Менталната атмосфера, която ни заобикаля, се влияе не само от нашите собствени мисли и чувства, но и от мислите и чувствата на хората около нас

Тази идея е много важна. Ежедневно преминаваме през множество от невидими и все пак силни мисли, които оказват определено въздействие върху физическото състояние на телата ни. Мислите винаги отразяват природата на човека, който им е дал живот. Затова обръщайте внимание на хората, с които общувате най-често. С какъвто се събереш, такъв ставаш.

Много често нечия личност е така завладяваща, че в зависимост от собствените ни емоционални, ментални, физически или духовни нива (особено ако едно или повече от тях са слаби), нейната енергия навлиза в нашето електромагнитно пространство. За щастие, всички ние се раждаме с някакъв вид защитен механизъм в полето на аурата си, който възпира чуждите енергийни характеристики и мисли. В последния раздел на тази книга описвам как можете да се предпазите от чуждите блуждаещи мисли и емоции.

Много важно е също да разберете, че животът не монополизира нашата атмосфера. Непреродените същества, или духовете, също ни влияят и оставят мислите си в нашата аура. Затова многократно през деня внезапно и без причина се замисляме за някой, който е починал. Повече от вероятно е обичаният от нас човек да се опитва да повлияе на електромагнитното ни поле и да ни внуши своята личност и мисли.

В аурата има пластове и отделения, които са твърде сложни, за да ги описвам подробно тук. Основните съответстват на четири ясно разграничени "тела", които се взаимопроникват. Метафизиците вярват, че те изграждат човешките същества.

Тези различни пластове се наричат: етерно тяло, което е пряко свързано с физическите процеси; астрално тяло, дом на чувствата; ментално тяло, където протичат всички мисли, включително парапсихичните и интуитивните; и физическо тяло.

Етерното тяло

Етерното тяло е познато още като двойник на тялото, защото то копира, или приема формата, на нашето физическо тяло. Етерното тяло е съставено от енергийна сърцевина, която прониква във физическото тяло в различни точки. Тези точки, или енергийни вихри, са познати като чакри. Думата означава "кръг" на санскритски. Посредством тези чакри енергията на Божията сила, или прана (също от санскритски), навлиза във физическото тяло, за да подхранва различни физически органи и нервната система. Можете да разглеждате чакрите като въртящите се колела на живота, защото те имат пряко въздействие върху жлезите и органите, като например епифизата, хипофизата, щитовидната, надбъбречната, задстомашната жлези, черния дроб, далака и половите жлези. Когато нашите чакри са здрави и носят в себе си енергията на Божията сила, те се проявяват в етерното тяло като въртящи се кръгове с луминесцентен цвят. Затова физическото здраве на индивида може да бъде наблюдавано в етерното тяло посредством чакрите. Чакрите са обединени от силови линии, които изглеждат като мрежа, подобно на милиметровата хартия, използвана от архитекти и проектанти. Така тези въртящи се енергийни кръгове могат да бъдат сравнени с магнитно поле. Един от основните енергийни потоци тече вертикално нагоре и надолу по гръбначния стълб и пряко влияе на нервната система.

Преди три години при мен дойде млад тридесет и осем годишен мъж за частен сеанс. Казваше се Боб. След обичайното представяне извадих един лист и започнах да рисувам етерното тяло на Боб, за да определя физическото му състояние. Най-напред нарисувах фигура, подобна на пръчка. После, водена от интуицията ми, писалката започна да се движи нагоре-надолу по фигурата, но когато достигна долната част на торса му, спря. На това място цялата енергия на Боб сякаш ставаше мътна и тъмна и буквално преставаше да тече. Веднага му казах: "Изглежда имаш някакъв проблем в областта около дебелото черво." Заявих, че имам чувството, че енергията му е пресечена. Той замълча за миг, след това ме погледна и каза: "Преди две години част от дебелото ми черво беше отстранена. Трябва да нося торбичка." Въпреки че здравето на Боб се беше подобрило, той продължаваше да се тревожи и терзае за тази конкретна област от тялото си. Обясних му, че непрекъснатите тревоги водят до допълнително възпрепятстване на енергийния му поток.

