Допълнителна информация към позицията за преговори на република българия по глава 24 “сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”

ІХ. Борба срещу тероризма

С оглед на препоръките на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН, беше изготвен Национален доклад за дейността на Република България за противодействие на тероризма /приложен/. Докладът дава подробна представа за усилията, полагани от страната за противодействие на тероризма.

През м. юни т.г. България изготви допълнителна Информация към Националния доклад, която ще съдържа преглед на осъществяваните мероприятия за борба с тероризма. Информацията е в отговор на въпроси, отправени от Комитета срещу тероризма на Съвета за сигурност на ООН. Предприеманите от България анти-терористични действия са в съответствие с принципите, целите и задачите, дефинирани в изготвящата се Национална стратегия за противодействие на престъпността /в процес на финализиране/ и са напълно съобразена с новите реалности.

Както в Националния доклад, така и в допълнителната Информация, изготвени от България, се посочват функциите, които изпълняват отделните държавни институции и ведомства, натоварени със задачата да противостоят на терористичната заплаха.

Към кабинета на Министър-председателя функционира Съвет по сигурността. Функциите на Съвета по сигурността са определени в Концепцията за Национална сигурност /ДВ бр. 46/1998 г./ и нормативно са закрепени с Постановление на МС № 216 от 29.09.1998 г. Членове на съвета са министрите на външните работи, на отбраната, на вътрешните работи, заместник-министрите на външните работи и отбраната, главния секретар на МВР и Директорите на Националната разузнавателна служба и НСС. Съветът по сигурността обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете пред националната сигурност; дава професионална оценка и прогноза за динамиката на опасностите за националната сигурност; планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите; координира плановете на специалните органи за добиване на информация; дава становище по разпределение на ресурсите; предлага решения в условия на криза. Съветът по сигурността е и основната институция, определяща държавната политика в областта на борбата с тероризма.

Междуведомственият механизъм за сътрудничество в борбата с тероризма се основава на законово определените функции на оперативно-издирвателните, разузнавателно-информационни и оперативно-охранителни служби на МВР / НСС, НСБОП, НСП, НС “Жандармерия”, СОБТ, ДОТИ/, на МО - Военна полиция и Служба “Военна информация”, НРС и Национална служба за охрана при Президента на Република България. Взаимодействието и координацията между службите се реализира с цел недопускане и предотвратяване на терористична дейност и използване на територията на страната за подготвяне и извършване на такава в чужбина. По отношение на приготовление и опити за непосредствено осъществяване на терористични актове на територията на България ръководната роля във взаимодействието има НСБОП. В случаите, когато постъпващите данни се отнасят до дейност на международни терористични организации в страната или групи, свързани с чужди служби или организации, ръководната роля по координацията на взаимодействието между службите се осъществява от НСС на МВР.

Взаимодействието между МВР /НСБОП, НСС/ и НРС е уредено със самостоятелна инструкция. С такъв акт е уредено взаимодействието между МВР /НСБОП, НСС, НСЖ/ и Националната служба за охрана, която отговаря за сигурността на ВИП лицата, включително чуждестранните делегации.

Правата и задълженията на службите във връзка с недопускане на актове на въздушен тероризъм на летищата са определени с оперативни планове за действие.

Вътрешно-ведомственият механизъм за взаимодействие в МВР за предотвратяване и разкриване на актове с използване на експлозиви и други общоопасни средства е регламентиран с Инструкция на Министъра на вътрешните работи. Цялостната организация на контрола и взаимодействието е възложена на Главния секретар на МВР, в изпълнение на правомощията му по чл. 26 от ЗМВР. През м. октомври 2001 г. въз основа на чл. 23 от ЗМВР в МВР беше създаден и започна да функционира Щаб по разкриване и предотвратяване на терористична дейност на територията на Република България, който се ръководи от главния секретар на министерството. Членове на Щаба са директорите на национални служби и СДВР. На Щаба е възложено събирането, анализа и обработването на информацията, предоставена от отделните компетентни служби на министерството.

