Докосване до небесата Духовно пътуване през живота и смъртта Джеймс Ван Прааг

Когато мисля за концепцията за Вселенския ум, откривам, че е по-лесно да си го представя като огромно езеро, което е прозрачно, изпълнено с впечатления и отразяващо всичко. Разглеждам индивидуалния ум като риба, която плува в това езеро. Рибата е зависима от средата, която обитава, и се влияе от нея. Мислите са като вълните по водата. Всяка вълна произлиза от езерото и е зависима от него, но същевременно е ясно изразена и индивидуална. Всяка вълна влияе на всяка риба и по този начин на цялото езеро.

Вселенският ум няма граници и ограничения и всеки може да го използва. Случвало ли ви се е някога да гледате телевизионна програма и да си мислите: "И аз имах тази идея преди година". Толкова често хората стигат до еднакви проекти и идеи, независимо един от друг. Защо? Защото творческата натура се е потопила във Вселенския ум и е извлякла в индивидуалния си ум това конкретно вдъхновение. Идеите са просто усещания, отпечатани дълбоко в нас. Щом веднъж ги осъзнаем, можем да действаме. С други думи, нашите прозрения са вибрации на Вселенския ум.

Когато пристигнах в Лос Анджелис, целта ми беше да пиша сценарии за телевизията и киното. Спомням си, че една сутрин се събудих с невероятна идея за сценарий. Смятах, че е уникална и ще срещне широко одобрение. Незабавно включих компютъра и започнах да пиша. Историята ми се отнасяше до детска книга, чиито герои оживяват и действително си взаимодействаха с автора. Смятах, че това е толкова необичайно, че не се осмелявах да го споделя с никого, дори с приятелите си. Не исках някой да открадне идеята ми. Завърших сценария за три месеца, разпратих го на различни студия и отвсякъде получих една и съща реакция. Отговориха ми, че има още три сценария с абсолютно същия сюжет. Бях съкрушен. Уникалната ми идея, която криех толкова старателно, беше завладяла умовете на още трима напълно непознати човека.

Това съзвучие на идеите ни е така изначално, както въздухът, който дишаме, и слънчевата светлина, която усещаме. На глобално равнище всички споделяме общи чувства или усещания. Как се почувствахме всички при гибелта на принцеса Даяна? Сякаш целият свят се покри с одеало от скръб. Въпреки че повечето от нас не я познаваха лично, на духовно равнище всички споделяхме болката от загубата, защото всички сме свързани. Точно както над всички ни грее едно и също слънце, всички сме в единство и общност. Всички споделяме усещанията си; чувстваме, виждаме, чуваме, докосваме, смеем се и плачем. Всички споделяме енергията на Божията сила. Няма ли светът да се превърне в едно по-добро място, ако мислим един за друг като за духовни същества и споделяме земния си път с доброта и взаимопомощ?
Мислите, които създаваме

Мислите са неща! Мислите са така реални, както органите във вашето тяло. Какви мисли изпълват деня ви? Дружелюбни или нараняващи са те? Мислите са силни, затова е важно да обръщате внимание на онова, което мислите ден след ден. Животът, който живеете, е резултат от вашите мисли.

Науката свързва наличието на определени модели от неврони в мозъците ни с оформянето на конкретни начини на мислене и разсъждаване. Да, това е вярно. В определени части на мозъка протича електрическа активност, която въздейства на поведението ни. Истината обаче е, че мисълта съвсем не се създава в мозъка. Не казваме: "Нещо се роди в мозъка ми". По-скоро казваме: "Нещо се роди в ума ми". Мисълта е функция на ума, а крайният резултат се появява в мозъка.

Съществуват основно три източника на мисълта. Първият вид е лесно постижим за някои, но доста труден за други. Това е молитвата или мълчаливата медитация. Вибрациите на тези енергийни мисли са доста високи. Първата стъпка в настройването за осъзнаване на тази високочестотна енергия е да си изградите навика ежедневно да отделяте време за молитви и медитация. Въпреки че навярно не винаги ще имате чувството, че нещо се случва, с времето ще откриете, че отплатата за вашата духовна практика е огромна. Вярвам, че осъзнаването на това ниво поражда чувства на смирение, спокойствие, любов към себе си и радост.

