Душата на животните превод от френски Весела Бръмбарова-Генова

През целия си земен живот Буда, изпълнен със състрадание към безсловесните твари, се борил в тяхна защита, както това се вижда от следната случка. Един ден той крачел сам по пътя, когато забелязал голям облак прах, вдигнат от стадо от сто кози и сто овци. Някои от животните излизали от пътеката, за да попасат от храстите и един от пастирите им крещял обидни думи и мятал по тях камъни с прашката си, за да ги върне в пътя.

Повелителят Буда забелязал една овца с две агнета; едното припкало бодро, но другото било ударено от камък и не смогвало да я следва. Разтревожената овца притичвала от едното към другото, изпълнена със страх да не би да загуби нараненото си малко. Тогава Повелителят Буда взел агнето в ръце и казал: „Бедна майко с руно от вълна, успокой се! Където и да отиваш, аз ще нося малкото ти. По-добре да спестиш страданията на едно животно, отколкото да седиш и да съзерцаваш злините във вселената заедно с молещи се жреци. А вие, пастири, къде карате това стадо?"

- Тези сто бели кози и сто черни овци са отредени за голямото жертвоприношение, което нашият господар, царят, иска да принесе на боговете.

- Тъй да бъде, аз ще дойда с вас! - рекъл Пророкът.

Когато влязъл в залата за всесъжението, церемонията била започнала. В присъствието на царя брахмани-те напявали своите мантри и поклаждали огъня, който пламтял на олтара. Една коза била съборена и вързана с извита назад глава. Жрецът вече опирал ножа върху изпънатото гърло и изричал с висок глас:

- Ето, о, страшни Богове, началото на множеството всесъжения, които ще направим за вас от името на царя. Радвайте се на бликащата кръв, наслаждавайте се на дима от тлъстото месо, което се пече всред пламъците. Нека греховете на царя да се пренесат върху тази коза и огънят да ги изгори!

Буда се намесил и рекъл на царя: „Заповядайте на жертвоприносителя да не убива животното!" Владетелят склонил и Пророкът развързал козата. После той заговорил вместо безсловесните твари, защитил ги красноречиво, говорил за живота, който всеки може да отнеме, но никой не може да сътвори, за живота, който всички твари, дори и най-смирените, обичат и искат да запазят с цената на всичко. Той говорил за състраданието, което прави света поносим за слабите и изпълнен с благородство за силните.

„Животните, които убивате, са ви заплатили данък с млякото и вълната си. Те са се доверили на вашите ръце, които ги колят. О, вие, които молите боговете за милост, вие сте безмилостни към тези твари, за които вие сте богове. Никой да пречисти духа си с кръв.

Само едното е вярно: или боговете са добри и тогава кръвта може единствено да ги отврати, или са зли, и тогава кръвта няма да ги подкупи. Вие не можете да прехвърлите лошите си дела върху главата на едно невинно животно. Трябва лично да отговаряте за греховете си. Всеки ще дава сметка за себе си по законите на онази неизменна и непогрешима аритметика, според която на доброто се отвръща с добро, а на злото - със зло, според която бъдещето е плод на миналото, и която отрежда на всеки неговата мярка в зависимост от мислите, словата и делата му".

0, чудо! Вслушали се в думите на Пророка: жреците сами съборили олтарите си, захвърлили надалеч жертвените ножове и освободили животните.

На другия ден вестителите разгласили из цялото царство следната заповед: „Такава е царската воля: до днес се убиваха животни, за да бъдат изгорени в жертва или за да служат за храна. Занапред никой да не пролива кръвта на живо същество и да не яде плътта му, тъй като сега ние знаем, че животът е един и състраданието се дава на състрадателните."

Както го изисквал обичаят на онова време, този указ бил издълбан в скали и по колони.
Ашока Великолепният

Така будистите първи са основали лечебници за болните или ранени животни. Починът за това принадлежи на император Ашока, властвал над Индия от 264 до 227 г. пр. н е.

