Докосване до небесата Духовно пътуване през живота и смъртта Джеймс Ван Прааг
Изтегляне 1.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Земни илюзии Едно от първите прозрения, които осеняват духа при навлизането в астралния свят, е отсъствието на време. В духовния свят няма време.
- Изживяване на вашите желания
- Освобождаване от старите навици
- Подобното привлича подобното
5 ДУХОВНИЯТ СВЯТ Тъй, щом повей попътен вятър, макар сред суша да вървим, душите ни съзират безсмъртното море, което ни доведе тук, и могат в миг да полетят, да видят как деца играят на брега, да чуят прибоя на вечността. Уилям Уърдсуърт Намеци за безсмъртие Както красиво се изразява Уърдсуърт, ние вечно пътуваме между Земята и небесата. Както при всяко пътешествие, което предприемаме, винаги носим очакването за вълнуващо приключение. Няма ли да е най-добре да разглеждаме последното си житейско пътуване като поредно? Истината е, че вече многократно сме се отправяли на това пътуване и ще го правим още много пъти. Когато човек напусне физическия свят, той оставя зад себе си тежкото, плътно тяло, което е обитавало един също толкова тежък и плътен свят. Подобен преход може да се сравни със захвърлянето на зимното палто или смъкването на змийската кожа. По същество ние правим същото. Когато умрем, преставаме да използваме човешката форма и затова я изоставяме. Не губим нищо, освен физическото тяло. Цялостната духовна същност остава непокътната; астралното, менталното и духовното тяло все още са живи и здрави. Дори нашата индивидуалност с всичките й чувства, вкусове, емоции и желания остава същата. Навлизане в нов свят Независимо колко е развита в духовно отношение личността, тя започва ново съществуване в така наречения астрален свят. В много отношения астралният свят е също толкова солиден и реален, колкото и физическият - той е вид етерно копие на Земята. Този невидим (за физическите ни очи) свят прониква в Земята и се простира около нея. Той е изграден от ефирна енергия, която вибрира с честоти, извън физическия спектър. Астралният свят е изграден от много нива и всяко едно от тях съответства на определена етерна честота. Нивото в астралния свят, което е най-близо до физическата Земя, може да бъде описано като вид място за посрещане. Този район е важен за новодошлите души по две много сериозни причини. Най-напред, той осигурява среда, която дублира земната по всички възможни начини. Като в многоизмерно съществуване, там има къщи, сгради, университети, концертни зали, градини, езера и всичко, познато на материалните умове. Това намалява шока от раздялата с плътния, физически свят. На второ място, това ниво позволява на духа да се приспособи плавно към живота в отвъдното. В астралния свят духът започва да живее по-разредено, духовно съществуване и трябва постепенно да отхвърли своите някогашни земни спомени, поведенчески модели и желания. Новодошлият дух ще гравитира до определено ниво на астралния свят, което съответства на честотата на вибрации на астралното му тяло. Той ще навлезе в този свят, настанен в много реално и ясно различимо астрално тяло, и там ще бъде така реален, както е бил и тук. Гледната точка на духа Имал съм много възможности да предавам послания, свързани с условията, с които духовете се сблъскват при навлизането си в астралния свят. Следва един прекрасен пример за такова послание. Това е доста типична история за навлизането на духа в този свят. Но моля ви, помнете, че има различни типове пристигане, точно както има различни видове смърт. Една млада жена се срещна с мен с цел да осъществи контакт с майка си. Тя беше доста скептично настроена по отношение на всичко. Чувстваше се виновна, че не е присъствала в момента на смъртта на майка си и искаше някакво доказателство, че тя е добре. Майка й се казваше Моли и това е нейното описание за навлизането й в духовния свят: "Спомням си, че се чувствах наистина странно. Мога да го опиша само като пробуждане от сън. Озовах се в нещо като болница. Приличаше на болница, но беше много приятно и ведро. Знаех, или си спомнях, че бях в болница и не можех да дишам, но онази болница изглеждаше толкова мрачна и студена. Гази беше съвсем различна. Вече не ми беше зле, нито Се нуждаех от кислород. Чувствах се толкова добре; питах се къде съм. Огледах стаята и видях други хора па легла. Всичко изглеждаше толкова естествено. Мога да го опиша само по един начин - естествено. Мъжът срещу мен каза, че се смята за мъртъв, защото попаднал в пожар. Чух го да казва: "Бас държа, че сме в рая." След това в стаята влезе някаква жена и се приближи до мен. Очите й бяха толкова сини. Не можех да повярвам, че са истински, но бяха. Тя ми заговори с много състрадание, но без да използва думи. Беше някакъв вид мисловна телепатия и въпреки това чувах и разбирах всяка дума, която казваше. В началото се чувствах странно, но в нея имаше нещо, което ми изглеждаше много познато. Не можех да го определя. Още щом си помислих това, я чух да казва в главата ми: - Това съм аз, Джени. Играехме си заедно във фермата, когато бяхме малки момиченца. Не можех да повярвам, но когато я погледнах в очите и видях сладката й усмивка, разбрах, че е вярно. Това беше Джени Галахър. Играехме заедно като деца. Спомням си, че почина от ревматична треска, когато беше на осем години. - Как е възможно да си тук? Мислех, че си мъртва! Тя ми каза ментално: - Мъртва съм: Ти също си мъртва! За миг бях шокирана. Тогава Джени ми напомни колко близки бяхме като деца и колко разстроена и гневна бях, когато тя умря. Дори помолих Бог да ме отведе на небето заедно с Джени. - Когато бяхме деца, сключихме договор, спомняш ли си? Който стигне на небето първи ще посрещне другия! Ето ме! Когато ми каза това, спомените нахлуха в ума ми, сякаш точно за това си бях мислила, и се изпълних с върховно чувство на радост и щастие. В този момент Джени ме покани да я последвам. - Къде отиваме? - Навън към мястото за посрещане. Не разбирах защо. - Но аз съм болна! Тя се засмя. - Това състояние съществува единствено в главата ти. Сега ти си дух и си съвсем добре. - Още преди да се усетя, бях станала от леглото и по някакъв начин се носех към предната част на сградата, която приличаше на болница. Спомням си, че си помислих колко красиво съм облечена и Джени ми каза, че ме е облякла с мислите си. - Тук всичко се върши с мисълта - обясни тя. Последвах Джени навън в красив двор. Трудно ми е да опиша колко красиво беше всичко. Беше нещо повече от великолепен пролетен ден; беше съвършено. Всички се усмихваха и аз действително чувствах радостта, която изпитваше всеки. Децата играеха в градини, заобиколени от най-изящните фонтани. Следващото, което видях, беше млада двойка, която стоеше в подножието на стълбите. Те ми се усмихваха. Отново ми се стори, че ги познавам, но те не изглеждаха така, както си ги спомнях. Бяха млади, съвършени и съвсем реални. Слизах по стълбите и колкото повече се приближавах, толкова по-ясно ги разпознавах. Това наистина бяха те - майка ми и баща ми, Гертруд и Джед! - Не мога да повярвам, че сте вие - проплаках аз от щастие. Майка ми и баща ми ме погалиха по главата. - Всичко е наред, не плачи. Ще разбереш колко реално е всичко, веднага щом престанеш да мислиш със земния си ум и се приспособиш към духовната си същност. - Защо сте толкова млади? - Щом станеш дух - каза майка ми, - можеш да придобиеш вида и годините, в които се чувстваш най-добре. Избрахме тридесетгодишната си възраст, защото това беше много хубав период от живота ни. Поговорихме още малко в градината. Чувствах се толкова добре. След това започнах да виждам други членове на семейството си. Там беше брат ми Барни, дядо и баба, леля ми и моят любимец, чичо Джим. Чичо Джим ме беше научил да яздя кон във фермата. Всички изглеждаха така изпълнени с живот. Непрекъснато ми повтаряха да се успокоя и да се наслаждавам на живота без здравословните проблеми и грижите, които бях имала на Земята. Спомням си, че им казвах: - Всичко изглежда истинско, толкова истинско. Не след дълго майка ми ме отведе в своята къща, за да си почина. Това беше същата къща, в която бях живяла като малко момиченце. Дори кухненските пердета, които вятърът издуваше през предния прозорец, бяха същите. Тя ме отведе в стаята ми, в която имаше легло с табли. Беше същото, което баща ми беше направил за мен. Отпуснах глава на възглавницата и потънах в най-дълбокия и спокоен сън, който някога съм познала. Спомням си как точно преди да заспя си помислих, че сега наистина знам какво означава израза "добре дошла у дома". След два невероятни часа посланието на Моли завърши. За момент спрях, за да благодаря на духовните си водачи, и след това погледнах дъщеря й. Тя седеше безмълвно, а по лицето й се стичаха сълзи. Промълви: "Това е тя, мама. В детството си тя е имала приятелка