Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”
Изтегляне 2.71 Mb.
|
11. Хомеопатията - истина или лъжа?Православни богослов архим. доц. Павел Стефанов http://www.pravoslavie.bg/Биоетика/Хомеопатията-истина-или-лъжа-През своето хилядолетно съществуване човечеството винаги е търсило начини да се бори със съпътстващите го болести. Днес, в ерата на информационните технологии, средствата за масова информация постоянно ни заливат с реклами на алтернативни методи за лечение - лечебен глад, акупунктура, билколечение и какво ли още не. Един от многото такива методи е и хомеопатията. Терминът хомеопатия прозлиза от две гръцки думи: homeos – „подобен, еднакъв” и pathos – „усещане, страдане, болест”. Но защо една лечебна система трябва да предизвиква страдание? Отговорът дават самите привърженици на хомеопатията: “За лечение на болестта се прилага това лекарство, което е в състояние да предизвика друга, по възможност подобна, изкуствена болест”. Тази дефиниция е изказана от самия създател на хомеопатията, евреинът Самуел Хаанеман. Той първи дефинира хомеопатичния принцип: “Подобното се лекува чрез подобното”. Хомеопатиците посочват за баща на своята наука Хипократ, който още в древността казва: “Болестното състояние се отстранява чрез средства, които причиняват прояви, подобни на него”. Вторият предшественик на хомеопатията е окултистът Парацелз, който в един от ранните си трудове (ок. 1526 г.) пише за естеството на лекарството: “Материята в материята се бори и води подобното в неговото подобие”. Като друг предшественик на Хаанеман се сочи виенския интернист (лекар по вътрешни болести) Антон Стьорк, който през 1762 г. извършва опити с отровното растение татул. Той предлага растението да се дава на болни от конвулсии, понеже според него то оказвало влияние върху нервноболните. Самуил Хаанеман е разочарован от официалната медицина, поради което решава да изостави лекарската си практика. За да опровергае традиционния подход на някои известни медици от онова време, той прави опит върху себе си с хининова кора. Започва да експериментира и със здрави хора, като по този начин показва ”как чрез лекарствени субстанции могат да бъдат предизвикани подобни форми на въздействие като при заболяване.” Според хомеопатията, болестните симптоми са изява на действието на защитните механизми на организма като цяло, наричани за удобство ”жизнена сила”. Целта на хомеопатичното лечение е чрез съответно лекарство да се стимулира жизнената сила на пациента и така да се стигне до излекуване. На всеки отделен пациент хомеопатията препоръчва едно хомеопатично лекарство, което да му помогне да се излекува от всичките си болести. Предлага се едно универсално лекарство за всеки човек, което лекува не само една болест, а всички заедно. Хомеопатията се основава на три принципа: 1. ПРИНЦИП НА ПОДОБИЕТО Според този принцип, на болния трябва да се изпише такова лекарство, което в здравия човек предизвиква симптоми, подобни на лекуваната болест. От този първи принцип хомеопатите са дефинирали своя девиз: “Подобното да се лекува с подобното”. Затова те разчитат на вторичното действие на лекарството, т.е. на реакцията на организма, наричана още: “стимулиране на жизнената сила”. 2. ПРИНЦИП НА ДОКАЗВАНЕ ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ЕФЕКТИ Според Хаанеман, ефектът на лекарствата може да бъде познат единствено чрез експеримент върху здрави пациенти. Той създава системен метод за иследване на лекарствените ефекти върху човешкия организъм. Симптомите, установени при проучването на лекарствата, се събират в обемисти справочници, които представляват каталози на различните усещания на пациентите. Някои от описаните в страниците симптоми са много странни, като например случаят, в който при един от пациентите се появява непреодолимо желание да падне пред една “гъба и да се изповяда”. 3. ПРИНЦИПИ НА ПОТЕНЦИРАНЕТО И МИНИМАЛНАТА ДОЗА Според този принцип, на болния трябва да се дава само една доза „потенцирано” хомеопатично лекарство. Примерът не трябва да се повтаря, докато още има лечебен ефект. Щом като организмът вече е стимулиран, той сам довършва лечението си. Хаанеман започва да разрежда и обработва по специален начин лекарствата си. Тази обработка той нарича “потенциране” (усилване). Установява се, че дори при разреждания, при които е практически изключено да има дори една молекула от първоначалното вещество, лекарственият ефект на разтвора е не само запазен, но и многократно увеличен. Оказва се, че благодарение на тези разреждания в хомеопатията могат да бъдат използвани за лечебни цели и силно отровни вещества. Според хомеопатите, в някои случаи е достатъчно да бъде приета и една капка от хомеопатичното лекарство, която да е във висока потенция, за да настъпи пълно оздравяване. Понякога обаче е нужен допълнителен прием след един, три или шест месеца. Произходът обаче на повечето хомеопатични лекарства е естествен - растителен, животински или минерален. В изключително редки случаи може да се прибегне и до използване на химични реакции, а също така се употребяват и всички съвременни лекарствени средства (лекарства). Хомеопатичните лекарства се смятат за безвредни. Те се приготвят в специални хомеопатични аптеки или от фармацептични компании, специализирани в производството им. В света съществуват международни стандарти за тяхното производство, съхранение и продажба. За повечето страни за производствен стандарт служи американската хомеопатична фармакопея, но някои държави имат собствена фармакопея. Приготвянето на хомеопатичните лекарства се извършва обикновено по следния начин. Изходното вещество, от което се приготвя лекарството, се стрива с млечна захар в определено съотношение, т.е. приготвя се т.н. „майчина тинктура”. След това се разрежда многократно с дестилирана вода и алкохол, като преди всяко разреждане разтворът се разтръсква. Този процес на разреждане и разтръскване хомеопатите наричат “потенциране“. Хомеопатите препоръчват лекарствата да бъдат купувани от самия хомеопат или от реномирана хомеопатична аптека. Те трябва да бъдат пазени от пряка слънчева светлина, да не стоят на влажни места или близо до източници на силни миризми като билки, подправки, дезодоранти и др. Да се съхраняват далеч от електроуреди като хладилници, телевизори, печки и др. Хомеопатичните лекарства се приемат в „чиста уста”, т. е. в продължение на 20-30 минути преди и след приемането им не трябва да се яде или пие нищо. В повечето случаи хомеопатите препоръчват разтварянето на лекарството в чаша вода. Според тяхната теория всяка глътка, изпита от чашата е стимул за организма. Ако чашата бъде изпита наведнъж, организмът получава само един стимул, все едно, че е изпита само една глътка. Освен това, по време на лечението се забранява използването на паста за зъби с ментов аромат и други вещества, които могат да забавят или унищожат ефекта на хомеопатичните лекарства. Дори трябва да се избягва зъболечението. * * * За една от най-важните части на лечението се смята хомеопатичният преглед, т. е. правилната диагноза. На болния се препоръчва сам да подпомага лечението, като избягва алкохол, цигари, дори люти чушки и индийско орехче. Интересен е фактът, че хомеопатията има доста допирни точки с класическата китайска медицина. За нея е известно, че въздейства директно върху енергийното поле на болния човек. Хомеопатията прави същото чрез потенцираното хомеопатично лекарство. При изследвания върху човешкото енергийно поле се вижда, че при апукунктурата се получават промени в енергийните потоци, подобни на тези от хомеопатичното лечение. Хомеопатите смятат своето лечение за най-ефективно. Те предлагат да се създадат лечебни центрове, в които да могат да се лекуват хора от цял свят. Планират курсове на обучение в бъдещата хомеопатична школа. Имат своя хомеопатична философия, която учи пациентите на любов и състрадание. Хомеопатите дори обещават нова епоха. Пропагандират “революция”, “духовно развитие, непознато по сила и размах”. Обещават чудеса - лечение на “всички остри болести, независимо колко болезнени и злокачествени са те. Гордостта и самоувереността дотолкова са обхванали някои хомеопати като например д-р Кент, че нерядко можем да срещнем твърдения като: “Бих могъл да мина през нашите приюти за душевно болни, да взема около половината от тях и да ги излекувам”. Хомеопатията дори е представена като “талисман, от който всички болести се разтопяват”. Възхвалявайки хомеопатията, видни нейни практици не се свенят да кажат, че тяхното задължение е “да излезем навън в света и да проповядваме Евангелието”. Тук вече не можем да не си зададем въпроса: кое Евангелие всъщност проповядват хомеопатите? Това ли, което благовествува за Господ Иисус Христос, или друго, изкривено за душите ни? Нека помислим например върху това, как те стимулират “жизнената сила на организма”. Отговорът е: чрез най-различни тинктурни, приготвени по подобие на отровите, приготвяни някога от знахарите и вещиците, справедливо заклеймени от Църквата. Те въобще не се срамуват да използват в своя полза цитати от св. Евангелие. Дори се опитват да се представят като месии: “Държим се като глупави девици, които закопават талантите си и така оставяме цялото човечество в мрак. Етично ли е това? Наше задължение е да проповядваме хомеопатията”. След това продължават с думите: “Тъй като хомеопатията е свързана не само с физическото, но и с духовното развитие на човека, хомеопатичното лекарство в действителност спасява душите”. Тези думи недвусмислено подсказват на православния християнин, че хомеопатията е не само лечебно-здравна система, но и завоалирана религиозна система. Първоначално болният се доверява на хомеопата и се предава в ръцете му с надеждата да получи изцеление. Той забравя, че истинският лекар на душите и телата ни е Сам Господ Иисус Христос. Хомеопатите се опитват да изградят един нов Вавилон, да построят кула, стигаща до Бога, но без Бога. Те внушават на болния, че пие чудодейно биле, което често пъти представлява разтвор на обикновено лекарство във вода и алкохол в съотношение 1:50000 в полза на водата и алкохола. Всичко това говори, че всъщност вярата на пациента е тази, която го лекува, а не предоставената от хомеопата субстанция. За да прокарат идеите си, понякога хомеопатите спекулират дори с Христовото име. Нерядко можем да срещнем изказвания от следния род: “Като осмисляме страданието, ние го трансформираме в ново ниво на съзнание, готово за по-нататъшно израстване. По този начин ние се освобождаваме от болката, от привързването към разпятието на материята, което ограничава земното ни съществуване, а съзнанието ни се слива с настоящия момент. Така че аз тълкувам Христовото послание като процес на преодоляване на травмите, при който чрез страдание се изгражда съзнание.” Тези думи на автора ясно ни показват колко много той е повлиян от философията на източните религии и най-вече от будизма. Но нека разгледаме учението на хомеопатите за енергиите. За модел, по който се ръководят, те взимат учението за “прана” на занимаващите се с йога и за “чи” на занимаващите се с акупунктура. Те казват, че енергиите, използвани в хомеопатията са “настроени към комплексни психически и физически травматични модели с цел да ги стопят и превъзмогнат”. Според тях “енергийният поток отмива наслоени чувства на болка и терзание, при което душата се прояснява и се усеща вътрешен покой и радост”. Тези учения за енергиите и духовния мир нямат нищо общо с православното учение за “енергия” и “духовен мир”. Ако разгледами учението на православния богослов исихаст св. Григорий Палама за енергиите, ще открием, че то няма нищо общо с това на хомеопатите. Св. Григорий Палама, който следва и синтезира опита на светите отци от предходните векове, казва, че човек може да стане Бог само “по благодат” или “по енергия”. При хомеопатията единствената цел е човекът да получи облекчение на физическата болка, като по този начин се разтоварва и облекчава психически. Никъде в хомеопатията не се срещат опити за духовно израстване чрез пост, молитва, изповед, причастие, както и чрез другите използвани от Църквата методи и средства за душеспасение. Хомеопатът разчита единствено на “жизнената сила” на “потенцирането”, което често представлява чаша вода, съдържаща една или дори нито една молекула от някакво вещество. Заключението е, че православният християнин не бива да се лекува чрез хомеопатия. Той не трябва да се доверява на хомеопатите, които правят опити със здрави хора. Вярата в Бога не следва да бъде заменяна с вяра в хора, които предлагат на света поредната нова синкретична религия под формата на магическа “медицина”. Тези хора, забъркващи тайнствени тинктури по подобие на древните знахари и магьосници, трябва да бъдат избягвани. Днес много хора, увличащи се по обещанията за чудодейно изцеление, забравят за Този, Който единствен е казал за Себе Си: “Аз съм пътят и истината и животът”. Използвана литература Енев, Ив. Хомеопатията. Същност и основни принципи. С., Холистичен център “Анхира”, 1995 г. Дорци, Матиас, Хомеопатия. С., Емас, 1993 Витулкас, Георгиос. Хомеопатията – медицина на новото хилядолетие. С., Анхира, 2001 Чапел, Питър. Хомеопатия. Практически наръчник, С., Хемус, 1996 Майендорф, Йоан. Византийско богословие. С., 1995 Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 2.71 Mb. Сподели с приятели:
|