Дванайсетте тайнства на Христос Спас Мавров въведение

Съществува и един допълнителен момент, който смятаме за нужно да поднесем днес на хората като знание: енергийната вълна на майката е база за енергийната вълна на децата й -тяхната енергийна специфика е производна на майчината. От казаното следва, че когато майката контактува със своето дете, ще пренася своите енергийни характеристики и върху него. Независимо, че вече е родено. Дали днешните жени съзнават какво правят с децата си? Не знаят тайната - но знаят забраната. Жените "самарянки" ще предадат на децата си по енергиен път своята разпуснатост, а това ги прави лесна плячка на тъмната ложа. Всички жени с подобна полова дейност са неволни посредници на представителите на тъмната ложа и стават източник на обсебване за съпрузите и децата си. Няма жена или мъж, имал полово общуване с такава жена, които да не заразят своите сегашни или бъдещи полови партньори.

Затова една от най-старите митологии на света - Попол Вух - категорично и еднозначно определя: краят на света ще настъпи тогава, когато жените започнат да общуват полово с много мъже!

В "Теория на енергийния обмен" ние посочихме две от главните причини за унищожаването на Четвърта коренна раса: мутирането на ДНК и генното инженерство, стигнало до ужасите на експерименти като Кентавъра и Химерата.

Космосът и индивидът са тясно свързани. Едното влияе на другото и обратното.

Рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство, а Мойсей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?

(Йоан: гл. 8/4,7 и 11).

Третата форма на престъпване на Седма заповед е съвсем категорична и ясно поднесена. Тук тълкувания почти не са нужни. Законът е категоричен и Христос няма право да не го изпълни, защото сам беше казал, че законът трябва да се изпълнява. В книгата "Отношението - функция на еволюцията" ясно отговорихме на въпроса за еволюцията на съзнанието и петте функции на ума. Една от умствените спекулации на евреите ясно прозира от самия текст на евангелиста - да го изкушават. Христос разбира капана и схваща границите на остарялото канонично ритуализиране, превърнало се в схоластична догма. Но Той не бе дошъл само да изпълни закона, а и да го издигне на нравствена основа. По-важна в момента е еволюцията на присъстващите евреи (всички са мъже) отколкото нейното нарушение, което дълбоко в себе си има други мотиви. За Него мотивът любов е далеч по-различен от кардиналните мутационни процеси, описани по-горе. Освен това евреите хитро не му водят мъжа, който също подлежи на наказанието. Следователно, имаме изроден в себе си закон и ако Той го утвърди в този му вид, ще утвърди за цял период от време неправдата на фарисейщината спрямо жената. А това означава целият приключващ кармичните наследства период на Епохата на мрака (Кали юга) - владичеството на тъмната ложа, начело с Княза на този свят. Да утвърди подобно бъдеще, би означавало да приеме, че епохата Риби (2000 год.) няма да може да изпълни предначертания план. Затова казва ясно и точно: "Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея."

И никой не посмя да се обяви за безгрешен.

Така прегрешението от неовладяна любовна емоция бе опростено, но със забележката: "Иди си и недей вече греши."

Дали ще сгреши тази жена отново или ще спази заръката Му не е от съществено значение, защото Той знае какво ще я сполети, ако продължава. Но не би бил Христос, милосърдният, ако не даде шанс на душата сама да възвиси себе си. Извършеното нарушение е грешка, а не поведение на полова разпуснатост, както е при самарянката.

ОБОБЩЕНИЕ

Въпреки опрощението обаче, Христос не може да очисти Киноварното поле на Мария Магдалена, защото процесът е закодиран на генно ниво. Затова Той произнася категоричната забрана към нея след възкресението си: "Не ме докосвай, Марийо, защото още не съм се възнесъл при Отца ми!" Говорихме вече за безсмислието на тези думи, ако ги разглеждаме само в аспекта на прекия текст. Казахме също така, че в този момент, непосредствено след възкресението, Иисус Христос е в Огненото си тяло. Истината става проста и ясна: субстанцията Огън в клетъчната система на Мария е нечиста, с привнесени мъжки енергии. Половата енергия и етерната мрежа на надисите не биха могли да понесат мощта на Божествената Му енергия, на Огненото Му тяло. Затова Той й забранява прякото съприкосновение с Него.