Докато се учех да бъда медиум, ежедневната медитация беше задължителна за мен. Когато постигнах хармония със съзнанието на Божията сила, връзката ми с духовните измерения се извиси и вибрациите й нараснаха. Въпреки това ми се налагаше ден след ден да седя мълчаливо, за да издигам нивото на осъзнаването си за енергията на Божията сила у мен. После, когато работех с клиентите си, действах от високото равнище на вибрациите на любовта. Способностите на медиума сами по себе си са невероятни и чудотворни, но работата му придобива съвсем нова цел, когато той се развива и на духовно ниво.
Подобното привлича подобно

Това е идея, която използвам често и на която ще се позова неколкократно в тази книга. Когато човек се е съсредоточил върху мисли, изпълнени с любов, миролюбив и щедрост, той ще получи в замяна тяхното изживяване. Поспрете за миг и си представете, че всички по света имат добри мисли. Не се ли сепнахте?

Като медиум, поел по духовния път, за мен е особено важно да отделям време за медитация и да концентрирам мислите си върху положителните аспекти на живота. Вярвам, че благодарение на това посланията, които идват чрез мен, са по-духовни по природа, а уроците, които се крият в комуникацията, са по-полезни за всички участници.

Втората категория мисли произтичат от нашата среда. Трябва да осъзнаваме голямото влияние, което средата оказва на ежедневието ни. Колко пъти ви се е случвало да влезете в някоя стая и да почувствате, че нещо не е наред? Колко пъти сте се чувствали потиснати или болни без видимо основание? Причината е, че приемате нечия чужда мисловна енергия.

Винаги ми се е налагало да бъда внимателен, когато съм посещавал хора в болници, защото съм изключително чувствителен към преживяванията и чувствата на околните. Често, когато вървя по болничните коридори, стенанията на пациентите проникват в съзнанието ми. "Искам да се махна оттук" или "Не искам да умра", или "Боли ме, няма ли някой да ми помогне?" Усещането за болест и страдание насища атмосферата и понякога ме завладява.

Подобно на радиостанция, ние постоянно изпращаме и приемаме сигнали. Приемаме сигналите не само един от друг. В много по-голяма степен ние сме заобиколени и повлияни от сигналите на масовото съзнание. Въпреки че някои от тези мисли могат да са доста добри и хуманни, повечето изпращат посланията на алчността, гнева, егоизма и неискреността. Тези мисли се привличат от нисшите части на нашата природа и се прикрепват към тях. Под постоянния обстрел на влияния на нисше съзнание, идеите на висшата, духовната природа не са особено привлекателни на масово равнище.

Това не означава непременно, че всички мисли, които приемаме от околните, са негативни. Изцелява-щата молитва и любов са висши мисловни вибрации, които също намират отражение в заобикалящата ни атмосфера. Когато изпращате любов, хората я получават. Тази любов може да не бъде разпозната на съзнателно равнище, но въпреки това тя е жива и ефективна.

Последната категория включва най-често срещаните, ежедневни мисли. Психиатрите и психолозите от времето на Зигмунд Фройд до днес разделят психиката на три самостоятелни, но взаимозависими нива на мисълта - съзнателно, подсъзнателно и безсъзнателно. Съзнателното използваме, за да преброим рестото си на пазара и за да прочетем тази книга. Подсъзнателното контролира всички неволеви процеси в тялото, тоест регулация на съня, дишането, храносмилането, кръвообращението и т.н. То никога не спи и затова никога не спира. Безсъзнателното е неуловимо и обширно. Това е складът на всички минали преживявания, включително всичко, което някога сме мислили, чувствали, учили или виждали от миналото до настоящето.

