Дванайсетте тайнства на Христос Спас Мавров въведение

Както казахме във въведението, в отношението между душите, можещи да преминат през вътрешно духовно преобръщение и да поемат по пътя на своето преобразяване, а Душите -пратеници да ги подпомагат, съществува тясна духовна зависимост. Законът: "Когато ученикът е готов, учителят пристига сам" е неотменен и влиза в действие, щом някоя душа достигне ниво или по програмата на личното си развитие е изпитала вече нужда от водач. Подчертаваме, че идването на учителя днес е процес, заложен да се прояви в определено време и при конкретни условия, предопределени още преди душата да се роди. Наличието на тези условия позволява на учителя да осъзнае събитието далеч преди ученика. Обучението е предоставено изрично на благоволението на учителя. От казаното следва, че освен готовност за обучение, учителят трябва да изпита душата и да прояви благоволение да я обучава. Никога, в никоя религиозна система или духовна школа, приобщаването на душите не е ставало по друг начин.

Задължително е да отбележим, че не е самообучение, а е обучение чрез натрупване на познание. Целта да се постигне висше знание не може да се достигне чрез монашеския живот, нито чрез отшелническия, защото трябва да се опознае живота, да се изследва. Този процес е дълъг и не се постига от интелигентността на учените и от изкуството. Интелектът трябва да достигне до Небето и да го опознае чрез себе си. Духовността се постига едва тогава. Тя не е плод на ума, въпреки че само развитият ум може да изгради самостоятелна висша степен, даваща му възможността да бъде одухотворен. По тази причина всички теории, включително и духовните системи за обучение, са измислена образност и мъдрост, напътстваща и водеща, но не самата тя даваща духовност. От тук произтича и задължителната система Учител - ученик в духовния път на човека. Когато ученикът е готов, Учителят пристига сам, съобразно съдбовната предопределеност на знанието, което е нужно да се даде на душата. Изпратеният учител е пратеник на съдбата. Има учители на тъмната ложа и на Светлата. Обсебените от тъмната ложа души също получават шанс да се освободят в сегашната епоха, но трябва много смирение и пълен отказ от лична воля, за да може Учителят да освободи душата и да преструктурира енергийната същност на ученика. Този учител е благодетел, защото той поема върху себе си отрицателните потенциали до пълното им елиминиране чрез личната си енергия. Да не се подчини или да отрече изпратения учител, е най-тежката карма, която душата си изработва в живота. Отречено е благоволението на знаещия и можещия, а това означава -отхвърляне на Пътя към знанието и духовната практика. Отречен е пратеникът на Небето. Духовната практика може да бъде прилагана към ученика само тогава, когато ученикът е готов да я приеме. Учителят знае кога и как д

а започне. Той разбира на духовно ниво, воден от своя личен Дух, специфичността на контакта с ученика. Тогава изработва лична програма за ученика, преминаваща понякога през драматични и болезнени практики и състояния. Единствената защита на интелекта в материята е чрез поведението - на душата и тялото едновременно. Не е възможно да бъде обучавана никоя душа, имаща порочен и нечист живот. Осъзнаването на този факт става чрез ума и интелекта на душата. Затова интелектът е задължителен и представлява одухотворена информативност, която от знание става поведение. Само поведението доказва успешно преминалото обучение и дава информация за специфичността на следващия урок. Принципът за пропорционалност и последователност на обучението е задължителна методика. Тя изисква учителят отблизо да следи развитието на душата и да отчита постигнатото й ниво.

Познанието като плод на опита и специфичната дейност на мозъка (ума) има качеството да изгражда синтезни категории, даващи му критерии за опорни точки в битието. Познанието се явява сложен комплекс от непрекъснатото взаимодействие между поведението и ума. Така възниква възможността развитият, обучен ум да изгради стабилни функции като съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание (за тези три категории на ума виж "Отношението - функция на еволюцията"). И да свърже опита (познанието), придобит в материята, с космичното знание. Казаното има изключително значение за душите, намиращи се още на ниво натрупване на опит в живота, каквито са всички хора, родени под знака на кодовете: Близнак, Дева, Риба и Стрелец. Особено специфични и много трудни са процесите при знака Риби, под чиито вибрации се намират днес не само отделни нееволюирали в миналите епохи души, а и цялото Човечество. Те трябва да знаят, че имат право само на един учител-благодетел и пропускът им може да се окаже фатален. За тях именно Господ Иисус Христос казва: А не се ли веселяха, не се ли мъжеха и женеха те, докато Ной ковеше Ковчега? За тях е и притчата Му за девиците със светилниците, които чакат младоженеца. Знанието, отнасящо се до познаването на свещените текстове, изисква да се осмисля и анализира. Затова подчертаваме, че знанието е неотменно условие за духовното развитие на душата.