Огнената субстанция, както и Менталното тяло на всеки човек има две нива: Низша и Висша чувствителност.

Низшата реагира на състоянието на огнената субстанция в клетките на органите, чрез температурните рецептори. Те покачват или снижават личната температура на органите, системите и организма като цяло.

Висшата чувствителност, независимо че има своите контакти с Низшата, реагира на духовното ниво на Душата. Тя е константа за всяко състояние на духовността, трайно установена в човека.

Всички посветени имат свръхчувствителна Висша степен, което ги поставя в положението на огнен енергиен излъчвател и регистратор на биополетата на хора, животни и растения. Чрез нея те обливат хората и променят състоянието на Огненото тяло от Висш порядък. Тази е причината да се облива в топлина цялото ни тяло, когато е приело такава енергия. По същата причина, когато Низшата степен задейства половата чувствителност на енергийно ниво, хората се харесват и влюбват от пръв поглед.

Низшата чувствителност е от ИН порядък и като такава е подвластна на Астралния носител, тоест на тъмната ложа.

Любовта¹³ от Висш порядък (обич) никога не работи с ниво "влюбване", а само с ниво "състояние на еманиране на Душата от Духа", както се нарича в колобърството. В това състояние се срещат и сливат сродните души, без да се поражда фаталното влюбване от пръв поглед. Характерен белег за него е усета на душите една към друга, общият духовен стремеж и породеното от това сливане на Любов и Обич, като категории. Хармонията между двете души обаче става едва след реализирането на поредица от конфликтни ситуации, в които Аз-ът на личностите се бори с формите на миналите си критерии. Сливането стига своя предел трудно, но във времето това е кратък период, който винаги завършва с трайна и дълга обич. Сродяването е признак за сработени общи критерии, при които душите изграждат система от енергийни и качествени поведенчески характеристики, даващи им възможност да станат Кадмонична двойка -единните по плът и дух Адам и Ева - преди разделянето им.

Мария Магдалена е в най-низшето състояние на Низшата чувствителност, докато Прелюбодейката е съгрешила в ниво обич - степен на Висшата огнена субстанция. Това са двата полюса на любовната еманация. Затова Христос ги опрощава. Съвсем различен е въпросът със Самарянката, която не прави нищо с енергиите на ниво Висша степен. Тя извършва само редица любовни авантюри. Обичта, като състояние на Висшата духовна хармония, се постига само от брачни партньори. Само те имат шанса да достигнат това ниво, защото истинското сливане на духовете на двете души става на ниво Тънък свят - там, където Монадите сливат по законите на Космоса еманациите си, очистени и освободени от дребните страсти. Христос казва ясно и повелително: "Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва!"

Структурата Ин не може сама да еманира огнените нива на Ян във Висшата степен, ако Ян с Любов и Обич не й ги дава. Но нима може да дава само едната страна? Никой не може да даде на онзи, който не иска да вземе - не може да обича истински. В това се състои коварният удар на змията, на тъмната ложа, към Ева. Двамата праотци получават еманацията на чувствата за полово привличане в разделени същности. И вместо любов, изпитват срам и страх. Ето двете състояния на душата, които съпрузите преодоляват, щом успеят да слеят душите си - срамът от телата и страхът от съжителството, от съединението. Радостта от телесното съприкосновение (телата го изживяват сами, независимо от нашите убеждения и етика) е първото условие, след което идва победата над личния егоистичен Аз и тогава започва съединението на ниво Духове до пълна съпричастност. След това идва нескончаемата хармония. Това е андрогенната двойка, изградила себе си, завърнала се в целостта си (Райската градина).

