Духовен резонанс Уроци по афирмации, визуализации и вътрешна енергия
Изтегляне 0.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Човек не е „жертва” на своите емоции.
| Глава 10
Силата на емоциите Изследванията на много алтернативни психотерапевти, в това число и д-р Чопра, са показали, че емоционалните разстройства са съществен фактор за появата на болести. Нашата неспособност да се справим със стреса – често поради чувство на неопределеност или недостатъчен контрол – също действа много разрушително на физическото тяло и може да доведе до нервен срив. Може да се каже, че емоционалните ни реакции носят автоматичен характер, тъй като за да постъпи информацията от нервните окончания в мозъка, се изискват например три секунди, и това става по-бързо, отколкото е продължителността на действието на емоционалната реакция и нейната мисловна обработка. Но от друга страна в течение на три секунди друга част на мозъка вече е успяла да получи информацията по по-бързи нервни канали, затова въпреки че този процес преминава без участието на нашето съзнание, ние сме конструирани по такъв начин, че мислим преди да сме почувствали. Човек не е „жертва” на своите емоции. Ако имаме „спонтанни” емоционални реакции, защото нашите „бутони” са се оказали натиснати, необходимо е да се научим ефективно да взаимодействаме с тези емоции, за да не създадем енергийно блокажи и в крайна сметка – болест. Както вече говорихме, самите събития са лишени от емоционална окраска. Ние натрупваме върху тях своите емоции – в съответствие с нашите възприятия. Силните емоции, останали непреработени, се съхраняват в тялото и създават блокажи, тъй като препятстват потока енергия през енергийните системи на тялото. Ако желаем да подобрим живота си, ако искаме да изпитаме повече радост, щастие и хармония, първо не трябва да се съгласяваме на по-малко. Решили да се съсредоточим, т.е. да приемем позитивните чувства в нашия живот, ние ще се учим да привеждаме своята позиция в съответствие с позитивното мислене и винаги ще се стремим да видим нещо ценно – „перла” – във всеки буреносен облак. Позитивното и негативното съществуват заедно; ние решаваме да се концентрираме върху позитивните аспекти на живота и в резултат на действието на законите за енергията, това, върху което се концентрираме, нараства. Осъзнавайки, че всеки опит тук е предназначен да ни научи на нещо и да ни вдъхнови, осъзнавайки, че натрупваме емоционалната си реакция върху събитието посредством личното си възприемане на това събитие, ние достигаме по-голям контрол върху качеството на опита си. Дори ако ситуацията е поначало негативна, можем да решим да я приемем позитивно. Ще се опитаме да извлечем и ще извлечем такъв урок, че да успеем да приемем ситуацията заради нейната поучителна сила. Съхраняването на негативните емоции във физическото тяло е безсмислено. Ако преградим течението на река, издигайки стена, то растителността зад бента ще се изтощи и изсъхне поради липса на вода. Така е и с тялото ни. Емоциите трябва да текат свободно, за да бъде тялото здраво. Трябва да ги приемаме, а не да ги отхвърляме. Към тях трябва да се обръщаме подобаващо – да ги уважаваме, приемаме и освобождаваме без излишна снизходителност. Компютърният механизъм на тялото пази негативните емоции в базата данни, наречени органи, например: черният дроб пази гнева, белите дробове пазят тъгата и т.н. – просто защото ние не сме се научили правилно да се отнасяме КЪМ ТЕЗИ ЕМОЦИИ. В книгата си „Неподвластни на възрастта и времето” д-р Дийпак Чопра пише, че емоционалната болка в настоящия момент се преживява като болезнено усещане, в миналото се възприема като гняв, в бъдещето се възприема като безпокойство. Неизразеният гняв, преориентиран към себе си и съхраняван вътре в нас, се нарича чувство за вина, а изтощението на енергията, което се получава, когато гневът е насочен навътре, се нарича депресия. Ако, казва той в „Съвършеното здраве”, клетките са просто памет, облечена в материя, то тогава е много важно да започнем да се отнасяме към клетъчната памет от гледна точка на освобождаването на енергийните блокажи в процеса на очистване на клетките ни от отравящата ги отрицателна енергия. Можем да се научим да взаимодействаме с нашите емоции. Първо, да освободим негативните емоции от миналия опит, пазени в клетките и органите на тялото. Второ, да се научим по-успешно да взаимодействаме с негативните емоции, когато възникват в живота ни. Чрез редовните медитации можем да направим крачка напред: да се научим да не се привързваме. Можем да действаме, а не да реагираме. Можем постоянно да възприемаме живота от гледна точка на вътрешната ни позиция и да видим нещата в перспектива. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|