Докосване до небесата Духовно пътуване през живота и смъртта Джеймс Ван Прааг

Михаил Нейми

Какво е това, което наричаме любов? Дали е естествен инстинкт, с който се раждаме? Или е пове­дение, на което трябва да се научим и да придобием нагласата да приемаме? Или е чувство, доловено в погледа на любимия човек? Или, може би, е загадъч­на, далечна звезда - нещо, за което цял живот ще трябва да се борим, за да го достигнем?

Лично аз вярвам, че любовта е всичко. Вярвам, че тя е онази енергия на Божията сила, от която всички сме част. В духовно отношение тази сила се олицетво­рява от Светлината и ние също сме изградени от светлина. Колкото по-ярка е нашата светлина, толко­ва по-силно осъзнаваме тази част от нашата природа. Всички се раждаме с усет за собствената си светлина и сме стимулирани или да я увеличаваме, или да я крием от себе си и от света. Някои изгубват тази светлина от поглед и прекарват живота си в търсене на жалки заместители на любовта. Наркотиците, сексът и насилието са само част от тях.

Когато започнем да разпознаваме светлината на любовта у самите себе си, ще ни е по-лесно да я съзрем и у околните. Когато двама души са "влюбени", те виждат тази светлина един в друг. Външният свят не съществува за тях, защото те са в интимния свят на любовта и чувстват красотата и радостта, които да­рява любовта.

Когато заживеете с вътрешната светлина на душата си, най-дълбокото хранилище на любовта, вие наистина се превръщате в духовно същество. Като истински влю­бен, вие чувствате връзката със своята "сърдечна същ­ност". Всеки път, когато ви хрумне добра мисъл, кажете добра дума или помогнете на някого, вие живеете по божествените правила и вашия център на любовта се разраства. Започвате да гледате на света с любящи очи и да чувствате красотата и радостта във всичко. Всъщ­ност, вие изживявате рая на Земята.

Докато преглеждах сеансите си, за да открия оне­зи, които се отнасят до любовта, открих, че съм си поставил доста трудна задача. Как бих могъл да огра­нича любовта до някакъв конкретен вид? Защото лю­бовта не познава граници и никоя любов не е по-важна от другата. Дали да опиша любовта на майката към детето й, на съпруга към жена му или дори любовта на всеотдайния домашен любимец към неговия сто­панин? Това беше, меко казано, трудно решение.

Трите сеанса, които избрах, разкриват прояви на любов на обикновени хора. Всеки един от тях показва любовта в най-висшата й степен - желанието да по­жертваш живота си за другия - и има силата да изцели оня, към когото е насочена тя, стига той да пожелае да я приеме. Надявам се, че срещата с тези примери ще обогати собствената ви светлина. Когато всеки от нас приюти любовта в живота си, ще сме в състояние да я предаваме на всеки живот, до който се докоснем.

Никой не би могъл да създаде филм или роман, по-драматичен или напрегнат от обикновения човеш­ки живот. Почти невъзможно е да се възпроизведат неговите завои и обрати, и дълбините на съпровожда­щите го емоции. Следващата история разкрива това по съвършен начин. Тя отразява чистотата на любов­та и уважението към живота. В този случай смъртта свързва двама души, които в живота не са били близки.

Това се случи на сеанс, който проведох в Лос Анджелис пред приятна група от осем души. Обикно­вено, когато осъществявам няколко контакта еднов­ременно, някой от тях се откроява. Чувствам, че имен­но този конкретен контакт е причината за посещени­ето ми. Духът често изпитва такава силна потребност да предаде послание на някое живо същество, че може да направи много, за да създаде ситуация, в която да бъде разпознат.

След като осъществих контакти за четирима от присъстващите осем души, смятах да направя почив­ка. Ала почувствах силен вътрешен порив да осъщес­твя още един контакт. Отправих поглед към младия мъж, който беше седнал на края на дивана. Казваше се Андрю. Беше около двадесет и две годишен, със светлокестенява коса и носеше ярка карирана риза. Изглеждаше много мълчалив и имах чувството, че не присъства на сеанса по собствено желание. По-късно открих, че догадката ми е била вярна. Андрю беше дошъл по настояване на свой приятел.

Когато се доближих до Андрю, той ми обясни, че иска да разговаря с баба си, която го е отгледала. Съсредоточих се силно, но не успях да приема никакви вибрации от баба му. Вместо това изникна нещо съв­сем неочаквано.