Поставена в полето на Висшето Огнено тяло на Христос, Мария Магдалена не би понесла атаката, без да се взриви личното й огнено тяло, което е опропастено от низшата полова еманация на мъжете.

Следователно, можем да уточним, че Христос работи над три прояви на тялото на Чувствата:

- При Мария Магдалена - низше, физическо, без влагане на чувства;

- При Самарянката - низша степен на чувствата, с физическо удоволствие, но без любов, които регресират Висшата чувствителност и

- При Прелюбодейката - чувства на ниво любов - обич, Висша степен.

От разгледаните три случая става ясно, че Любовта се явява Среден принцип между Влюбване (низш, емоционален Чувствено-Астрален план) и Обич (висш Умствено-Духовен план). Любовта е проникната и в двете състояния едновременно, но не по равно.

Налага се изводът, че "Обичам" може да бъде казано на три нива:

1. Чрез половата еманация. Тогава това не е истина, то е само влюбване - физическо привличане от обекта.

2. Чрез Сърцето (Душата).Това е Любов, при която умът осъзнава качествата на обекта, приема ги и се стреми да ги комплектова със своите лични качества. На това ниво хората се привличат силно, но и най-често се провалят, защото критериите не само се привличат и сливат -те се борят за надмощие - спекулативният ум се старае да наложи Себе си. Себелюбието, Аз-ът се стреми да промени другия, а не себе си. Колкото интелектът и духовността са по-ниски, толкова Аз-ът е по-категоричен в условията, които налага. Нашето мнение по въпроса е, че има само един критерий за Любовта - съпричастност към другата душа - пълна, цялостна, без уговорки. Разбира се - двустранна.

3. Чрез Душата, посредством Ума. Става въпрос за съзнанието, което осмисля, приема и стабилизира чувствата към цялостната същност на душата - обект на чувствата. Това чувство се ръководи от Духа в нас. Това е обич. Чувствата се движат в единството на Душите. Ръководи ги Висшият ум - на идеите и принципите. На това ниво всички детайли и подробности са без значение, включително и физическите. Тези души са сродни.Те не са само "плът от плътта си", а са Дух и Дух от Монадата, от андрогенната единица.

Любовта в случая може да бъде разглеждана (като категория) като спойката между Низшата и Висшата чувствителност на Средния принцип в човека - Душата. Когато се злоупотребява с нея, се нарушава съединителната вибрация между чувствителността на Емоционалното тяло и чувствителността на Духа в нас. Затова трябва много да внимаваме и да отчитаме: кога ни води Чувствеността, кога Душата и кога Духът.

На Монадично ниво казаното означава, че Духът, който е всъщност проявената Монада, ще наследи анахронизмите на Емоционалното тяло. Осъществява се чрез Висшата част на Умственото тяло, което е първото безсмъртно тяло у нас. Когато Духът слиза като Ин (женски), това е много опасно за ДНК.
ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ УМСТВЕНОТО И ЕМОЦИОНАЛНОТО ТЯЛО

Зараждане и развитие на чувствата, които тялото на чувствата открива и възпитава в живота.

Защо "открива"?

Защото когато Духът слиза в материята, той задължително преминава през Седем фази, едната от които е изграждането на специфична чувствителност - на Виталността на Душата. Душата открива в живота постепенно своите наклонности, желания и възможности.

Защо "възпитава"?

Защото откритите качества и наклонности на чувствата постепенно изграждат критерии, съобразно които се изработва лична Програма за усъвършенстването им. Тези критерии именно се връщат като качество на Висшия ум, който ги предава на Будхичното и Причинното тела.

Казахме, че Духът преминава през Седем фази, за да достигне уплътняване, което накрая става нашето Физическо тяло. Първите две: Причинното и Будхичното тела няма да разглеждаме, защото там процесите се отнасят до структурни същности, носещи качествата на животите, които са изживяни.

Остават ни Пет тела - от Умственото до Физическото.