След като извършил поклонение до дървото на Бодхи, където Шакиямуни получил просветлението, владетелят издал четиринадесет указа, издълбани в скала, и седем, издълбани в колони. На тези каменни плочи той излагал доктрината си, съгласувана с основните принципи на естествения закон: вършете добро, изпълнявайте всички задължения на човешката и животинска взаимопомощ.

В първия си указ Ашока забранявал жертвоприношенията, независимо дали са религиозни, или кулинарни: „Преди в кухнята на царя, любимеца на боговете с дружелюбен поглед, всеки ден се убиваха хиляди животни, за да служат за храна. Днес обаче, в момента, в който се гравират тези думи, за храна се убиват само три животни: два пауна и една газела. За в бъдеще дори и тези три животни няма да бъдат убивани."

В следващите укази Ашока обявявал защита на лекарствените растения, изкопаване на кладенци край пътищата и основаване на лечебници за хора и за животни. Той припомнял на своите поданици техните задължения към родителите им, старците, бедняците, прислугата, робите и към онези, които са едновременно прислуга и роби: кучетата, говедата, овните и овцете, козлите и козите.

Той се грижел също така и за дивите животни и заместил обиколките за развлечение, по време на които се ловувало, с обиколки, посветени на законността, по време на които щял да изслушва брахмани и самани, да раздава помощи на престарели хора и да учи на закона хората от провинциите. На всички, спазващи закона, той обещавал щастие на този и в отвъдния свят.

Ашока дал също така добър урок по толерантност, като разрешил и закрилял сектите, от които гъмжала империята му. Той приканвал своите поданици и по-конкретно служителите си да се борят с леността, обезсърчението, завистта и най-вече с гнева у тях, който пораждал жестокост към хората и към животните.

Нарежданията на царя имали резултати: за известно време, уви, твърде кратко, светът на животните също като този на хората познал известен покой и известно щастие.

За това свидетелства един скален указ: Днес поради благочестието на негово свещено Превъзходителство Царя, отекването на военните барабани се превърна в отекване на законността. Днес хората се въздържат все повече от жертвени убийства на живите твари и отказват да убиват животни. Днес хората имат уважително поведение към родителите си и към брахманите. Те се вслушват в словата на баща си и майка си и слушат старите хора."

Тъй като желаел да разпространи Евангелието, което го било склонило в правата вяра, Ашока, след проведен в Патна събор, изпратил мисионери в Тибет, Китай, в полуострова Малака, Цейлон, Япония, Бактрия и дори в Гърция. Будизмът се настанил трайно в Азия; влиянието му в Гърция било подмолно и трудно различимо.

Последните години от царуването на Ашока изглеждат белязани от поражения и връщане назад. В крайна сметка народът не обича чак толкова много добродетелните владетели... Трябва да добавим още, че брахманите, отстранени от властта, се стремели единствено да си я възвърнат и да възстановят така доходоносните жертвоприношения на животни.

Същият процес се извършил в Египет след тайнствената и преждевременна смърт на Ехнатон; същото станало и в Иран след убийството на Заратустра. Човечеството, непонасящо ведрото щастие и култа в духа, насърчено от жреците си, побързало да се върне към старите си демони, ликуващи от кървавите жертвоприношения.

Какво станало с Ашока в старостта му? Дали бил свален, а на мястото му се възкачил неговият внук? Или разочарован абдикирал, за да се оттегли в уединение и да се приготви за срещата с Бога, на който така вярно бил

служил, като закрилял неговите създания?

Онова, което императорът еколог успял да осъществи три века преди раждането на Христос, скоро се превърнало през вековете в благочестив оброк, прекрасна утопия, след като Вивекананда пише в края на миналия век: „Във всеки град на тази страна би трябвало да има лечебници за болните, осакатени и ослепели животни, в които да ги хранят и гледат.<$Изявление на госпожа Индира Ганди в телевизионното предаване „Земя на животните" по ,Антен 2": „Запазването на нашето природно богатство заслужава също толкова внимание, колкото и икономическото ни развитие. Моето правителство направи капиталовложения за спасяването на тигрите. Някои индийци разбират онова, което се опитваме да направим, други обаче не. Издигнахме двеста и три светилища и двадесет и три национални парка. Износът на маймуни резус за западноевропейските лаборатории бе забранен." (Бел. авт ">.