на име Джени. Разказвала ми е за нея. А родителите й наистина се казваха така. И обожаваше чичо Джим. Разказваше ми как я е учил да язди. Сега знам, че е истина. Миналата седмица сънувах мама в леглото с табли. Всъщност имам снимка, на която тя стои до това легло. Дядо го е направил за нея. Щастлива съм, че е добре и си е у дома." Младата жена изтри сълзите си и ме прегърна в знак на благодарност. Астралният свят Светът, който описа майката на Моли, понякога е наричан "Лятната земя". Този астрален свят в много отношения е също толкова плътен като физическата Земя, въпреки че неговата енергия е лека и ефирна. Когато индивидуалната душа осъществи прехода към астралното ниво на съществуване, тя навлиза в него с астралното си тяло. Подобно на етерното тяло, което се отделя в момента на смъртта, астралното тяло също е точно копие на физическото - с крака, ръце, пръсти и т.н. В него обаче няма болест или недостатък. Например всеки, който е сляп, глух, в инвалидна количка или има ужасна болест, която обезобразява тялото, няма да отнесе тези недъзи в духовния свят. Независимо дали е загубил ръка или крак при експлозия, или тялото е напълно унищожено при бедствие или война, духът пристига в съвършена форма. Тези недостатъци са единствено в резултат на физическото тяло във физическия свят. Те не съществуват в духовния свят или в духовното тяло. Духовното тяло е цяло и съвършено и никога не може да бъде унищожено или наранено. Въпреки че духовните ни тела пристигат в съвършено състояние, нашите личности, изградени от съвкупността на спомените, предразсъдъците, копнежите и усещанията, не се променят. Всъщност целият ни умствен и емоционален мироглед остава напълно непроменен. Всичко, което някога сме изживявали във физичния свят, е гравирано в душата ни. Това донякъде е ирония. На Земята отделяме толкова много време за добрия външен вид на тялото си и толкова малко за нещата, които наистина имат значение, като например подобряване на взаимоотношенията ни с околните и прямотата към самия себе си. След като умрем, всички грижи, които сме положили за телата си, се обезсмислят, защото те така или иначе изглеждат страхотно. Ние обаче все още сме изправени пред същите проблеми и несигурност, за които сме смятали, че ще изчезнат със смъртта. Новодошлата душа се озовава на духовно ниво, изградено от съвкупност от черти на характера и разнообразни земни преживявания, които е натрупала преди смъртта. С други думи, душата гравитира около съществуване, което отразява нейните интереси. Душите със сходни интереси се събират на общи духовни нива. Земни илюзии Едно от първите прозрения, които осеняват духа при навлизането в астралния свят, е отсъствието на време. В духовния свят няма време. Ала тъй като духът скоро е пристигнал от един свят на часовници и календари, споменът за времето оказва силно влияние върху мисловните му процеси и естествената му склонност е да се запита кой ден е днес. Той би могъл да си помисли, че е напуснал физическото тяло преди миг, а действителното земно време да е три дни. Осъзнаването на това несъответствие убеждава духа, че вече не е обвързан от ограниченията на физическия свят. В духовните сфери духовете могат да бъдат на няколко места едновременно и средството за придвижване е мисълта. Духовете нямат нужда да говорят, защото могат да разчитат мислите си. Както вече казах, всички ситуации се създават от мислите ни и това важи дори в отвъдния живот. На Земята членовете на семейството смятат, че техните близки в отвъдното са посветени в целия план на сътворението, и очакват от тях да им разкрият всички небесни тайни. Често ме питат: "Защо не може духът да отговори на всичките ми въпроси?" Или: "Ако ме обича, тя със сигурност би ми помогнала." Истината е, че духовете ни обичат достатъчно, за да не ни поднесат отговорите. Те знаят, че за да израсне и напредне обичаният от тях човек, той трябва да премине през преживяванията без никакви парапсихични подсказвания. Духовете не биха препятствали духовния ни растеж като ни дадат отговори, които биха ни лишили от необходимостта да разберем определени ситуации. Ние трябва да изживеем битието си, за да придобием мъдрост и да се извисим. Въпреки че новодошлият дух придобива по-силно осъзнаване и разширено съзнание, неговото познание е ограничено до духовното ниво, на което се намира той. Най-значимото прозрение, до което ще стигне с