1. Умственото тяло по принцип е съставено от единството на Низшия и Висшия ум. Висшият ум е Първото безсмъртно тяло у нас. Това е тялото на идеите. Затова правилна, качествена еволюция без интелект не може да съществува. Заедно с него се развива и последното смъртно тяло у нас - Низшият ум. Подчертаваме тяхното единство - както са в единство Северният и Южният полюс на магнита. Но не са пропорционално равни и хармонични като него. Висшият ум ръководи Низшия.

Уточняваме, че когато Монадата излъчи от себе си тази част, която трябва да се прероди, тя съобразно принципите, заложени от Причинното и Будхичното тела, изработва Програма за Висшия ум, според която той сам създава качествата на Низшия ум, явяващ се като резултат от целите на Висшия ум. Низшият ум, преди натрупването на новия опит, е комплекс от качествата на Висшия, способни да удовлетворят в битието отработването на идеите и целите на Духа.

Заедно те формират в Астралното поле на Земята такава Съдба (причинно-следствена програма), каквато е нужно да има единството от Трите тела: Емоционално, Етерно и Физическо. Светата Троица на Живота.

Изработената Астрална чувствителност е базовият фактор за целия живот на Душата в материята. В пълнота е едва след 14-тата година, когато центърът на Астралното тяло, гърлото, се задейства напълно и половата система е готова да развие поляритета между центровете Гърло - Сърце - Полова система. Преминаването на астралната енергия през Сърцето по посока към половия апарат заставя Тимуса да изгради лична чувствителност, която става критерий за чувствата на Душата. Енергията на гърлото (Астралното Тяло), достига до половата система и формира нейната чувствителност, съобразно модела на Съдбата. Успоредно с това тя влияе и на Слънчевия сплит, който е част от енергийния генератор на човешкото тяло (далак, слънчев сплит, панкреас).

Като Програма за чувствителност ние сме готови на четиринадесет години, а всичко след това е плод на възпитание, опит и умствени качества, при които най-често има превес Низшият ум. Неговият основен комплекс за дейност - логика и съждение - дават качествата на нашето мислене. Към тях трябва да прибавим и дейността на Духа, който чрез Душата и Дясното полукълбо контролира и насочва на подсъзнателно ниво Лявото полукълбо, където е словото, чрез което идва възможността Умът да осмисля опита. Целият този комплекс от единството на трите енергийни центъра (гърло, сърце, пол) изгражда качествата на Емоционалното ни тяло.

2. Емоционално тяло - тяло на Чувствата.

Това е тялото, чиято дейност се обуславя от сложен комплекс от влияния. Между тях са качествата на Умственото, Астралното, Етерното и сетивността на Физическото. Към специфичните качества от втори порядък можем да прибавим и сложните химични и хормонални процеси.

Емоционалното тяло е изпълнителен орган на Програмата за чувствителност, заложена от качествата и целите на Висшия ум и Астралното тяло.

Каквито качества създадем, възпитаме, развием в този живот - такива качества ще ни бъдат критерии в следващия. Съдбата сме ние, като комплекс от минал и настоящ живот. Начинът ни на живот днес е нашето бъдеще.

Ако в минал живот любовта е работила само с Низшия ум, сега противоположният пол ще гледа на нас само като на сексуален обект - такава енергия излъчва Емоционалното ни тяло. И обратното - ако е развила и изградила нивото Обич, - Висшият ум ще зададе Програма за такова отношение в новия живот.

Нека разгледаме какво става по обратния път: отдолу - нагоре, от Физическото тяло към Висшия ум. Ще го направим чрез един пример.

Приемаме, че две души се обичат. Едната от тях умира.

1. Смъртното Физическо тяло е мъртво. Другите тела изнасят на енергийно ниво всички чувства. Емоционалното тяло помни всеки обект, всяко чувство, породено в живота. На това ниво обектът на чувствата го няма, той е още в живота. Но Емоционалното и Астралното тела на починалия носят и помнят информацията за неговия образ отлично, както и всичко, свързано с него.