Но именно подсъзнателното е това, което управлява живота ни през повечето време. То е като неспирно работеща фабрична машина, която отговаря за регенерацията на клетките, лекуващи тялото. Тази част от ума не разсъждава - това е оставено на съзнателното - а неуморно регистрира мисли и впечатления, без да им дава оценка. Когато сме били деца, нашето подсъзнателно е регистрирало думите и идеите на възрастните около нас и тези спомени са живи. Наред с всичко друго, от подсъзнателното се пораждат и навиците. За да можете да контролирате живота си, трябва да се отнесете отговорно към начина си на мислене не само на съзнателно, но и на подсъзнателно ниво. В подсъзнателното има голяма мъдрост. Ако започнете да работите с него, то може да ви бъде много полезно и да се превърне в безкраен източник на познание.

Благодарение на умовете си можем да направим безброй открития и изобретения, от които човечеството има голяма полза. Когато се използва позитивно, човешкият ум е извор на велики произведения на изкуството, философията и науката, които наистина подобряват качеството на живота на планетата. Но умът, който създава такива удивителни чудеса, има и способността да унищожава и заличава. Той е способен на ужасяващи прояви на жестокост и омраза. Заради себе си трябва да извисим своите мисли до най-високата честота, за да развием по-висше съзнание и да подарим великолепието и чудесата на живота на бъдещите поколения.

Джеймс Алън, един велик учител, е написал разтърсващата книга Като мислещ човек, която ви препоръчвам, за да започнете да променяте мисленето си. Както казва Алън:

Човек се изгражда и разгражда от самия себе си... в оръжейната на мисълта той изковава оръжията на своето самоунищожение; той създава и инструментите, с които изгражда за себе си небесни домове на радостта, силата и покоя. С верен избор и правилно използване на мисълта човек се издига до Божественото Съвършенство; със злоупотреба и погрешно мислене той слиза под нивото на звяра. Между тези две крайности са всички вариации на характера и човекът е техен създател и господар.
3

ОПОЗНАЙТЕ СЕБЕ СИ

На онова у вас, което е над времето, осъзнава вечността на битието и знае, че вашето вчера е само днешният ви спомен, вашето утре -днешната мечта. И онова, което пее или е в съзерцание у вас, още витае в оня първи миг, разпръснал звездите из пространството.

Джубран Халил Джубран Пророкът

Най-напред бих искал да ви запозная с част от езика на земята на духовете, разнообразните "тела на човека", които ви превръщат в уникални личности. Тези тела са невидими пластове от спектъра на душата и се съдържат в "аурата". Аурата може да бъде разглеждана като отпечатък от нашата духовна, емоционална, ментална и физическа енергия и преживявания. Това вероятно е най-прякото външно проявление на душата, което може да бъде наблюдавано.

Спомням си, че когато бях малко дете, вероятно на шест или седем години, казах на майка ми, че виждам светлини около хората. Тя само ми се усмихна и безгрижно продължи работата си. Не знаех какво представляват тези светлини и затова смятах, че всеки може да ги види. Те бяха най-различни цветове: сини, розови, зелени, жълти, червени и т.н. Спомням си, че обичах да пазарувам с майка ми в точно определена бакалия, защото около човека зад щанда грееха светлини с чудни цветове. Стоях и гледах прекрасната дъга от синьо, смесено с виолетово и розово, която го обгръщаше. Спомням си, че имаше широка усмивка и непрекъснато разказваше вицове на клиентите. Предполагам, че мъжът със светлините се е запечатал в съзнанието ми, защото винаги ми подаваше близалка, преди да си тръгнем от магазина.

Имах подобни преживявания с роднини и семейни приятели, които идваха на гости. Наблюдавах цветовете и светлините около всеки и казвах нещо като: "Онзи мъж е зелен" или "Около онази дама има много кафяви светлини". Никой не обръщаше особено внимание на коментарите на едно малко момче и казваха най-много: "Толкова си миличък" или "Не е ли сладък." Забелязах също, че жената с кафявите светлини не се усмихваше много. По-късно майка ми сподели с мен: "Жената с кафявите светлини е много болна.“ Повечето хора обаче бяха нежни и любящи; те често ме прегръщаха и целуваха. Около тях виждах розови светлини.

