Допълнителна информация към


Self-handling – Дирeктива 96/67 Самообслужване – Наредба 20



страница5/5
Дата21.03.2017
Размер0.64 Mb.
#17441
1   2   3   4   5

Self-handling – Дирeктива 96/67

Самообслужване – Наредба 20


Без значение от обема трафик на летището– пълна свобода на самообслужване за следните 7 категории:

1.ground administration;

2.passenger handling;.

6. aircraft services;

8. aircraft maintenance;

9.flight ops and crew administration;

10. surface transport;

11. catering

В зависимост от обема трафик т.е. при над 1 млн пътн.движения или 25 000т.товари на летището – пълна свобода на самообслужване за следните категории:

3. baggage handling;

4. freight and mail

5. ramp handling;

7.fuel and oil handling

като правото да се самообслужват може да бъде селективно предоставено само на 2 авиокомпании, избрани с прозрачни, обективни и недискриминационни критерии.


Изключения (за период до 3 години) :

Ако има проблеми, свързани със задръстване и голямо натоварване на използваната зона на летището, поради липса на пространство или капацитет, то:



  1. за 7-те категории може да се ограничи броя на самообслужващите се авиокомпании, при условие, че са избрани с прозрачни, обективни и недискриминационни критерии;

  2. може да се забрани (т.е само летището ще ги предоставя без да се подлага на селекция) или ограничи до 1 авиокомпания правото на самообслужване за 4 –те категории.




Без значение от обема трафик на летището– разрешава се самообслужване за следните 7 категории:

1.ground administration;

2.passenger handling;.

6. aircraft services;

8. aircraft maintenance;

9.flight ops and crew administration;

10. surface transport;

11. catering

на авиокомпании, които реализират мин. 25 полета седмично.

В зависимост от обема трафик т.е. при над 1 млн пътн. или 25 000т.товари на летището свобода на самообслужване за следните категории:

3. baggage handling;

4. freight and mail

5. ramp handling;

7.fuel and oil handling

като правото да се самообслужват може да бъде предоставено на не по-малко от 2 или повече авиокомпании.

Изключения:

При пречки, свързани с безопасността и сигурността на полетите, капацитета и технологичните площи на летището, министърът разрешава само на 1 авиокомпания да извършва самообслужване за 4 категории.



Groundhandling to third parties –

Директива 96/67

Наземно обслужване на трети лица –Нар.20

В зависимост от трафика – т.е. летища с годишен трафик над 2 млн. пътн. или 50 000т.товари – свободен достъп на доставчиците до пазара на всичките 11 вида услуги.

Само за 4-те вида:

3. baggage handling;

4. freight and mail

5. ramp handling;

7.fuel and oil handling

броят на доставчиците може да бъде ограничен до 2-ма за всяка от тези 4 категории.


За всички 11 категории, след 31.12.2002г. поне един от доставчиците не трябва да бъде директно или индиректно контролиран от:

- летищната администрация;

- авиокомпания с повече от 25% пътници или товари на това летище;

- орган, контролиращ или контролиран пряко или индиректно от тази летищна администрация или от тази авиокомпания.



Изключения:

Ако има проблеми, свързани със задръстване и голямо натоварване на използваната зона на летището, поради липса на пространство или капацитет, то:



  1. (за период до 3 години) броя на доставчиците за една или повече от 7–те категории услуги може да бъде ограничен до 2-ма за всяка категория, като поне един от тях не е контролиран от летището или от авиокомпания с повече от 25% оборот на това летище;

  2. (за период до 2 години плюс удължение от само още 2 години) само на 1 доставчик може да се даде право да извършва една или повече от 4-те категории услуги т .е. предполага се, че това е самото летище без селекция.

Без значение от трафика на летището свободен достъп на доставчиците до пазара на 7-те вида услуги.

В зависимост от трафика – при летище над 2 млн. пътници или 50 000т товари, а може и независимо от трафика (по преценка на министъра) за всяка от 4-те категории броят на доставчиците може да бъде не по-малко от 2-ма.

