Друго определение : „Управлението е особен вид дейност която превръща неорганизирана тълпа в ефиктивна целенасочена и производителна група Питър Драктър



страница3/4
Дата25.10.2018
Размер284 Kb.
#97470
ТипЛекция
1   2   3   4

1936 Робърт Ууд Мениджър на Сиърс (американска компания) – повдига въпроса че в годишните финансови отчети на компаниите трябва да се отразяват и разходите за социални задължения. Той счита че бизнес организациите работят за да удовлетворяват интересите не само на своите собственици, но и на по-широк кръг заинтересовани (потребители клиенти местна общност
Казаното дотук поставя основите на разпространилата се в американските делови среди концепция за служене на обществото от страна на бизнеса. Тя обаче постепенно губи привърженици.

Милтън Фридмън е това което се коментира от противниците на концепцията за социална отговорност.

1962 в книгата си Капитализъм и свобода Нобелистът Милтън фридмън пише : „малко са идеите които така изцяло подкопават основите на нашето свободно общество като възприемането от страна на корпоративното ръководство на социална отговорност, различна от тази да прави за своите акционери колкото е възможно повече пари.

Дейв Пакард – „бих искал да поговорим за това защо нашата компания съществува? С други думи, Защо нас ни има?” един от създателите на HP

Група хора се обединяват и сформират институция която ние наричаме компания за да постигнат заедно нещо което не биха могли да постигнат поотделно. Те правят принос към обществото, израз който звучи банално но има фундаментално значение

Compania = Com (заедно съвместно) + panis (хляб)

След Пакард през 1970 година Фридмън пише за New York Times статия озагкавена „Социалната отговорност на бизнеса е да увеличава печалбите си” и днес тези думи са ключов довод на противниците на концепцията за социална отговорност на бизнеса.

През 20 те години на 20ти век се случва нещо което сериозно разтърсва общественото мнение в америка и поставя под съмнение думите на фридмън. Множество смъртни случай и телесни щети възникват при катастрофи причинени от FORD PINTO. За нанесени щети компанията Ford която по това време се ползва с много добро име в обществото заплаща 500 000 000 долара. Оказва се че висшият мениджмънт е знаел за опасноста от катастрофи при този модел. Но е предпочел да плаща обезщетения вместо да изтегли колите си от пазара с аргумента че това е по евтино за компанията.

Питър Дракър казва през 1992 година – Безспорно е че бизнес които не носи печалба поне равна на цената на капитала си е безотговорен, той пропилява обществен ресурс. Но всяка организация трябва да поеме пълна отговорност за въздействието си върху своите служите околна среда, клиенти и върху всеки и всичко до което се докосне.

2001 случая ENRON и 2002 WorldCom – емблематични примери за огромни корпоративни скандали свързани с манипулиране на финансовите резултати от страна на висшият мениджмънт като се надписват печалбите на компанията с цел манипулиране на пазарната цена на акциите.

Аристотел занимавайки се с въпроса за разпределение на благата между членовете на общността. Поставя рязка граница между две понятия. Първото от тях Икономика в превод означава Изкуство да се води домакинство. Същноста на икономиката се крие в справедливо разпределение на оскъдни блага с цел задоволяване потребностите на членовете на общността. На икономиката Аристотител противопостява Хрематистиката която означава изкуство да се печелят пари. Икономиката е нещо нужно на обществото а хриматистиката той заклеймява.
Коцепции за социална отговорност на бизнеса – може да се разглежда в три области – Социално задължение, социална реакция и социално действие (активност)

Според социалното задължение основната цел на всяка бизнес организация е свързано с преследване на печалба и ефективно използване на наличните ресурси т.е. социалната отговорност на организацията е да създава нужните на обществото стоки и услуги като по този начин осигурява блага за потребителите, от друга работни места за хората от трета – печалба за собствениците. При това от организацията се очаква да се придържа към установените законови норми. Тази концепция отразява идеята че бизнес организациите имат икономическа и законова отговорност към обществото.

