Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”



страница13/18
Дата22.07.2016
Размер2.71 Mb.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18

16. Магия

Кой ни направи магия


В столичния храм "Св. Неделя" всеки четвъртък се четат т. нар. КИПРИЯНОВИ МОЛИТВИ против магии, уроки, заклинания и пр. Храмът се пълни с хора християни. Една част от тях са "практикуващи", други - само по традиция. Но за тези молитви всички си приличат по две неща: имат проблем, за който някак са узнали, че се дължи на магия и имат надежда, че Бог по силата на молитвите ще им разреши проблема.

Вероятно и в много други православни храмове в определени дни се четат тези молитви. И това е добре, защото означава, че идващите са се доверили на Светата църква...

Но сега да оставим за малко общите впечатления и да се опитаме да вникнем в самата реалност.

Как продължава животът след Киприяновите молитви? Какво е останало в душите, какво се е променило?

Истината е, че ние често пъти не участваме истински в църковния живот, но по-скоро се опитваме да се ползваме от Църквата, за да си разрешим един или друг проблем. Тя просто е едно от многото средства, които сме "длъжни" да не пропуснем. Например, ако страдаме от високо кръвно, трябва да пробваме всичко. Ако докторът помогне, добре - спираме дотук. Ако не, отиваме по-нататък - опитваме с билкар, после може и да ни побае някоя баба, а за всеки случай си пускаме и една "литургийка" (по-хваща, ако е за 40 дни, ако и това не помогне, може и за година). Същевременно не се отказваме от някой и друг сеанс при екстрасенс, а не е излишно да си проверим и хороскопа.

Това означава, че по дух и по вяра оставаме извън Църквата. Защото ставаме сатанисти. Точно тази е думата. Да бъдеш такъв, не е задължително да навлечеш дрехи с метални шипове и да си татуираш три шестици, череп или някакви други специални символи. Достатъчно е да се поддадеш на суеверия и да потърсиш помощта на "алтернативната" мистика, за да влезеш в общение с падналите духове. Тогава да не очакваме полза от Църквата.

Когато става въпрос за страха от магии нещата се усложняват.

Има християни, които винаги са били чужди на този род дейности. Те самите никога нито са вършили, нито са участвали във вършенето на магия. Гнусят се от нея, християнската им вяра е чиста, молят се, участват в църковните тайнства. Но ето, че им се случва нещо неприятно, престава да им върви - на тях или на техни близки. После ще се намери някой, който да посее съмнението и страха: "Сигурно са ти направили магия!"

И животът става непоносим. Навсякъде тегне тази мисъл. Дните минават в страхове от магията, тя дебне навсякъде.

Разболее се човек - от магията е; случи се нещо в работата или някой не може да се ожени, или децата не се задомяват - все проклетата магия пречи. И започват Киприянови молитви, водосвети, маслосвети, служби. Интензивна църковна атака. Никакви занимания с нечисти дела. Православна вяра и упование на Бога... и все няма и няма отърване. Защо?

Защото без да искаме, пак неусетно сме се поддали на сквернодействие, съучаствали сме така или иначе в магия, направена или не!

Как? - като потърпевши. Станали сме нейни доброволни жертви чрез страха, който също може да се превърне във вид демонослужение. Дяволът го приема с радост, даже толкова по-добре за него - жертвата ще се мъчи не само на онзи, но и на този свят!

Такава е сатанинската злоба и колко жалко е, когато ставаме подвластни чрез страха. Да се страхуваш прекалено от дявола и от неговите деяния, каквито са магиите, това значи, че признаваш силата им, че се покланяш на черната им мощ чрез ужаса. Накратко казано страхът е вид признание.

Ако имаме страх Божи, признаваме Бога. Ако таим страх от дявола, признаваме него. А кой може да служи на двама господари? (вж. Мат. 6:24)

Така страхът от магии става препятствие за цялото ни благочестие, потъпква дръзновението ни към Бога, прави всяко наше църковно начинание слабо и безплодно. Затова все ходим по черквите "да ни четат", но нашата молитва е вече задушена от маловерие и от малодушие. Неусетно за нас онова, дето ни го четат, е станало вид магическо действие (или противодействие - все едно). Ние, разбира се, го наричаме молитва, но то става истинска молитва само когато съучастваме в нея като синове, не като роби.