Великите хора на духа от Индия винаги са се борили за опазване на света на животните, което е една страна от „Дайа", състраданието, съпричастието, които трябва да проявяваме към всяко живо същество.

За Ганди, „който бе светец измежду политиците и политик измежду светците", закрилата на кравата е едно от наистина вълшебните явления на човешкото развитие:

„Кравата - казвал той - представлява за мен целия субчовешки свят. С помощта на кравата човекът достига до разбирането за своята идентичност с всичко, което живее... Кравата е поема за състраданието. Това кротко животно изразява Дайа". Да закриляш кравата означава да закриляш всички безсловесни твари, сътворени от Бога. Един древен пророк (вече не си спомням кой точно) започнал от кравата преклонението към по-нисшите видове в сътворението, това преклонение, което индуизмът е дарил на човечеството."

Древният пророк, проявил такова преклонение към по-низшите видове в сътворението и конкретно към говедата, ни е известен, о, Ганди - това е бил Заратустра.

Заратустра е онзи, който се провиква в своите „Гати": „Ако някой е справедлив, независимо дали е господар или слуга, стига да работи и да се грижи прилежно за добитъка или земеделските си култури, той ще живее в изобилие, негов водач ще бъде Светият Дух, Истината ще го направлява... Свят човек е онзи, който си е издигнал тук, на земята, дом, в който се грижи за огъня, за своите животни, за жена си, за децата си и за хубавите си стада. Свят човек е онзи, който кара земята да ражда пшеница, онзи, който отглежда полски плодове.

Земеделието и скотовъдството дават благоденствие, това са полезните дела, в които Духът на Доброто ни оказва подкрепа. Жътвите, пасищата, за чието благосъстояние Бог се грижи по всяко време, са истинските земни блага."

Същевременно Заратустра не учи хората да си подлагат и лявата буза, той ги приканва да оказват съпротива на злото:

„Нека разбойниците готовани да се отстранят от нашите пътища! Отблъснете насилието, о, вие, които искате да запазите любовта и чистотата, благодеянията на Духа на Доброто, към който остават привързани онези, които се прекланят пред Истината в своя живот. На Теб, Повелителю на Мъдростта, на Твоята закрила е поверена всяка земна твар."

Ала добрите твари са в постоянна опасност поради двуличието и жестокостта на хората и Заратустра заплашва онези, които преследват малките душици: „Той още не знае за възмездието, което ще го сполети, за ужасното

наказание, отредено за убийците, онзи, който проповядва убийство с безмилостния меч и който намира оправдания за него. Но ти, о, Ахура Мазхада, ти познаваш мрачната съдба, която ги очаква всички тях по-късно. Така бил наказан човекът, който един ден научил безумните си братя да се хранят с плътта на убитите и одрани животни. Само ти, о, Повелителю на Мъдростта, ще определиш тяхното изкупление."

Жертвоприносителите, друг вид касапи, ще трябва да платят за страданията, които причиняват на воловете: „О, Боже, разкрий наказанието, което ще ги отпрати в края на всичко заради делата и думите им в Дома на Злото!"

И свещената ярост на Пророка изригва в проклятия: „Повелителят на Мъдростта е предрекъл злочестини за онези, които отнемат живота на вола с крясъци на екстаз. За такива деяния родовете на жертвоприносителите и на жреците магьосници ще бъдат унищожени... Да бъдат проклети всички онези, които проповядват, че трябва да се убива добитъка! Да бъдат проклети лъже-ророците, лъжежреците, и едните, и другите продажници, които предават истината, присвояват властта и изопачават всичко с лъжите си. Същият този Дух на Злото, с който са изпълнени така наречените велики хора на този свят и властелините, същият той ги е подлъгал в ужасните си грехове. Те се съюзяват с демоните, за да вършат делата си, и убиват добитъка, за да се засищат с него, в нарушение на божиите промисли."