През м. ноември 2001 г. Щабът разработи и прие План за дейността на МВР по разкриване и предотвратяване на терористична дейност на територията на Р България в съответствие с Резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН.

В допълнение, ЕС кани България да подпише и ратифицира спешно Конвенцията на ООН за борба с финансирането на тероризма от 1999 г. и да информира Конференцията за постигнатия напредък.

Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, приета от Генералната асамблея на ООН на 9 декември 1999 г, е подписана от Република България на 19 март 2001 г. в Ню Йорк и е ратифицирана със закон /обн. ДВ, бр. 11/31.01.2002 г./ Ратификационната грамота е депозирана в ООН на 15 април 2002 г.

В по-общ план, ЕС силно поощрява България да постигне съответствие колкото е възможно по-скоро с acquis и с други международни стандарти за борба срещу злоупотребите с финансовата система и особено прането на пари, включително Директива 2001/97/ЕС за предотвратяване на използването на финансовата система с цел пране на пари и финансиране на тероризма.

В изпълнение на Резолюция 1267 на Съвета за сигурност на ООН е прието Постановление на Министерския съвет №39/27.03.2000 г., в което се предвижда “замразяване” на финансовите ресурси, притежавани или контролирани от групировката “Талибан”.

С приетото в края на миналата година Постановление № 277/12.12.2001 г. на МС, отнасящо се конкретно до прилагането на Резолюция 1373, се замразяват по съответния ред финансовите средства и другите финансови активи или икономически ресурси на физически и юридически лица, които извършват, опитват се да извършат или подпомагат извършването на терористични действия.

В Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от Народното събрание на 13 септември 2002 г. /обн., ДВ бр. 92/27.09.02/, е предвиден нов наказателен състав – чл. 108а, ал.1, който визира признаците на 23 тежки престъпления, които със специалната си цел се определят като терористични актове, и съгласно който санкцията за тероризъм е лишаване от свобода от 5 до 15 години, а когато е причинена смърт – лишаване от свобода от 15 до 30 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Съгласно ал.2 на чл. 108а е криминализирано събирането или предоставянето на средства за осъществяване на терористична дейност, като предвидената санкция е от 3 до 15 години лишаване от свобода и глоба до 30000 лв.

Съгласно ал.3 на чл. 108а е предвидено отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението по ал.2.

На 26 септември 2002 г. Народното събрание одобри на първо четене проекта на Закон за мерките срещу финансирането на тероризма. Основните цели на закона са предотвратяване и разкриване на действия на физически и юридически лица, насочени към финансиране на тероризъм. По силата на закона се блокират всички парични средства, финансови активи и имущество, притежавани или държани от лицата, посочени в списък, приет от Министерски съвет, независимо в чие владение се намират, с изключение на вещите и правата, срещу които не може да се насочва принудително изпълнение. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи и на министъра на финансите. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон, Министерският съвет приема правилник за неговото прилагане. Законопроектът се основава на следните актове на Европейския съюз:

• 
  Обща позиция на Съвета на Европейския съюз от 27.12.2001 г. за борбата срещу тероризма;
  
• 
  Обща позиция на Съвета на Европейския съюз от 27.12.2001 г. за приложението на специфични мерки за борба с тероризма;
  
• 
  Регламент на Съвета на Европейския съюз № 2580 от 27.11.2001 г. за специфичните ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и структури с оглед борбата срещу тероризма.
  

Нормативната база в България, отнасяща се до предотвратяване на изпирането на пари, е съобразена с международните стандарти, в това число и с Директива 2001/97/ЕС за предотвратяване на използването на финансовата система с цел пране на пари и финансиране на тероризма. В съответствие с изискванията на Директивата нотариусите и счетоводителите и към настоящия момент са задължени лица, съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ – чл. 3, ал. 2, точки 11 и 18. На 9 септември 2002 г. Министерският съвет одобри проект на ЗИД на Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който ще бъде разширен кръгът на лицата, задължени по смисъла на ЗМИП, и съответно ще бъдат включени адвокатите и посредниците в търговията с недвижими имоти. По този начин ще се постигне пълно съответствие с Директива 2001/97/ЕО на Европейския Парламент и Съвета, изменяща Директива 91/308/ЕЕС относно предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари. Законът за изменение и допълнение на ЗМИП се предвижда да бъде приет от Народното събрание до края на т.г.²⁵

Българската страна се обявява за международна недопустимост на тероризма под каквато и да е форма. До момента Република България е ратифицирала и обнародвала всички основни международни инструменти за преследване и наказване на различни форми на тероризъм.