Затова е крайно време да се надсмеем над дявола, като му покажем Христовия кръст, начертан завинаги в душите ни при светото Кръщение. Ако сме се кръстили в смъртта на Господа, какви магии изобщо могат да бъдат фактор в живота ни и, ако очакваме да възкреснем с Него, какви уроки могат да ни попречат!?

За един християнин самият въпрос даже е неуместен - дали някой ни е направил магия или не. Какво може да ни интересува това? Та ние имаме много по-важно дело, много по-високи цели. Магията е кал и зловоние. Защо да се ровим там, след като работата ни е да достигнем Небесния Йерусалим?

А когато този въпрос все пак твърде много ни занимава, нека първо да обвиним себе си. Сами ние сме си направили магията чрез маловерие, мрачни страхове, лукавство пред Бога и липса на покаяние в сърцата ни. Послужили сме на идола на страха. Принесли сме християнската си вяра в жертва пред истукана на съмнението и безпокойството.

Благовест Ангелоwв

Брой 18 за 2002 година


 

17. За магиите


Че магьосниците и баячите дори и да произнасят името на Бога, трябва да бъдат прогонвани

Но ти казваше, че онази старица християнка и онзи баяч християнин, когато баят и дават амулети не произнасят и не пишат други имена освен името на Бога, на Христа, на Богородица и на светците, и следователно какво зло вършат те? На това ти отговаря божественият Златоуст и ти казва, че затова особено трябва да мразиш онази зла старица и онзи зъл баяч, понеже употребяват за подигравка и безчестие имената на Бога, и бидейки християни, постъпват като елини; защото и демоните, ако и да произнасят името на Бога, обаче пак са си демони: "Някои, смятайки да се защитят, казват, че жената, която припява такива неща, е християнка и не изговаря нищо друго освен името на Бога, заради това наистина особено я мразя и се отвращавам от нея, понеже си е послужила с името на Бога за подигравка; понеже, казвайки, че е християнка, показва дела, присъщи на елините; защото и демоните изговаряха името Божие, но бяха демони; и казваха така на Христа: "Знаем Те Кой си, Светият Божий" (тук св. Никодим е перифразирал свободно евангелския текст: "Зная Те, кой си Ти, Светия Божий" (Марк 1:24); и все пак Той ги накара да замлъкнат и ги прогони".

Че болните трябва да прибягват към Христа и светците, а не при магьосниците. Че християните показват велика неблагодарност, когато оставят Христа, светците и Църквата, а отиват при магьосници

И все пак няма ли друг лекар, нито друга помощ, за да отидеш, християнино, да се излекуваш, когато се разболееш? Или това са само магьосникът и дяволът? Не съществува ли Христос, в Когото ти вярваш, единственият и превъзходен Лекар, Който и когато беше на земята, излекува толкова хиляди и десетки хиляди болни? "И ходеше Иисус по цяла Галилея... и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа" (Мат. 4:23), а сега, когато е възлязъл на небесата, Той изцерява с благодатта и помощта Си всички ония, които Го призоват с вяра? Не съществуват ли такива и толкова много лекари: апостолите, мъчениците, безсребрениците, йерарсите, преподобните и останалите светци, които получиха от Христа благодат и сила, за да лекуват всякакъв вид болести? Не съществува ли светата Христова Църква - общата болница и отворена странноприемница, за да приеме всичките си деца, които страдат от различни болести, както душевно, тъй и телесно, за да ги успокои, за да им помогне, за да ги излекува с освещенията си, с божествените си тайнства? "Нима няма балсам в Галаад? Нима там няма лекар?" - викал някога пророк Иеремия към Израилския народ (гл. 8:22). И аз сега се провиквам към болните християни: да не би да няма, братя, в православната ви вяра и в Църквата, в която вярвате - излекуване и помощ? Колко много победи Христос и кръстът Христов, казва Златоречивият?" "Той разруши смъртта, угаси греха, направи ада непотребен, обезсили силата на дявола; не заслужава ли да Му се доверите за телесното си здраве?"