Докато е била жива, тази Душа е имала Обект, от който са пораждани чувствата, най-общо казано: Радост и Болка. Следователно мъртвата Душа, нейните Витал и Астрал изнасят енергиен информационен комплекс от Образ, Радост и Болка.

2. Астрално поле.

Душата достига Астралното поле. На това ниво Емоционалното и Етерното тяло доставят пълната информация за чувствата Радост и Болка. Астралният носител, пренасящ енергийния образ на живия човек, се разпада. Това е втората смърт, за която пише апостол Павел. Остават само енергийните същности на чувствата Радост и Болка.

3. Умствено поле.

След разпадането на Астралното тяло, Низшият ум губи напълно образа на обекта. В неговата информация остават само чувствата, осъзнавани в живота от самия него като Радост и Болка.

Низшият ум е също смъртен, защото е само една програма за качества, които Душата е отработила в опита. Понеже е в единство с Висшия ум, той автоматично му придава всичко осъзнато в живота като Радост и Болка. В този процес се включват и осъзнаваните вторични състояния на отношенията. Например: Починалата душа е научила приживе, но много по-късно, че Другата душа я е мамила, да кажем изневерявала. Този факт е породил чувства, които умът запаметява и сега също се предават на Висшия ум.

Духът вече не трупа опит, затова Низшият ум не е нужен и той се разпада.

4. Висш ум.

Първото безсмъртно тяло у нас. Тялото на абстрактните идеи и принципи. На това ниво за обект въобще не може да се говори, а от Радостта и Болката е останала само идеята за качеството на отношенията между двете души. Обикновено едното чувство преобладава.

Следователно Висшият ум ще пренесе в Будхичното, а от там и в Причинното тяло общата синтезирана идея за критериите на Душата. За Душа може да се говори до разпадането на Низшия ум. Всичко след него е плод и израз на Духа.

Връщаме се на основната ни тема, за да прибавим, че тълкуването на тези три нарушения на Седмата заповед на Мойсей няма за цел да даде пълна изчерпателност на кодовете в текстовете, а само да въведе читателя в онази степен на знанието, която древните са ни завещали. Всяка религиозна доктрина и институция, по един или друг начин, отразява това знание и го вписва като канонично поведение за своите последователи. Така се осъществява приемствеността в езотеричното и екзотеричното знание. Екзотеричното предопределя предпазването на хората от драстични изкривявания в еволюционното им развитие. Езотеричното носи в себе си кодовете на това обнародвано познание на църковността, но притежава и друго, сакрално знание, разкриващо на посветените нивата и циклите на еволюционните периоди ( Вам е дадено да знаете тайните небесни - каза Христос на посветените си ученици). Всичките Десет заповеди на Мойсей са всъщност описани почти дословно в Книга на мъртвите на Египетската религия. Тя определено има майчински характер за всички съвременни религии, защото носи в себе си кодовете на космичното знание и земното му ритуализиране. Като посветен от школата на Мемфис, Мойсей е владеел добре всички ритуали и тайнства, свързани с поведенческите еволюционни движения на личността и народите.

Така или иначе, Християнството приема Библията за базова структура на своята църковност и развива, по завета на Христос, онези моменти от нея, които отговарят на Неговото учение за нравствеността и любовта към ближния. Всеопрощаващата духовна любов, а не физическата. Дълбоко в текстовете на Новия завет са кодирани колосални знания, пречупени през призмата на великия хунорски посветен Иисус, наречен Христос, според същността на Неговата мисия на Земята в епохата Риби.

Чрез всичко казано до тук ние само разкодирахме частица от това вселенно знание.

ВЛАДИЧЕСТВО I

1. ПРЕОБРАЖЕНИЕ

Матей:гл.17, стих 1-9

2. и се преобрази пред тях; и лицето му стана като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

3. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с него.

5. ...ето светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.