Считано от 1.1.2003г поне един от операторите на летищтна дейност не трябва да бъде икономически свързан с:

- летищното предприятие;

- авиационен оператор с повече от 25% пътници или товари на това летище;

- орган, контролиращ или контролиран директно или индиректно от това летищно предприятие или този авиационен оператор

Изключения:

Ако има проблеми, свързани с отсъствие на технологични площи, то:

1.доставчиците на 7-те категории услуги могат да бъдат ограничени до 2-ма за всяка категория

2. само на 1 доставчик може да се даде право да извършва някоя или всички от 4-те категории услуги


В своята Обща позиция ЕС препоръчва следното: “ЕС отправя молба към България, в процеса на присъединяване да продължи усилията за осигуряване на пълно съответствие на българските правила за наземно обслужване /Наредба 20/ с Директива 96/67/ЕС” в срок до влизането в сила на многостранното Споразумение за установяване на Общо Европейско Авиационно Пространство- ЕСАА за България.



България изцяло ще съобрази своите правила за наземно обслужване с условията на Директива 96/67/ЕС.

На практика, условията на Директива 96/67/ЕС, които касаят наземното обслужване по отношение на трети страни, не се отнасят до българските летища, тъй като обемът на трафика е все още под прага на изискванията на Директива 96/67.




По-долу са обобщени данните от основните български международни летища относно движението на пътникопотока през 2001 г.:








София

Бургас

Варна

Пловдив

Общо

Заминаващи

544 036

297 791

468 138

13 920

1 323 885

Пристигащи

559 833

298 022

464 402

13 707

1 335 964

Общо

1 103 869

595 813

932 540

27 627

2 659 849

Транзит

3 813

3 693

5 552

1 075

14 133



Прогнозите за трафика на Летище София сочат, че летището ще достигне прага за обема на пътническия трафик от 2 милиона, упоменат в Директива 96/67, през 2010г.




Въпреки че законодателството ще бъде напълно приведено в съответствие, практическото прилагане на правилата за наземно обслужване на трети страни ще започне да се прилага от момента, в който трафикът достигне съответните нива.




Продължава по-нататъшно хармонизиране на българското законодателство с acquis във въздушния транспорт и укрепване на административния капацитет в следните области:

- Приемане и прилагане на изискванията на Обединените авиационни власти на Европа – т. нар. JAR

- Възприемане и прилагане наредбите за либерализация във въздушния транспорт – т. нар. Third Package.




МОРСКИ ТРАНСПОРТ

Административен капацитет - структура и планове за неговото укрепване
Дейността на Изпълнителна агенция “Морска администрация” се регламентира от пакет от нормативни документи, в които основна роля играе Кодексът на търговското мореплаване и Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и специализирани подзаконови нормативни актове. През последните месеци бяха подготвени проекти за изменение и допълнение на двата закона, с цел тяхната хармонизация с европейското законодателство, като след тяхното приемане ще се създаде необходимата база за по-нататъшна хармонизация на подзаконова нормативна уредба, която в детайли характеризира дейността на Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Изпълнителна агенция “Морска администрация” е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, към Министъра на транспорта и съобщенията, със седалище в град София. Има 4 регионални звена – във Варна, Бургас, Русе и Лом. Персоналът й възлиза на 354 души. Функциите й са подробно изброени в Устройствения правилник, приет с Постановление № 212/99 на МС. Структурата на Морска администрация е съобразена, за да може да осъществява 3-те вида контрол: Прилагане на администрацията на знамето, Държавен пристанищен контрол и Контрол на крайбрежната държава, в съответствие с Директива 95/21/ЕС и Директива 94/57/ЕС и с всички международни конвенции в областта, по които Република България е страна. В допълнение към тези функции на Морска администрация са възложени задълженията на държавата, произтичащи от Международната конвенция за търсене и спасяване (SAR’ 79) и Международна конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество при разливи с нефт (OPRC ‘90).
Българската страна полага усилия за понататъшно усъвършенстване капацитета на Българската Морска Администрация с цел ефективното и устойчиво прилагане на европейското законодателство. Изпълнителна агенция "Морска администрация" вече е въвела системата за управление на качеството по стандарта ISO 9000/94 за дейността по квалификация и регистрация на морските лица. Агенцията се подготвя да въведе цялостна система за управление на качеството по стандарт ISO 9001, което ще помогне да се гарантират ясни и точни процедури на работа и да се обезпечи ефективното прилагане на международните стандарти. Към настоящия момент са разработени и въведени в действие около 60% от всички процедури, като по план Изпълнителна агенция "Морска администрация" до края на годината ще въведе система за управление на качеството по стандарт ISO 9001:2000.