Докато растях, способността ми да виждам светлини около хората бавно изчезваше и се появяваше само на моменти. Но има един случай, който никога няма да забравя. Бях на около осем години и с няколко приятели решихме да отидем до местния деликатесен магазин, за да си купим обяд. Тръгвах си последен и докато излизах през вратата, един висок мъж не ме забеляза и се блъсна в мен. Погледнах нагоре, а той се втренчи надолу към мен; очите му ме пронизаха така, както лазер преминава през тухлена стена. Внезапно съзрях мъглив черно-сив облак около главата и пред гърдите му. След три дена отново видях същия мъж, този път във вестника. Полицията го беше арестувала за ограбването на деликатесния магазин! Тази новина доста ме поуплаши. Въпреки това разбрах значението на тази светлина много по-късно.

Аурата е съставена от пластове енергия. Когато бях малко момче, обикновено всяка зимна нощ се молех за сняг, защото това обикновено означаваше ден, изпълнен с игри. Всяка сутрин, щом се събудех, тичах към прозореца, за да видя дали молитвите ми са се сбъднали. Когато това ставаше, нямах търпение да изляза навън. Но най-напред майка ми се заемаше с дългия и усилен процес на увиването ми в пластове дрехи. Първо обличах тениска, после риза с дълъг ръкав, топъл пуловер и накрая палто. Пластовете от дрехи имаха предназначението да ме предпазват от студа. По същия начин пластовете на аурата имат определено предназначение, което изпълняват като записват нашите преживявания, чувства, мисли и желания.

Идеята за аурата, или жизнената енергия, която се излъчва от тялото и го обгръща, не е нова. Един от първите западни учени, който я наблюдава и пише за нея, е алхимикът и лечителят от XVI в., познат като Парацелз. Той говори за нашето енергийно поле като за "огнено кълбо". През XVIII в. австрийският лекар Франц Месмер определя животинския магнетизъм като електромагнитна енергия, която обгръща човешкото тяло. Той вярва, че тази електромагнитна енергия има удивителен ефект върху физическото здраве и може да бъде предавана от един човек на друг. През същия век лондонският лекар д-р Уолтър Дж. Килнър изобретява машина, направена от дицианин (боя от въглищен катран), която се използва за да наблюдава на ултравиолетовата светлина. Със своята маши Килнър забелязва светлина около човешкото тяло. Постепенно той стига до извода, че с проучването тази светлина може да се постави диагноза на физическите болести на човека. През 1911 г. изследването на д-р Килнър е публикувано в книга, озаглавена Човешката аура. През 1939 г. един руски електротехник Семьон Давидович Кирлиян, създава техника на фотографиране, при която се използва неекспониран филм за фотографиране на конкретен предмет. При проявяването на филма около обекта се появяват различни "ореоли". Тази процедура, позната като Кирлиянова фотография, се използва и днес, но обикновено се свързва с парапсихичните явления, защото учените все още не са изяснили как или защо се появяват тези "ореоли" или "аури". Има нещо важно, което трябва да запомним за тази фотографска техника. Тъй като аурата непрекъснато се променя в зависимост от емоционалното, менталното, физическото или духовно състояние на личността, фотографът може да улови само аурата за конкретния момент.

Собствената ми способност да възприемам аурите остана в латентно състояние до двадесетгодишна ми възраст. Именно по това време на живота ми започнах да медитирам и да развивам вътрешно осъзнаване, както и връзка с чувствата и преживяванията на околните. След години на упражнения способността ми да възприемам аурите нарасна невероятно. Днес тази способност продължава да играе съществена роля в работата, с която се занимавам.