Според втората концепция поведението на бизнес организацията трябва да отговаря на нормите ценностите и очакванията на обществото. От бизнеса се очаква да участва доброволно при решаване на проблеми с които обществото само неможе да се справи само. Даряване на средства за образование спорт култура опазване на околната среда

Според концепцията за социалната активност – от компанията се очаква активно да търси отговор, да търси пътища за разрешаване на обществени проблеми като борба с бедноста опазване на природните ресурси и биологичното разнообразие и редица други.

Един от постоянните подходи е пирамидата на Карол – тя разглежда социалната отговорност на 4 ри нива. На 1-во ниво е икономическата отговорност производство на нужни стоки и да се продават на справедливи цени, на 2-ро Законово ( първите две нива са задължителни за оцеляване на организацията) 3-то ниво е Етична отговорност – придържане към определени етични норми отразяващи това което широк кръг заинтересовани страни считат за справедливо. 4то ниво е филантропска отговорност – доброволно поемана на дейности които не се очакват от нея в етичен смисъл

Все обще липсва еднозначно прието тълкувание за социалната отговорност и нейната същност. Европейската комисия разглежда социалната отговорност като фактор за повишаване на конкурентно способността на европейската икономика. Както става видно от документ от 2001 година озаглавен „Зелена книга за насърчаване на европейска рамка за корпоративна социална отговорност

Дефиниция за Соц Отговорност – това е концепция съгласно която компаниите на доброволна основа интегрират загриженост за обществото и ангажимент за опазване на околната стредапри своите бизнес операции и при взаимоотношенията с партньорите си.

В тази дефиниция се открояват три акцента:



  1. Социалната отговорност се отнася не само до съобразяване на бизнеса с интересите на обществото но и с тези на околната среда

  2. Социалната отговорност следва да се приеме от компаниите доброволно а не да се налага със законови механизми

  3. Социалната отговорност следва да се разглежда като неразделен елемент от цялостната корпоративна стратегия.

Специфични социално отговорни дейности

При преследване на свойте икономически цели социално отговорната компания


  1. Зачита законовите права и интересите на своите служите клиенти бизнес партньори и местна общност.

  2. Предоставя на своите служители здравословни и безопасни условия на труд, честно заплащане, възможности за професионално развитие.

  3. Предлага на клиентите си качествени и безопасни продукти на справедлива цена, прилага честна и неподвеждаща реклама и неподвеждащи опаковки и етикети.

  4. Работи лоялно и коректно със свойте бизнес партньори

  5. Минимизира негативните въздействия от дейността си върху околната среда и акцентира върху устойчивото използване на ресурси

  6. Допринася за икономическата стабилност и устойчивото развитие на общината на чиято територия функционира.

Други социални отговорни дейности с които се ангажира компаниите

  1. дарителство което се поощрява от нашето законодателство. Направените дарения могат да се отчетат като разходи Дарения в размер до 10% от положителният финансов резултат не се облагат с данък и с тях рязко се намалява финансовият резултат

  2. Корпоративен волунтаризъм – изразява се в доброволно и безвъзмезно участие на сътрудници на корпорацията в различни обществено полезни дейности.

  3. Участие в развитието на местната общност и за добър имидж на организацията

  4. Предоставяне на специалист – компанията може да предостави на дадена благотворителна организация свой специалист които да работи в нея безвъзмезно за определено време или по няколко часа на месец.

  5. Предоставяне на материали продукти оборудване на намелени цени или безплатно за благотворителни каузи

  6. Участие на мениджъри на организацията в управителни съвети на нестопански организации.

За и против социалната отговорност на фирмата

Най разпорстранени доводи против СО са :


  1. насочването на ресурси на организацията за социални дейности противоречи на икономическият принцип за максимизиране на печалбата

  2. Разходите за СО Дейности в крайна сметка се поемат от потребителите поради повишаване продажните цени на продуктите и услугите.

  3. Ръководителите като вземат решения за социално отговорни дейности не винаги имат достатъчно знания за да ги насочат по най добър начин за нуждите на обществото

  4. Социално отговорните дейности трудно могат да бъдат измерени и оценени

Доводи „За” социална отговорност



  1. Подобряване имиджа на компанията в положително отношение от страна на клиенти и обществото като цяло.

  2. Намаляване от необходимостта от държавно регулиране – държавното регулиране е свързано с допълнителни разходи за компанията, ограничава възможността и за вземане на нейните решения

  3. Повишаване на конкурентноспособността – тъй като социално отговорната компания има по големи възможности да привлича и задържа клиентите и работниците си.

  4. Днес потребителите се интересуват не само от това дали продукта е добър или безопасен но и от това как са били произведени. Над 50% от европейските потребители са готови да заплатят по висока цена за продукти произведени с грижа към околната среда.

Следствие на всичко казано дотук това има положителен ефект върху печалбата на компанията. Ето защо корпоративната социална отговорност се разглежда като ключов фактор за успеха на бизнес организацията особенно в дългосрочен план


Етика в бизнеса

На въпроса какво е бизнес Етика? Проф. Алберт Льор от Германия казва „Бизнес етиката се занимава с легитимирането на икономическа дейност посредство етични принципи. Бизнес етиката си задава въпроса дали посъвместно преследваната икономическа ефективност съществуват и други основателни причини за функционирането на бизнеса. Разграничават се различни нива на основание за съществуване на бизнеса:



  1. Индивидуална етика – тя касае отделнното действие на този които взема решението,

  2. Организационната етика – основание за действие на една организация или структура

  3. Икономическа етика – като основание за цялостният икономически ред

  4. В условията на глобализация все по-често се говори за правилата на глобалните икономически взаимоотношения и се очертава нивото на световната икономическа етика. Относно въпроси като Преместване на работни места в държави с по-ниско ниска цена на труда.

В проучване проведено в над 700 американски компании , най значимите етични проблеми пред които е изправен бизнеса са свързани с Затваряне на предприятие и уволнение на служители; злоупотреба с лична информация; замърсяване на околната среда; злоупотреба с активи на компанията; некоректни методи за набавяне на информация за конкуренцията; неточности при водене на документацията; заблуждаващата реклама и други


Средства за стимулиране на етичното поведение в организацията. Разработването на етичен кодекс е най-често използваното. Този кодекс е сбор от синтезирани етични стандарти имаши препоръчителен характер, различават се профисионални и етични фирмени кодекси. Професионалният кодекс определя нормите към които следва да се придържат упражняващите дадена професия, включително правилата за поведение и индивидуалната отговорност: най древен пример е Хипократовата клетва.

Най често фирменият етичен кодекс се разработва от висшият мениджмънт и съдържа писмено изложение на ценностите убежденията и нормите за етично поведение в конкретната организация.

Основни изисквания към фирменият кодекс са: да формулира ясно основните цели на организацията, дългосрочните цели и принципите към който се придържа. Относно етичните проблеми с които може да се сблъска служителя като препоръчва варианти за поведение. Да съдържа минимум норми и стандарти за поведение без да е прекалено подробен. Да е разбираем за всички и да е предварително обсъден с широк кръг служители за да не се приема като наложен отгоре. Да се формулира като очакване а не императивно

Други средства за стимулиране на етично поведение – при въвеждане на нови служители в компанията често се практикува запознаването им с фирменият етичен кодекс. Защитник на етиката се назначава в някой компании – това е човек от висшето управленско ниво които следи за спазването на етичният кодекс и играе ролята на нейна будна съвест. Комитети по етиката сформират големи компании в тях обикновенно освен висши мениджъри се включват и представители на външни организации. Социален Одит – нова практика, контролира начина по който се разходват и отчитат средства по отделен бюджет свързан със социални дейности на компанията. Ако служител разбере че компанията не съблюдава етичните норми може да алармира редица външни представители като пресата, неправителствени и правителствени организации. Това алармиране се нарича Whistle Blowing.


Международни инициативи и стандарти за социално отговорни дейности.

Понятието устойчиво развие придобива смисъл през 1987 год. Когато световната комисия по околна среда и развитие разработва доклад „Нашето общо бъдеще” Устойчивото развитие се дефинира като развитие което създава възможност за задоволяване на потребностите на днешното поколение без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да задоволяват свойте потребности.

1992 в Рио де Жанейро е проведена конференция на ООН и е приета програмата Дневен ред 21- стратегия за постигане на устойчиво развитие през настъпващият тогава 21 век. Основа идея е постигане на балансирано икономическо социално и свързано с околната среда развитие.

1999 на световният икономически форум в Давос е сключен Глобален договор на ООН ( за пръв път се систематизират основните принципи за социално отговорно поведение на бизнес организацията). В този договор цели създаване на социалната отговорност на бизнеса следством придържане на 10 принципа в сферата на правата на човека условията на труд опазването на околната среда и борбата с корупцията

2000 На среща на високо равнище на Европейският Съвет в Лисабон държавните глави на страните членки за пръв път се обръщат директно към бизнеса с апел за социална отговорност

2001 Зелената книга за насърчаване на европейска рамка за корпоративна социална отговорност


Стандарти за соц отговорност.

Все оше широко разпространен и стандартен стандарт няма

Най-широко разпространен е SA 8000 – Social Accounability 8000

ISO 26000. Международна асоциация по стандартизация) 26000 тази асоциация предвиджда да въведе през 2010 година този стандарт за социална отговорност. Процеса на разработването му е от 2005 година. Участие от 61 страни. Целта му е преди всичко постигане на терминологично единство по отношение на социалната отговорност и повишаване на доверието в социалните отчети на компаниите.


Основи на Управление


  1. Съшност на управленската функция организиране и на организационната структура

  2. Видове структури на управление

    1. Линейна организационна

    2. Функционална

    3. Линейно-щабна

    4. Линейно-Функционална

    5. Дивизионна

    6. Проектна

    7. Матрична

  3. Формализация на организационната структура

  4. Властни пълномощия, отговорност и делегиране

  5. Механизми за Координиране

Организациите се формират когато постигането на определена цел изисква реализация на задачи, което се нуждае от съвместните усилия на двама или повече души.

Всяка организация се характеризира с няколко важни момента:


  • Съставена е от индивиди или групи хора които се стремят към постигане на общи цели чрез разделение на труда на базата на интегрирани процеси по вземане на решения. Когато двама или повече души работят съвместно за постигането на определена цел всеки от тях трябва да знае коя част от работата трябва да изпълни за да не се стиггне до объркване или дублиране на усилията. Следователно постигането на целта на организацията изисква

    • Разделяне на работата, необходима за постигане на целта, на индивидуални задания

    • Координиране на усилията на заетите.

Именно управленската функция Организиране се стреми да подреди и координира дейността на множество хора за постигане на общи цели чрез разделение на труда и йерархия на властта.

Управленската функция организиране можем да определим като процес на моделиране на структура от : Задачи; Пълномощия; Хора; Комуникации; с оглед координиране на усилията за постигане на формулираните цели и стратегии на организацията.

Организационната структура отразява относително постоянното подреждане на отдлените елементи на организацията и връзките между тях. Тя описва разпределението на служебни роли и административни механизми в организацията създаващи модела на взаимно свързани дейности, необходими за постигане на нейните цели и стратегии. Организационната структура създава стабилност в огранизацията подобно на своеобразен скелет.

При изграждането на организационната структура се търсят отговори на такива практически въпроси като: Как да се разпредели работата между отделите и хората?; Колко власт да се даде на всяко длъжностно лице?; Какви средства за коордниация да бъдат осигурени. Характерна черта на организационната структура на управление е нейният Йерархичен строеж т.е. разпределението на права задължения и отговорности между отделните длъжности и звена в организацията се подчинява на йерархичността.

В рамките на стуктурата се наблюдават:



  1. Вертикално разпределение на труда – то формира разпределението на официалната власт в организацията като определя отделните йерархични нива и изяснява правата задълженията и отоговорностите за всяка от тях. Определя се начина на вземане на решения за издаване на разпореждания и за отчетност. Длъжностите разположени на едно и също ниво в стуктурата имат равна власт а длъжности разположени на съседни нива са в отношение ръководител подчинен.

  2. хоризонталното разделение на труда се основава на специализация. Счита се че ако служителя се специализира в определена област то това ще повиши качеството и количеството на работата му. Разделението на труда по хоризонтала съответства на основните направления от дейността на организацията. Определят се вида и размера на отделите броят на работните места в тях.

  3. Разделението на труда налага необходимостта от интегриране на дейността на отделните подразделения и хора в организацията. Проектира се комуникационна мрежа; разработване на правила и процедури за действие, разработване на система за отчитане и други.