Устойчивите мисловни модели и неизразените емоции в крайна сметка намират проявление във физическите тела. С други думи, вашите мисли и чувства се материализират в някаква форма, като здраве или болест, във физическото ви тяло. Мислете за тялото като за влаков перон, а за мислите си – като за влакове. Тези мисли рано или късно трябва да стигнат до перона. Затова е толкова важно мислите ви да са здрави, защото тогава и телата ви остават здрави.

Етерното тяло на Боб играеше ролята на барометър за физическото му състояние. Като се настроих към етерното му тяло, бях в състояние да усетя физическото му състояние. Има алтернативни лечители, които могат да идентифицират неразположенията и болестите изключително посредством възприемане на етерното тяло на личността. Това тяло в особено голяма степен съответства на честотата на физическото ни тяло, докато другите енергийни тела съответстват на други области на нашето състояние.

Астралното тяло

Астралното тяло е познато също и като емоционално тяло. Това тяло е изградено от триизмерна ефирна материя и е второ по плътност след физическото. Астралното тяло всъщност е точно копие на физическото и се простира на десет-двадесет сантиметра извън него.

Много метафизици, включително теософите, използват термина астрално тяло като равнозначен на етерно тяло. Лично аз виждам лека разлика между двете. Докато етерното тяло е свързано главно с енергийни системи (чакрите), астралното стои с една стъпка по-напред в емоционалността на индивида. Астралното тяло е изградено от всички мисли, емоции и желания в ума ви. Всички ваши земни копнежи, значими спомени и съкровени желания обитават астралното тяло. В момента на смъртта това тяло напуска физическия свят и се настанява в астралния.

Често казвам на хората по време на моите семинари: "Защо се страхувате толкова много от смъртта? Това ви се случва всяка нощ!" Истината е, че когато спим, астралното тяло напуска физическия свят и пътува из астралния. Същото важи и за астралната проекция, освен в случая, когато астралното тяло напуска физическото по собствена воля. Затова, когато казвам: "Умираме всяка нощ", имам предвид, че напускаме физическите си тела, точно както ще ги напуснем в момента на смъртта си. Астралното тяло напуска спонтанно физическото също при ситуации, свързани с инциденти, под влиянието на наркотици или при изпадане в кома. Когато човек е в безсъзнание, той най-вероятно се носи из астралния свят.

Много често душите работят на астрално ниво, докато физическите им тела си почиват. Вярвам, че когато работя, част от астралното ми тяло напуска физическото и прониква в астралния свят. Така мога да приемам силните емоции и желания на близките ни, които са покойници.

Менталното тяло

Както астралното тяло е свързано с емоциите на индивида, така менталното е свързано с неговите мисли. Менталното тяло се състои от още по-фина неосе-заема субстанция, в сравнение с астралното, и се простира навън и нагоре от ханша.

Счита се, че менталното тяло е отговорно за преноса на висши ментални енергии, които са твърде фини за останалите тела. Тези енергии имат извисена духовна природа и се пренасят от менталното тяло под формата на парапсихична информация, като вдъхновения, усет за същността на нещата и предчувствия.

Мнозина вярват също, че това тяло е изградено от две части: висш ум, който се оформя от мислите, излъчвани от Вселенския ум, духовните концепции, висшите истини и абстракции; и нисш ум, който се занимава с материалните, ежедневни процеси.

Вярвам, че признатите гении и високоинтелигентните личности са хора, чието ментално тяло се е развило през многобройни животи, изпълнени с натрупване на опит и осъзнаване. Душата разпознава това ниво на усъвършенстване и използва осъзнаването във възвишени идеи и прозрения. Учени, философи и учители са сред онези, които очевидно имат способността да общуват с менталното тяло по необикновени начини за доброто на мнозина.