разширяването на неговото съзнание, е по-ясното осъзнаване на хармоничното му единство с всичко съществуващо. Духът разбира, че има общ знаменател, който го обединява с всеки друг израз на живота. Съставката, която прави всички неща възможни, е непоклатимият и вечен елемент любов. Време за размисъл Заедно с това възприемане на единството духът осъзнава цялостната си душевна структура. Той добре познава пълната история на всичките си животи. Идва момент, в които духът започва да преценява и да изследва всяко преживяване, момент и мигновение от живота, който е напуснал неотдавна. Той проучва всяка мисъл, чувство и действие и определя кое е допринесло и кое е ощетило душевното му израстване. С други думи, прави сравнителен анализ. Преценява доколко е изпълнил първоначалния план на душата. В този процес на преоценка душата би могла да осъзнае, че за да извлече възможно най-много мъдрост от определено преживяване, тя вероятно ще трябва да преживее отново подобни ситуации в бъдещите си съществувания на Земята. Това поставя началото на така нареченият кармичен процес, тоест пренасянето на преживявания от един живот към друг с цел постигане на духовно осъзнаване. Този процес не представлява наказание за извършването на нещо "грешно". Това е просто духовна преоценка на опита. Ако душата вярва, че може да преиграе преживяването по-добре, тя ще се върне, за да го направи. Духовното същество отчита своето безсмъртие; то знае, че е отговорно за всички условия, които е създало в миналото и които ще създали за в бъдеше. Светът, който създавате Съществува възглед, според който небесата са изпълнени с крилати ангели, които свирят на арфи и се носят върху облаците. Това е просто мит. Домът на духа в духовния свят е точно отражение на неговите житейски постижения и/или прегрешения по време на пребиваването му на Земята. След като се е приспособила към своя нов свят, новодошлата душа често бива приветствана от своя духовен учител, който я отвежда на нещо като пътешествие, за да й покаже различните нива и проявления на духовния живот. Това пътуване показва на духа степента на издигане на съзнанието на душата, както и начините за постигане на по-високо равнище на духовен растеж. Има толкова духовни нива, колкото и нагласи. Многократно съм казвал на хората по време на лекциите си: „Вие сте отговорни за създаването на собствения си рай или ад, основан на вашите мисли, думи и дела." Заобикалящата ви среда всъщност се крие у самите вас. Обикновените хора, които се опитват да водят порядъчен живот на Земята, като уважават ближния и проявяват любовта си винаги, когато могат, не трябва да се боят за отвъдния си живот. Те ще гравитират на прекрасно ниво на безкраен покой, радост и любов. На базата на многобройните послания, които съм предал, нека видим как би могла да изглежда средата на средностатистическия добродушен човек, след като той премине в духовно състояние. Първото, което бихте забелязали, щом започнете да се оглеждате, е невероятна красота. Бихте открили блестящи, поддържани градини, които се простират докъдето ви стига погледът. Всяко цвете е експлозия от искрящи цветове. Живите окраски в духовния свят се простират отвъд нашия природен, земен спектър. Всичко в тази среда е буквално "осветено" и кристално ясно. Светлината в този свят не идва от някое слънце или звезда; тя е позната като Астралната светлина. Този блясък променя цветовете така, че да съответстват на конкретния тип среда. Тъй като всички неща са хармонично свързани, можете да разглеждате тази искряща луминесценция като отражение на светлината, грееща у всеки дух. Следващото, което бихте забелязали, е ароматът. Разредената атмосфера, заедно със сладкия, цветен парфюм на всеки цвят създават ангелско ухание. Духовете толкова често споделят, че мигновено придобиват повишена чувствителност към изключително сладкия мирис на околната среда. Вечното ухание и красота на този небесен простор не могат да се опишат с думи. Това е съвършен свят, изпълнен с развълнувани изумрудени поляни и величествени гори. Тези разкошни дървета не се нуждаят от грижи или подрязване; няма падащи листа. Всичко е така живо и хармонично. Този къс от небесата е място, където няма нищо неподредено и където всичко е в синхрон. Освен красотата, там съществуват школи на познанието, настанени в необикновени сгради, които са построени от материал, непознат за земните ни умове. Всъщност