Дванайсетте тайнства на Христос Спас Мавров въведение

Това тайнство е от четири части, които сами за себе си представляват четири отделни чудеса, но като принцип на действия са свързани в последователност, която ще разгледаме в тази глава. Като Принцип тайнството носи два основни вида умения:

1. Тайнството над животворния субстрат на организма - кръвта.

В Стария завет тя е наречена нефеш - живот, душа, която Йехова задължително нарежда да изтече в земята. Планетарният Бог, защото Йехова не е Небесният Отец, чийто единосъщен син е Христос, а е племенен бог на земното коляно на Човешкия род. Той (Йехова) държи животворящия механизъм, поддържащ в хармония и живот Душата, да бъде върнат на планетата. Това е много широка и недопустима за разискване тема на тайната за Седемте елемента от субстанцията Земя, които кръвта доставя на органите, за да поддържа живота им.

Като субстанция на живота, кръвта осъществява действието на Средния принцип (душата), вследствие на което единството между Етерното и Физическото тяло е в хармония. Когато тя изтече от тялото, това единство се разрушава. Този е механичният начин за разрушаване на фините връзки между веществата и енергиите, които оживотворяват материята. Всички случаи на насилствено изтичане на кръвта от организма са против естествените закони на живота и еволюцията (програмата) на душата. Затова Йехова предупреждава кръвожадните евреи: "кръвта на всички ще изискам!" Така се създава карма. Най-страшната от всички съдби, защото освен че се нарушава еволюцията на душата, нарушават се и хармонизираните от Съдбата отношения с другите души, с които тя трябва да изживее този живот. Нарушава се хармонията на цели групи от индивиди и условия, в които дадена група е поставена. Човекът не е отделна душа. Той винаги е бил и ще бъде част от група души, които еволюират заедно. На всеки 6000 години става преструктуриране на тези групи, а през последните две хиляди се осъществяват неотложните кармични отношения. Такъв е общият им път на развитие в материалните светове. Непредвидената смърт на една душа от такава група нарушава общия темп на групата - остават неотработени отношения и неизчистени следствия. Създават се безброй много усложнения за групата и душата в следващото й прераждане. Да не говорим за това, че такава душа не може да се прибере в своето поле на астрала и остава дълго в ниските му нива, като лутащ се и страдащ енергиен скитник. Скитник, който често не издържа на самотата в междинните пространства и започва да обсебва живи хора, за да живее чрез тяхната енергия и емоции.

Така или иначе, убийството, изтичането на кръвта, води до тежки следствия. За да покаже възможностите си за контрол над тези процеси, Христос отговаря на енергийния срив у жената с кръвотечението, като го спира (Матей 9/22). Това е владичество над кръвта. По духовен път. Енергиен. Защото само владеещият субстанцията живот може по-късно да замени родството по кръв с родство по дух. При обикновените хора възможността да бъдат взети под закрилата Му се гарантира от Вярата - постамента на духовността, на принадлежността на душата към групата на Небесните души. Само тях Той може да върне при Отца Си, "Иже Си на небеси". Владиката на духа е Владика и на живота, и с това Той е пред другия син на Отеца Небесен - Луцифер, който сега е Планетарен Ангел и тяло на Земята. Паднал, пропаднал, слязъл в материята, Луцифер систематизира, изгражда и привежда в хармония субстанцията на Седемте елемента, Етерната и Виталната енергии. Той изгражда субстанцията кръв, за да има живи души на Земята, които по кръв, от род в род, предават животворния принцип.

Всички живи души на земята са създадени от Водата и Земята. Богът-Отец на Мойсей не е творец на видовете. Богът-Отец на евреите не е творец на Човека по вид и подобие, защото го твори цялото Елохимно тяло на Логоса на Слънцето. Доста объркани изводи следват, ако буквално проследим текстовете на Първа глава от книга " Битие" на Стария завет. Или Мойсей не е знаел, или е скрил, че говори за повече от един Отец; или написалите книгата от негово име са били твърде несведущи по въпросите на Сътворението, Небесните и Земните йерархии.

Христос е знаел отлично, че не може да върви напред, ако не овладее в материята и този проблем - контрол над кръвната субстанция. Пред очите на своите посветени сподвижници Той е показал, че владее енергийния принцип за влияние над животворната субстанция⁶.