- Познавате ли добре Чикаго? - попитах аз.

- Там съм се родил и живях там в детските си години.

- Хм... Ходили ли сте на училище там?

- Да, за кратко. Защо? - попита Андрю.

- Приемам образа на училище в Чикаго и виждам малко момче. Кой е Зиги? Това е много странно име, но именно него чувам. Разбирате ли?

- Зиги? Не познавам никакъв Зиги – отвърна Андрю.

- Не, не сега. В Чикаго, много отдавна - казах аз.

- Не... не мисля.

Андрю се поколеба за миг. Почти можех да чуя как мозъкът му работи усилено, докато се опитваше да си спомни за човек на име Зиги. След няколко минути той все още нямаше никакъв спомен, затова започнах отначало.

- Почакай! - извика Андрю като ме спря по сре­дата на изречението. - Наистина познавах някого... Да, добрият стар Зигс. Наричахме го Зиги заради един албум на Дейвид Бауи. Като деца бяхме неразделни. Имаше още две момчета. Едното беше Майк Барас, а другото... Не си спомням името му.

- Уейланд? - прекъснах го аз с мисълта, която току-що бях приел.

Андрю пребледня, докато отговорът “Да“ се от­ронваше от устните му. Очите му се разшириха.

- Откъде разбрахте това?

- Пред теб стои един мъж, които твърди, че те е познавал през този период от живота ти. Казва, че е познавал теб, Зиги и Уейланд.

Андрю беше видимо разтърсен от тази забележка. Той поклати глава с недоверие.

- Кой е това? Кой е този мъж? Аз познавам ли го? - попита той.

Изпратих мислено послание на духа и го помолих да ми предостави повече данни за идентифицирането му. След няколко минути приех някои мисли и ги предадох на Андрю.

- Мъжът, който стои тук, ме оставя с впечатлени­ето, че е твой ангел-хранител. Загрижен е за теб. По-казва ми ръцете си. Виждам мазоли. Работел е с ръце­те си, защото сега ми показва инструменти. Казва, че го познаваш под името Малчо.

Андрю отново се замисли в опити да си припомни това име.

Продължих да му предавам впечатленията, които приемах.

- Малчо е починал в резултат на проблеми със сърцето. Но ми показва и някакъв дим. Като от пожар.

Андрю извика. Очевидно бях казал ключовата дума.

- Боже мой! - Очите му се изпълниха със сълзи. - Не мога да повярвам. Как така... Малчо? Малчо от училище? - извика той.

- Да, от Чикаго.

Андрю изхриптя. Зарови лице в ръцете си и зарида.

Всички наоколо започнаха да го потупват по ра­мото и да се опитват да го успокоят. Той не беше на себе си няколко минути. Когато се съвзе, вдигна глава и заговори.

- Малчо беше портиер в основното ми училище. Един ден стана експлозия в топлоинсталацията и Зиги, Уейланд и аз останахме затворени в мазето. Всичко гореше. Крещяхме до полуда, защото мислехме, че ще умрем. Тогава вдигнахме глави и видяхме, че Малчо идва през дима. Той ни измъкна оттам! Ако не беше Малчо, сега нямаше да съм тук. Този мъж спаси живота ми!

Из цялата стая се разнесоха възклицания от учудване.

- Той рискува живота си за мен! Дължа му всичко. Благодаря ти, Малчо. Обичам те, човече - възкликна Андрю като вдигна поглед нагоре. След това се обър­на към мен: - Но защо той е край мен?

Трябваше да му дам някои обяснения за духовния свят.

- На Земята Малчо е живял живот, подобен на твоя. Тук е, за да бди над теб и да те предпази от грешките, които той е допуснал. Изпитва истинска загриженост за твоето добро. Казва, че едно от най-добрите неща, които е направил през целия си живот, е било да спаси теб и твоите приятели. Иска да е сигурен, че доброто, което е сторил, ще има продъл­жение. Затова е останал около теб и те пази. Казва, че е бил с теб в Спрингфийлд. Разбираш ли за какво говори? - попитах аз.

Андрю се сепна.

- Да... разбирам. Сега разбирам, повярвай ми!

Изслушах някои невероятни неща, които Малчо ми разказа за живота на Андрю. Но информацията, която той разкри, можеше да притесни младежа пред групата. ^/

- Бих искал да поговоря с теб в края на срещата ни и да ти съобщя последната информация, която Малчо предава. Много е лична.