Освен Европейската конвенция за взаимна правна помощ по наказателни дела, България е страна още по Европейската конвенция срещу тероризма, Европейската конвенция за екстрадиция, Европейската конвенция за трансфер на осъдени лица (посочените конвенции са приети в рамките на Съвета на Европа). Освен това, България е страна по някои многостранни конвенции, които регламентират и правна помощ и екстрадиция по съответни наказателни дела (Конвенция на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, Наказателна конвенция на Съвета на Европа за корупцията, Конвенция на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и двата допълващи я протокола – срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух и за предотвратяване, противодействие и наказание на трафика с хора, особено жени²⁶).

Република България и Министерството на вътрешните работи са страна по редица международни договорености, които съдържат клаузи за сътрудничество в борбата срещу тероризма:

• 
  две многостранни договорености (в рамките на Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа и на Черноморското икономическо сътрудничество);
  
• 
  две тристранни договорености (България, Турция, Румъния и България, Гърция и Румъния);
  
• 
  двадесет и шест двустранни договорености (с Австрия, Франция, Ливан, Белгия, Испания, Италия, Албания, Армения, Гърция, Македония, Румъния, Турция, Хърватска, Словения, Германия, Индия, Китай, Молдова, Полша, Руска Федерация, Словакия, Узбекистан, Унгария, Украйна, Чехия и Сирия).
  

В качеството си на непостоянен член на Съвета за сигурност с мандат от 1 януари 2002 г. Република България ще продължи най-активно да съдейства за разширяване на международното сътрудничество с оглед пресичането и поставянето извън закона на тероризма. Българската страна е също готова да допринесе за изработване и приемане на нова всеобхватна конвенция за борба с тероризма.

С тези предприети стъпки България подготвя бъдещото прилагане на Конвенцията на ЕС от 29 май 2000 г. за взаимна помощ по наказателни въпроси /което е възможно след присъединяването на страната към ЕС/, както и на Втория допълнителен протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за взаимна помощ по наказателни въпроси /който има идентични разпоредби с тези на Конвенцията на ЕС относно следните правни институти – разследване под прикритие, контролирани доставки, съвместни екипи за разследване, interception of communication etc./.
Европейският съюз напомня, че може да има ново acquis преди приключването на преговорите, като например Рамковото Решение относно изпълнението на заповеди на ЕС за замразяване на активите или доказателства и двете бъдещи рамкови Решения относно борбата с тероризма и Европейската заповед за задържане.

България следи с внимание развитието на acquis на ЕС в областта на борбата с тероризма и е готова да предприеме необходимите мерки с оглед неговото приемане преди завършването на преговорите.

1. 
   Национален доклад за дейността на Република България за противодействие на тероризма
   
2. 
   Декларация на 39-то Народно събрание от 12 септември 2001 г. относно терористичните актове в САЩ от 11 септември 2001 г.
   
3. 
   Декларация на 39-то Народно събрание от 21 септември 2001 г. относно терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон
   
4. 
   Постановление на Министерския съвет №277 от 12 декември 2001 г. Относно изпълнението на Резолюция 1373/2001 на Съвета за сигурност на ООН от 28 септември 2001 г.
   
5. 
   Списък на международните инструменти, свързани с преследването и наказването на различните форми на тероризъм, по които Република България е страна към настоящия момент
   
6. 
   Списък на нормативните актове от българското национално законодателство, свързано с борбата с тероризма
   
7. 
   Списък на двустранните и многостранни споразумения, съдържащи клаузи за сътрудничество в борбата с тероризма, по които Република България е страна.