2. Веднага след този случай - като негово естествено продължение и неразривна част от тайнството, Христос пристъпва към оживотворяване на кръвната субстанция, когато тя временно е спряла. Това е тайнството за съживяването на Момиченцето, плюс неговата втора част -съживяването на Момчето. Христос доказва, че владее животворните принципи на Матрицата (Ева, жената) и на Методът (Адам, мъжът).

"рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те му се смееха." (Матей:гл. 9/24)

"И като хвана момичето за ръка, казва му: Талита куми, което означава: момиче,тебе казвам, стани Г (Марко: гл.5/41)

"И като се приближи, допря се до носилото;носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани!"

"Мъртвецът като се подигна,седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му." (Лука: гл.7/14,15)

В тайнството за оживотворяване на спрелия да действа Принцип на живота, спецификата е толкова дълбока, че Христос извършва Четири последователни акта на контрол, за да отработи в материята действията и да покаже на Двамата посветени, че е владетел на Принципа на Четвъртичността, който е базата на живота. Това именно налага Христос да извърши последователно: спиране на кръвотечението, съживяване на момиченцето, съживяване на момчето и накрая съживяването на Лазар. Тези четири последователни чудеса са доказателство, че Той е знаел, бил е посветен в тайните на Четирите образуващи субстанции, които се организират за общи действия от Четирите енергии по законите на Принципа на Четвъртичността. Знаейки какво го очаква в бъдеще, Той не е можел да допусне пропуск по овладяването на тайните, нито пък е допускал, че Двамата посветени ще подминат тази подробност по пътя му към възкресението. Защото да извършиш възкресение не означава, най-общо казано, нищо друго, освен да умееш да структурираш и деструктурираш материята. В нейните три аспекта: материален, материално-етерен и материално-етерно-витален (жива душа). Никой не би успял да възкръсне, ако не владее тези три нива на живототворчеството. Христос отива по-далеч - Той дава свидетелство на Третия посветен, че владее Принципа на цялостното структуриране на материя и дух до степен жива душа, като използва Огнената субстанция за център на образуването. Но за това по-късно.

Връщайки се на темата, искаме да уточним още нещо. Смятаме за много важно да насочим мисленето и към една последователност, която е част от спецификата на Принципа Оживотворяване. Става въпрос за факта, че Христос не извършва оживотворяване на нежива материя, а само възстановява този принцип в неговите четири основни аспекта.

I. Кръвотечението на жената

Тук се касае за контрол чрез енергийна намеса от дистанция. Този контрол се осъществява благодарение на базата на отношението - духовната еманация на жената към Него, към енергията му. Днес, жените, които искат да оживотворят душата си, трябва да я споделят, да я свържат с енергията на Душата на мъжа. Двете енергии се проникват и от Него изтича енергия към нея. Този момент е станал днес религиозно поведение на много хора, които се стремят да се докоснат до сановника. Това е наследство. Не е излишен каноничен ритуал, а сакрален енергиен обмен. Друг е въпросът, каква енергия ще изтече от тях.

Енергийният потенциал на Иисус отстранява проблемът и жената оздравява. Оздравява нейният полов апарат. Енергията Ян променя душевния принцип на Ин-жената. Нещо в него се променя. Изключително важно е, особенно за посветените, да знаем какво се променя, защото фактът е част от едно друго голямо тайнство, което Иисус, чрез собственото си тяло, извършва непрекъснато - променя киноварните полета на жените: на Мария Магдалена, на Самарянката и на Прелюбодейката. Променя тяхната ДНК. Тук има велика тайна - тайната за мутиралия ген на наследствеността, извършена от Княза на този свят след насилственото разделяне на Небесния човек на двете му съставни части - Адам и Ева. Ева означаваше живот. Христос променя живота като майка, като принцип на единството, отделен за самостоятелно съществуване. Мутацията е внедрена сред хората от Ева и от Небесните синове, които харесват земните жени и ги вземат за съпруги. Вследствие на това е настъпила корекция на половата енергия на земните хора по непозволен начин, от който се раждат титаните - никому ненужни и изчезнали във времето мутанти (Битие: гл. 5/ 2).

Христос преструктурира на ниво ДНК. Затова на пръв поглед незначителното чудо по спирането на кръвотечението е всъщност началният етап от изключително високата Му посветеност. И това веднага става ясно на Двамата посветени (Филип и Натанаил). Тези умения са най-сакралната тайна на Египетската звездна религия. Иисус е бил в школите на Хермопол и Хелиопол. Само там са знаели тази тайна, наследена от Шумерите и запазена във времето от посветените синове на Хунорското коляно.

II. Съживяването на момиченцето ( Марко: гл. 5/41).

Действието става в дома на детето. Христос изгонва всички - без майката, бащата и учениците си. Пред тях съживява детето, като преди това им е заявил, че то спи, а не е умряло.

Той показва възстановяване на Принципа на движението на Животворящата субстанция, когато той още не е прекъснат напълно, тоест Етерното тяло се е свило в един от двата центъра за напускане на Физическото тяло, но не се е отделило от него. Все още връзката е съществувала, затова обяснява, че детето спи. Използвайки кода на субстанционалните ДНК (на родителите), от които е съставена ДНК на детето, Той прехвърля енергийни потенциали от тях и възстановява живота. Това е владеене на Принципа на Родовата Етерна субстанция, на кръвното наследство, при което може една душа да прелее своя енергия в друга душа. Този процес става винаги, когато посветен изгонва бесове от обсебени души. Той "запалва" със собствената си енергия поразените центрове на жената и им създава постоянна охрана.

Велики са тук думите на евангелиста, описвайки казаното от Христос. Само Велика Космична Душа, достигнала ранг Бал Гуру, може да произнесе думите: Талита куми!

Никой не е разбрал какво точно казва Христос, затова евангелистът превежда и обяснява описателно: стани, момиче, тебе казвам, стани! И за да не сгреши, първо казва точно чутото, а после го обяснява логично.

- знае ги,

- знае какво означават,

- знае вибрацията на произнасянето им,

- знае какво да очаква като следствие.

Евангелистът Лука потвърждава казаното, когато описва съживяването на момчето.

III. Момчето е мъртво. Процесията отива към гробищата. Христос се смилява. Сега вече пред всички присъствуващи произнася същите думи: момко, тебе думам, стани! (Лука: гл.7/ 14). Думите са били същите, преводът е логически същият.

И момчето оживява отново.

Много важен момент - Христос го предава на майката. Тук Той успява да върне към ритъм на живота момчето само при наличието на една от съставящите генетични структури - на майката. Това е Владичество над Принципа на Космичната животворяща енергия, носена по принцип от мъжа (ЯН енергията). Христос успява да влее от собствената си Ян енергия в потока на майчината (Ин) и да вдигне момчето за живот.

Нека не забравяме, че при момчето сърцето вече не е биело. Момичето е било живо със сигурност. Кодът спи се употребява при посветените и за мъртвец, но при Христос имаме ясно подчертаване, че детето не е мъртво, а заспало. Известен е този код и до днес. В канонизацията на църквата на Христос имаме "Успение", като символ за починалите святи души. Наследството е ясно, но не е явно.

IV. Съживяването на Лазар (Йоан; гл.11)

Когато всички структури на тялото вече са разрушени, защото Етерното тяло го е напуснало от седем дни - три според традицията от смъртта до погребението и четири от самото погребение. Но за това тайнство ще говорим по-късно.

Досега отбелязахме способността на Христос да възстановява Принципа на живота в трите степени на отделяне на Етерното тяло от Физическото.

Живототворчеството е Принцип и приоритет на Отеца, на Елохимния организъм на Йерархията, достигнала това ниво на духовно развитие. Такава власт над живота в нашата Слънчева система има само Логосът на Слънцето. Всичко друго е възстановяване, промяна или нещо друго, но не е живототворяща енергия. Христос по силата на единосъщието си с Отца Небесен ("Иже си на небеси") има правото за оживотворяване. Но за да знаят съпътстващите го посветени, че е готов за делото си и да има наследство, в преданието за нас Той извършва явно делата си, но в тайна запазва същността им, която често обяснява на апостолите, защото само на тях е дадено да знаят тайните небесни.
ЖИВОТОТВОРЧЕСТВО – II

СЪЖИВЯВАНЕТО НА ЛАЗАР

С възкресяването на Лазар Иисус Христос продължава овладяването и доказването, пред свидетелите на делото му, на личния си ранг и единосъщие с Отца. По смисъла на "подобието" човек, всеки човек може да изведе своето лично еволюционно развитие до нивото ТВОРЕЦ и до способността да оживотворява. Това най-висше еволюционно качество е принципно присъщо само на Неговите Синове, които са в пълнота "Негов образ и подобие". Христос е единосъщен, той е част от трисъщното единство, което означава, че има всички възможности да оживотворява. С посочените възстановявания на живота до тук (момичето и момчето) Той отработва сам, в материята, тази присъща само на боговете способност.

Доказал, че може да оживотвори двата полюса на разделената насила на две части цялост на Адам Кадмон (Андрогенът), Христос трябва да отработи в материята и способността да върне към живот клетъчни структури, при които имаме явен разпад.(...Господи, мирише вече; защото е от четири дена - уточнява Марта, (Йоан: гл. 11/ 39).

Значението на Лазаровото възкресение е огромно. Четвъртичният принцип, по силата на който са структурирани четирите базови клетъчни структури на органите, е започнал да губи своята устойчивост и се разрушават фините взаимодействия между елементите и енергиите, известни като огън, вода, въздух и земя. Тези четири кода за взаимодействие и степени на отношения са най-общият, но и най-сложен принцип при формирането на ДНК. Те са подчинени на един от най-важните закони, по силата на който се извършва скачването на гените и образуването на бивалентните връзки на ДНК на бъдещия плод. Целият процес е наречен от науката Синапсис, а неговата вътрешна, непредсказуема и неразбрана все още специфика, се нарича Кросинговър.

При Лазар клетъчните структури вече се разпадат, междуклетъчното вещество започва да гние и структурите на органите предстои да се разрушат. Да бъде върнато Етерното електрично поле обратно и да се заставят надисите⁷ да оживят отново невроните и клетките, е по силите наистина само на Божествена космична Душа. Единосъщна с Твореца и Творците. В аспекта на Триединната същност - да, но нека не забравяме, че не е творец само Отеца, а цялото Елохимно единство от Седем Творящи Души. И всяка от тях е Владика на един от Седемте принципа, въпреки че владее и останалите в общото дело. Следователно Христос е Владика на Седемте принципа, защото последователно доказва, че ги владее, като ги прилага в материята пред учениците си. Ето една от изключителните Му характеристики, отделяща го от другите Синове. Защото Луцифер, Планетарният ангел на Земята, също е син на Бога и може да твори в материята живи души, но не може да оживотворява Човешка душа. Ставайки Планетарен Ангел, той губи своята способност да оживотворява, затова го наричат паднал ангел. А може би саможертвата Му да предостави същността си за тяло на планетата и така, призовавайки душите в материята, да даде на хората възможността да еволюират, не е била извън Плана на Творците?!

Връщането на Етерното тяло и на електромагнитните му вибрации в клетките е колосална способност, присъща само на Душа, завършила своята еволюция до Божество.

Възкресението на Лазар става по много странен начин. Вътре в Христос се извършват особени промени. Той се просълзява от скръб към Лазар и въпреки това като че ли не бърза да го съживи. Не чуваме да казва и сакралните думи за оживотворяване на душата, за връщане на ритъма на живота и сърцето: Талита!

Христос произнася само името на Лазар и му нарежда да излезе навън.

И Лазар излиза. Повит, опакован в савана, със забрадено лице и вързани ръце и крака... Христос нарежда: разповийте го и оставете го да ходи! (Йоан: гл.11/44)

Тук величието и мощта на оживотворяващия са толкова големи, че енергийното поле на Четирите енергийни вибрации (наричани в "Откровението"още "Четирите вятъра"), завихрят около тялото поле и го "носят", изнасят го навън. Чудото е шокирало всички присъстващи. Дори апостолите, онемели от ставащото, не са могли да осмислят как ходи Лазар!

И все пак той ходи, храни се, живее след възкресението си. Възстановени са всички функции на организма му. Далеч сме от идеята да разшифроваме спецификата на Принципа за енергетизация на четирите клетъчни системи у човека. Не можем, а и не е предмет на темата ни.