А Повелителят на Светлината отвръща, като набляга върху възхвалата, която има силна мощ: „Онзи, който изрича хвалебствия за святост със силата на своята вяра и с благочестиво сърце, ме хвали мен самия, Ахура Мазхада. Той възхвалява водите, той възхвалява добитъка, той възхвалява растенията: всички добри неща, сътворени от Мазхада, всички неща, произлезли от Доброто начало."

Втората част на „Авеста" - „Вендидад" - идва да потвърди първата, която включва „Гати", от които цитирахме няколко откъса. В този сборник, наричан още „Видевдат", пише, че задължение на правоверния е да бди над всяка оплодена твар, независимо дали има два крака; или четири лапи, да закриля всяка бременна - жена или женско животно.

Там пише също така, че онзи, който убива куче, убива собствената си душа за девет поколения напред, и че духът на всеки човек, който е причинявал страдания на животно, ще премине в другия свят, надавайки крясъци на отчаяние.

Колко много такива крясъци би трябвало да се издигат всеки ден от земното кълбо, превърнало се в ад за малките душици!

Зороастризмът обобщавал вярата си във вечния живот чрез понятието за „фраварти", с което означавал небесният двойник на всички живи. Не само ангелите, духовете и хората притежават такова тяло от светлина; и животните имат своите.

Великите учители, истинските хора на духа се движат заобиколени от животни. Още преди Франциск Асизки горските животинки се стичали към Орфей, омаяни от словата и песните му, от любовта му към тях.

Тракийският пророк учел хората на уважение към животните: „И те като вас имат душа, и те като вас надживяват смъртта и се връщат на земята. Затова въздържайте се от всякаква месна храна! И най-вече, не взимайте участие нито в кървави жертвоприношения, нито в дионисиеви оргии!"

Той имал предвид беснеенията на вакханките, които се обличали в кожи от сърнец или от кошута, разпускали косите си и опиянени от вино, с крясъци и ножове в ръка, тичали през нощта из полята и горите и търсели малки еленчета, които разкъсвали живи и изяждали сурови.

„Животните - продължавал Орфей - също като вас са деца на първичния Бог, Ерос, великата любовна сила, която позволява да се обединят всички аспекти на света. Ерос се нарича също и Фанес, онзи, който грее и който придава блясък. Великият Бог, единственият Бог е любов, той е и светлина. Ето защо вие, които му се кланяте, трябва да носите бели дрехи и да му отправяте молитвите си, обърнати към изгряващото слънце."

В мисълта на Орфей Ерос означава не толкова плътско привличане, колкото всеобща любов. В този смисъл той противоречи на Хезиод, който вижда в Ерос единствено оплодотворителното начало посредством съвкупление.

Жрецът на Аполон Слънце, в което съзерцавал единствения Бог, неуморно заклеймявал нощните култове и техните зверски жестокости. Поклонничките на Дионис скоро си отмъстили: причакали в засада Пророка и го убили така, както убивали младите животни, които той така ревностно защищавал. Всеки основател на религия изтърпява своята Страст; неговата била особено страховита.

Орфей бил мъртъв, орфизмът живял още едно хилядолетие. Той така и не си създал централна организация, нямало определено място за култа, нито кредо, осигуряващо правоверност. Поклонниците на орфизма бродели от селище в селище и проповядвали безсмъртието на душите и тяхното преселение, милосърдие към всички същества, пеейки химни, които с право били сравнявани с псалмите.

Слънчевата доктрина за всеобщата любов се разпространила твърде бързо в Гърция, Мала Азия и Южна Италия, където се свързала с учението на Питагор. В чисто орфическа линия и той проповядвал уважение към всички форми на живот, препоръчвал молитвата с лице към изгряващото слънце, забранил на своите ученици кървавите жертвоприношения и животинската храна.

Платон възприел от свое име всички орфическо-питагорейски идеи и описал Орфей в отвъдното, като му избрал душа на лебед. Дали наистина е вярвал в това или се оставил да го увлече поетическата фантазия? Във всички случаи той обаче проявява неблагодарност, когато иронизира поклонниците на орфическия култ.

Попрището на Орфей просъществувало още дълго и завършило едва с края на самата древност. Първите християни с гръко-латински произход виждали в него предвестие за техния Бог. Христос от катакомбите, добрият пастир, носещ на раменете си агнеца, който не може да върви от слабост, е изобразен с чертите на Орфей.

По времето на катакомбите Плутарх, и той подобно на Орфей грък от северната част на страната, изнасял в Рим сказки на родния си език. Също като Орфей и той бил поклонник на Аполон; бил провъзгласен за велик жрец на този бог и влязъл в Делфийското събрание. Схващанията на тракийския пророк му били познати, тъй като ги изучавал в Атина под ръководството на философа Амоний, който преподавал ученията на Платон и Питагор. Той също така бил посветен в култа на Изида и Озирис, тъй като бил пребивавал в Египет. От неговите съчинения са известни най-вече „Успоредни животописи", но той е написал много трактати, измежду които „За небесното правосъдие", ценен документ за живота след смъртта, и „За разума на животните."

Плутарх отива много далеч в своето преклонение пред тварите, различни от хората, тъй като не се поколебава да напише, че душата на животните е по-съвършена от тази на човека и по-предразположена да бъде извор на добродетели.

Вълнува го и жалката участ на домашните животни, чиято старост ги правела неспособни да работят. „Варварско е - казва той - да се продават старите коне, когато вече не могат да вършат никаква работа. Това означава неблагодарност за тяхната служба. Един наистина добър човек трябва да гледа престарелите си коне и кучета въпреки тяхната безполезност."

Като привеждал делата си в съответствие с мислите си, великият историк, който също така бил и един наистина добър човек, се противопоставил на продажбата на един вол от неговите имоти.

XVI

Също като египтяните, индийците, персийците и гърците, и евреите не останали по-назад и много пасажи от Петокнижието изтъкват колко важни са животните.

Всичко започва с благословията, която Бог от Битие дава на рибите и птиците. „И видя Бог, че това е добро. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята. Биде вечер, биде утро - ден пети" (Битие, 1:21-23).

На следващия ден Бог създава добитъка, влечугите и дивите животни. Отново вижда, че това е добре, но забравя да ги благослови. Същия ден „сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята" (Битие, 1:27-28).

Забележително: изразът „И видя Бог, че това е добро" не е използван, когато се сътворява човекът, след като ритуално е съпровождал сътворението на светлината, звездите, растенията, рибите, птиците, влечугите и бозайниците. Какъв тревожен и многозначителен пропуск!

Много пъти Старият завет в първата си част утвърждава, че животните имат душа, отговорност, и поучава какви са задълженията ни спрямо тях. Наистина, в него не се говори за това, че те надживяват смъртта, но в него не се говори и за това, че хората надживяват смъртта. Едва под гръцко и зороастрийско влияние понятието за безсмъртие намира свое място в еврейските книги от елинистичния период.

Отговорността предполага наличието на индивидуална, съзнателна и свободна душа; а отговорността на животните е призната още в Битие: „Аз ще изискам и вашата кръв, която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр..." (Битие, 9:5).

Сключва се завет само с разумни, съзнателни и свободни същества; а Божият завет от Битие 9:8-17 се сключва не само с хората, но и с животните. Всевечният Бог повтаря това пет пъти: „Аз сключвам моя завет с вас и с потомството ви подир вас, и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас..." (Битие 9:9-10).