Помнете, че съществуваме едновременно в емоционални, ментални и духовни тела, докато пътуваме през живота във физическия си Аз. Тези тела се смесват и зависят едно от друго и ни правят завършени същества. Когато започнем да разбираме цялостната си същност, по-лесно осъзнаваме, че в смъртта ние просто се отърсваме от различните си тела, за да се издигнем до по-високи нива, както ще видим в следващите глави.

Омар Хайям Рубайя

"Какво точно се случва в момента на смъртта?" Това е въпросът, който ми е бил задаван най-често през многобройните години на работата ми като медиум. За съжаление, не мога да дам еднозначен отговор, защото изживяването на смъртта е така индивидуално, както изживяването на живота. И въпреки че духовете многократно са се опитвали да задоволят любопитството на задаващите този въпрос, обяснението на смъртта е далеч отвъд ограничения запас от думи и интелигентност на човека. Как можем да разберем нещо, което е извън човешкото възприятие? Дори най-добрият медиум може само да се надява да опише с пълна точност всички чувства, които духът иска да сподели във връзка с процеса на смъртта. Човешката нагласа на предварително установени системи на религиозни убеждения и обществено отношение към смъртта блокират всяко осъзнаване, което би могло да се доближи до истинското разбиране. Смъртта винаги е била най-великата мистерия. Можем само да си представяме, да четем, да се молим и теоретизираме по отношение на онова, което наистина се случва, но никога няма да узнаем какво всъщност представлява то, докато самите ние не го изживеем.

Пишейки тази глава, си спомням за сеансите, провеждани през годините, и възстановявам специфични детайли, свързани със стотиците духове на починали хора. Ще споделя с вас именно съвкупността от тези прозрения, заедно с информацията, която съм получил от множество трудове, книги и материали по темата от цял свят. Това е най-искреното и обективно изследвате на смъртта, което бих могъл да ви предложа.

Защо хората се страхуват толкова много от смъртта? Отговорът е прост. Това е непознато преживяване. Повечето от нас не обичат да говорят за смъртта, камо ли за перспективата, че един ден ще сме мъртви. Досега малцина са отделяли време за изследване на този процес. В последните години обаче много хора преминаха през онова, което наричаме "преживявания, близки до смъртта", и споделиха впечатленията си. Вече са издадени много добри книги по темата, в частност Живот след живота на д-р Реймънд Муди. Детайлите на описваните в тези книги преживявания, близки до смъртта, като преминаването през тунел, срещата с любим човек или духовно същество и съзирането на ярка светлина, силно наподобяват картината, описвана от духовете, с които съм се свързвал в сеансите си. Като цяло чувството, споделяно от всички по време на преживяванията близки до смъртта, е покой и осъзнаване, че смъртта не е "краят". Смъртта е още един от естествените процеси на живота. Започваме да умираме от момента, в който се родим, и продължаваме да умираме с всеки изминал ден. На физическо ниво клетките дегенерират, умират и се подменят, но това не ни притеснява. Както споменах в Глава 3, "умираме" всяка нощ, щом заспим. Това е моментът, в който съзнанието ни напуска физическото тяло и пътува в астралния свят. Когато на следващата сутрин се завърнем в телата си, ние се завръщаме със спомените от своите срещи и пътешествия под формата на сънища. Може и да не разбираме сънищата си или онова, което се разкрива, когато спим, но това няма значение. Животът се случва в една или друга форма, независимо дали го разбираме, или не.

Така, какво се случва, когато умираме? Най-важното прозрение, споделено от онези, които са умирали, гласи:

В момента на смъртта осъзнаваме, че сме нещо повече от физически тела.