По късно същата вечер Андрю и аз отидохме в една изолирана стая на къщата и аз му предадох остатъка от посланието на Малчо.

- Този мъж Малчо е силно загрижен за теб. Той говореше за наркотици. Каза ми, че си лежал в затвора в Спрингфийлд и че си можел да избегнеш тази си­туация.

- Да, продавах наркотици и ме хванаха - призна Андрю.

- Твоят приятел Малчо е дошъл днес тук, за да ти помогне. Казва, че трябва да потърсиш помощ за пристрастяването си към наркотиците и че единстве­но ти можеш да си помогнеш.

- По дяволите! Откъде е разбрал за това? Никой не го знае.

- Той казва, че трябва да спреш или ще се погу­биш. Той искаше да чуеш това послание високо и ясно! - казах аз твърдо. След това погледнах Андрю право в очите. - Разбираш ли?

Андрю се разплака като дете. Прегърнах го и заедно обсъдихме проблемите му.

Не знам дали поради представените доказателс­тва, или заради нежните грижи на неговия ангел-хранител Малчо, но тази нощ промени живота на Андрю завинаги. Там и тогава той реши да поеме отговор­ността за живота си и ми каза, че ще потърси необхо­димата помощ и рехабилитация за пристрастяването си към наркотиците. Двамата благодарихме на Малчо за това, че ни посети и за втори път измъкна Андрю от лапите на смъртта.

Този сеанс се състоя преди пет години. В момента Андрю чете лекции пред групи на Анонимните нарко­мани. Той е съдействал за спасяването на много други животи и се е превърнал в ангел на Земята.

Ти даде живота си, за да живея аз

Преди няколко години се съгласих да участвам в телевизионно шоу, наречено "Граници на паранор­малното". Продуцентите проучиха стотици писма с молби за осъществяване на контакти, докато не изб­раха едно, което според тях заслужаваше внимание. Така Том и Мишел Окинс се появиха в хола ми сред куп техници, които монтираха оборудването.

Том ми каза, че е изгубил майка си, когато е бил петгодишен. Оттогава е бил изолиран от семейството си и впримчен в продължителна борба с алкохола и наркотиците. Правил е няколко неуспешни опита за самоубийство. На тридесетгодишна възраст той чув­стваше, че жизненоважният покой в живота му липсва, и това беше последната му надежда да си го възвърне.

Накрая подготвянето на осветлението, сцената и озвучаването приключи и камерите бяха готови за включване. Посъветвах двойката да се съсредоточи върху мен, а аз на свой ред се отпуснах и отворих енергията си към духовния свят. Скоро двата свята се сляха и в съзнанието ми проникнаха мислите на духа.

- Тук има една много решителна дама. Тя не позволява на никого да застава на пътя й. Тя е много независима и по някакъв начин ти, Том, приличаш на нея. Такъв е и твоят характер.

Виждах, че Том поглъща всяка моя дума. Той се надяваше да разкрия нещо, каквото и да е, което да му подскаже, че разговарям с майка му.

- Да, предполагам. И аз съм чувал същото за нея. Не я помня, разбира се.

- Знаеш ли дали майка ти е имала някакви връзки с Оклахома? - попитах аз.

- Да, тя е оттам. Там живеехме всички. – Очите на Том се разшириха от вълнение.

- Дамата, която стои тук, говори за твоя часовник, Мишел. Казва ми, че се е повредил. Споменава нещо за три часа.

- О, Господи! Да, точно така! Точно днес в хотела. Часовникът ми спря около три. Вижте!

- Мишел ми показа счупения часовник на китката си. Показваше три часа и петнадесет минути. Мишел и Том се спогледаха.

Не бързах с посланието, което предстоеше да пре­дам. Знаех, че скоро ще се осъществи една тяхна мечта.

- Том, убеден съм, че жената, която стои до теб, е майка ти. Тя е много развълнувана от възможността да говори с теб.

Том кимна в знак на благодарност.

- Толкова е щастлива, че е тук. Трудно се владее. Мишел, тя иска да ти благодари, че се грижиш за нейното момче. Казва, че ти си го спасила. Задължена ти е. - После се обърнах към Том и запитах: - Кой работи в банка?

- Аз - заяви Мишел.

- Тази дама ми казва, че няма да останеш там за дълго.

- Това е толкова странно - отвърна Мишел. - Смятах да сменям работата си. Искам да бъда учител.