Знанието не е знаене. То не е и познанието, придобито в отработената опитност. Знанието е продукт на космични принципи и закони, присъщи и специфични за формации като Планетарни и Звездни системи, Галактики, Вселени и т. н. Знанието, за което говорим, е достъпно само за висши космични души. Наричат ги Богове, Божествени синове, Космичен разум, Посветени и прочие. Названието "Висш Космичен разум" е твърде свободно и доста своеволно твърдение, като имаме предвид, че никой на земята няма знание за такъв вид тотален принципен Разум. Изключение правят само душите с космично ниво на посвещение, изпратени за целта на Земята. Висшите Космични Йерархии изпращат в определено време, с определени качества Духове, които пребивавайки в материята като Души, могат да предадат знание в подходяща, разбираема форма. Всяка епоха има своите пратеници.

2. СМОКОВНИЦАТА

Лука: гл. 13, стих 6 - 9 - притча за смокинята, която не дава плод. Марко: гл. 11, стихове:

13. и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини.

Разглеждането на това тайнство е в пряка връзка с отношението Учител - ученик, въпреки че се отнася само за посветените пратеници на земята. То третира въпроса за тяхната отговорност към хората и личното им дело. Както и факта, че всеки Учител е и ученик на Йерархията, която го изпраща.

Проблемът с реакцията на Иисус Христос към смокинята, която няма плод за да го нахрани, е много интересен. Ние смятаме разглеждането му за задължително, защото това е вторият път, когато Той реагира гневно, осъдително и наказателно. Ако възмущението Му към търговците и сарафите в храма Господен е справедливо и разбираемо, защото все пак хората разбират правдивостта Му към осквернителите на храма, то поведението му към дървото е необяснимо. Пред гнева му стои растение, което не може да изпълни задължението си по две причини - не е време за плодове, както и липсата на отношение и ангажимент към глада на хората. Дърветата не раждат, защото ние сме гладни, а защото такава е закодираната в тях програма за развитие. Христос отлично е знаел тази истина. И все пак анатемосва и убива смокинята.

Нека се върнем по-назад във времето, когато Той още събира учениците си. Посочихме интересния начин, по който Натанаил реагира веднага, щом чува от Иисус, че го е видял под смоковницата. В първата част на това изложение обяснихме ранговата последователност на първите четирима апостоли, които съответстват на четирите вида (нива) посветени. Обяснихме също така, че кодът Смоковница е зададен още по време на Сътворението - когато Адам и Ева скриват половите си органи под смокинови листа. Интересен е фактът, че от книга Битие едва в Новия завет и то при трима от апостолите, намираме отново употребата на този символ. Разработката му не е просто пророческо или апостолско хрумване, а задължителен процес на обяснение. В текстовете от апостолите Матей и Марко намираме обяснение на причината за възникналото отношение между Иисус и дървото, както и за последствията. Апостол Лука обаче разглежда същия проблем в по-друга светлина - като притча за дървото, което не дава плод. И тук е тайната за задачата на пратениците вътре в човешкия род и тяхната роля за неговата успешна еволюция. Съществуват редица степени на активност и изява на посветените пратеници. Като започнем от пророците, апостолите, учениците, по- късно ръкоположените презвитери и епископи, та до наши дни, когато Свещеничеството има своята завършена и строга йерархична система.

