Друго определение : „Управлението е особен вид дейност която превръща неорганизирана тълпа в ефиктивна целенасочена и производителна група Питър Драктър

• 
  Компетентност на разпорежданията поради това че всеки ръководител взема решения и издава заповеди в областа в която е компетентен.
  
• 
  Възможност за привличане на специалисти с квалификация и умения в съответните области
  

• 
  Неясна отговорност за изпълнение на възложените задачи поради нарушаване на принципа на единоначалието е възможно служителя да получи разпореждания от различни ръководители които да си противоречат.
  
• 
  Трудна координация на работата възможност от възникване на конфликти
  
• 
  Опастност от нарушено взаимодействие между функционалните звена – между тях възникват бариери, развиват се специфични интереси. Работата често бива затруднена заради дублиране на информация, на услия и заедно това пропуски в информация и усилията Всичко това е следствие на лошата координация
  
• 
  Трудно справяне при нововъведения и по-точно при резки промени в средата.
  

В съвременните организации се приемат идейте за функционална специализация на управлението и труда но се търсят други решения относно издаване на разпореждания и координацията на работата с оглед избягване на недостатъците.

Линейно щабна
Въвежда се функцията на щабни специалисти с консултативни функции. Шабовете са административно обособени звена в бизнес организациите, в които специалисти с необходимата квалификация подпомагат линейните ръководители при вземане на решения по въпроси от различни функционални области. Щабните специалисти само консултират, те предлагат решения по възложените им проблеми но нямат право да вземат разпореждания и да изискват подчинение. Отговорноста за избор на решение и за неговото осъществяване е на линейният ръководител

Предимства

• 
  Запазване на принципа на единоначалието успоредно с повишаване на компетентноста на решенията на линейните ръководители.
  

• 
  Опасност от конфликти между щабните специалисти и линейните ръководители. Когато ръководителите откажат да приемат мненията на специалистите.
  

Възможно е при големи организации самият щабен апарат да има собствена йерархична структура и йерархична линия на производството.

Предимства:

• 
  Повишаване компетентността на управлението
  
• 
  Ускоряване обмена на информация за вземане на решение
  
• 
  Запазване на принципа на единоначалието вътре в основните звена
  

• 
  Усложняване на връзките между отделите
  
• 
  Опасност от неясни разпореждания – при условие че има двойна подчиненост
  
• 
  Опасност от затваряне на функционалните специалисти в собствената им област и дистанцирането им от целите на организацията.
  

Дивизионна структура

Възприемат я големите организации произвеждащи разнообразни продукти или подразделенията им се намират в различни географски райони. При този тип структура организацията се състои от отделни елементи (дивизии) всяка от които се специализира в определена група продукти или в определен регион. Отделните дивизии се отличават с висока степен на самостоятелност и разполагат с всички функционални ресурси необходими за постигане на техните цели. Различават се основно Дивизионна структура по Продуктов признак и по Географски признак
При дивизионната структура по продуктов признак всички въпроси по производството и продажбата на отделна група продукти се концентрира в отделна дивизия. Всяка отделна дивизия има свои вътрешен строеж на функционален принцип както и свои производствени линии и/или заводи.

Придимства:

• 
  Гъвкавост, бърза реакция на промените в средата
  

• 
  Увеличение на разходите поради дублиране на функционални отдели и специалисти.
  
• 
  Опасност от конкуренция между отделните дивизии
  

При дивизионната структура по географски признак е по подобие съща. Всеки филиал или девизия работи по цялата гама продукти на организацията само че в различни градове или държави. Специалистите в регионалните клонове добре познават особеностите на местния пазар: като вкусове на потребителите, динамиката на местния пазар и конкуренти. Това е едно съшествено придимство.

Недостатък : опасност от конкуренция между отделните дивизии, усложнява се и контрола от страна на висшето ръководство както и координацията между отделните филиали.
Проектна Структура
Въвежда се за да се улеснят иновациите. Налага се когато е нужно разрешаване на нестандартни проблеми, разработване на нови продукти и друго. Това се реализира чрез изпълнение на проекти. Проекта е временна задача по нововъведение която има три основни параметъра: Цел Срок и Бюджет.
Във функционалната структура се наслагва (добавя) временно звено за реализация на проекта. Кадрите в тази група са специалисти които идват от различни постоянни звена на организацията или отвън да се повикат. Най-съществено предимство е че концентрира специализирани усилия за решаване на проектната задача докато текущата работа продължава. Участниците в проектната група временно минават на подчинение само на ръководителя на проекта като по този начн се избягва подчиняването на заповеди на различни ръководители. Тази структура е изключително гъвкава. Възможен недостатък е възникването на конфликти между постоянните звена и звеното по проекта.
Матрична Структура
Прилага се когато организацията се ангажира с няколко нововъведения с няколко проекта едновременно. Тази структура наподобява матрица като по редовете се отразяват отделните проекти по които се работи, а по колоните се отразяват отделите в които проектите се реализират. Проектите започват и свършват по различно време и в структурата няма ограничения за броя им.