Когато провеждам демонстрации, обикновено виждам широка гама от цветове и светлини. Оцветяването и интензитета на светлините се различават при всеки индивид и варират за различните части на тялото. Ако забележа ярка червена светлина около врата или лявото рамо на някого, знам, че този човек страда от главоболие или болки във врата. Ако видя съсредоточаване на тъмно и наситено сиво или кафяво около стомаха, обикновено питам дали има проблеми в тази област и най-често отговорът е положителен. През годините на проучвания и наблюдения съм научил, че аурата е много точна проекция или огледало на различните състояния на човешкото здраве.

Но вашата аура отразява много повече от физическото ви състояние. Всъщност тя се състои от различни нива на съзнание, които изграждат вашето съществувание. Тя е проявление на изначалната ви природа, указание за вашия потенциал, както и запис на вашите преживявания. До достигането на зряла възраст аурата ви е преминала през години на емоционални, ментални, духовни и физически преживявания. Всички ваши способности, желания, вкусове, чувства на успех и провал, необикновени случки, тъжни или нещастни моменти са оформили аурата ви.

Размерът и формата на аурата зависят също от много други фактори. Обикновено тя има овална форма и се простира приблизително от тридесет до четиридесет и пет сантиметра извън физическото тяло. Ако някой е общителен и експанзивен по природа, неговата аура ще е с по-голям размер. Например, когато човек говори пред голяма група от хора и се опитва да достигне до тях, да ги убеди в своята позиция, аурата на говорещия се разширява, за да обгърне публиката. Това се случва с политици, проповедници, музиканти, актьори и оратори, които трябва да се свързват с публиката си. Когато личността е интровертна или срамежлива, ефектът е противоположен. Тогава аурата не се разширява, а по-скоро остава близо до физическото тяло. Нашата аура се разширява и израства също така и, когато се намираме в среда, която ни е приятна. Нещо повече, виждал съм аурата на човек точно преди смъртта му и тя е доста слаба, като линия, очертана около тялото. Това е разбираемо, защото в момента на физическата смърт аурата се оттегля.

Когато виждам аурите, често виждам и цветове. Един от най-ясните и най-често срещани цветове, които виждам около хората, е зеленият. Много пъти при демонстрации съм питал човек, чиято аурата е изпълнена със зелено: "Да не сте медицински работник или лечител?" Отговорът обикновено е положителен. Повечето хора, които се занимават с лечителско изкуство, имат яркозелена, изцеляваща аура. Помнете също, че лечител не е само лекарят или медицинската сестра, но и човек като самите вас, които има съчувствена природа и откликва на всеки, които се нуждае от помощ.

Цветовете на аурата варират при всеки индивид. Яркостта, нюансът и тонът на цветовете са далеч по-разнообразни от онова, което сме в състояние да видим във физическия свят. Силата на цвета е пряко свързана със силата на емоцията, която се крие зад нея. Често цветовете се променят ежедневно. Следват някои от основните характеристики на цветовете на аурата:

Червено: Енергия, жизненост и сила; телесност, раздразнение, свръхактивност, дълбок гняв; сексуалност.

Оранжево: Самочувствие, гордост и замисленост; амбиция, самоконтрол.

Жълто: Интелект, разсъдливост, оптимизъм и щастие; нерешителност.

Зелено: Съпричастност, изцеление, покой, просперитет и съчувствие.

Синьо: Духовност, всеотдайност, лоялност, философско и творческо мислене.

Виолетово: Любов, извисена духовност, интуиция и мъдрост.

Индиго: Духовна извисеност, щедрост, висока интуитивност.

Розово: Безусловна любов, приятелство и искреност.

Сиво: Депресия, тъга, страх и умора.

Кафяво: Алчност, егоизъм, упоритост; реализъм.

Черно: Липса на жизнена енергия, нисши влияния, невежество.

Докато наблюдавам аурата, откривам също, че тя е съставена от фини геометрични фигури и шарки. Те могат да бъдат интерпретирани като мисловни форми и отразяват мислите на личността, минали или настоящи. С други дум, и емоционалните белези от миналото на човека ще намерят отражение във фигурите на неговата аура заедно с още нереализираните желания или желанията от миналото. С годините съм забелязал, че тези желания се появяват в горната дясна част на аурата. Тази част е свързана с мисленето на индивида и там се складират желанията и целите.