Починалите същества незабавно усещат, че тяхната физическа същност е съвсем нищожен компонент от това, което представляват те, и че са част от всичко съществуващо. В този момент духовете разбират в пълна степен свята същност на фин детайл от вселенската мозайка. Те започват да се свързват с цялостната картина и разногласията и разделението с останалите същества стават излишни. Те виждат Бог във всичко.

Много духове споделят чрез мен, че самата смърт е лесна, но не и умирането. Всеки, който има ужасяваща болест, като рак или СПИН, може да изживее големи страдания, докато смъртта разяжда различни органи от физическото тяло. Бавно прана, или дъхът на живота, се изцежда от тялото. Това може да е доста болезнено. Но с идването на смъртта вече няма болка или дискомфорт. Болката е физическо състояние, присъщо на физическото тяло. Споменът за това състояние може да се задържи в менталното тяло на духа, но единствено като спомен; усещането си е отишло. То вече няма да оказва влияние върху здравето и състоянието на духа.

Процесът

Както всички знаем, има различни начини да умреш или, по-точно, има различни начини да напуснеш физическото тяло. Но независимо как се осъществява преходът, човек минава през определени физиологични и химични промени. В момента на смъртта духовното тяло незабавно се обгръща от етерен щит или от своя двойник на тялото. Духът остава в това състояние за кратко, преди да се отърси и от етерния двойник. Отстраняването на етерното тяло става в момента, в който духът действително напуска физическото тяло. Щом се махне етерното тяло, на преден план излиза астралното тяло. Независимо от начина на смъртта, този процес винаги е един и същи.

Духовете винаги описват колко естествено са се чувствали в момента на смъртта и как в някои случаи дори не са разбрали, че са умрели. Спомням си сеанс с майка и дъщеря. По това време майката беше безнадеждно болна от рак. Дъщерята искаше майка й да бъде уверена, че смъртта й няма да бъде болезнена. Сеансът беше много успешен. Майката се свърза с няколко духа, включително с втория си съпруг, който й каза: "Не се безпокой. Когато моментът дойде, това ще ти се струва съвсем естествено." Майката почина след три седмици, докато спеше. След няколко месеца дъщерята дойде за още един сеанс. Майката се свърза с нея и изрази благодарността си към двама ни за това, че сме й помогнали да разбере какво представлява смъртта. Тя каза: "Беше точно такава, каквато я описваха всички - много лесна и спокойна."

Тук описах общата идея; сега обаче ще проследя процеса стъпка по стъпка.

Хора, които умират поради естествени причини или от болест, при която са наясно с предстоящата смърт, имат типични преходи. Няколко дни преди смъртта съзнанието им започва бавно да се разширява или усилва. Те изживяват нещо като "възбуда" на сетивата, особено на слуха и зрението. Мнозина са разказвали за преминаването си през "ретроспекции", при които ясно виждат и чувстват всяка ситуация от живота си. По време на ретроспекциите те са в състояние ясно да осъзнаят причината за всяко житейско преживяване. На този етап в прегледа на живота духовната част в човека извършва някакъв вид само-оценка. Под оценка нямам предвид избора между рая и ада. По-скоро духовете осъзнават своите действия в дълбочина и нараства чувствителността им по отношение на справедливото или несправедливото отношение към околните. Те незабавно разпознават "правилното" поведение, което са можели да имат. В добрия случай виждат и доброто, което са направили. Този преглед на живота протича в рамките на секунди и остава като сложна част от духовната тъкан на индивида.

Често приблизително по това време умиращите индивиди възприемат отдавна починали роднини или близки приятели, които може би стоят край леглото им. Тези духовни същества може да са там, за да бдят над тях или за да ги призоват. В много случаи умиращият внезапно се обръща към починал член на семейството или описва сцена. Когато Томас Едисон бил в кома и близо до смъртта, той се пробудил в миг, вдигнал поглед и заявил: "Там е много красиво."