Всички те са пратеници и служители на Бога. Всички са призвани и избрани да служат на другите. Защото няма служител на Бога, който да служи на себе си. Ако е такъв, тогава не е от Бога и за Бога. Страданието на посветените открива мислите на много сърца. Вибрацията на страдащата душа създава поле върху което всички подобни вибрации у обикновените хора намират успокоение и утеха. Те отбелязват върху него (полето) своето вибрационно присъствие и така получават съчувствието, съпричастността на посветения. Чрез Дева Мария всички майки на човешки души, имащи по съдба да изстрадат еволюцията на душата си, стават съпричастни понеже Тя, Душата на Дева Мария, е вибрирала на същото ниво. Дева Мария става основен създател и носител на това поле на състраданието. Майката на Бога става Страдащата Майка на Човечеството, устремено към духовно възвисяване и себежертва.

Такава е и съдбата на посветените ученици и апостоли, на които е дадено да знаят тайните небесни. Да ги знаят и да ги изпълняват за развитието на духовността на човеците. Те всички имат своя образ под смоковницата на посвещението където Владиката на Небесното царство наблюдава и вижда труда им:

Две изречения на посветени души, приели да служат на делото на Отца си. Натанаил обаче разбира много повече - пред него стои Син на Бога. След Йоан Кръстител, той е вторият посветен, който сам разбира ранга на Иисус.

Според евангелист Лука за даден посветен пратеник се чака три години да дадат плод делата му. Ако след това от неговите дела не е произлязъл плод, достоен да нахрани висшестоящия по ранг Пратеник - делото му е обречено на смърт и разруха. Отсича се от корен. Иисус не е нито жесток, нито коравосърдечен - Той е Висшият пратеник и затова няма право да бъде небрежен към сътрудниците на Божието дело. Убивайки дървото на посвещението, Христос дава пример, какво очаква всеки служител, който не си свърши работата на Земята. Защото във Владическата си молитва в Гетсиманската градина, часове преди сам да докаже своята жертвоготовност за делото на Отеца, Той казва с молба и загриженост: Те не са от света, както и Аз не съм от него...Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си ми дал, защото са твои /Йоан гл.-17/.

Като пратеници на Бога и поверени на Христос, апостолите имат права и задължения. Правата им са да следват повереното им тайнство, а задълженията - да станат курбан за духовното развитие на човечеството. Затова на Петър, Камъкът на своята Църква, три пъти ще завещае цялото си стадо.

Тайнството на посвещението в сакралните същности на Небесното царство и на бъдещата църковност, Христос изрично подчертава и завещава на дванайсет от апостолите си. В помощ на делото му са седемдесет и двама, но на дванайсет от тях Той разкрива тайни, които другите няма да узнаят. Единият от тях изпълни ролята си и се обеси осъзнал смъртта като единствен изход от ситуацията, а другите народиха плод, който и до днес служи на прииждащите пратеници и храни душите на вярващите.


ПОСЛЕСЛОВ

Приключвайки този труд, искам да изразя безкрайната си благодарност към представителите на Божествената Йерархия, които неуморно и находчиво ме водеха и подкрепяха през редицата изпитания, осигуряващи ми най-добрия начин да видя и анализирам правилно част от разгледаните тайнства. Имам предвид главно Живототворчество IV. Станах активен свидетел на изследването за нарушенията на Седма и Десета заповед. Опитът и наблюдението ми дадоха увереност в анализите и синтеза. В днешно време, когато светът е изгубил напълно критериите си за морал, можах да наблюдавам непосредствено израждането на половия критерий при няколко семейства и много личности. А деградацията на едно семейство и една изключително активна съвременна самарянка ми позволиха да разбера в дълбочина защо Господ Христос не е опростил самарянката. Покъртителната й безнравственост имаше трайният белег на себичността, обличаща всяко свое действие в приемливи форми на невинност. Тази жена, майка на две деца, самарянстваше с оправданието, че е жертва на добротата и наивността си. В Киноварното й поле личаха над двайсет енергийни присъствия, няколко от които еднополови - дори хомосексуализмът и порнографията не я впечатляваха. В три от енергийните й центрове трайно се бяха настанили демони. Когато обаче й бе показан пътя от святи и чисти души -защитници като Свети Иван Рилски - Чудотворец, тя, уж ужасена за душата си, не приложи воля за промяна, а обвини другите за собствената си полова разюзданост. Прикривайки се зад мнима духовност и търсене на път за спасение на душата си, хитруваше пред представителите на Светлата Йерархия. Стигна до там, че се опита да ги развращава, вместо да следва указанията им за чист живот. Ненаситността, с която бе преминала през всички полови перверзни, подвластна все още на разврата, я обезсилваха и превръщаха думите и делата й в цинизъм. Тъжна картина. Наистина, Иисус Христос е знаел още преди 2000 години изключителната нужда да даде пример на подобни жени какво ги очаква, ако не приложат нужната воля да се променят поне сега - в последния момент.

