Душата на животните превод от френски Весела Бръмбарова-Генова

Схващането на Раираната котка е много по-различно и трябва да призная, че то изобщо не ми се нрави. Кой й е пуснал тези мухи в главата?

- След по-дълго или по-кратко пребиваване на котешките Небеса - обясни ми тя, докато се миеше - трябва да се върнем на Земята, да преминем още едно стъпало нагоре и да се превъплътим в човешко същество.

- Какъв ужас! - провикнах се аз и цялата ми козина настръхна при тази перспектива. - Къде е тук прогресът? Къде е възходящото развитие? Как? Ние, котките, които сме нежни, любящи и искрени, трябва да станем агресивни, злобни и двулични? Ние сме свенливи, чистоплътни, изтънчени, а трябва да се преродим безсрамни, мръсни и груби като много от тях? Ние, които сме придирчиви към храната, ще трябва да започнем да се тъпчем! Ние сме признателни, а ще трябва да се научим на неблагодарност! Ние сме спокойни, тихи, склонни към размисъл, а ще се озовем нервни, бъбриви и повърхностни. Ние водим изначално здравословен живот, а ще познаем венерически болести, алкохолизъм, тютюнопушене и наркотици! Колкото до теб, Раирана котко, ти, която си красива, гъвкава и блестяща, нима би искала в някой свой бъдещ живот да се окажеш червендалеста, с голям задник, с шкембе и несресана глава като Зое отсреща?

- Ще внимавам за мислите и за теглото си. Разбирам твоите възражения, синко. Вярно е, че превъплътява-нето в човек крие огромни рискове, но помисли си само, че ще получим онази фантастична привилегия - словото.

- Словото ли! Че за какво го използват те! За какво им служи това слово? За да изричат нелепости, да лъжат, ругаят, злословят, клеветят, нараняват, убиват. Ние се убиваме с ноктите си; те убиват с думите си. Да преминеш на равнището на човека, на равнището, лишено от любов - какъв регрес, какво падение! Нека никога вече не говорим за това! Впрочем, маминко, нашите по-низши братя имат ли душа?

- Този въпрос, дете мое, е много спорен. Наскоро посетих една философско-религиозна конференция, която се проведе на тавана на една порутена къща под председателството на гуру Рамина.

- Рамина ли?

- Рамина Гробис, ако предпочиташ. Там имаше много, много възрастни котки, а значи и много знаещи, старци на по тринадесет години, че и повече. Е, та тези умни личности притвориха очи, за да съзерцаят по-добре трансцедентните реалности, и заключиха, че хората нямат душа. Единствени животните (animaux) - казаха те - имат душа (anima), както това става ясно и от името им. Единствено животните имат осигурено безсмъртие. Само аз оспорих решението на този съвет. Казаха ми, че съм невежа и че понеже съм женска, не ми е разрешено да се изказвам публично. Аз им говорих за любовта; да, любовта, която двукраките понякога изпитват, подкрепя теорията за съществуването на душа у тях. Някои отци бяха разколебани и въпреки че гуру Рамина беше против нея, моята теория не бе обявена за ерес. Тя ще бъде обсъдена на някой следващ съвет.

Междувременно въпросът остава висящ: хората имат ли душа?

286

Първа част

Душа, надарена с чувствителност, интелигентност и инициативност

I. Съществуването на душата им е нещо очевидно.. 5

II. Техните чувства.................................................... 9

III. Тяхната интелигентност......................................21

IV. Тяхното понятие за добро и зло...........................35

V. Техните погледи.....................................................42

VI. И техните викове..................................................51

VII. Големите им пътешествия.................................60

VIII. И тяхната смърт................................................77

DC Те спазват християнските добродетели...............96

Втора част

Душа, която надживява смъртта и която проявява съществуването си

X. Починали животни, усетени от хора................. 109

XI. Починали хора, усетени от животни................ 124

XII. Починали животни, усетени само

от животни..............................................................139

XIII. Пророчески дарби, телепатия,

виждане на разстояние..........................................143

287

Трета част

XIV. Мъдростта на животните............................... 163

XV. Изтокът и Гърция........................................... 169

XVI. Старият завет................................................185

XVII. Новият завет, Апокрифите, първите църковни отци........................................................ 198

XVIII. Средновековието и Ренесансът..................212

XIX. XVII и XVIII век: споровете...........................224

XX. ХГХ век: надеждата.........................................232

XXI. XX век: адът...................................................240

XXII. Католическата църква и животните...........257

XXIII. Homo rapiens...............................................269

Приложение - Хората имат ли душа?..................275

288

!

Жан Приор

Имат ли животните душа? Възкръсва ли тя в отвъдното? Красивите им очи,

винаги тъжни и замислени, и техният поглед, изпълнен с любов и интелигентност, угасват ли завинаги? Ще срещнем ли отново един ден тези същества, чиято смърт ни е хвърлила в мъка, която обикновено не смеем да признаем?

Могат ли и животните, както починалите ни близки хора, да дадат знак за своя живот след смъртта? Съществуват ли призраци на животни?