Елементи на организационната структура:

В организационната структура се различават два вида елементи:


  1. Органи на управление – имат делегирани правомощия за вземане на решения

  2. Оправленски звена – това са административно обособени групи от служители които се занимават с реализацията на управленските решения.

Между структурните елементи на структурата има два елемента (отношения)

Отношения на Подчиненост и отношения На Съподчиненост = равнопоставеност

Връзките между елементите на организационната структура също се разглеждат в две основни групи: Структурообразуващи; Комуникационни.

Стуктуроопределящите – това са връзките които изграждат отделните подразделения на организацията. Те формират структурата, а Комуникационните връзки изграждат информационните канали. Структуроопределящите връзки могат да се подчиняват на следните принципи


  1. Линеен принцип – когато служителите са разделени в групи и са подчинени на един ръководител.

  2. Функционален принцип – изграждат се отдели по функционални. Служителите се обединяват според типа дейност която изпълняват

  3. Дивизионен – формулират се подразделения по продуктов или географски признак в рамките на които подразделения наречени Дивизии се сформират отделите.

  4. Програмно целиви – създават се групи за изпълнение на конкретни отделни проекти

В рамките на всяка организация се различават Формална и Неформална Структура. Формалната структура която се създава чрез управленската функция организиране се базира на официални правила и документи и се стреми към ефективно постигане на целите чрез реализиране на разработените планове и стратегии. Неформалната структура представлява мрежа от социални взаимоотношения центрове на влияние и комуникации между хората в организацията основаваща се на общи ценности убеждения и неофициални правила.


Линейна организационна структура

Линейната е първата възникнала структура която бизнеса взаимства от армията. Има ясно разпределение на власта и затова тя е в основата на всички останали структури.

Основни характеристики:


  1. Подчинена е на т.нар. скаларен принцип – свързан с наличието на ясни линии на подчинение власт и отгворност. Нивата в йерархията немогат да се прескачат. Разпорежданията се предават непосредствено от ръководителя на неговият подчинен, който от своя страна ги свежда до своите подчинени и т.нат. по линията. След това отчетността следва същата лияни, само че отдолу нагоре.

  2. Подчинена е на принципа на единоначалието – отделният служител получава нареждания само от един конкретен ръководител и се отчита само пред него.

  3. Подразделенията се изграждат на принципа численост на персонала, като когато броят на подчинените нарастне над определена граница се налага да се създаде ново звено в организацията.

  4. Липсва специализациия в работата на мениджърите – линейният ръководител има право да взема самостоятелно определени решения касаещи неговото подразделение.

Предимства на тази структура:



    • Ясни задължения на служителите защото получават разпореждания само от прекият началник и се отчитат само на него

    • Ясна отговорност на линейният ръковоител защото той изцяло се разпорежда в неговото звено.

    • Ясно координиране на дейността на организацията.

    • Ясен път за решаване на по сложни проблеми за които ръководители на по низови нива нямат правомощия или умения

    • Възможност за провеждане на единна политика и контрол в организацията поради наличното единство на ръководството, при което всяка група дейности с обща цел се управлява от един ръководител и от единен план.

Недостатъци:

  • Бюрократичност и тромавост на управленският процес

  • Висока степен на централизация на решенията поради ниската степен на делегиране на правомощия за самостоятелно вземане на решения от по-низовите мениджъри.

  • Опасност от некомпетентно управление от линейните ръководители поради липсата на специализация.

  • Израстването на кадрите в длъжност е блокирано

Такава структура се прилага в малки организации. В стартиращ бизнес
Функционална Организационна структура

Функционалната специализация в управлението става необходима когато работата в организацията се увеличи и усложни. Тогава е нужно организацията да има специалисти по Финанси Счетоводство Производство Човешки ресурси Маркетинг и други. Функционалната специализация се развива постепенно и успоредно с това се съставят и добавят към структурата специализирани отдели.

Основни характеристики


  1. Подчинена е на принципа на функционалното сходство според който във всеки отдел се групират хора изпълняващи сходни задачи.

  2. Наличие на органи за управление за всяка функционална област – функционалният ръководител притежава съответната специализация за неговата област.


    Каталог: files -> files
    files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
    files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
    files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
    files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
    files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
    files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
    files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
    files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


    Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница