Духовен резонанс Уроци по афирмации, визуализации и вътрешна енергия
Глава 9 Управление с ума и силата на мисълта
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Глава 9
Управление с ума и силата на мисълта Цялото творение е родено от мисъл. Мисълта е енергия. Ако мислим позитивно, то позитивната ни позиция ще се отрази в положителния опит, който ще получим, и така ще бъде докато не се сблъскаме с поредния си жизнен урок. Но от избора ни зависи как ще възприемем този урок – болезнено или не. Всички събития предизвикват преживявания или емоции в съответствие с възприятията ни. Живеем в дуален свят, затова и всяка жизнена ситуация има два аспекта. Можем да управляваме емоционалните си реакции, решавайки как да възприемем или как да мислим за събитията. Д-р Дийпак Чопра ни напомня, че “за наблюдателя не съществува обективен свят” и че “възприятието е добре изучено явление”. Но върху възприятието оказват влияние околната среда, гените и опита от предишни животи, които се съхраняват на клетъчно ниво. Тази памет е достъпна чрез медитация, хипноза и/или регресия и може действително да повлияе върху опита ни през този живот. Крис Грисъм от Института на светлината в Галистео, с голям опит в регресията, в своята книга “Времето е илюзия” казва, че “позицията и разбирането не контролират емоционалното тяло! Напротив, именно емоционалното тяло определя съществуването ни на всички нива на съзнание на тази планета и то изостава в своето собствено съзнателно развитие. Причината е в това, че емоционалността на енергийно ниво спада към астралните измерения, които са извън реалността, подложени на влиянието на времето. Не осъзнавайки, че “времето е минало”, емоционалното тяло продължава да напомня за себе си, отново и отново комбинирайки емоционалните компоненти, пресъздавайки свой собствен проект. Доколкото ние се идентифицираме с менталното си тяло, то грешно предполагаме, че въздействаме върху емоционалното тяло и го управляваме чрез силата на нашето съзнателно желание”. И по-нататък: “Доколкото съзнанието на което и да е наше тяло не зависи от фактическото материално тяло, “натрапчивите” впечатления на емоционалното тяло просто сами се проявяват във всяка наша инкарнация. “Старото” емоционално тяло пренася в “новото” физическо тяло целия опит, реакции и възприемане на реалността, които е придобило в други тела”. Затова чувствам, че въпреки че можем да контролираме или позитивно да въздействаме с емоционалното си тяло чрез избора на възприятие върху “всеки следващ момент”, необходимо ни е също да обърнем внимание на миналото, да решим проблемите, за да се освободим от енергията на миналото. Тази клетъчна памет или настройка често съставляват основните блокажи в настоящия ни живот. Създадените неразрешими емоции в миналото, тези емоционални блокажи са резултат от начина ни на възприемане и менталното разбиране на събитията, имащи място по него време. В хода на развитието ни нашето съзнание се е издигнало, нашата информираност също и това ни позволява да погледнем на миналото от друга страна. Тук искам да споделя с вас една история от моя живот, която разкрива как опитът от клетъчната памет може да въздейства върху сегашния ни живот. Един път ми беше дадено ясно указание по време на медитация да се върна в свой преден живот. В появилите се видения видях себе си като индианец. В детството си винаги бурно реагирах на филмите за индианци и винаги заставах на страната на червенокожите. Освен това при пътуванията ми в САЩ изпитвах странна неприязън към бялото население, което беше напълно необяснимо и неоправдано. Намирайки се под хипноза, видях ярки картини от миналия си живот. Бях едър, не много привлекателен апач. “Видях” как племето ни да напуска лагера поради лошо време и опасност от нападение. След това “видях” бой, хаос, кръвополитие и себе си сред всичко това. Наведох се и вдигнах двугодишния си син. Лицето му бе в кръв. Държах бездиханното тяло на ръце и изпитвах ярост, болка, гняв и дълбока печал (хипнотерапевтът се беше разтревожил, не очаквайки такава силна реакция). Имаше още много събития, но те вече нямат отношение към сегашния ни разговор. Инстинктивно почувствах, че този мой син от предишен живот се е преродил като по-малката ми дъщеря в този живот и именно с нея имах безкрайни проблеми от самото й раждане. Каквото и да правех не можех да преодолея пропастта помежду ни. В момента, когато споделих с нея тази история, тя си припомни (това е отделна история), че също е знаела, че моето неприемане по време на зачатието е било свързано с чувството ми, че няма да преживея