Станах свидетел на сключване на брак, при който младоженците бяха поканили за своя кръстница любовницата си. Чрез такива хора тъмната ложа успява да навлезе дори в църквите, но кой може да отмени казаното от Христос за Неговата църква: И портите адови няма да й надделеят!

Покруса и жалост изпълниха сърцето ми, виждайки роденото от подобно деяние дете, което носеше белезите на тъмната ложа. Една душа бе обречена по рождение заради страстите на родителите си.

При друг случай попаднах на две семейни двойки, чиято дружба и интелигентност ме впечатли още при запознанството ни. След няколко месеца, разбирайки че съм посветен до известна степен в тайните на българския шаманизъм - колобърството, те станаха изключително мили и внимателни с мен. Отклонявах непрекъснато предложенията им да ги посвещавам в тайните, защото все ставаше така, че когато решавах да им кажа нещо - мисъл или мълниеносен знак "мълчи" ме спираше. Двамата колобри, с които вземаме решение за приобщаването на някоя душа, категорично заявиха, че имат отрицателни символи. Посъветваха ме да не бързам, а да навляза по-дълбоко в същността на "личната им вибрация в групово време". Всичко схванах, едва когато насаме, уединени и отпуснати от обстановката в прекрасната вила на семейството, едната от съпругите започна да ми обяснява, че съпругът й не би имал нищо против връзката ни, щом душата й иска това. Краткият разговор с нея за реакциите на другите и моите чувства при подобна ситуация, разкри колко естествен бе станал за тях груповият секс. Пет са причините за пропадане на душата в сатанинските капани по силата на Седма заповед, които я обричат (болни души) : кръвосмешение, групов секс, хомосексуализъм, самарянство и блудство с деца.

Научавайки за книгата ми и темата "Живототворчество - IV", колобърът В. сподели с мен, как три красиви жени на средна възраст така се впечатлили при откритието, че пред тях стои жив наследствен български шаман (колобър), та не усетили как разговорът продължил три часа в кафенето. Колобърът преглеждал една от книгите на К. Кастанеда и това станало повод за разговора. Трите дами се оказали отлично запознати с книгите на Кастанеда. Седмица по-късно, в много интимна обстановка и подходящи за събитието "случайности" разбрал, че една от дамите е травестит, а трите са полови партньорки. Дамата, която разговаряла с него, искала да има семейство и да роди дете, затова двете й приятелки приемали нуждата от мъж край нея. Естествено, В. бързо схванал колко скоро ще бъде приобщен към груповите оргии. Разказаното ми напомни за приятелите на самарянката, които загрижени за своята любовница й търсеха партньор, отговарящ на нейните многогодишни "духовни стремежи".

А лавината от секс, насилие и порнография, произвеждана нескончаемо в центъра на съвременния Вавилон - Холивуд?! Всичко, докоснало се до Холивуд, рано или късно деградира морално.

Колко точно звучат за днешното време думите на Свети Йоан Богослов: Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява." Тези думи са казани за нас - хората с неистово себелюбие и свободна воля, най-често превръщана във вакханалия.

Тъмната ложа, чрез своите преки представители (живи хора и енергийни демони), сее разврат, алкохолизъм и смърт. Нейната дейност е работа на Велики Йерархии, но обсебените жертви, не прилагащи никакво усилие да надделеят над пороците си, себелюбиво и безотговорно летят към стихията на Огнената епоха. Внимателно четящият и анализиращ читател на студията “Балканите - Жлеза на времето" би трябвало да разчете сам, колко малко време е останало до навлизането на кризисната епоха на окончателния преход.

С благодарност и без каквато и да е претенция за личен престиж искам да помоля читателя: Моля Ви, ако можете, подарете книжката на някой млад човек, чиято душа, объркана от липсата на реални традиционни критерии, мисли и иска да живее за спасението на душата си. С това вие ще допринесете за реализирането на заветите на Владиката на Новата епоха - Йисус Христос. Благодаря ви.