По-нататък аурата съдържа натрупаната карма от предишните прераждания и кармичните уроци, които ще се опитаме да усвоим в настоящия си живот. Всички тези неща изграждат истинската същност на личността. В моята първа книга подробно съм разгледал идеята за кармата. За яснота ще кажа само, че кармата е концепцията за причината и следствието.

В една от духовните си одисеи ясно видях как миналите животи се отразяват в аурата и разбрах собствените си кармични уроци. С д-р Брайън Уайс, автор на „Не един живот, не един учител“, веднъж проведохме семинар с повече от триста човека по време на пътуване с кораб към Мексико. Д-р Уайс е изтъкнат психиатър, който е помогнал на много хора с работата си в областта на регресията към минали животи. Една сутрин, след като приключих с демонстрацията си, посетих неговия семинар, въпреки че нямах намерение да се включа в групата. Не исках да безпокоя никого, затова се промъкнах в задната част на стаята и седнах да погледам.

Д-р Уайс започна с демонстрациите си на хипноза и регресия към минали животи. С различни упражнения хората се връщаха към определени преживявания от миналите си животи. За моя изненада, аз също преживях вълнуващо връщане към няколко минали живота. В една регресия видях себе си като генерал в няколко войни. Гледах как стоя сред войниците си и със смяната на войните се променяха и униформите ни. От тази регресия разбрах, че нося отговорност за нарежданията към войниците ми да убиват други войници. Аз бях отговорен. Аз трябваше да взема крайното решение, което водеше до смъртта на хиляди хора в битката. Докато сцените се разкриваха в ума ми, инстинктивно разбрах какво е предназначението на този мой живот: трябваше да изкупя кармата си от миналите животи, в които бях наредил масовото избиване на всички онези хора. Като лечител в този живот компенсирам кармата от миналия си живот, изкупвам кармичния си дълг. Като помагам на хората да възвърнат своята духовност, аз поправям една злина, така да се каже, и възстановявам кармичното си равновесие, изцелявам душата си и напредвам по духовния си път.

След упражнението д-р Уайс помоли хората да се изправят и да споделят преживяванията си с групата. Докато те говореха за миналите си животи, започнах да виждам някакъв гоблен от цветове и шарки над главите им и около тях. Когато се вгледах по-внимателно, забелязах, че във всяко квадратче на техните аури има движение. Всяко квадратче отразяваше по един минал живот. Ако това не ви се струва достатъчно, забелязах също, че от всяко квадратче излиза нишка, която се свързва с определена част от анатомията на личността, например с крака, сърцето или главата.

По-късно попитах няколко от участниците дали имат физически проблеми в различните области, към които бяха прикрепени нишките. Повечето от тях отговориха положително. Останалите не бяха сигурни или не си спомняха. Някои се замислиха и си спомниха, че в по-ранен етап от живота си са имали такива проблеми. За мен беше съвършено ясно, че миналите ни животи и вероятно дори бъдещите ни животи са цялостно представени в аурата.
Влияния на средата

Аурата може да отразява и външни сили, положителни и отрицателни, които ни въздействат. Практически на всеки се е случвало да срещне някого и веднага да почувства силно привличане или страшна неприязън. На какво се дължи това? В повечето случаи сме се настроили към енергийното поле на този човек и приемаме някакъв вид енергийни излъчвания. В резултат на това се оказваме в хармония или в дисхармония (и всички междинни чувства) с тези излъчвания.

Когато сме в църква или на някакво култово място, обикновено се изпълваме с чувства на мир и спокойствие. Сякаш мястото ни предава чувства на хармония и единение. Това се дължи на факта, че вероятно сме регистрирали любящите, духовни чувства на хората, които са се молили там. И обратното, може да влезем в стая или къща и незабавно да изпитаме неприятно чувство без очевидна причина, за да открием след това, че преди пристигането ни там е имало спор или разправия. Отново се е случило нещо и аурата ни е "уловила" енергията, която е останала в стаята.