болката от повторна загуба. В този миг, когато двете си спомнихме това, всичко се промени кардинално и нашите отношения станаха прекрасни. Нея смятаха за човек с проблемно поведение, който постоянно изисква внимание към себе си и тази потребност въпреки цялата любов и внимание, които й оказвахме, не намаляваше. А аз много негативно реагирах на зачатието й, дори исках да направя аборт. За бъдещото дете това е било фактор, който е породил чувството за нежеланост, отхвърленост. По този начин и на двете ни е повлияла дълбоко скритата клетъчна памет; при нея от момента на зачатието, а при мен – от предишния ни съвместен живот. Разбирайки тази клетъчна памет, прониквайки в нея и излекувайки я, ние успяхме да поправим отношенията си. По-нататък ще осъзнаем факта, че мислите излъчват и пренасят ”невидими” енергийни полета, които действат като затворена биологична система с обратна връзка. Този полета, по този начин, се връщат към изначалния си източник. Следователно всичко, което идва в живота ни, всичко, с което се сблъскваме, сме привлекли към себе си с енергията, която сме излъчвали. Ние – нашето физическо, емоционално, ментално и духовно тяло – сме подвижни енергийни полета, резониращи и вибриращи с особена честота и разпространяващи енергийни вълни. Образно казано, човешкото тяло може да се представи като компютър, ума – като операционна система, мислите – като компютърни програми, а животът ни – като изход на печатащо устройство на всички тези три съставящи. Физическото тяло реагира на емоционалното тяло, което на свой ред реагира на менталното тяло, което ако е хармонизирано служи на Душата и на Божествения Разум. По този начин нашите ментални програми въздействат не само на емоционалното ни състояние, но и на здравето ни. Мислителните процеси са привични и познати, но те могат да протичат автоматично и безконтролно. В аудио версията на книгата на д-р Чопра “Живот без окови” казва: “Ние сме заключени в своите собствени мисли. Намирайки се във властта на паметта и навиците, ставаме в буквалния смисъл на думата топка от условни рефлекси и нерви: хората и обстоятелствата постоянно ни въздействат по такъв начин, че резултатът е предварително известен, проявявайки се като определена биохимична реакция в тялото ни. И в този обусловен ум не остава място за нещо друго. Излиза, че емоциите са извън нашия контрол. Ние сами си издигаме затвор и трагедията е в това, че дори не виждаме стените на този затвор. Това, което изпитваме в сегашния момент може само да се изостри, ако останем вътре в този затвор.” На мислителни процеси са ни обучавали в годините на нашето формиране и тогава са ни учили: - всичко да обобщаваме; - да възприемаме всичко като черно и бяло; - да правим необосновани изводи; - да виждаме в ситуациите най-лошото; - да приемаме всичко лично, за своя сметка; - да се фокусираме върху неудачите и проблемите. Но можем да разберем, че: - мислите са енергия (която привежда в действие емоции); - тази енергия се управлява от универсални закони; - ние имаме силата да създаваме собствената си реалност. И тогава можем завинаги да се освободим от ограниченото мислене и убеждения, че животът е това, което “се случва с нас”. Тогава започва обучението ни на изкуството на управление с ума. Започваме да осъзнаваме, че трябва да се научим на дисциплина, да бъдем бдителни по отношение на всяка наша мисъл. Също трябва да се запитаме за основата на убежденията си, навиците си, мислителните си настройки и шаблони, а също и за реакциите си. Ако процъфтяваме на всички нива, то значи, че сме овладели ума си и неговата способност да твори. Ако все още се чувстваме притиснати и изпитваме недоимък от нещо, то тогава трябва щателно да разгледаме мислеформите си. Позитивната мисъл, която идва след негативната неутрализира енергийното поле и обратно. Затова, ако забележим негативна мисъл, трябва веднага да пуснем позитивни мисли и ще видим как се променя реалността ни. В началото контролът на ума и отговорността за всяка мисъл, дума и действие изискват много повече енергия и усилия, отколкото приетия „манталитет на жертвата”, когато обвиняваме целия свят и другите хора за нашите проблеми и мъка. Но с времето благодарение на самодисциплината и процеса на познание ще станем от ученик майстор и ще жънем плодовете на усилията си, качеството на живота ни кардинално ще се промени към добро. (Използването на медитацията като средство за развитие на навиците за управление на ума посредством депрограмиране и препрограмиране ще бъде разгледано в глава 14.) Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|