- Така и ще стане според тази дама - възкликнах аз. - Тази дама ми показва китара и пее. Казва, че обича да пее. Разбираш ли това, Том?

- Да, разбирам.

Внезапно той заплака. Подадох му кутия със сал­фетки и той избърса очите си. След няколко минути каза:

• 
  Майка ми наистина свиреше на китара.
  

Цялата стая притихна. Когато се огледах, видях, че очите на хората са изпълнени със сълзи. Очевидно техниците никога не бяха виждали подобно нещо.

Но точно когато смятах, че сме достигнали емоционалната кулминация, духът разкри нова информация.

- Майка ти ми показва селски път. От двете му страни има поля, засети с царевица. Тя кара стара кола и носи голяма сламена шапка. Приглася на радиото.

В този момент Том открито се разрида.

- Това е много странно, но непрекъснато виждам пощенски кутии. Такива, каквито са поставени на определени места край пътищата.

Том се разхълца и докато си поемаше дъх, го чух да казва:

- Точно така. Тя искаше да вземе следобедната поща.

Внезапно бях връхлетян от разтърсващо видение, съпроводено с звукови ефекти.

- Майка ти е в колата и пее, докато шофира. Поглежда към малко момче на седалката до нея. Чувам, че над тях лети самолет. От селскостопанската авиация. Звукът се засилва. Майка ти спира колата. Изведнъж самолетът губи контрол и пада над колата. Тя притиска малкото момче точно на време, защото самолета раздира покрива на колата. Майка ти загива на място. Но момчето с нея оцелява.

След това видението избледня.

След няколко мига Том ме погледна и бавно каза:

- Това момче бях аз!

Вдигнах поглед към него и бавно осъзнах какво ми казва. Когато се върнах към реалността в стаята, се чувствах изцеден, сякаш се бях пренесъл назад в пространството и времето. Не осъзнавах присъствие­то на режисьора, който викаше "Режи!"

Продължих да предавам съобщения на симпатич­ната млада двойка.

- Майка ти казва, че много те обича и ако се наложи, би постъпила по същия начин. Иска да знаеш, че никога не е преставала да те обича. Казва, че трябва да разбереш, че винаги е до теб и винаги ще бъде до теб.

Тя продължи.

- Казва, че не трябва да позволяваш на хората да те използват. Произхождаш от силен род.

После каза на двойката да очаква раждането на малко момиченце. По-късно Том и Мишел ми казаха, че планират да се оженят и да кръстят дъщеричката си на майката на Том.

Приятел до края

Следващият контакт се осъществи по време на метафизична конференция в Средния Запад. Подобни форуми дават на хора с разнообразни интереси и убеждения прекрасната възможност да се срещнат и да изживеят неща, които обикновено не са част от живота им. Особено ми е приятно да споделям дарба­та си с хора, които никога не са се срещали с нея.

Точно в онази есенна утрин бях особено щастлив: успях да се свържа с дух, който искаше да разпали отново любов, започнала на Земята преди тридесет години.

Докато оглеждах аудиторията, внезапно бях насо­чен към червенокоса дама, която седеше в самия край на аудиторията. Точно над нея стоеше дух на жена с красиви морскосини очи. Духът усилено се опитваше да привлече вниманието ми. Затова казах на жената:

- Бих искал да дойда при вас. Притегля ме жената, която е застанала до вас.

Жената се изправи и се огледа изумена.

- Тя има красиви сини очи и кестенява коса - открих й аз.

- Възможно ли е да е баба ми? Тя е изглеждала точно така на младини - каза жената.

- Не - отвърнах аз. - Не тази мисъл ми предават. Тя ви е познавала, когато вие сте била млада.

Жената стоеше с безизразно изражение.

- Жената тук ми казва, че вие и тя сте по-близки отколкото си мислите и че тя много ви обича. Иска да ви кажа, че е растяла с вас и винаги ще бъде ваша приятелка.

Жената отново не реагира.

- Коя е Ема? - попитах аз.

- Това съм аз - отвърна тя.

- Тази жена ми показва кукли и куклена къща. Разбирате ли това?

Без колебание Ема отговори:

- Не, съжалявам. Сигурен ли сте, че аз съм тази, която търсите?

Съсредоточих се върху мислите на духа и го по­молих да изпрати повече белези за идентификация.

- Тази дама ми казва, че сте обичала да решите косата й. Казва, че сте искала вашата коса да е като нейната.

