултатите от концентрацията по държави и по сектори е необходимо време, усилията в глобален мащаб трябва да бъдат засилени. Поетите в Париж и Акра ангажименти не успяха да отчетат в пълна степен политическия характер на разделението на задачите. Освен това оценката показва, че страните партньори не са били в състояние или не са били подготвени да изиграят водещата роля в определянето на оптималните роли за донорите. В Пусан донорите следва да се ангажират i) да продължат концентрацията и разделението на задачите, като същевременно отчетат факта, че вземането на решения на политическо равнище е от основно значение за постигането на успех, ii) да преминат от отделни стратегии за държавите към съвместни стратегии за подпомагане от страна на тези донори, които имат политическата воля да работят заедно, и iii) да избягват по-нататъшното умножаване на броя на вертикалните фондове и вместо това да използват и подобрят съществуващите канали. Донорите и страните партньори следва iv) да насърчават провеждането на световен дебат на високо равнище относно международното разделение на задачите въз основа на аналитичната работа на КПР в областта на разпокъсването на помощи, както и въз основа на прогнозните планове на КПР, като обърнат внимание и на страните, получаващи недостатъчно финансиране. Съгласуване Данните свидетелстват за това, че съгласуването с националните приоритети на страните партньори и използването на техните системи повишава ефективността на помощта. Използването на националните системи не се отнася само до бюджетната подкрепа, но е също така важно и за проектната подкрепа. Правителствата на страните партньори имат водещата роля в укрепването на националните системи, а определянето и намаляването на рисковете следва да се извършва съвместно от страните партньори и донорите. В Пусан донорите следва i) да потвърдят сегашния си ангажимент за съгласуване с националните планове за развитие на страните партньори и ii) заедно със страните партньори да използват и укрепват националните системи по отношение на всички видове помощ с цел по-голяма ефективност на институциите и политиките.
Все повече нараства отговорността пред обществеността както на страните партньори, така и на донорите по отношение на използването на средствата за помощ и постигането на резултати. Някои държави положиха началото на рамки за взаимна отчетност съгласно ангажиментите от Париж и Акра, но е необходимо тези рамки да бъдат въведени повсеместно и да включват и ориентираната към резултати отчетност. Докато в Париж и Акра бе утвърдено голямото значение на това помощта да бъде управлявана, за да се постигнат резултати, в Пусан на преден план следва да бъде поставена способността за измерване и докладване на резултатите. При все това натискът да бъдат постигнати резултати не трябва да излага на риск по-дългосрочния процес на развиване на капацитета на страните партньори да планират, реализират, измерват и докладват резултати в сферата на развитието. Доколкото е възможно, оценките на донорите за резултатите следва да се основават на докладите на страните партньори за резултатите. В Пусан страните партньори и донорите следва да задълбочат своята отчетност, ориентирана към резултати в сферата на развитието, като поемат ангажимент i) за увеличаване на инвестициите в развитието на капацитета на страните партньори в статистическо отношение, включително и чрез инициативата Paris217, и ii) да повишат капацитета на страните партньори в областта на мониторинга и оценяването с цел проследяване на резултатите в сферата на развитието. Страните партньори и донорите следва да поемат ангажимент за iii) докладване на резултатите в сферата на развитието по прозрачен начин чрез използване на рамките на страните партньори за оценка, iv) повсеместно използване на рамките за взаимна отчетност, адаптирани спрямо контекста на отделните страни, с цел извършване на мониторинг на постигнатия напредък по отношение на ангажиментите и резултатите и v) да подобрят процеса на вземане на решения, които се основават на резултатите, за инвестиции в сферата на помощта. 3.4.Държави в ситуации на нестабилностВ Парижката декларация и Програмата за действие от Акра бе признато, че принципите за ефективност на помощта са валидни в ситуации на нестабилност. Те обаче трябва да бъдат адаптирани в зависимост от специфичните предизвикателства в държавите в ситуации на нестабилност, които произтичат от слабата ангажираност и капацитет и от спешната нужда от предоставяне на базисни услуги. Резултатите от мониторинга на десетте специфични принципа за нестабилните държави8 сочат, че принципите за ефективност на помощта остават валидни, но за прилагането им в ситуации на нестабилност е необходимо по-прецизно адаптиране. В заключителния документ от Пусан следва i) да се признае и подкрепи работата на Международния диалог за укрепване на мира и държавността и все по-важната водеща роля на страните от g7+9, като бъде одобрена Пътната карта от Монровия относно укрепването на мира и държавността като рамка за определяне и измерване на резултатите в нестабилните държави, ii) да се одобрят насоките на КПР относно укрепването на държавността, финансирането на прехода и управлението на риска в ситуации на нестабилност и iii) да се отправи призив към донорите да адаптират в зависимост от специфичните предизвикателства на ситуациите на нестабилност своите процедури за вземане на решения, финансиране и изпълнение. 