Но ще си позволим да напреднем още малко в генетиката на човешкия род. Христос е притежавал уникалната способност да възстановява организъм при разрушаваща се вече 1) междуклетъчна система, 2) клетъчна структура и 3) енергетизиране на тънките структури. Разгледани по отделно, това означава:

1) В междуклетъчното пространство на телесните клетки се намират нервните клетки и техните пипала. Христос ги е активирал и ги е върнал към живот, вследствие на което тялото може отново да живее, да координира своите действия, да ходи, да говори, яде и т. н. Надпейте отново са живи. Мозъкът получава информация и може да предава сигнали по нервните пътища.

2) Разпадащата се клетка е върната към живот. Христос е активирал отново енергийните центрове на клетката (митохондриите) и те са осигурили нужната й за живот енергия. Тук трябва да уточним, че ДНК на клетката не е била разрушена. В противен случай клетката не може да заработи и няма как да следва собствената си програма за живот и дейност. Връзката митохондрия - ДНК е задължителна, за да имаме жива клетка. Ето в тези знания се корени ревностното спазване на традицията, да не се погребват мъртвите до третия ден. Ако посочената връзка се възстанови по някакъв начин - организмът може отново да оживее. Задължението на третия ден да се прелее гробът на мъртвия идва от знанието, че тогава започва разрушаването на клетъчните структури. На деветия ден всички връзки митохондрия - ДНК са разрушени. След четиридесетия ден всички ДНК на клетките, без костните, губят енергийната си характеристика по отношение на четирите кода (вода, огън, въздух и земя). Много ритуали в Църквата имат твърде приложен характер, свързан със стари конкретни знания. Христос ги е знаел отлично.

От традицията на юдаизма следва да разберем, че Лазар е бил мъртъв от седем дни (три преди и четири от погребението). Следователно Христос е знаел, че връзката митохондрия - ДНК не се е разпаднала още. И започва трудната си вътрешна настройка, за да насочи личната си сила така, че да може да върне тялото на Лазар към живот. Биополето Му е запулсирало с такава сила и мощ, че тялото на Лазар се задвижва в пространството. Но силата на движението е идвала отвън, защото краката му са били вързани, а е ходел. Полето го е носило, предвижвало го е в пространството.

В аспекта и традицията на християнската сакрална символика, обозначаваща кодовите символи на различните Йерархии, пряко свързани с еволюцията на човечеството и по-специално на Пета коренна раса, можем да отбележим, че това чудо на Христос е показателно за неговата власт над Йерархии, за които нито юдаизмът, нито християнството знаят повече от пестеливото и напълно кодирано слово на Стария завет (книга на пророк Йезекил) и Откровението на Йоан Богослов. Посочените три възстановявания на животворните функции на системи от организма на човека дават ясно доказателство за владичеството на Христос над следните три специфични клона от Втора и Трета Йерархии:

1. Власт над Йерархията на Ангелите - Синовете на Живота.

Към тази Йерархия принадлежат двете основни части на Питрите - Лунните богове, създателите на живота още по времето на Лунната верига. Наричат се Бархишади и Агнишвати.

2. Власт над Духовете на формата - Власти.

Като основни творящи във формата Синове на Бога се проявяват така наречените Питри -Бархишади. Христос Владичества и над тази Йерархия, което показва, че "образът" развиващ се в еволюцията на нашето тяло, по принципа на подобието си с Бога, трябва да придобие определен и съвършен външен вид. В системата на промените, сегашното ни време е забележително с това, че започва окончателно развитие на двете слепоочни фонтанели⁸.

3. Власт над Йерархията на Духовете на Движението - Сили.

Именно властта над тези Духове дава възможност Христос да възстанови отново функциите на органите в тялото като сърдечна дейност, кръвен и лимфен поток, нервна система и т.н.