Ема започваше да разпознава онова, което казвах. Изглежда се ровеше в спомените си за отдавна отми­нали дни от живота й и те постепенно се възвръщаха.

- Мисля, че вече знам кой е това - промълви тя.

- Тази жена говори за операцията – продължих аз.

Ема нададе пронизителен писък и се разрида.

- Пати? - попита тя.

- Не ми казва името си в момента, но ми казва, че може би ще си спомните как някога сте се возили с нея в камион за сладолед.

- Да, това е Пати. Баща й караше камион на "Гуд Хюмър" и след вечеря често ни возеше с него. Реду­вахме се да свирим с клаксона. Господи, Пати. Оби­чам те. О, Пати, благодаря ти. Как бих могла да ти се отблагодаря?

Мислите на Пати продължиха да се изливат чрез мен.

- Тя те обича и винаги ще ви обича. Казва ми, че сте част от нея и винаги ще бъдете.

Мислех, че Пати иска да каже, че винаги ще бъде до своята приятелка. Не разбирах, че има още нещо.

- Да, точно така. Ако не беше Пати, може би сега нямаше да съм тук.

- Защо? - попитах аз.

През сълзи Ема започна да разказва историята си.

- Когато бяхме деца, имах рядка болест на бъб­реците и се нуждаех от един бъбрек, за да оцелея. Поради нашата съвместимост и възраст Пати беше идеалният донор. Тя реши да ми даде своя бъбрек, защото наскоро беше научила, че има левкемия. Ше­гувахме се с това. Тя ми казваше, че там, където отива, няма да се нуждае от бъбрек и да гледам да се грижа добре за него, защото в противен случай ще се върне и ще си го вземе.

Никой в стаята не беше подготвен за подобна информация. Внезапно мъртвата тишина беше разд­рана от буря от аплодисменти. Хората аплодираха голямата любов на малкото момиче, което беше дало част от себе си, за да живее най-добрата й приятелка.

След това трябваше да спра с контактите за деня. Бях твърде натоварен емоционално - същото важеше и за публиката - от трогателната проява на любов на Пати.
Както виждате, любовта е толкова всеобхватна, че надживява смъртта. Любовта е най-голямата сила във Вселената. Когато е давана правилно, тя свързва и гради, брани и закриля. Тя е концентрирана енергия без граници. Истинската любов никога не е ревнива или обсебваща, не поставя условия. Мисля, че живо­тът след смъртта ни помага да опознаем любовта, да видим как тя се проявява по различен начин при различните обстоятелства. Как иначе бихме могли да оценим многобройните страни на собствената си същност?
Част III

ПРОБУЖДАНЕТО

13

ПРИПОМНЯНЕ НА ИСТИНСКАТА ВИ СЪЩНОСТ

Окото трябва да е като слънцето, или не бихме виждали слънчевата светлина. Силата на Бога трябва да е в нас. Как иначе бихме почувствали наслада от творенията му?

Йохан Волфганг фон Гьоте

В момента сме на прага на двадесет и първия век, време на невероятни пробиви като глобалните кому­никации, генната терапия и много други постижения на науката и техниката. Никога преди хората не са имали толкова добри връзки помежду си и въпреки това никога не са изглеждали така самотни. Накъдето и да погледнете, виждате хора, които са неудовлетво­рени и нещастни. Поведението им е механично и егоцентрично. Те просто преминават през жизнените процеси. Други са роби на гнева, лошото здраве, депресията, страха, алчността и омразата. На какво се дължи това? Убеден съм, че причината е в ценностна­та система на нашето общество, която се основава на илюзии и фалш. Учили са ни да уважаваме стремежа към печалба и че богатството е синоним на щастие и благополучие. Учили са ни, че богатството означава власт, а властта може да ни донесе удовлетворение. Почитайки фалшивите богове на властта и парите, обществото непрестанно засилва нашето неудовлет­ворение.

Ами хората, които имат власт? Винаги поставяме някои хора на пиедестали и очакваме от тях да бъдат съвършени, а когато не се окажат такива, се чувстваме предадени. Даваме силата си на другите, а когато те не направят с нея нещо, което харесваме, се чувстваме жертви. А щом веднъж се обявим за "жертви", ние се оказваме заключени във вибрациите на отмъщението. Когато живеем в страх, гняв и неприязън, ние привли­чаме ситуации, които пораждат още повече страх, гняв и неприязън. Колкото повече се включваме в съзнанието на външния свят, толкова повече се отк­лоняваме от пътя на духа.