Марко:гл 9, стих 1-9

3. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели.

4. И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса.

7. И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте! Лука: гл. 9, стих 29 - 36

29. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.

30. и ето двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия;

35. И чу се из облака глас, който казваше: Този е моят възлюбен Син; Него слушайте.

Преображението, което Христос извършва, ни дава информация за Владичество от Вселенен ранг. То доказва Вседержителя на тайните на Небето и Земята. Христос показва пред своите трима избрани за целта апостоли умението да отваря вратите на Тънкия свят и да осъществява контакт с неговите обитатели - в случая Мойсей и Илия.

Преображението е в пряка връзка с:

1. Отварянето на небето и явяването на Светия Дух при Кръщението на Иисус -Богоявление. Тогава за първи път хората виждат отваряне на небесата и чуват гласа на Отеца Небесен. Станал Христос, Синът човешки придобива моментално пълномощията на пратеничеството си директно от небесата, като Син Божи.

2. Свидетелството на посветения Натанаил, който е знаел предварително кодовете за новата епоха и ранга на очаквания Спасител: ("Рави, Ти Си Син Божий! ") е потвърдено пред тримата апостоли.

3. Преображението, което Той извършва сам. Мойсей и Илия (Йоан Кръстител) са мъртви, Душите и Духът им пребивават в Света на мъртвите (Тънкия свят), от което явно разбираме, че има живот в друга форма. Така се утвърждава казаното от Него, че има Царство небесно и че душата е безсмъртна. Свят на друго ниво, в друго измерение има и Христос владее начина да го прави видим за хората. Той има достъп до тези нива на космоса.

И веднага последва новото доказателство за тази му способност, както и за ранга Му: "Този е моят възлюбен Син. Него следвайте!"- същото слово, както при кръщението Му.

На преображение се извършва първият акт на проникване на двата свята един в друг, при което Душа от земния свят осъществява контакт с Души от паралелен свят и получава конкретно разяснение за предстоящите събития от Личната съдба на Иисус Христос. Този факт потвърждава Програмата, която всяка душа има на земята - в материална форма; утвърждава нейната непроменимост и подпомагането на Пътя на душите, ако го вървят според закона. Защото Законът за еволюцията на душите в материята е еднакъв и за Синовете божии, и за хората, които след идването на Христос трябва да осъзнаят като реалност присъствието на Бога в нас. Не случайно Той нарече нашето тяло Храм. Каква съдба подготвят тогава за себе си и своите поколения нарушаващите закона и особено чистотата на Дългата памет, по Законите на която идват нови души в материята - децата ни?! Каква съдба очаква поколенията на хомосексуалистите, на извършващите групов секс и на разпространителите на порнография?! Може ли чистотата на Астралното поле да бъде замърсявана от такива развратени души? По какъв начин те ще пребивават в Тънкия свят и кой ще допусне деградирали морални същества да замърсяват Тънкия свят?! Светлина и блясък озаряват чистото поле на Господа. Светлина излъчват и двамата посветени синове на евреите.

Много интересен е фактът, че апостолите, които присъстват на Преображението, искат да направят шатри за душите от Астрала. Пребиваването на душите в структурното поле на проникналия канал в материалния свят не може да се приютява в къщи и шатри. То е присъствие на ниво Огнено тяло и Астрална материя, притежаващи нива на вибрация, които не се вписват въобще в понятийната система на хората от онова време. И няма как Христос да обясни на апостолите, че космосът не е празен, че Царството Небесно е реалност, която те не виждат, но тя съществува в действителност. Затова Той демонстрира пред тримата възможността да "отваря и затваря врата" на двата паралелни свята.

Тайнството на Преображението Иисусово е проникнато от знания, които хората не могат да получат и няма как да осъзнаят. Затова Христос не дава никакви разяснения, можещи да останат за широка употреба. Текстовете не подават информация за спецификата на процеса, нито за неговата същност, освен че е светлина.