Възкресението на Лазар - третото по ред възкресение - доказва готовността на Христос към следващото му чудо, Самовъзкресението. Въвеждането на биополето на тялото Му (Иисус) в енергийна вибрация, можеща да оживотворява умъртвена материя, е отработено успешно.
ЖИВОТОТВОРЧЕСТВО - III

РАЗПЯТИЕ и ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Стигнахме до двете най-тежки и специфични тайнства на Христос: Разпятие и Възкресение. Те могат да бъдат разгледани като трите най-характерни качества на всички споменати по-горе -преструктуриране, структуриране и деструктуриране. Всички те се отнасят до материи, олицетворяващи четирите природни стихии или по-конкретно казано, дават информация за Неговото умение да си служи с принципа на Четвъртичността в различните Йерархии на Творците. Разпятието и Възкресението обаче прескачат границата на външното умение - те са тайнства на Себетворчеството. Разбира се, истинската специфика се съдържа във Възкресението, защото разпятието е акт на външното към вътрешното. То е, специфично погледнато, илюстрация на това, което самият Христос прави със света - променя физическата му и духовна категория. До този момент Той активно се намесва в природата и духа, за да удовлетвори нуждите на молещите и нуждаещите се. Той формува и променя, за да даде на тях, а не на себе си. В Разпятието този процес се олицетворява от наказанието, което е форма, израз на атаката на света към Него. Разликата е само в това, че Той животвореше, а светът го убиваше. Защото за разлика от него Светът, в лицето не на закона, а на духовната власт, не можеше да даде живот. Той затова и слиза в материята - защото светът е изчерпан от примитивизъм и идолопоклонничество. С един единствен израз: Варосани гробници! , Христос определи качеството на духовността в света на евреите. Подчертаваме, че е на евреите, защото определено твърдим, че тези думи никога не са се отнасяли и не би могло да се отнасят към българския народ и неговите посветени служители, Колобрите, на Единния бог Танг-Ра.

Активността на Света (евреите) се изразява чрез смъртта в закона. Този наказателен принцип на юдаизма трябваше да се промени, да се преобърне и насочи към творчество и живот в духа. Затова трябваше личен пример. И Иисус Христос го даде на евреите, а чрез тях и на света. Те бяха болните, на които донесе лек за душата, а не за тялото.

Той приема смъртта и като Иисус, и като Христос. Чрез тялото на Първия доказа способността да претворява и оживотворява собствената си форма, а със безсмъртието на Втория доказа своя божествен произход.

Можем да обобщим казаното до тук в няколко конкретни точки, отбелязващи тези процеси на трансформацията:

1. Деструктуриране (смърт):

а) отделяне на Етерното тяло от Физическото.

б) трансформиране на Физическото тяло (материята) до плазмено (огнено) ниво.

2. Извеждане на Плазменото тяло извън гробницата.

3. Живот в Огненото тяло.

4. Структуриране на ново Физическо тяло - пълно възстановяване на физиологичните процеси.

Точка първа регистрира един обикновен за живота и необикновен по жестокостта си начин за смърт. Езотеричните науки посочват процеса на умирането като един от най-сложните и необясними факти от живота на хората. Неговата естественост не е предмет на нашето изследване. Ние говорим за насилствената, ненавременна смърт, при която Душата и Духът са принудени да напуснат Физическото тяло, преди да е получен сигналът за отделяне на Етерния носител от Физическия. При естествената смърт това става плавно и естествено. При естествената смърт Духът чува призива на космоса и откликвайки на този призив, започва самостоятелно отделяне на Жизненото тяло от Физическото. Технологично това означава енергията на нервните проводи да започне да се свива, надпейте се оттеглят и нервните клетки остават без нужната жизнена енергия. Този процес автоматично води до оттегляне на енергиите и на соматичните клетки, като тук процесът се отнася до изключване на енергоцентралата на клетката - митохондриите. Останали без жизнената енергия на Етерното тяло, те бързо изпадат в колапс. Процесът не води веднага до смърт. В това състояние клетките могат да издържат няколко дни. Посветените от Индия са наблюдавали случаи, когато това е ставало чак на седмия ден. Обикновено критичен е третият ден. След деветия се смята, че всички пътища за връщане на Етерното тяло са прекъснати и започва деструкцията на органите и клетките.

