Доктрина за човешките отношения. Начало на индустриалната социология

Третата разновидност на формалната структура е делегираната. Колкото икономическата организация е по-голяма, йерархизирана и разклонена, толкова повече се нуждае от децентрализация и делегира­не на права на по-нискостоящите звена. Това на практика се постига, като се декомпозират целите, задълженията и отговорностите на организацията към по-долните звена и служби. Възможно е обаче в такива случаи да се засили департаментната идентичност, която поражда сепаратизма, т.е. звената и службите да се отделят от икономическата организация.

В неформалната структура ударението се поставя върху хората, а не върху служебните роли и позиции. Но и в нея също се изграждат правила и норми. С това свое свойство неформалната структура не се различава съществено от формалната. Но въпреки това разлика има. При формалната правилата се предписват и налагат отгоре, а при неформалната произтичат отвътре, от самата организация и от нейните членове. По този начин стандартите на формалната структура канонизират поведението на индивидите, докато при нефор­малната те са израз на солидарност и на общото мнение в групата.

- групи, изгра­дени върху колегиалните отношения - на симпатии, антипатии, предпочитания и социално-психологична съвместимост да се работи в един отдел и др.;

- групи, изградени от извънпроизводствени фактори - формират се на базата на еднаква етническа принадлежност,общо местоживеене, породени от контактите при ежедневните трудови пътувания и др.;

- групи с общи предпочитания и интереси -възникват поради еднакви дарби и хоби, общи политически възгледи, спортни предпочитания и др.;

- групи, обединени от еднакъв престиж и статус - образуват се на базата на близки длъжности, сродно образование, богатство или доходи, общо упражняване на властничес­ките позиции и др.;

- групи, изградени на базата на символни кри­терии - членуващи в едни и същи клубове, браншови и профсъюзни ор­ганизации и пр.

Неформалната структура има три функции:

- първо, нормотворческа - това е съвкупността от нормите и правилата, които са при­ети от дадената група и с които се съобразява всеки неин член;

- вто­ро, комуникативна - тя образува границата на групата, връзките, зо­ните на нейното влияние, както и лобито, което има;

- трето, регу­лативна - функцията , с която се отхвърля или приема даден член в неформалната структура. Тя индиректно оказва влияние върху него чрез отблъскване, изолация или нежелание за контактуване и т.н.

Неформалната структура намира голямо приложение. Обичайна практика е работникът, служителят и мениджърът да изпълняват по-големи задачи, отколкото са предписанията в длъжностната им характеристика или служебна роля. Този факт се подсилва и от честите промени, които се извършват в икономическите организации -променят се например асортиментът и номенклатурата на производството, разместват се по отдели, цехове и конвейерни линии работници и служители, често се сменят производствените задачи и цели и т.н. Отговорността на работниците и служителите се увеличава и те все повече се оценяват по ,това, как неформално са свързани с другите, как техните задачи се нагаждат към променящите се условия. Чрез неформалната структура се отхвърлят програмирана­та личност, педантичната и синхронизирана работа.

Заключение

Като всяка наука, и социологията има своята предистория. Въпреки че, едва през ХІХ век тя се формира и самоопределя като фундаментална наука, счита се, че наченки на социологическо мислене се откриват в съчиненията на древните мислители. Това определя и двата основни периода в историята на социологията – история на социологическата мисъл или така наречената протосоциологическа мисъл и втория период – социологията, като обособена, диференцирана наука.

До обособяването на социологията като наука, социологическото познание съществува във философските системи и е силно размито и преплетено с философските учения. Не бива да се забравя обаче, че социологията и нейното развитие са вписани в историята на обществото, а социологическите концепции, теории, изказвания, мисли носят белезите на своето време. Историческото начало и генезиса на социологията се вписват в драмата и диалектиката на обществения живот. Трябва обаче, да се подчертае и друго: догматичното и доктриналното изложение на познавателната същност на социологията е невъзможно. Социологията е жива материя, тъй като описва процесите на живота в неговата цялостност, а жизнената цялостност не може да бъде описана изчерпателно и е потенциално безкрайна и неповторима. Тази гледна точка формира и актуалността на социологическото познание в съвремието – анализът на човешкото поведение в обществото е безкраен и многообразен като човешката природа.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД – 2стр.

ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В УПРАВЛЕНИЕТО – 10стр.

СОЦИОЛОГИЧЕСКИ МОДЕЛИ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР В ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ – 17стр.

ПОВЕДЕНЧЕСКА ШКОЛА – 22стр.

ВИДОВЕ ЧОВЕШКИ ОБЕДИНЕНИЯ – 30
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ТЯХНАТА СОЦИЕТАЛНА РОЛЯ – 40стр.
ФОРМАЛНА И НЕФОРМАЛНА СТРУКТУРА

НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ – 45стр.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ – 52стр
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

„ОБЩА СОЦИОЛОГИЯ”

Д-р. Христо Ю. Тодоров

„ИКОНОМИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ”

проф.д.ик.н. Ташо Пачев

доц. д-р Благой Колев

„ИКОНОМИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ”

проф. Петко Близнаков

ст.ас.Илко Тодоров

ст.ас. Варта Карагъозян

„ОБЩА СОЦИОЛОГИЯ”

Д-р. Христо Ю. Тодоров