4.Проектиране на принципите за ефективност на помощта върху други източници на финансиране на развитието и други участнициНаличните данни подсказват, че ангажиментите за ефективност на помощта имат значение и извън сегашния си обхват на участници и източници на финансиране на развитието. Нарастващото значение на донорите извън КПР налага по-широкото им участие в програмата за ефективност на помощта и на форума в Пусан. Следните раздели, посветени на ефективността на развитието, обхващат участниците и източниците на финансиране, които могат да допринесат допълнително за ефективното сътрудничество в сферата на развитието и които следва да бъдат приоритет по време на форума в Пусан. 4.1.Ролята на страните с бързо развиващи се икономики и сътрудничеството Юг—ЮгСтраните с бързо развиващи се икономики играят все по-голяма роля за подпомагането на страните партньори, включително и чрез сътрудничеството Юг—Юг. Важно е форумът в Пусан да се използва като възможност за укрепване на световното партньорство за развитие въз основа на различните подходи към развитието и различния опит в тази област. Приносът за постигане на резултати в сферата на развитието е от значение за всички заинтересовани страни, които предоставят финансиране за развитие. Форумът в Пусан трябва да включва обмен между страните партньори, донорите и страните с бързо развиващи се икономики с цел споделяне на опит в постигането на резултати. Въз основа на това форумът в Пусан би могъл да допринесе за установяването на общи принципи и диференцирани ангажименти. За формулирането им допълнителна стойност могат да осигурят принципите за ефективност на помощта. В Пусан следва да се потвърди значението на сътрудничеството Юг—Юг и на тристранното сътрудничество. С цел повишаване на резултатността на тези канали за сътрудничество в заключителния документ от Пусан следва да се разгледа взаимното допълване между партньорите по оста Север—Юг и Юг—Юг въз основа на прозрачността относно финансовите потоци в сферата на развитието. В заключителния документ от Пусан следва да се наблегне също така на ролята на регионалните платформи за обмен на знания за успешен опит в областта на развитието, както и за развитие на капацитета и за практики за управление на помощта.
В Пусан следва да се отправи призив към организациите на гражданското общество и органите на местното управление от страните донори и страните партньори да продължат непрестанните си усилия за подобряване на отчетността, прозрачността и морала в своите действия чрез механизми за саморегулация, като например Истанбулските принципи на ОГО за ефективност на развитието10. Възприетите в Париж принципи също са приложими по отношение на частните фондации, чиято роля като донори става все по-значима. Фондациите трябва да бъдат приканени да адаптират приетите в Истанбул принципи, за да ги пригодят към своите дейности и партньорства. И на последно място, когато изпълняват ролята на донори, международните ОГО и частните фондации следва да насърчават ангажираността на местно равнище, като признават водещата роля на местното гражданско общество за поемане на инициативата при определянето на свързаните с развитието нужди на местно равнище. 4.3.Съвместна работа с частния стопански секторПоявата на участници от частния сектор предлага различни гледни точки и решения на свързаните с развитието предизвикателства. Това налага по-непосредствено участие на частния сектор в сътрудничеството за развитие с цел засилване на катализиращата роля на помощта. В основата на засиленото сътрудничество следва да бъдат поставени принципите за ефективност на помощта. Съчетаването на заеми и безвъзмездни средства и по-застъпеното използване на новаторски финансови инструменти (рисков капитал, гаранции, поделяне на риска) в сътрудничество с многостранни и двустранни институции предлага средство за привличане на допълнителни средства от частния сектор за финансиране на развитието. В Пусан партньорите в сферата на развитието трябва да бъдат призовани да продължат да развиват и да използват повече съчетаването на заеми и безвъзмездни средства и новаторските финансови инструменти. Наред с това частният сектор трябва да бъде насърчен да поеме активна роля в сътрудничеството за развитие чрез публично-частни партньорства и корпоративни практики за социална отговорност. 4.4. Международното финансиране в помощ на борбата с изменението на климата като част от официалната помощ за развитие В рамките на процеса Копенхаген—Канкун бе договорено значително по размер финансиране за борба с изменението на климата: т.нар. ,,бързо финансиране“ в размер до 30 млрд. USD за периода 2010—2012 г. и увеличаване на финансирането от публичния и частния сектор до 100 млрд. USD годишно до 2020 г. В заключителния документ от Пусан следва i) да се одобри прилагането на принципите за ефективност на помощта по отношение на финансирането на борбата с изменението на климата и като цел да се набележи подобно одобрение в рамките на процеса Копенхаген—Канкун—Дърбан, ii) да се отправи искане до Временния комитет към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата за включване на принципите за ефективност на помощта в проектирането на Зеления фонд за климата и iii) да се поеме ангажимент за редовна оценка на прилагането на принципите за ефективност на помощта посредством механизма за мониторинг, докладване и проверка на финансирането в областта на климата.