При Иисус Христос процесът на отделянето на Етерното тяло от Физическото настъпва насилствено. Затова всички евангелисти отбелязват мига, когато "изпуска дъх". Ние приемаме този факт за момента, когато Жизненото тяло напуска Физическото. В унисон с казаното по-горе, би трябвало до третия ден тялото на Иисус да не се разлага и да остане цяло. Вратата на гробницата обаче е запечатана, а стражата пази да не дойде някой да открадне тялото. И въпреки това, тялото напуска гробницата. Повитото тяло на Лазар излезе само, с повити крака и ръце. То е отговорило, носено е от вълната на посветения Бог. Христос не може да разчита на такава помощ отвън. Тогава Той извършва процес, известен на посветените като организация на етерната материя до структурирането й, по код известен на посветения още преди действието (сега, в Индия, Сай Баба успешно извършва този процес пред стотици хора). Описахме го, когато Христос възпроизвежда по кода на материята хляба и рибата. В гробницата обаче Той трябва да извърши нещо друго - да деструктурира собственото си тяло и да го изведе извън гробницата. Процесът е известен на Земята само на посветени, достигнали Космично посвещение. А знаещите вече не принадлежат на човешкия род или го извършват скрито в камерата на някоя пещера, при подходящи енергийни условия. Така или иначе, Христос извежда тялото си навън. Тоест Той деструктурира Себе си до ниво Плазмено тяло.

Специфичността на този процес се състои в това, че тялото запазва изцяло своята енергийна структура, до клетъчно ниво и по силата на определени постановки може отново да възвърне състоянието си. Когато Плазменото тяло е било готово, Той се явява на Мария Магдалена. И тази среща е знаменита с един Негов израз, който дава знание на посветените, че е извършил тайнството правилно. Когато Мария го вижда и познава, понечва да се докосне до дрехата Му. Христос произнася: Не се допирай до мене, защото още не съм възлязал при Отца си ( Йоан, гл. 20, стих 17). Интересен израз и забрана, защото как тя би се докоснала до него, когато се възнесе на небето? И кой след това го е видял или пипнал - след Възнесението Му?!

Тези думи на Христос са доказателство за това, че Той в този момент е пребивавал в Огненото си тяло (Плазменото). Ако Мария се бе докоснала до него, огромната му мощ щеше да я убие на място. Огнената субстанция на Плазменото тяло е с колосална мощност. В езотеричните науки съществува един пример, познат на хората, но не разбран нито от тях, нито от съвременната наука. Това е спецификата и необяснимото поведение на Кълбовидната мълния. Десетки са случаите, когато кълбовидна мълния показва поведение на разумно същество. За посветените всяка кълбовидна мълния е живо същество от низш порядък, идващо от паралелен на нашия свят - Огненият. Самосъхранението на този гигантски по мощност заряд е отлично, докато не се насочи енергията към проводник, можещ да организира енергията в друга посока. Нарича се преминаване от сферична в линейна посока. Тогава тя избухва, защото материалността на привличащото тяло я взривява. По-точно взривяват се неговите атоми, като при това разпадане се взривяват и енергоносителите на мълнията.

Тялото на Мария Магдалена щеше да се превърне за миг във въглен, ако тя го бе докоснала. И днес има такива случаи на самозапалващи се хора. И то не един. Всички те са предизвикани от пренапрежение на Плазменото тяло у нас, при което енергията му е взривила собствената си клетъчна система. Знаем, че ще прозвучи фантастично, но ако всички органи в нашето тяло заработят едновременно на свръх обороти, никой не би могъл да издържи на гигантската мощ, която клетките отделят в този миг. Затова всички биологични структури са подчинени на двучасов енергиен ритъм, известен на астролозите като асцендентна фаза. Казано точно - на всеки два часа определен орган и принадлежащата му система работят според вълната на строго контролиран от определено съзвездие йонен енергиен поток. Човекът е малка част, микрон от Космоса, но ако изолирате този микрон, ще настъпи срив. Ще настъпи претрансформация, която прави от диаманта графит и обратното. Всички ракови заболявания имат за начало подобна екстремална ситуация.

С този израз евангелистът дава информация на посветените след тях, как е приключил процесът на деструктуриране, обособяване на Огненото тяло и живот в него. Живот има, защото той изразява поведение и говори. Словото е вибрационен процес, способстващ активирането на мозъчните клетки у разумното същество. Това е голямата тайна на телепатията. Христос не е говорел с говорен апарат, а на мисловно ниво е предал енергиен заряд, който умственото тяло на Мария Магдалена е приело и облякло в думи, според своя собствен речников потенциал. Нека си припомним все още неразбраната сцена с идването на Светия Дух над главите на Апостолите на Петдесетница. Огнена материя, която кара всеки ученик да говори всички езици. Всъщност огненият потенциал дава възможност на мозъка да схване същността на словото и посредством своя личен потенциал да го излъчи навън като реч, като думи. Затова всички ученици, независимо че не са учили чужди езици, започват да говорят на тях. И всички ги разбират.

Всъщност те говорят на телепатично, но озвучено от говорния апарат вибрационно трептене, което мозъците на присъстващите приемат и превръщат в лично слово - според езика си. Пристрастието на някои вярващи в това тайнство ги доведе до там, че бяха създадени протестантски секти, в които говорят на неразбираеми за хората езици, а друг след това им превежда казаното. Наивно е да се мисли, че на Бог не му е хрумвало да им говори направо на техния език. Така днес много учители, в Индия и Тибет особено, разговарят със своите ученици или предават уроците си независимо от разноезичността им.

Но се появява един апостол, който категорично отказва да приеме на вяра възкресението на Иисус. Апостол Тома изразява недоверие и казва ясно: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата му, няма да повярвам (Йоан: гл.20/25).

Странно недоверие. Още по-странна е жестокостта на Христов ученик към най-благия Учител и Божи Син. Неверник ли е бил Тома, като е поискал да види и пипне символите и фактите?! Категорично - НЕ! Тома е апостол от групата на най-посветените ученици на Христос. Подобно на Натанаил и Филип, той няма никаква изразена друга дейност, освен да изчака своето време и да засвидетелства нужното. Тази високо посветена душа е имала знание и критерий за оценка на фактите. Тук място за чувства и сантименталност няма. Йерархията, ръководеща тази душа, я изпраща като свидетел за овладяното структуриране на Физическо тяло до възстановяване на всички физиологични процеси, както казахме в точка четвърта. Тома няма право да подмине този процес, защото за поколенията не би останало нищо от уменията на Христос. За трети път специфичните по ранг посветени изразяват недоверие, всъщност проверка, към Иисус. Натанаил, Йоан Кръстител, сега и Тома. Три пъти Иисус доказва знания и умения от ранг на Велика космична душа.

Това чудо завършва по подходящия начин - Христос му позволява да пъхне пръст в раните. Така посветеният разбира, че Иисус може да структурира и костна система. Защото костната система е физическият модулатор на живота. Кост Негова няма да се счупи! - както бе казано в текстовете. Счупената кост при смърт означава деструктуриране с траен регресивен процес, при който не е възможно да се възстановява тялото. Знаели са го и римските посветени, затова пребиването на пищялите е било задължително при осъдените на смърт за убийство. Една дълбока тайна за тайните на живота. Така те са пазели обществото от прераждане на озверена душа отново в човешкия род. Ако на Христос бяха пребити пищялите, Той не би възкръснал. В старозаветието е описан подробно цялостен процес на трансформация на етерната субстанция в плът. Пред очите на пророка костите се събират, плътта се възстановява и воините отново са готови за битка. Но къде би се организирала плътта, ако я няма костната система?

Тук ще отбележим, че в еволюционен план, при уплътняване на Плазменото тяло на човека до Физическо, последната структурна част от него, която е достигнала твърдост, е Костната система. Еволюция без гръбначен стълб не е възможна. Еволюция в духовност без изправен гръбначен стълб също.

Въпросът за липсата на вяра, в което Христос обвинява Тома, не е въпрос на неверието, а на блаженството на тия, които идват след тях и пак ще повярват. Иисус отлично е знаел какво трябва да направи Тома и затова не го изпитва, както най-често прави с учениците си, а директно му казва: Тури ръката си в ребрата ми - провери сам. Тома проверява и възкликва: "Господ мой и Бог мой!" А не възкликна ли така и Натанаил? И двамата веднага категоризират Иисус като Син божи и Господ, когато получават доказателства за ранга Му.

Тома, назидателно наречен неверни, е най-високо посветеният ученик на Христос, защото той доказва, че е пратеник на Йерархията, владееща тайнствата на енергийното структуриране на материята. Той проверява Иисус, за да освидетелства за поколенията истинността на делото му.