сградите изглеждат някак прозрачни, опалесцентни. Вероятно оттам произлиза терминът перлени порти. В тези огромни сгради може да бъде открит всеки вид образование и обучение - изкуства, музика, езици, философия, науки или театър. Всяка зала за обучение притежава собствена мисловна атмосфера. Това мисловно обкръжение се създава от чувствата на хората, които са се посветили на своите интереси, и от любовта на архитекта, използвал уменията си, за да проектира сградата. Всеки усеща предназначението на сградата и представите на онзи, който я е създал. Създаването на вашия дом Вие дори ще имате шанса да създадете свой собствен дом на астрално ниво. Вероятно ще пожелаете да имате малка къща някъде в провинцията със собствена градина, край която тече пенливо поточе. Това е възможно. Ще можете да родите идеята за вашия дом и да го създадете със собствените си мисли, а можете и да се обърнете към архитект, който да ви помогне с проекта. Обикновено духовете построяват точни копия на своите земни жилища, защото се чувстват по-удобно в позната среда. Но ако духът избере да живее в разкошно имение, той трябва да има съзнанието, което да го създаде. Ако на Земята е имал ниска самооценка и нагласа "горкия аз", съвсем невероятно е той да построи палат в небесата. Или ако духът не чувства, че иска голяма къща, въпреки че е имал такава на Земята, той може да създаде нещо, което напълно отговаря на вкуса му, като например горска колиба. Всичко, което се създава, е отражение и проявление на конкретната природа на душата. Изживяване на вашите желания Когато навлизаме в астралния свят, нашите най-дълбоки емоции и желания и най-силните ни предпочитания идват с нас. Тези качества продължават да бъдат важна част от нас, защото още не сме ги изживели напълно. Така в духовната си форма ние най-сетне получаваме възможността да изразим и изживеем всичките си мечти и копнежи. Да предположим например, че винаги сте искали да рисувате, но не сте умеели. Вероятно винаги сте искали да моделирате дрехи или да сте велик готвач. Тук е възможно да осъществите тези свои желания. Всичко се създава посредством мисълта и духът трябва единствено да се научи как да вдъхва живот на мислите си и мечтата ще се реализира. В духовна форма вие ще сте в състояние да осъществите желания, с които сте емоционално и сантиментално свързани. Колкото по-фиксирано е желанието, толкова по-дълго ще го задържите или толкова по-дълго време ще ви е необходимо, за да го реализирате. Веднъж по време на телевизионно предаване предадох послание за една млада дама от публиката. По време на сеанса се яви нейният баща и тя го запита какво прави. Той й отговори, че се забавлява страхотно на залаганията на конни състезания! Водещият на предаването ми хвърли озадачен поглед и каза: „О, хайде стига, да не би да твърдите, че на небето има конни състезания?" Отговорих му: "За този мъж това е раят. Той му се наслаждава." Водещият тръсна глава и вдигна вежди, сякаш искаше да каже "този човек е луд". Но момичето се обърна към мен и радостно заяви: "Това е татко! Той ходеше на хиподрума всяка събота." Виждате, че астралният свят е изграден от онова, което желаем, и онова, от което чувстваме, че имаме нужда. Тези желания се съдържат в нисшата част на личността ни; те не съставляват извисената страна на нашата същност. Веднъж осъзнал, че вече не се нуждае от подобно желание, духът лесно може да се откаже от него. Астралният свят е като болница; помага ни да се изцелим от земните си емоционални копнежи. Освобождаване от старите навици Не само нашите мечти и желания остават живи. Старите ни навици също се пренасят в духовния свят. Тъй като този конкретен духовен свят е в близост до земната атмосфера, нашите ментални и емоционални тела все още носят всички клопки на земния живот. Някои духове продължават да се нуждаят от своите навици и пристрастия. Често се случва например човек, който е пушел много в земния си живот, да продължи да го прави и в отвъдното. Освен цигари, духовете материализират алкохол, наркотици или любимите си храни. Много от навиците са толкова силни, че душата ще преминава през тях отново и отново, докато ги изживее напълно. Постепенно, когато душата проумее, че навикът забавя духовния й растеж, тя ще смъкне тежките окови на желанието и ще се издигне по-високо. Времето, прекарано на многобройните нива на астралния свят, е различно за всеки