В Пусан решенията относно управлението трябва да бъдат представени достатъчно подробно, за да не се налагат продължителни дискусии впоследствие. Като цяло структурата на управление следва да обхваща широк кръг от различни партньори в областта на развитието. Управлението след форума в Пусан трябва да включва следните елементи: Първо, за политическата ангажираност и вземането на политически решения следва да се търси отговор чрез акцентиране върху връзките между осъществяването на програмата за ефективност на помощта и световните форуми в областта на политиката за развитие. Това може да се направи чрез редовни дебати на високо равнище относно постигнатия напредък, които да се провеждат в рамките на Международния валутен фонд/Световната банка и на срещи между висши служители и срещи на високо равнище в рамките на Комитета за подпомагане на развитието (КПР). Второ, трябва да се подобри осъществяването на национално равнище посредством „национални спогодби“, при които страните партньори, въз основа на многостранни консултации с различните заинтересовани страни, се договарят със своите партньори в сферата на развитието относно приетите в Пусан приоритети и цели, адаптирани спрямо местните условия, като използват съществуващи на местно равнище механизми за взаимна отчетност. Трето, работната група за ефективност на помощта (WP-EFF) следва да се оптимизира, като се премахне по-голямата част от сегашните подгрупи. Работната група трябва да бъде натоварена със задачата да улеснява осъществяването на национално равнище (функция за техническа подкрепа, синтез, добри практики) и заедно с КПР да провежда мониторинг на световно равнище. КПР трябва да се превърне в международно средище за прозрачност и организация домакин на Инициативата за прозрачност на международната помощ (ИПМП). Форумът на ООН за сътрудничество за развитие трябва да съсредоточи усилията си върху подобряването на взаимната отчетност в световен мащаб. И накрая, мониторингът на световно равнище следва да се осъществява с оглед на крайния срок за постигане на Целите на хилядолетието за развитие — 2015 г. Броят на приетите в Париж индикатори следва да се намали, за да отразява насочеността на програмата. Трябва да се включат индикаторите за ангажираност (индикатори 1 и 2), съгласуване (индикатори 3 и 5), предвидимост и прозрачност (индикатор 7) и отчетност, ориентирана към резултати (индикатор 12), като това ще доведе до равен брой индикатори за страните партньори и за донорите. Началното равнище на индикаторите трябва да остане същото с цел измерване на напредъка в дългосрочен план. Мониторингът на национално равнище, от своя страна, следва да се основава на вече съществуващи на местно равнище механизми. Общите поуки следва да бъдат разпространени на глобално равнище посредством работната група WP-EFF и КПР. 6.ЗаключенияФорумът в Пусан ще предостави изключителната възможност програмата за ефективност на помощта да бъде насочена към увеличаване на въздействието на помощта върху развитието. Благодарение на многобройните данни за реформата в областта на помощта е възможно да се вземат решения, основани на факти. От решаващо значение за ефективното осъществяване ще бъде постоянната политическа подкрепа. За тази цел Комисията предлага ЕС да продължи да играе водеща роля по отношение на ефективността на помощта, като работи за постигането на следните цели:
1Освен Комисията в проучването участваха следните държави-членки: Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. 2Вж.: http://ec.europa.eu/europeaid/how/ensure-aid-effectiveness/documents/aid-effectiveness-benefits_en.pdf 3Вж. бележка под линия 1. 4Вж. бележка под линия 1. 5Вж. бележка под линия 2. 6Вж. бележка под линия 2. 7Paris21 представлява консорциум от страни партньори и донори, чийто секретариат се помещава в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), вж. http://www.paris21.org/. 8Под ,,принципи за нестабилните държави“ се разбират принципите за добро международно участие в нестабилни държави и ситуации на нестабилност, с които през 2007 г. се ангажираха държавите от ОИСР. 9Групата g7+ е независим и автономен форум на нестабилните и засегнатите от конфликти държави и региони, чието начало бе поставено по време на първия Международен диалог за укрепване на мира и държавността, проведен в Дили, Източен Тимор, през 2010 г. 10http://www.cso-effectiveness.org/IMG/pdf/final_istanbul_cso_development_effectiveness_principles_footnote.pdf Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 232.04 Kb. Сподели с приятели:
|