За преодоляване на съществуващия дефицит по отношение на качеството и квалификацията на персонала, който се изразява основно в липса на достатъчен брой обучени инспектори, както и в ограничени възможности за стимулиране и привличане на висококвалифицирани кадри за работа в Българската Морска Администрация, ръководството на Изпълнителна агенция “Морска администрация” е изготвило програма за обучение и повишаване квалификацията на служителите, както и търсене на различни допълнителни форми за устойчиво развитие на персонала, което да служи като съществен мотивиращ фактор за привличане на висококачествени специалисти за работа в Агенцията.



ВЪПРОСИ, КОИТО НЕ СА СВЪРЗАНИ С БЕЗОПАСНОСТТА


Планове за хармонизиране на националното законодателство с това на Общността, относно наемането на морски лица на корабите с български флаг
Изискванията на Член 48 от Договора, относно наемането на морски лица на борда на корабите под български флаг ще бъде въведено чрез приемането на изменения и допълнения към Кодекса за търговското мореплаване до м. юни 2002 г.(чл.88 от проекта на Закона въвежда нова ал.2, която осигурява изпълнението на чл.48 от Договора). Гореспоменатите изисквания ще бъдат въведени при присъединяването.

Конвенцията на ООН за Кодекса за морските линейни конферанси
До 2004 година България ще внесе необходимите резерви към Конвенцията на ООН за Кодекса за морските линейни конферанси, както са посочени в Анекса на Регламент 954/79.
България не е страна по нито едно споразумение за разпределяне на товарите и фактически отговаря на изискванията на acquis.

Условия за регистриране на кораби

Кодексът за търговското корабоплаване, Наредба №1 на министъра на транспорта и съобщенията за вписване на корабите в регистрите на корабите в българските пристанища са нормативните документи, които установяват процедурите, отнасящи се за регистриране на кораби. Те не съдържат никакви дискриминационни условия и затова българската страна счита, че съответстват на европейското законодателство.

В Наредба № 1 за вписване на корабите в регистрите на корабите в българските пристанища, се посочват условията за регистрация на кораби.


Те предвиждат:

  1. процедура за вписване на кораб в регистрите

  2. процедура по заличаване на кораб от регистрите

Съгласно чл. 28 на Проекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване, в българския регистър на корабите може да се впише кораб, който е собственост на държавата, поне половината от който е собственост на българско физическо или юридическо лице или е нает при условията на беърбоут чартър от българско физическо или юридическо лице. Качеството на българско юридическо лице може да придобие всяко физическо или юридическо лице, включително и гражданин на Европейския Съюз в случай, че регистрира търговско дружество по смисъла на българския търговски закон. Съгласно член 65, ал.1 от Търговския закон, учредители на търговско дружество мога да бъдат дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица.


След приемане на Кодекса на търговското корабоплаване до м. юни 2002 година се очакват изменения и допълнения към Наредба № 1, във връзка с въвеждането на Регламент 613/91.


МОРСКА БЕЗОПАСНОСТ


Напредък при хармонизиране на законодателството

Законовата рамка в сектор морски транспорт ще бъде напълно завършена с приемането на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване до месец юни 2002 година. Следните под-законови нормативни актове ще бъдат приети съгласно посочения график:




  1. Наредба за превоза на опасни товари, прилагаща Директива 93/75 – до 1.07.2002 г.

  2. Наредба за условията и реда за превоз на пътници и товари между българските пристанища със съдове, плаващи под чужд флаг, въвежда Регламент 3577/92 - до 1.07.2002

  3. Наредба за преглед на кораби, въвеждаща Директива 96/98 - до 1.07.2002

  4. Наредба за минималните изисквания за медицинско обслужване, лекарства и медицинско оборудване на борда на плавателните съдове, въвеждаща Директива 92/29- до 1.07.2002

  5. Наредба за правилата и стандартите за безопасност на плавателните съдове за превоз на пътници, въвеждаща Директива 98/18 – до 31.12. 2003 г.