дух. Заобиколен от творенията на собствените си желания и копнежи, духът ще остане там, докато го привличат тези енергии. Като се пречиства от тези наслоения по време на астралното си приспособяване, духът всъщност се приготвя за новите възможности, с които ще се срещне, когато се завърне на Земята по-късно. Мрачната земя Въпреки че би било невъзможно да се опишат подробно всички нива, които съществуват в астралния свят, достатъчно е да се каже, че някои не са така извисени. За да ви дам най-обща представа, смятам, че ще е полезно да опиша едно крайно състояние на астралното ниво, което се нарича ад. Тази нисша астрална територия не е място, изпълнено с красота и сладост. Това е по-скоро състояние, което съществува в следствие на мислите, думите и действията на онези, които са причинявали болки и страдания на Земята. Всички ще пожънем каквото сме посели. Никой не прави изключение. Така духът, който е живял земен живот, изпълнен с несправедливост, жестокост и омраза, може да се озове там. Тази нисша зона вибрира с много по-ниска честота от по-висшите сфери. Тук светлината е мъждива и отслабва почти до сумрак. Атмосферата напомня сцена от Дикенсов роман. Витае остра и неприятна миризма. Сенките се мятат от място на място в нещо като безспирен танц на терзанието. Няма сигурно убежище за измъчващата се душа, която се опитва да избяга от собствената си първичност. Астралното тяло на духа в по-нисшите зони не е същото, както в небесните сфери. Понякога то е безформено или недъгаво и изглежда опустошено и жалко. Жилищата на това ниво не са изградени от мрамор и камък, а от снопове гнили клони. Духовете в този мрачен свят носят мисловни нагласи, изпълнени с омраза, злоба и потребност от властване над околните; те са управлявани от най-нисшите елементи на физическия свят. Жителите му са убийци, изнасилвачи, крадци, измамници, мошеници, терористи и всички, които са наранявали други човешки същества. Често мислим за този тип хора като за изгубени души и в известен смисъл те са точно такива, защото се лутат безцелно и като хищници се дебнат един друг. Душата остава в тази мрачна дупка, докато не изживее всичките си низши желания. Едва когато постигне духовна осъзнатост, тя може да премине в по-висши сфери на астралния план. Когато такава покварена душа допусне и най-малката грешка, незабавно се появява нейният духовен водач, който й помага. Никой никога не е истински изгубен, защото енергията на Божията сила живее във всяка душа. Духовете живеят и в много други зловещи места. Те може да не са така физически отблъскващи като това, което описах току-що, но въпреки това са мрачни. Подобно на ада, тези територии са изградени от негативните мисловни нагласи и мрака на духовното невежество. Подобното привлича подобното Индивидуалният ум прилича на магнит, който привлича себеподобните, и този универсален закон за сходството остава вашия компас в отвъдния живот. Убежденията и начинът на мислене, от които не можете да се откажете, са част от живота ви и в астралния свят! Тук, на Земята, вие буквално сте захвърлени сред хора с различни идеали, ценностни системи и социален, расов и етнически произход. Щом напуснете земното съществуване, вие ще се окажете на място, където всички мислят, действат и живеят като вас. Тоест, ще се озовете на едно и също ниво с духове, които имат същата ценностна система. Например учени, математици, теоретици и философи могат да бъдат на сходно ментално ниво, защото това е тяхната реалност. Ако човек има особено силни религиозни убеждения, той наистина ще се озове на място, където умове с подобен начин на мислене ще възприемат съществуването по подобен начин. Подобните умове ще гравитират заедно. Вероятно за повечето хора това е раят. Още по-важен е фактът, че този универсален закон на сходството ни обединява с близките ни, които са починали преди нас. Ние сме били със същите души многократно и ще бъдем с тях още много пъти. Докато осъществяваме нашия преход, те ще ни очакват, за да ни хванат за ръка и да ни покажат безкрайните възможности на живота в света на духа. За някои индивиди животът в астралния свят е кратък, докато за други, в зависимост от тяхната обвързаност с физически пориви, той е много по-дълъг. Когато духът е готов да се издигне, той в известен смисъл умира отново и се отправя към нов духовен дом, който някои наричат "рай". Изтегляне 1.82 Mb. Сподели с приятели:
|