Точно преди края умиращият може да почувства силно намаляване или изчезване на болката в тялото. Той може бавно да изпадне в кома или да остане в съзнание до "последния си час". Ако е в съзнание може да забележи чувство на "студ" в крайниците си докато кръвообращението се забавя и енергията на Божията сила започва да си отива от тялото. С продължаването на оттеглянето й човекът може да почувства "леки тръпки" или "изтръпване". Това усещане се дължи на ефирните нишки, чиято връзка с физическото тяло започва да се разхлабва в подготовка за раздяла с двойника на тялото. В момента на смъртта дишането спира и душата напуска тялото. На този етап "сребърната нишка", ефирната връзка, която подхранва духа при пребиваването му във физическо то тяло, се прекъсва. Най сетне духът е свободен!

При самоубийството духът не може да бъде на ранен. Всеки, който принуди духа си да напусне тялото преждевременно, ще открие, че макар да може да унищожи тялото, не е в състояние да унищожи душата. Духовната същност остава жива! Такова същество не само продължава да живее, но и "проблемите", които са го подтикнали към това, остават част от неговата ментална и емоционална нагласа.

Щом духът осъзнае какво е направил, той обикновено се изпълва с чувство на разкаяние и потиснатост. Мисля, че много от тези терзаещи се души са ментално и/или емоционално болни. Ако човек е душевно болен, докато е на Земята, той ще има нужда от много състрадание и разбиране в духовния свят. Същото важи и за човек, пристрастен към алкохола или наркотиците. Степента на потребност от любов и разбиране е различна за всяка ситуация. Често пристрастените души се нуждаят от грижи, защото отнасят своята пристрастеност в отвъдното. Нека кажем, че ако тази душа пожелае, духовните учители и лечители са готови по всякакъв начин да се погрижат за нейния покой и добруване.

За щастие, молитвите и любящите мисли за тези души от страна на семейството и приятелите на Земята помагат за промяна на ауричната атмосфера на депресия и терзание в такава на изцеляване и любов. Затова е толкова важно да се молим за онези, които са починали. Постепенно те ще осъзнаят своята висша духовна природа и ще започнат да търсят изход от положението си. От другата страна на живота има мнозина, чиято единствена задача е да помагат на тези впримчени жертви и да ги придружават с любов към териториите, където те ще могат да облекчат душевните си терзания. Тези духове трябва да научат преди всичко как да простят на самите себе си.

При смърт поради нещастен случай, насилие, природно бедствие и други подобни причини духът е тласнат извън тялото така бързо, че едва разбира какво се е случило. Той не изпитва физическа болка при този вид смърт. При всички случаи, с които съм се занимавал, никой дух не е разказал, че е изпитал болка, докато е изхвърчавал през предното стъкло при автомобилната катастрофа, или е почувствал сблъсъка със срутващата се стена при земетресението. Считам, че при този вид смърт духът буквално е "избит" толкова бързо, че няма време да регистрира дискомфорт или болка. Докато осъзнае положението си, той вече е напуснал физическото тяло.

В зависимост от конкретния преход индивидът може да загуби съзнание или спонтанно да осъзнае, че е извън тялото си и наблюдава отгоре безжизнената си форма. Той все още се чувства жив и смята, че е физическо същество, докато не го връхлети прозрението, че не е. Духовете често са споделяли с мен, че напразно са се опитвали да разговарят с хората около тях и са се разстроили, когато никой не им е отговорил. Въпреки че не можем да чуем мъртвите, те в пълна степен могат да чуят онова, което казваме или мислим.

Точно след смъртта обикновено се появява починал член на семейството или духовен водач, който приветства мъртвия и му помага в приспособяването към непознатите условия на духовния свят. В случай на внезапна или насилствена смърт обаче е възможно мъртвият да има нужда от известно време, за да приеме положението.