В нашия свят съществува огромен духовен дефи­цит. Това е потребност, която не удовлетворяваме. На теория религията би трябвало да бъде врата към духов­ността ни, но често пъти това не е така. Необходимо е повече от това, да ходим на църква, да се молим, да пеем, да даваме пари, за да бъдем духовни. Нужно е разбиране на духовните истини и прилагането им във всекидневния живот. За съжаление, понякога истините, на които ни учи религията, са изкривени от лични интерпретации и страхът от Бога заменя служенето на Бога. От всеки от нас като личност зависи да отдели истината от догмата, зърното от плявата.

Духовно ориентираните личности винаги са има­ли самостоятелно мислене, но днес твърде много хора са забравили кои са всъщност. Те искат щастие, любов и радост и търсят тези качества извън самите себе си. Те не разбират, че макар да живеем във физически свят и да имаме физически усещания, притежаваме нещо по-истинско, по-силно, което е скрито дълбоко в нас.

Не сме тук, за да бъдем поробени от догмите на обществото, които се подхранват от ниските и нега­тивни аспекти на земната личност. Трябва да спрем да живеем живот, основан на вината, тревогата и страха. Дошло е време отново да опознаем значението на Бога и да видим себе си като духовни същества, изградени от светлина и любов.

Вие сте и винаги ще бъдете искра на Божестве­ността. Никога не го забравяйте. Вашият дом са небе­сата и вие сте дошли на Земята, за да научите своя урок. Животът на Земята е преходен. Ключът за жи­вота на тази планета е едно по-ясно осъзнаване на вашето духовно наследство. Когато всеки ден гледате света през очите на духовността, вие живеете с исти­ната. '

Тялото е просто съвкупност от кости, тъкани и органи. Само по себе си то няма живот. Душата дава на вашето тяло живот и творческа изразителност. Когато духовната ви същност стане по-силна, можете да изживеете пълнотата на живота.

Ако трябва де се учим от примера на духовния свят, трябва да започнем да поемаме отговорността за всеки аспект от живота си. Ние сме единствените, които могат да променят начина, по който мислим и се държим. Когато вземаме решения, които са поло­жителни и насочени към нашето израстване, дори когато те изглеждат трудни, ние се превръщаме в активни участници в своя живот. Тогава животът не просто ни се случва. За да се пробудим и да се свър­жем с духовната си същност, ние трябва да тренираме духовните си мускули и най-ефективният начин за това е медитацията.

Медитация

Когато изнасям лекции в голяма аудитория пред стотици хора, често започвам със следното изявление: "Съжалявам, но няма да се издигна над сцената, нито ще предизвикам дъжд от зелена грахова супа. Няма да заговоря на непознати езици, нито ще чуете от мен някакво ръмжене или стенания. Ако искате да видите нещо подобно, предлагам да идете на кино или да си вземете видео касета." Казвам го, за да изясня нещата. И след многобройните години, в които съм работил с индивиди със силна духовна или метафизична подготовка, продължава да ме учудва фактът, че повечето от тях не знаят как да останат в собствените си тела. Те не разбират колко е важно да бъдат в настоящето, докато съсредоточават своето осъзнаване върху духа. Хората изглежда вярват, че за да бъдат духовни, тряб­ва да превъзмогнат себе си или да бъдат в променено състояние на съзнанието. Това съвсем не е така. Всъщ­ност, когато хората преминат в пространството и напуснат тялото си (съзнателно или несъзнателно), те се отварят за енергийните вибрации от всички нива. Обикновено се превръщат в мишени за най-нисшите елементи на съзнанието, тъй като те са най-близо до Земята. Вече се спрях на идеята за свързаните със Земята същества. Те обичат да навестяват или да се натрапват в енергийните ни полета и тела.

Да съсредоточите своето осъзнаване върху духа, означава да останете в настоящето, в собственото си тяло и да контролирате физическото си пространство. Обичам да казвам, че така вие сте шофьорът на собс­твеното си превозно средство.

Следват няколко упражнения, които целят да ви помогнат да овладеете мислите и чувствата си. Те ще ви помогнат да изчистите и засилите своята аура и да помните кои сте всъщност. Адаптирал съм следващи­те две техники от работата на изключително талант­ливия лечител и метафизик, моя приятел Майкъл Тамура. Много важно е да помните, че всичко това е свързано с осъзнаването, или с други думи къде и върху какво се съсредоточавате. Когато мислите за нещо, вие му давате живот. Започвайте всяка медита­ция в атмосфера, в която няма да бъдете обезпокоя­вани от външни дразнители като телефони, телефонни секретари, звънци и т.н. Най-добрият начин за про­веждане на всяка медитация е да седнете на удобен стол с изправен гръбнак и стъпала, лежащи на пода. Това способства за хармонизиране на чакрите на етер­ното ви тяло, за да можете да приемате висшите вибрации.

Затворете очи. Почувствайте тялото си. Вслушай­те се в него. Осъзнайте всяко негово движение. Сега се съсредоточете върху дишането, което внася осве­жаващ и подмладяващ нов живот в дробовете, докато освобождава старата, застояла енергия, от която вече не се нуждаете. Поемете няколко пъти дъх и се наслаждавайте на всяко ново вдишване. След няколко минути дълбоко дишане се съсредоточете върху тяло­то. Осъзнайте всяка част от него. С окото на ума почувствайте всяка негова част като започнете от стъпалата, краката, бедрата, ханша, таза, стомаха, гърдите, гърба, дланите, ръцете, раменете, врата и главата. Представете си две нишки, завързани нежно около всеки глезен. Прокарайте тези нишки надолу към центъра на Земята. Представете си две големи скали в центъра на Земята и завържете всяка нишка за една от скалите. Сега завържете друга нишка за опашната си кост и я насочете към центъра на Земята. Намерете друга скала, която ви харесва, и завържете тази нишка за нея.

След това визуализирайте енергията на майката Земя. Може да видите зелена или кафява. Вижте как енергията се издига по нишките от скалите в центъра на земята до глезените ви. Тази енергия про­дължава да тече през краката и тялото ви, докато стигне до центъра на сърцето ви. Сега сте изпълнени със земна енергия. Ще се почувствате заземени, урав­новесени и стабилни. Важно е да постигнете баланс на енергията. Следващата стъпка е да привлечете кос­мичната енергия.

Представете си златистобял лъч светлина на око­ло седем сантиметра над главата ви. Това е въплъще­ние на космичната, или Христовата, светлина. Поеме­те тази космична светлина през върха на главата си и вижте как се разлива из главата, врата, раменете и гърдите. Оставете я да стигне до сърдечния център. Там космичната светлина се смесва със земната енер­гия и създава нова, по-силна стабилизираща сила. Накрая визуализирайте как тази току-що образувана енергия се издига по гръбначния стълб, излиза през върха на главата ви и облива тялото ви като бликащ фонтан от енергия.

Визуализирайте смесването на енергията отново и отново. Това е начинът да внесете нова и силно заредена енергия в енергийните системи на тялото си. Щом завърши тази медитация, можете да се заемете с духовната си работа в една по-контролирана и осъз­ната атмосфера.

Защита

Живеем в свят, в който непрекъснато възприема­ме мислите и чувствата на околните, и затова трябва да се защитим от негативните влияния, които могат да смутят всекидневния ни живот. Това е особено полезно за онези от нас, които са чувствителни и поемат доста лесно енергия от околните. Въпреки че е невъзможно да разпръснем напълно чуждите енер­гии и мисловни форми, тази техника ще допринесе много за изчистването им от вашето пространство и съзнание.

Започнете както при предишното упражнение. Отново седнете на стол с изправен гръб. Изпълнете дихателните упражнения според указанията. Направе­те цялото упражнение за заземяване, защото то ще ви помогне да засилите ауричното си поле.

След като заредите своето поле с енергия, искам да видите или да почувствате малка прахосмукачка в дланта си. Може и да я проектирате сами. Сега се съсредоточете в пространството над главата ви. До­като го правите, забележете какво се появява в окото на ума ви. Виждате ли чужди лица? Чувствате ли емоции, които не можете да разпознаете или не са ваши? Вземете прахосмукачката и изчистете тези об­рази и чувства. Можете дори да видите как потичат по маркуча на прахосмукачката, ако това ще ви улесни. Щом напълните торбичката на своята прахосмукачка, изпразнете я. Върнете енергията към нейния носител с любов. Създайте нов вакуум, който да погълне всеки боклук в енергийното ви поле. Почистете своето прос­транство отпред, отзад, отгоре и отдолу. Създайте толкова вакууми, колкото е необходимо. Може да е нужно само едно почистване или много повече. Про­дължете, докато започнете да се чувствате много по-леки и по-щастливи.

Сега, след като сте отстранили от себе си чуждата енергия, е време да си върнете своята. Представете си всяко място, на което сте били през последните 24 часа. Вижте къде сте оставяли своя енергия. Може би сте говорили с някого по телефона. Може би сте били на работа. Може би сте я оставили в училището или в магазина. Спомнете си всяко място, на което може да сте оставили част от своята енергия. Вижте ситуаци­ята и хората, които са участвали в нея, и вземете енергията си обратно. Върнете я в своето пространс­тво. Вижте как се влива в тялото ви през върха на главата и потича по гръбначния стълб. Прилича на звезден прах. Почувствайте как се изпълвате със соб­ствената си енергия. Толкова е хубаво да си върнете цялата енергия, която сте дали с лека ръка. Когато почувствате ясно, че вашата енергия отново си е у дома, е време да визуализирате защитна стена около себе си.

Можете да го направите по няколко начина. Мо­жете да си представите наметало с избран от вас цвят и дизайн и да се загърнете целите в него. Можете да визуализирате как стоите в чаша или каменна кутия със стъклен капак. Мислите и енергиите преминават по-трудно през тези стени. Много хора поставят себе си в бяла светлина, което също е една много добра защита. Но при използването на тези техники помнете, че което е отвън, остава отвън, и което е вътре, остава вътре. Затова, уверете се, че преди да се обградите със защитна стена или светлина, сте изчистили всички чужди енергии. Много хора използват и символи като кръст или звезда с шест лъча. Помнете, че когато се съсредоточавате, вие давате живот на своите мисли. Защитете се чрез своите намерения. Символите са просто средства за подсилване на собствените ви намерения.

Осъзнаването на светлината, от която сте изграде­ни, е жизненоважна и здравословна необходимост за живота във физическия свят. Аз много често използвам тази проста техника с хора, които са изгубили връзка с вътрешната си светлина и имат чувството, че животът няма какво повече да им предложи. След като използват тази техника за известен период от време, моите клиенти ми казват, че животът и нагласата им са се променили към един по-позитивен мироглед. За мен е благословия възможността да споделя това с всички вас.

Започнете отново с двете предишни упражнения. След като се заземите и защитите, умът ви би трябва­ло да е в много възприемчиво състояние.

Визуализирайте как седите в градина, която сами сте създали. Създайте такава среда, каквато желаете. Вероятно сте избрали разноцветни цветя и дървета. Добавете във вашата градина езеро, няколко пейки и всичко останало, което изгражда желаната от вас сре­да. Всеки е различен. Някои харесват розови храсти, други може да пожелаят люляци. Няма значение. Просто искам да се огледате и да видите, че сте в градината, която сами сте избрали.

Във вашата градина има дърво, разположено на голямо разстояние. На него виси огледало. Идете до дървото и се огледайте в огледалото. Сега се вгледай­те по-внимателно в него. Вижте през повърхността му. Влезте в отражението. Докато се сливате със собстве­ното си отражение, вижте се такива, каквито сте сега. Вижте лицето и тялото си. Забележете колкото е въз­можно повече детайли. Докато се взирате в отражени­ето си, съсредоточете се върху всички очаквания, ко­ито са ви наложени от околните. Вижте неща от живо­та си, за които се нуждаете от прошка. Вижте онези хора в живота ви, на които трябва да простите. Внесете в отражението всички ситуации, за които се чувствате виновни.

А сега внесете любовта. Погледнете онези хора или ситуации и им дайте любовта си. Вижте как розо­вата светлина на любовта се издига от дълбините на сърцето ви и докосва всеки и всичко. Позволете на любовта да докосне и самите вас. Любовта сте вие. Вие сте изградени от любов.

Сега се отдалечете от огледалото и се вижте, застанали в градината. Цветята са по-ярки и по-голе­ми; птичките пеят радостно навсякъде около вас. Не­бето е изпълнено с цветовете на сърцето и вие се осъзнавате като любящи духовни същества, които могат да съградят живота, който желаят. Погледнете слънцето и го вижте като отражение на самите вас. Вие сте Светлината. Сега, след като сте го осъзнали, вече никога не можете да го скриете, защото то трябва да свети и да докосва всеки, с когото се срещате.

14