Дотогава като цяло между Човешкото и Животинското цари мир, но нещата се развалят с появата на Нимрод. В Битие, 10 се съобщава, че „Хуш роди Нимрода; той взе да става силен на земята" (Битие 10:8). „Той беше силен ловец пред Господа (Бога)<$Някои превеждат съвсем правилно „силен ловец срещу Господа Бога." В много езици съществува аналогия между „срещу" и „пред": на немски - gegen (срещу), gegenuber (пред); на латински -adversus. (Бел. авт.)>." Той поставя основата на кръвопролитията за удоволствие. Той е първият, нарушил Тройния завет между Бога, Хората и Животните. Неговата власт се простирала отначало върху Вавилон, в земята Сенаар. Вавилон и Вавилонската кула: хората вече не се разбирали помежду си, вече не разбирали животните, вече не разбирали Бога.

От Вавилон Нимрод преминал в Асур, където основал Ниневия. Асур, Асирия, ето! Нимрод, убиецът на животни, е прародител на асирийците, масови убийци на хора, създали преселението, зверските изтезания и геноцида.

Заветът, сключен с Ной, обхващал цялото сътворение: хора и животни. Заветът с Мойсей обхваща само израелския народ. Вече не се говори за душата на животните, но законодателят взима мерки в тяхна защита. Също като господарите си и те имат право на седмична почивка: „Шест дни върши работите си, а в седмия почивай, за да си отдъхне волът ти и оселът ти..." (Изход, 23:12).

Предвиждат се някои мерки за смекчаване на робството им: „Не вързвай устата на вол, кога вършее" (Второзаконие, 25:4). Така той ще може да налапа няколко зрънца, малка награда за безкрайния му труд.

Трябва да се помага на изпадналите в беда животни: „Ако намериш заблуден вол, или осел на неприятеля си, закарай му го; ако видиш на неприятеля си осела, паднал под товара си, не го отминавай, а го разтовари заедно с него."(Изход, 23:4-5).

Трябва да се почита достойнството и привързаността на майките всред животните: „Не вари яре в майчиното му мляко" (Изход, 23:19). „Кога се роди теле, или агне, или яре, да пристои при майка си седем дена, а от осмия ден и по-нататък ще бъде благоугодно за принасяне в жертва Господу..." (Левит, 22:27).

„...Но не колете нито крава, нито овца в един ден заедно срожбата и." (Левит, 22:28).

Индивидуалната отговорност на животните продължава да се признава. Ако някое от тях извърши престъпление, се осъжда на смърт: „Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни..." (Изход 21:28).

Той ще бъде убит с камъни също като жената прелюбодейка. Индивидуалната отговорност на животните не ги освобождава от колективна отговорност. При превземането на Йерихон Израилевите чеда прекарали под меча всичко живо в града: мъже, жени, деца, старци, та дори и волове, овце и магарета. Те изгорили града и всичко, което се намирало в него. Тази радикална операция, това изтребване на всичко живо, се наричало „пегет", превеждано с „анатема" или „възбрана".

Само среброто, златото и всички бронзови и железни предмети избегнали участта на това Лидице, този Орадур, за които древната част от Стария Завет дава толкова много примери. Възбраната (herem) върху хората водела и до възбрана върху животните. Те за пореден път били съединени за добро и зло.

В Левит, 11, и Второзаконие, 14, животните са разделени на чисти и нечисти. Нечисти са орелът, лъвът, конят, магарето, камилата. В крайна сметка се оказва, че провъзгласяването на дадено животно за нечисто е много изгодно за него: нито го използват за храна, нито го принасят в жертва.

Като повечето от древните божества, Яхве от Изход, Числа и Второзаконие непрекъснато иска жертвоприношения на животни и дори на деца.

Ето няколко примера, които ще покажат, че за пореден път отношението към хора и към животни е еднакво:

Изход, 13:1-2: „И рече Господ на Мойсея, като каза: Посвети ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви, от човек до добитък, защото Мои са те."