Когато група хора умират заедно при трагедии като бомбардировки, самолетни катастрофи или природни бедствия, те си отиват като група души. Те реализират онова, което се определя като групова карма. С други думи, на духовно ниво хората решават да умрат заедно, за да изкупят кармичния си дълг. Помнете, че говоря за духовните измерения на подобни ситуации. Като хора всички ние споделяме болката от подобна трагична гибел. В Глава 7 разглеждам въпроса как можем да вземем този тип духовни решения, преди да се преродим. Засега се опитайте да разберете, че всички подобни трагедии са част от духовната ни съдба на Земята.

Когато смъртта е внезапна и неочаквана, индивидите обикновено са в безсъзнание и са изтласкани от физическото тяло в следствие на външно въздействие. При такива събития няма болка. Духът си отива, преди физическото тяло да е в състояние да почувства каквото и да било. Моля да ми повярвате, че при тези ситуации никой не чувства болка в момента на смъртта.

Тъй като този тип смърт представлява шок и хората не са подготвени за прехода, техните духове могат да останат на мястото на събитието и да се лутат в опити да си изяснят какво се е случило с тях. Някои може да се събудят в нещо като болнична обстановка. Други може да решат, че са оцелели от бедствието и все още са живи. В трагедии с такива мащаби индивидуалните души обикновено се нуждаят от помощ и утеха за духовното си приспособяване към отвъдния живот.

Щом душите осъзнаят обстоятелствата и започнат да задават въпроси за положението си, се появяват духовните водачи или членове на семействата им. събират ги и ги повеждат към нещо като място за посрещане. В този сборен пункт водачи, специализирани в конкретния тип травма, помагат на новодошлите и изтерзани души и им обясняват смисъла на ситуацията. Някои духове напълно осъзнават факта на смъртта си и осъществяват прехода лесно, докато други се нуждаят от допълнителна помощ. Духовните същества, които се занимават с психологически и проблемни ситуации, помагат на последните да приемат новото си духовно съществуване. Обикновено проблемите се разрешават, когато починали членове на семейството или приятели се свържат с новодошлия дух. Спомените за любовта помагат за освобождаване на съзнанието на духа от мисълта за трагичното събитие.

Свързани със Земята същества

Веднъж отърсил се от физическия си носител, духът се настанява в етерния му аналог. В това състояние той незабавно изпитва чувство на покой и свобода. Има също силното усещане за бодрост и лекота, защото теглото и гравитацията на физическото тяло вече не съществуват. Духът остава в своя сив, блед етерен двойник за много кратко време, вероятно мигове, преди етерната обвивка да се махне и той да премине към астралната си форма. В известен смисъл може да се каже, че етерната обвивка е мост от физическото към астралното. В повечето случаи този преход е плавен.

Когато обаче духът е много близък със семейството си и не е готов да приеме факта на смъртта, земните връзки се превръщат във вид капан. В подобна ситуация духът ще остане много близо до трупа си. Често ще прави напразни опити да общува с членове на семейството си. Обичайно за този вид духове е да присъстват на погребението си. Много често това помага на духа да разбере, че вече не е част от физическото съществуване. Тогава той е готов да потегли към духовния си дом. Понякога обаче духът се "запъва" и остава, както се казва, "свързан със Земята". Обикновено системата от вярвания в живота на хората ги "свързва със Земята" след смъртта. Нека обясня какво имам предвид под система от вярвания.

Имало едно време човек на име Бил, който живял на планетата Земя. Той бил агностик¹, нямал религиозни или духовни вярвания. Бил убеден само в онова, което изживявал. Нагласата му била: "Когато умираш, умираш. Няма нищо повече." През живота си Бил имал само две грижи: себе си и притежанията си. Основната му цел в живота била да събере колкото е възможно повече пари и притежания, дори посредством експлоатация или причиняване на вреда на другите.

Един ден Бил умрял и се събудил в отвъдното. Той бързо разбрал, че всъщност не е "мъртъв", а просто е в друга, по-лека форма. Все още обаче имал земната си, материалистична нагласа. С огромно нетърпение той се опитвал да се добере до притежанията си, за да открие, че това е невъзможно. Той не разбирал, че ефирната, сива, гъста мъгла, в която е потопен, е само сянка от някогашния му физически свят. Неосъзнаващ и неподготвен, Бил продължил да се скита по Земята като призрак, посещавал къщата си и правел опити да общува със семейството си. Това "междинно" състояние можело да продължи няколко часа, месеци или дори години в зависимост от желанието на Бил да остави физическото зад себе си и да се пренесе в астралния или по-висшите светове. За щастие, на никого от нас няма да се наложи да преминава през същата обвързаност като Бил, стига да запазим някакъв вид висша духовна осъзнатост.

Преди няколко години получих познания за свързаните със Земята същества от първа ръка чрез един мой приятел. Майк беше университетски преподавател по история на света. Той беше толкова рационален, че не можеше да бъде убеден в съществуването на духовния свят. Майк знаеше с какво се занимавам и дори присъстваше на някои от сеансите, но не вярваше в нищо от това. Дори когато му предадох послания от няколко негови покойни роднини, той не ги намери за особено достоверни. Сега, когато поглеждам назад, разбирам, че е идвал на сеансите, само за да не спори с мен. Известно време след като се бяхме сприятелили, му бе поставена диагноза за неизлечима болест и той падна духом. Непрекъснато го уверявах, че животът не свършва, но нищо от онова, което му говорех, не можеше да го успокои. С времето той стана мрачен и затворен в себе си.

Скоро след поставянето на диагнозата Майк почина. Два дена след това той ме посети от отвъдното. Живо си спомням този момент. Беше рано сутринта и внезапно се събудих от появяването на двуметрово етерно тяло, което искреше в долния край на леглото ми. Не мога да забравя колко реално изглеждаше Майк; виждах дори русата му коса. Той се втренчи в мен и след това ме попита телепатично: "Мъртъв ли съм?“ В отговор му изпратих мисълта си „Да, Майк, мъртъв си“. Той отвърна: „Благодаря“. След тези думи изчезна. Веднага след това възприех присъствието на африканка, облечена в невероятна племенна роба. Инстинктивно разбрах, че тя е един от духовните водачи на Майк. Чух я да казва: „Благодаря ти. Трябваше да го чуе от някой, когото познава.“ След това и тя изчезна в ефира.

Тъжното е, че светът е пълен със свързани със Земята същества. Някои като Майк веднага разбират, че са „заседнали“ и бързо се пренасят в духовния свят. Други нямат този късмет. Те се скитат из „физическото ниво“ и „преследват“ живите, като въздействат на онези от тях, които са с по-слаба психика. Те са „уловени в капан“ между света на плътта и света на духа. За съжаление, нашите ограничения и закостенели системи на вярвания не умират, като напуснем физическото тяло. Напротив, тези убеждения се доказват в отвъдното.

Свързване със Земята може да възникне и когато лицето е починало от насилствена смърт. Тук духът отново е объркан, защото е неподготвен и не осъзнава какво се е случило. В много подобни случаи духът продължава да прави онова, което е правил на Земята, докато не осъзнае, че тялото е мъртво и той е преминал в отвъдното. Духовете често се гневят на такава ненавременна смърт, някои дори търсят отмъщение. За щастие, има духовни същества, чиято задача е да помагат на тези изгубени духове да се принесат към по-висшия израз на живота.

Преходът от физическия към духовния свят е естествен и безболезнен. Нашата култура обаче е наситила това събитие с огромен страх и хората не са добре подготвени за него. Това води до свързване на духовете със Земята, защото когато се озоват отвъд, те не знаят къде се намират. Затова е толкова важно да разберем явлението смърт - за да бъде всеки преход лесен, плавен и цялостен. Трябва само да проумеем, че смъртта е праг към вечния живот и че след нея предстои още.