Ръководителите на прокети са пряко подчинени на висшето ръководство в организацията т.е. те са на същото йерархично ниво като функционалните ръководители. Специалистите които участват в екипите по проектите работят успоредно и в своите отдели. Те са пряко подчинени на ръководителя на проекта и на своят ръководител от своето функционално ниво. Основно предимство: гъвкавост, добра координация в работата на специалисти от различни функционални области, добър обмен на информация. Недостатъците са свързани с двойната подчиненост. Претоварване на най-добрите специалисти поради участието им в няколко проекта едновременно.

• 
  Схема на организационната структура – към която с текст са обяснени точно и ясно взаимовръзките между отделните звена и отделните длъжности.
  
• 
  Правилникът за вътрешния ред е документ който уточнява правата и отговорностите на служителите. Трудовата дисциплина правила за действие в специфични ситуации
  
• 
  Функционална характеристика на всяко отделно структурно звено – това е документ които описва точното място на това звено в управленската йерархия. Неговата цел, задачи, функции взаимодействия с другите отдели в организацията и евентуално с институции извън нея.
  
• 
  Длъжностна характеристика – документ разработен за всяка отделна длъжност в организацията като описва нейните функции, права задължения отговорности в съответствие мястото и ролята и в цялостната управленска структура. Те уточняват взаимодействията с останалите длъжности. Изясняват се основни изисквания към заемане на длъжноста. Подчинеността на тази длъжност.
  
• 
  Управленски процедури – това са документи които дефинират реда на подготовката разглеждането и изпълнението на редица операции в управленският процес.
  

Групи в Организацията

1. 
   Същност на групата
   
2. 
   Видове групи
   
3. 
   Формиране на Групата
   
4. 
   Характеристики на групата
   
5. 
   Групи в управлението
   

Същност на групата

Индивида реагира по различен начин на едни и същи стимули и едни и същи дразнители когато е сам и когато е сред други хора. В контактите с хората дори само присъствието на други хора влияят силно върху поведението на индивида. Редица учени твърдят дори, че човешката група има свой живот, свое поведение което не е проста сума от поведението на съставящите я индивиди.Групите са плод на отношения и взаимодействия в които хората неизбежно влизат в хода на своя живот и конкретно в хода на своята работа в организацията. Тези отношения и взаимодействия могат да имат различен характее: те могат да бъдат както формални т.е. официално регламентирани (началник-подчинен), така и неформални възникнали спонтанно на емоционална основа. Също така отношенията между хората могат да бъдат конфликтни или отношения на сътрудничество. В организацията се сформират социални мрежи включващи отношението между индивидите и групите в нея чието разбиране ни помага да разберем цялостното функциониране на самата организация.

Групата определяме като : Съвкупност от двама или повече индивиди които си взаимодействат и се намират в отношение на взаимна зависимост в процеса на постигане на определени общи цели.

Основните характериситики са:

1. 
   за да се сформира група са нужни двама или повече души.
   
2. 
   Групата има обща цел заради която е формирана.
   
3. 
   Преследването на целта силно се влияе от фигурата на лидера
   
4. 
   Членовете на групата зависят един от друг за да постигнат своята обща цел.
   
5. 
   Между членовете на групата са налице устойчиви взаимодействия
   
6. 
   Спрямо всеки член на групата останалите членове имат определени очаквания.
   

Чрез участието си в различни групи индивидите задоволяват свои съществени потребности като сигурност, принадлежност, положение в обществото и от друга страна поведението и работата на групите в организацията представляват основен механизъм за постигане на нейните цели. Ето защо освен механизмите на индивидуалната мотивация ръководителя трябва да познава добре и поведението на групите в организацията. Установените групови норми традиции, груповата сплотеност.

Групите в организацията се формират от ръководството за изпълнение на конкретни задачи или се създават спонтанно на базата на естественото емоционално групиране на хората в стремеж да задоволят свой потребности. Според начина по които са формирани се различават два основни типа групи: Формални и Неформални. Формалните са формирани съзнателно от ръководителите на организацията според изискванията на организационната структура и имат ясно формулирани функции цели и задачи. Неформалните групи не са структурирани официално и не са детерминирани от организационни изисквания. Те са естествени образувания които се основават на лични отношения и разбирателство между индивидите а не на изпълнение на служебни задачи. Неформалната група може да обедини или раздели в различни части и в различни йерархични нива в огранизацията. Формалните групи се подразделят на:

• 
  Командна (ръководна) състояща се от един мениджър и непосредствено подчинените му служители.
  
• 
  Функционална група – създадена за изпълнение на определена функция
  
• 
  Целева група – създадена за изпълнение на конкретна задача с определен срок – в нея може да има различни специалисти от различни подразделения на организацията.
  

Формиране на групата

Членуване на индивите в група е формирано от необходимоста от удовлетворяване на различните

• 
  Сигурност – членуването в групата намалява опасността от изолация и самота на индивида. В групата той се чувства по силен и самоуверен, по-неуязвим.
  
• 
  Статус – членуването към дадена груоа може да дава на индивида пристиж и признание от страна на хора извън групата
  
• 
  Самоуважение – принадлежността към групата може да повиши самочувствието и самооценката на индивида
  
• 
  Афилиация – членството в групата удовлетворява нуждата от принадлежност, приятелство социален контакт
  
• 
  Власт сила – групата притежава Власт. Често чрез нея индивида може да постигне това което неможе да постигне сам. Групата е постоянен източник на мотивация и удовлетворение от труда както и важна детерминанта за ефективността на дейностите в организацията. От изключителна важност е ръководителя да осъзнава важността на групите, да разпознава взаимовръзките между различните групи в организацията и отделнните членове на групата за да може да ги разсрочи за постигане целите на организацията.
  

Развитието на групата може да се разглежда като динамичен процес. Обикновенно през своето развитие групите преминават през следните основни етапи.

• 
  Формиране – в този етап участниците определят целта на събирането си в група и нейното устройство. Всеки отделен индивид се стреми да формира свои личностни качества знания и умения така че да направи впечателение на останалите Всеки изпробва почвата за да определи кое поведение е приемливо и кое не. На този етап групата е още нестабилна характеризира се с доста голяма несигурност по отношение на цели структура и лидерство. Стадият завършва когато индивидите започнат да приемат себе си като членове на групата.
  
• 
  Щурмуване – членовете на групата започват открито, по-настойчиво да изказват мнения относно структурата и начина на функциониране на групата. Характеризира се с вътрешно групови конфликти като има негласно съревнования между отделните членове като всеки се стреми да щурмува по привлекателните позиции в групата в това число и позицията на лидера най важно на този етап е постигане на компромис и насочване услията на членовете към постигането на основната цел Ако вторият етап на щурмуването завърши успешно ще бъде налице яснота в задачите на групата, нейното устройство и разпределението на ролите в нея.
  
• 
  Създаване на норми – членовете на групата се обединяват на този етап около възприети от всички тях норми на поведение. Налага се общо разбиране за това кое е приемливо и кое не. Между членовете на групата възникват по близки и понякога приятелски отношения. Тук най-съшествен е въпроса за функционалното участие на всеки, т.е. кои какво къде и как ше допринася за постигане на целите. Така на основата на възприетите норми се разпределят ролите между членовете в групата и се формулират правила за съвместна дейност Междуличностните отношения вътре в групата на този етап са насочени към повишаване на сплотеността. Членовете на групата чувстват че конфликтните отношения са преодолени и изпитват чувство на принадлежност един към друг. Взаимоотношенията се стабилизират групата демонстрира вътрешно единство групова идентичност и солидарност.
  
• 
  Изпълнение на работата – на този етап групата вече представлява ефективна работна структура. Усилията на групата, енергията на нейните членове се насочва към разбирателство и към изпъленние на конкретните задачи за които е била сформирана. Междуличностните отношения се характеризират със заимозависимост доверие и взаимопомош.
  

1. 
   Групови норми – групата влияе върху своите членове и в голяма степен формира тяхното мислене и поведение. Това влияние се оказва не толкова чрез пряк натиск упражняван върху индивида, а като приспособяване на индивида към нормите на групата. Всяко по продължително съществуване на групата поражда специфични за нея групови норми. Нормата е предписание какво човек трябва да прави или не прави в дадена ситуация. Нормите се дефинират като приемливи стандарти за поведение в дадена група които се споделят от нейните членове. Те възникват постепенно и спонтанно в живота на групата. Това са неписани правила. Чрез нормите групата осъществява контрол върху своите членове да се придържат към определен тип поведение. Дори ако това налага подтискане на вътрешните им желания за власт. Придържането към нормите на групата. Е индикатор за членство в нея. Потдържа се чрез групово наблюдение и натиск.