Как впрочем издържа сърцето ви да оставяте Бога, в Когото вие вярвате и да ходите при проклетия дявол? Как изтезавате най-сладкия Иисус Христос, вашия Творец, вашия Изкупител, вашия истински Лекар, а отивате при човекоубиеца, при тиранина, при оня, който ви прави злини? Как понася душата ви това, да презирате толкова много светци, приятели, благодетели и ваши превъзходни лекари, а да прибягвате при мръсните магьосници и при нечистите демони - вашите най-големи врагове? Как понасяте това, да напускате светата Христова Църква, вашата майка, а да тичате към дяволските синагоги и в жилищата на демоните и на магьосниците? И може ли Христос да действа еднакво с една пияна зла старица и с една циганка? Нима кръстът, освещението и другите спасителни и лечителни тайнства на вярата ви имат еднаква сила с въглените, с подковите и с дяволските амулети? Ах! Неблагодарни създания! Ах! Роде неверен и жестокосърдечен! И къде ли са мълниите небесни? Къде ли са земните трусове и пукнатини, та да ви изгорят и ви засипят? Та да ви погълнат живи?

И тъй, справедливо, справедливо трябва да извика тъжно Иисус Христос, разговаряйки заедно с Иеремия, че никой друг народ не е оставил своя бог освен вие, Неговите християни. "Идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар... и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това? Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а моят народ променяше славата си за онова, което не помага" (Иер. 2:10-11). Справедливо трябва да скърби, че небето и земята затреперили, понеже вие, християните, оставихте Него, Извора на живота и здравето, а потърсихте безводните цистерни на магьосниците и циганите. "Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ. Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода." (Иер. 2:12-13) Справедлив е Иисус да зове към вас с Исаия, че Той ви е родил отново чрез светото Кръщение и ви е направил Свои чеда, а вие заради малка болест презряхте Баща си и отидохте при магьосниците и демоните - Неговите врагове. "Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене" (Ис. 1:2). И как волът и магарето познават благодетеля и стопанина си, а вие не познавате своя Благодетел: "Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил Ме не познава, Моят народ не разбира" (Пак там, ст. 3).

Следователно, за да не скърби Иисус Христос поради вас и за да не казва такива неща, а и за да не се окажете и вие неблагодарни към Такъв превъзходен ваш Благодетел, оставете, моля ви, мои братя, оставете това - да ходите при магьосници, магьоснички и цигани, а когато се случи да се разболеете, прибягвайте към Христа с гореща вяра и търсете изцерение. Защото Той винаги е ваш най-нежно любящ Баща и ако ви е пратил болест, изпратил ви я е, за да изпита търпението ви, за да ви увенчае много повече и за да види дали Го обичате истински: "Защото кой е, казва Той чрез св. апостол Павел, тоя син, когото баща му не наказва?" (Евр. 12:7) Той дори да ви наказва и от време на време да ви удря плесници заради греховете ви, но пак ви лекува и ви гали като Свои деца, когато се обърнете към Него с покаяние и от цялото си сърце потърсите помощта Му. "Блажен е, казва Елифаз Теманец на Иов, онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя, защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват" (Иов 5:17- 18). Прибягвайте в болестите си още и към нашата господарка Богородица, която след Бога е ваше изцеление, утеха на вас, болните и опечалени. Прибягвайте и към всички светци, и като им се молите с вяра, ще постигнете желаното излекуване от болестта си. Ако и при все това не получите желаното здраве, но Бог ви остави да бъдете наказани, защото така е полезно за душата ви, трябва да се покажете мъжествени и твърди във вярата и да предпочитате да умрете десетки хиляди пъти пред това - да повикате магьосници и магьоснички и по този начин да се отречете от вярата си в Христа и да предадете благочестието си. Но и ако други - сродници или приятели - случайно ви подтикнат, пазете се зарад любовта Божия да не ги послушате и нека да бъдете уверени, че заради това ви търпение и великодушие:

1. Бог ще ви увенчае с мъченически венец;

2. съвестта ви ще се зарадва и развесели несравнимо повече, отколкото ако бихте оздравели;

3. хората ще ви възхвалят с големи хвалебствия и

4. за целия си по-нататъшен живот ще получите и изцеление от болестта си, както потвърждава всичко това златописното перо на Йоан.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница