Духовен резонанс Уроци по афирмации, визуализации и вътрешна енергия
Глава 8 Природата на реалността
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Глава 8
Природата на реалността Съществува само една реалност. Това е опита на Всичко Съществуващо – опит на съществуванието, когато ние сливаме съзнанието си с чистата енергия или Силата на Бога, която създава всичко и пронизва всичко. Това е състоянието, когато се освобождава „Аз-а” и изчезва чувството за разделение и ограничение. Това състояние е безбрежното, многомерно Битие – състояние, когато можем просто да Бъдем Всичко, Каквото Е. Заедно с това съзнанието стига до разбирането на това, че всичко е илюзия и в същото време можем да разберем целта и смисъла на илюзията. Така както сме създали мита за разделението, така ни е необходимо да намерим пътища, които биха ни извели извън тези завеси на илюзиите или разделеността. Ние сме приели нелепата идея за Бога, който трябва да е вън от нас, макар да вярваме, че Бог е навсякъде и във всичко. Доколкото ние все пак желаем да установим връзка, да се съединим с Бога вътре в нас, мъдрите хора са създали пътища през тази илюзия – за да можем да помним за източника на творението и съзнателно да възстановим връзката си с него. Формирането на идеята за Висшия Аз, духовните йерархии, пространства, вибрации и ангелски светове просто ни дава възможност да вървим по пътя на вдъхновението – така, че да можем да унищожаваме една след друга „завесите на илюзията” и разделението. Дух и разум вървят ръка за ръка, доколкото разумът е роден в Духа. За да преодолеем прехода от ограничения към безграничност и истински да узреем за вродената безкрайност на нашата същност, можем да използваме разума, който ще ни заведе при Духа – състоянието, не достижимо със силата на интелекта. Затова идеята за илюзията, която създаваме, за да разкрием нашите тайни дълбочини, може да се счита за достатъчно важна, тъй като с нейна помощ за всички същества става ясно как да осъществят този преход и кога, ако пожелаят това. Добре, че можем да разберем, че сме се заблудили и трябва да се върнем у дома, но как, намирайки се в тъмната гора, да намерим пътя? Но в тази гора има пътечки, утъпкани от други, които са започнали пътешествието си за дома. Това значително облекчава задачата ни. Използвайки способността си да различаваме вътрешния си водещ глас, можем да изберем подходящата за нас пътечка или да пожелаем да създадем своя собствена, чрез силата на знанието, че някой вече го е направил. Всекидневната реалност на този план на съществуванието е различна за всеки, защото сме уникални и няма две същества, които да имат еднаква физиологическа, психологическа и емоционална структура. Нашата „реалност” е сътворена от нашите мисловни процеси. Първо – нашите възприятия – как ние „виждаме” нещата. Това винаги се основава на предидущия ни опит или на системата от убеждения, които се съхраняват в нашата съзнателна памет или в подсъзнателната клетъчна памет (в това число и опитите от предишни животи). Второ – нашата позиция, която приемаме, оказали се в дадени обстоятелства. Тази позиция дава тласък на по-нататъшните ни мисли, които на свой ред, разгарят в нас емоционален отклик, словесна реакция или действие. Мисълта, словото или действието след това създават нашата реалност – съгласно закона за предаване на енергията, където подобното привлича подобното. Затова каквато е нашата мисъл, животът ни я отразява и поднася като реалност. Тук ударението трябва да бъде на думата “нашата”. През последните 20 години на моите изследвания в областта на метафизиката, съм срещала много хора, за които моят опит бе неприемлив и нереален, само защото не беше част от техния опит. Също срещала съм съмишленици, които са споделяли подобен опит и са проявявали разбиране. Стигнах до извода, че не можем да налагаме свои стандарти, съгласно стандартите на другите, а трябва да сме верни на собствения си “вътрешен зов” – дори ако той може да се стори на някого безумен или нетрадиционен. Големите мечти и видения имат мощен творчески потенциал, но често са против традиционните възгледи, т.е. в разрез с общоприетото. Промени донасят само тези, които се осмеляват да бъдат различни, а не като всички! Ако ние всички с готовност и без уговорки приемаме гледната точка и ценностите на дедите ни, обществото не би се развивало. Човечеството има особен вътрешен механизъм и импулс към усъвършенстване. Ние се учим от грешките си. Ние рискуваме. Не всеки е искал да изследва Южния полюс или да докаже, че Земята не е плоска. Но историята са правели тези, които са били готови да плуват срещу течението – да тръгнат срещу традиционното мислене. Хората са склонни да осъждат, да се страхуват или да отричат това, което не разбират. Поговорката “Невежеството поражда страх” е напълно приложима и към обществото, например страх пред нови културни или религиозни практики. Ако знаем, че сме “прави”, то тогава много логически допускат, че всеки друг избор или разбиране, отличаващо се от нашето, трябва да бъде лъжливо или неправилно. Би следвало да казваме: “Правилно за мен”, наблягайки на думите “за мен” (поясняващи защо се смятаме за прави), тъй като другите може да смятат за правилно това, което е основано на техния опит, избор, обусловеност и множество други съществени фактори. Възнесените Учители казват, че всичко има сила, всичко съществува тук, за да ни учи у вдъхновява. Съединението на ума, жаждата за изследвания и практическия опит просто ни дават възможност да направим най-мъдрия избор за себе си. Господ Сананда, един от Възнесените Учители, говорейки за истинската любов в книгата “Озарение”, ни предлага да погледнем на нашата планета като на гигантска библиотека, в която има раздели за науката, религията, изкуството, музиката и т.н. Много от нас идват тук просто за да разберат нещо, за да научат нещо преглеждайки един или няколко раздела от библиотеката. Някой може да посвети целия си живот за изучаване на науката или религията. Някой може да прескача от един раздел на друг, отделяйки толкова време, колкото е нужно, за да се запознае с информация или опит, необходими за по-нататъшното му придвижване. А някой, изучил всичко, което му трябва за развитието му, задава въпроси за това кой е построил библиотеката и защо и по такъв начин започва своето съзнателно пътешествие навътре. В същото време другите, разбрали кой е построил библиотеката и защо, решават да изяснят може ли да се усъвършенства системата за колективното й използване. Затова техният живот на Земята протича в служене на по-голям план и на цялото човечество. Много започват да чувстват, че не контролират ситуацията поради спонтанните си емоционални реакции. Често това може да предизвика у тях чувство на безсилие – за това ще поговорим в следващите глави. Но все пак хората са създадени така, че да мислят, преди да започнат да чувстват; следователно, природата на човешката реалност се определя от позициите ни и мислите ни. Ние можем да изменим и контролираме нашето мислене по такъв начин, че нашата реалност всеки следващ миг да е такава, каквато искаме и да престанем да се чувстваме жертви на живота. Казвам ви: “всеки следващ миг”, защото емоционалното тяло не различава времето. Клетъчната памет пази стари емоционални постановки – страх, обида и съжаление, които са от предни животи. Те могат да създават блокажи или необясними емоционални реакции, които ни се струват недопустими и неоправдани в една или друга ситуация. Например, намирайки се на плажа, детето може да се страхува да влезе във водата. За двугодишно дете такъв страх изглежда безпричинен, тъй като в живота си още не е било сред вълните. Но ако този малчуган е потъвал в морето в преден живот, емоционалното тяло помни това и съхранява страха, който при тези обстоятелства излиза на повърхността. В сегашния си живот детето може да преодолее този страх. Майката, например, може да хване детето за ръка и да влязат постепенно заедно в морето, влизайки все по-навътре докато малчуганът не разбере, че няма от какво да се страхува. Това пренастройва постановката на емоционалната му памет и разсейва страха. Как формираме реалността можем да видим например по това как възприемаме наполовина пълния литров съд. Позитивно настроените хора го виждат наполовина пълен, в същото време негативно настроените хора, го виждат наполовина празен. И двете гледни точки са допустими. Но този, който го възприема наполовина пълен, ще бъде доволен от това, че все пак има малко вода и ще благодари на съдбата, а този, който го вижда наполовина празен, ще изпита разочарование. Всички събития в живота ни са неутрални от емоционална гледна точка – ние сме тези, които им прикачаме определени емоционални реакции. Ако колата се счупи, това просто означава, че се е счупила – нито повече, нито по-малко. Един може да почувства гняв, разочарование, досада заради това, че закъснява. Друг ще позвъни и ще повика помощ и ще седне и ще се наслаждава на околната природа или ще почете книга, знаейки, че не може нищо повече да направи – той просто ще приеме ситуацията. Някой ще си вземе урок от тази ситуация и ще дава колата си навреме на профилактичен преглед. Размишленията за това какво се е случило с нас, ни служат като уроци, но не променят случилото се. Тези, които реагират на ситуацията сърдито и с раздразнение. Носят негативна енергия и могат да заразят и другите. Те ще обвиняват случката и всичко останало, но няма да поемат отговорност за реакцията си. Когато осъзнаем, че във всеки даден момент можем да изберем – да бъдем позитивни или негативни в нашето възприятие на дадено събитие, тогава можем съзнателно да вземаме решение да възприемаме нещата позитивно. Изборът на възприемане създава реалност, която след това се оказва по-благоприятна за всички, така или иначе свързани с дадената ситуация. Става дума не за фатализъм по отношение на живота, а това е един от моментите на силата ни, когато поемаме пълна отговорност за всеки опит, който придобиваме, благодарение на разбирането, че нашата позиция и мисли действително създават нашата реалност. Тези, които решават да възприемат чашата наполовина пълна, са склонни да ценят и се наслаждават на всичко, което имат в живота си. Вселената реагира на нашите очаквания. (това прекрасно е разкрито в “Селестинското пророчество” на Джеймс Редфилд) Преди няколко години бях буквално опустошена, загубвайки цялото си имущество, пари и близки хора. Като капак на всичко се оказа, че имам рак. Почувствах, че от тежестта на всички беди може да ме обхване апатия. Разбрах, че не можейки да променя физическата реалност, мога да променя само своето отношение към случващото се. Така започнах да контролирам мислите си и в това пътешествие всеки ден намирах повод за нещо, за което да бъда благодарна. Децата ми са здрави и щастливи. Имаме покрив над главата си (макар и временен), легло и някаква храна. Всеки ден намирах нещо, което да е ценно в моя живот: изгрев, цвете, любовта на приятелите, преживяване на радост и любов в състояние на вътрешен покой и т.н. Моята реалност се преобрази и стана удивителна, а разбирането, което получих с тези преживявания, силно се запечата в съзнанието ми. Само изменяйки мисленето си, аз буквално сътворих живот, който ми доставя радост и ме въодушевлява. Йогананда в малката си книжка “Научни оздравителни утвърждения” казва, че доколкото светът, който познаваме, се подчинява на Закона за Двойствеността, човек в менталния си аспект преживява двойственост и контрасти през целия си живот. Живот и смърт, здраве и болест, щастие и нещастие. Той казва, че когато човек се настройва на съзнанието на душата, на това по-висше състояние, което му е присъщо, тогава цялата двойственост изчезва и му се открива вечния и блажен дух. Казва, че божествения ум (нашия висш ум) винаги присъства неизменното ни възприятие на блаженството. И така, обобщавайки казаното досега, можем да кажем, че природата на нашата реалност се управлява и регулира от начина ни на възприятие. Зависи от предишния ни опит. Ние, разбира се, можем да променим възприятието си, да променим нивото си на съзнание и да практикуваме медитация, а също и да постигнем по-голяма сила на нашите мисли. Осъзнаването на вродената ни способност да променяме реалността само със силата на мисълта е първата стъпка към овладяването на изкуството да управляваме с ума и да създадем такъв живот, какъвто желаем за себе си. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|