  6. Наредба на министъра на транспорта и съобщенията за инспекция на корабите и за организациите, извършващи прегледа и съответните дейности от страна на Морска администрация, въвеждаща Директива 94/57 - до 31.12. 2003 г.

Наредбата за режима за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците и други лица, както и за връзка на кораба с брега беше приета на 23.05.2001 / обн. в ДВ бр. 55 от 19.06.2001/. Тя е в пълно съответствие с Директива 93/75, Директива 95/21 и Директива 98/41.


Българската Морска Администрация продължава изграждането на административния капацитет чрез:


  • Туининг проект “Морска безопасност: Хармонизация на законодателството и институционално изграждане”. Проектът ще засили контрола от страна на България в областта на морската безопасност, чрез развитие на управленския капацитет на Морска Администрация и чрез изпълнение на програма за обучение на достатъчен брой инспектори по администрирането на флага, Държавен пристанищен и инспектори по Държавен контрол по крайбрежието, за постигане на ускорен напредък при изпълнение на техните задължения. Продължителността на проекта е две години. Правната част на проекта обхваща следните дейности:

  1. Извършване на цялостен анализ със съответните изводи, сравняващ българското законодателство: с европейските регламенти, директиви и решения, приетите международни морски конвенции свързани с администрирането на флага, Държавен пристанищен контрол и контрол на крайбрежната държава и с одобрените стандарти на Парижкия Меморандум за разбирателство по Държавен пристанищен контрол;

  2. Извършване на задълбочен анализ на съществуващото и планирано българско законодателство по морска безопасност, за да се установят разликите с acquis;

  3. Хармонизиране на националните закони и под-законови нормативни документи на основата на анализите и съответните предложения в рамките на проекта;

  4. Представяне на изчерпателен анализ на последствието от хармонизиране на българското право с acquis.

В края на проекта през април 2004 един от сигурните резултати ще бъде пълното хармонизиране на българските правни текстове в областта на морската безопасност.


Втората част на Туининг проекта цели укрепване на административния капацитет в областта на морската безопасност. Бюджета на проекта е 1 120 000 Евро, от които 240 000 Евро са планирани за доставка на оборудване. Българската Морска администрация ще осигури 25 % от бюджета за доставка на оборудване, а именно 80 000 Евро.
Проектът предвижда обучението на 42 инспектори (Държавен пристанищен контрол, администриране на флага и контрол на крайбрежната държава) за да достигнат необходимите за инспекциите стандарти. Допълнително ще бъдат обучени за преподаватели 12 инспектори за да се гарантира устойчиво развитие след приключване на проекта.


  • Проект за изграждане на Система за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването по крайбрежието на Черно море и Глобална морска система за бедствие и безопастност – зона А1, национална част.




  • Участие в Меморандума за разбирателство по Държавен пристанищен контрол в региона на Черно море.

България декларира, че от датата на присъединяване само признатите от ЕС класификационни общества ще бъдат оторизирани да работят от името на българската Морска администрация. България ще предприеме необходимите мерки за подобряване контрола на класификационните общества, следвайки процедурите, определени в Обща позиция на Съвета от 20 декември 2000 година.


България ще въведе изискванията на пакета Ерика 1 - Директива 2001/106/ЕС, изменяща Директива 95/21/ЕС за държавен пристанищен контрол и Директива 2001/106/ЕС, изменяща Директива 94/75/ЕС относно общи правила и стандарти за класификационните организации и съответните действия на морските администрации с приемането на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване до месец юни 2002 година. В срок до 1 година след влизането в сила на Закона, министърът на транспорта и съобщенията ще издаде под-законови нормативни актове, които ще въведат изцяло изискванията на горепосочените Директиви.

В Приложение 4 е посочен списък на нормативните актове в областта на морския транспорт, които ще бъдат предоставени в превод на английски език.



***

Българското правителство предлага временното затваряне на преговорите по тази глава на база на законодателство на ЕС за 2000.


В случай че нови елементи от законодателството на Общността налагат промени, България признава необходимостта от откриване на допълнителни преговори преди приключването на Междуправителствената конференция.



Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница