Дванайсетте тайнства на Христос Спас Мавров въведение

Възнасянето на Христос е най-загадъчното от всичките му тайнства по отношение на спецификата. Ако за Възкресението отделяме няколко характерни момента, имащи опорни точки в конкретни външни белези, то за Възнесението няма нито един такъв момент. Учудващ е и фактът, че двамата евангелисти описват това събитие твърде пестеливо. Необяснимо защо апостолите, присъствали на събитието, не го описват с подробности - нещо характерно за другите прояви на Христовите чудеса. Даже двама от тях, единият от които свидетел - ап. Матей, не говорят въобще за момента като за значимо събитие. Най-описателен е апостол Павел в "Деяния на апостолите", въпреки че той не е свидетел на събитието. Това уникално по своята същност събитие е забулено в загадката на няколко кратки изречения.

Не е възможно да се дават анализи на деяние, което никой жив човек на земята не е изпитвал или видял с подробности. Иисус Христос извършва първото и последното в епохата възнесение. Защото способността да се преодолее земното притегляне, да се приведат органите и клетките в състояние на безтегловност без външен посредник, е непонятна и неподдаваща се на анализ. Тя е просто и точно казано способност. Преминаването на физическото тяло в енергийното състояние на Плазмено тяло е процес, който е неизвестен на посветените на Земята. Езотеричните знания дават достатъчно основания за приблизителни изводи, но категорично премълчават методологичните процеси. Фактите, че Христос приема храна и Тома напипва костта, доказват наличието на физическо тяло. При самото възнасяне Иисус Христос се повдига и облак Го поема в себе си. Това пояснение навежда на мисълта за действието на физически сили от неземен порядък, изглеждащи като облак за непросветените хора. Имало е среда, в която е отишло тялото на Христос. Възнесението е в пряка връзка с претрансформацията на границата между световете, което Христос показва още на Преображение. Тук обаче Той сам извършва процеса на преход от едното поле в друго. Как е трансформирал личната си вибрация, за да премине тялото Му в другото измерение и до днес остава загадка за посветените. Това тайнство на Христос определя развитието и обособяването на Трите църкви на Християнството, които бъдещето ще роди и развие. То е пряко олицетворение на момент от Разпятието, даващ ни информация за друго ниво на прочит, с друга тема.

Говорим за възнасянето на Христос, защото нашето мнение е категорично в интерпретацията, че става дума за възнасяне на Плазменото (огнено) тяло на Христос. Само на него. В същото време физическото тяло на Иисус е останало на земята, но е било временно невидимо за апостолите по две причини:

Първо - всички са гледали нагоре, към облака, в който е отишло плазменото тяло на Христос. Не на Иисус, а само на огнената субстанция Христос.

Второ - способността на посветените, с много по-нисък ранг от този на Христос, да правят невидими телата си - стара тайна и умение.

Явяването на Христос в огненото си тяло пред Мария Магдалена дава пример за възможността да се деструктурира физическото до ниво на плазма и отново да се уплътни до първоначалното си състояние.

Явяването на Христос на пътниците за Емаус и тяхната неспособност да го познаят показва, че той е бил в състояние да скрива същността на чертите си до момента, в който желае. Способността да се създава поле на невидимост сред множество от хора е умение на много от българските колобри и днес. Старата легенда за хора, правещи се на невидими, е възможна в прекия смисъл на думата за определено ниво на посвещение.

За нас възнесението се дели на посочените два момента. Те са неразривно свързани и не си противоречат, а се допълват.

Възнесение Господне е процес на преминаване от едно измерение в друго, неизвестен до сега на посветените и науката.

Тайнството на Евхаристията е едно от най-специфичните чудеса на Христос, като имаме предвид, че тук проблемът не се свежда до явно и зримо чудо, което впечатлява и активизира отношението на хората към Неговите дела и идеи, а е сведено до една дълбока и строго съхранена за идните поколения трансформация. Нейните истински същности Христос не скрива от човечеството, но запазва процеса на действието за избраниците - апостолите. От четирите евангелски текста разбираме, че Христос извършва самото тайнство, преди да отстрани Йуда Искариот от трапезата. Нарича го дявол преди това, но го оставя да види тайнството - да участва в неговото предаване на човешкия род, като религиозно тайнство. Това единствено свое тaйнство, свързано дълбоко с освещението на свещенослужителите Му, не подлежи на съхраняване, а на достъпност до всички хора - грешници и праведници, дори за самите представители на сатаната. Величието на този единствен религиозен завет и неговата по-късна канонизация са прякото превъплъщение на тайната за Хляба и Виното. Двете субстанции, които вече разгледахме и обяснихме.

Завещаването за трансформирането на една материя в друго нейно енергийно ниво е ритуал, откриващ ни способностите на посветен от най-висш ранг, можещ да промени субстанцията, без да промени вида (формата). Нека си спомним, че според законите на съвременната химия този процес се нарича Валенция¹⁴.

Валентността на материята е енергиен процес, свеждащ се до промяна на субстанцията само от пренареждане на атомната й структура. Така въглеродът може да бъде и диамант, и графит. А водата в Кана галилейска стана на вино. Проблемът сега обаче е да остане субстанцията същата, но така да се промени нейното енергийно състояние, че да изразява вече други специфични качества. И виното и хлябът остават същите, но стават идеен и субстанционален изразител на кръвта и плътта. И то не на човешката, а на божествената кръв, на Небесните посветени, дошли да служат на хората. Плътта на смокинята не го нахрани и затова бе изсушена до корен. Неговата трябва да нахрани човечеството.

Плътта на този най-велик от всички посветени, слизали в тяло някога на Земята, дава и до днес наследството си чрез тайнството на Причестяването. Такова, каквото само Православието го знае и изпълнява.

Христос благославя, обяснява и поема към последното дело от своя Път на Земята. Той завещава на бъдещите църковници своя последен завет: как да трансформират етерната енергия на Растителното царство - основата на енергията, поддържаща живота на земята. Това е единственото тайнство, което предава на посветените дванайсет избраници. Завещава им още едно, но за него изрично ръкополага Петър трикратно - тайната на ръкополагането. Така свещенството днес има два завета от неговите тайнства, пряко пренесени върху човечеството (християнството) и върху Църквата Му.

От този благословен хляб Той позволи да яде и Йуда. След което му каза - "Върви и върши по-бързо каквото има да вършиш". Велика е тази втора тайна на Евхаристията - и дяволският свят ще бъде допуснат да яде от Неговото тяло, за да:

1. има право на спасение, ако прозре като Йуда същността на предателството си към Отеца

2. се сбъдне предсказанието, че всичко, което се преобърне и следва заветите Му, ще има милостта Му

3. реализира своя сакрален символ, употребяван и до днес от хората - рибата. Третият личен знак на Христос е Риби - знакът на епохата. Йуда Искариот има астрологичен знак Риби -строго кармична душа, която иска - не иска, трябва да приеме съдбата си. Така душата "риба", в епохата на Сина Божи ще може да освободи себе си от кармичните натрупвания. Каквото извършва сега душата - риба, го извършва само за себе си или срещу себе си.

Евхаристията е дело на непознати за нас енергии, които по своята същност посветените знаят, че са в основата на енергийната организация на материалните тела на Четирите царства на Земята, но само Петото царство (Човешкото) може да ги употребява, защото има развит интелект и отношение към космоса и Създателя. Не животинската вярност, основана на инстинкта, а индивидуализираното осъзнало битието си съзнание. Защото само хората са "вид и подобие" на Твореца. Непознати енергии, но можещи да бъдат овладeни от ръкoположените му служители. Само тези, обаче, които имат наследството на Петровото ръкополагане и обезателно в храмовата обител - върху олтара. Няма ли олтар - няма тайнство и църковност. Другото е клубове и вечеринки - човешки неща.

Извършил евхаристийното причестяване, Христос дава негласно опрощение на Йуда, защото Той знае, че "синът на погибелта" трябва да изпълни ролята си и че така служи на делото на Отеца. Това е първото евхаристийно действие над грешните души. Второто го произнася от висотата на Кръста, като опрощава всички, участвували в смъртта Му - Прости им Господи, те не знаят какво вършат! За да се изпълнят другите Му заветни думи към хората: Да не бях идвал на този свят, грях нямаше да имате, но Аз дойдох!

Именно затова днес Църквата извършва първо Изповед, Опрощение и едва тогава Причастие. Не свещеническо пристрастие към ритуалност е канонизирало тези ритуали, а дълбоко знание за тайни, завещани от Христос. Владиката на посветените, Синът Божий - Христос, със завета на Евхаристията е дал най-масовото тайнство на човечеството, заедно с покръстването. Но докато Кръщението е тайнство, в което душата още не принадлежи на Небесния пастир и може да бъде извършвано без да бъде съзнателен процес, както е при малките деца, при Причастието вече имаме категория на Вярата и Чистотата. А това е вече Нравственост. Ето тайната на Евхаристията - причестяването издига, чрез енергиите на трансформираната материя, духовните потенциали на човека на друго, по-високо духовно ниво. Както материята на виното и хляба преминават на друго ниво, така и душата издига на друго ниво собственото си съзнание и качество.

Тук трябва да отбележим още, че Евхаристията е тайнство, което Христос сам демонстрира пред своите посветени ученици. Той извършва обредни движения при благославянето, които въпреки разширенията и усложненията, наложени по-късно при ритуализацията от Църквата, запазват Неговите съществени структурни елементи. Евхаристията е ритуал на Христос, пряко завещан на Църквата.

Кръщението, например, което споменахме по-горе, не е ритуал на Христос. Тайнството на кръщението носено първо от старозаветния Йоан Кръстител, е пряко прехвърлено върху апостолите и особено върху Петър. Христос не кръщава. Той ръкополага, овластява, дава поръчения и изпраща да кръщават, но самият Той не кръщава никого.

Като египетски посветен, Христос (както и Мойсей) изучава Звездната религия и нейните приложими в материята на Земята тайнства. Той принципно ги владее, но като ритуалност и умения да си служи с тях, в конкретната обстановка на Земята, е нужно да бъде запознат, така да се каже, с техническите страни на въпроса. В Египет Той усвоява и прилагането на Звездните закони за еволюцията на Монадата (духът) в материалните светове. Овладява Седемте тайнства на Посвещението за човешкия род и Седемте тайни за Небесното посвещение, известни на посветените като Четиринадесетте къса от тялото на Озирис. Двете системи, обединени в едно общо енергийно ниво, дават възможност за трансформации на личната ни духовност. Иисус е трябвало да усвои тези тайни и спецификата им на сливане, защото е знаел, че ще дойде времето, когато трябва Светият Дух да слезе на земята не само над посветените служители, но и над целия християнски свят. А това е огън, слизащ в духовното тяло на човека. Затова Кръстителят предупреждаваше от самото начало: Аз ви кръстя с вода, но иде Един, Който ще ви кръсти с Дух Светии и огън" (Матей: гл.З/11).

За да се стигне до този момент, човекът трябва да се пречисти и чрез тайнството на Евхаристията да пригоди енергийното и духовното си тяло към възможността да бъде посетен от Светия Дух - Небесният огън.


2. МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ"

Молитвата "Отче наш" е едно от тайнствата на Христос, предназначено за всички души, съпричастни и причислили се към Неговото наследство на Земята. Приемането на Христовия принцип за отношение към света и себеподобните е в основата на цялото учение. Тъй като Христос е посредник между Отца и Хората, Той определя система от лично слово, което всеки християнин да отправя към Отеца Небесен. Тази молитва би могла да се нарече външната, екзотеричната част на строго езотеричната Евхаристия. Колкото "Отче наш" е за лична, но широка употреба, толкова Евхаристията е сакрално действие на свещенослужителя, на душата, приела да служи на хората и ръкоположена за това по наследството на Петър.

От езотерична позиция, произнасянето на тази молитва обезпечава преминаването през Седемте специфични нива на Акашовите записи от самата душа, чрез излъчването на Менталното й тяло. Затова освен като лична молитва към Бога, тя е и всеобща молитва на вярващите, без оглед на етническата им принадлежност, тъй като Богът-Творец от Царството Небесно е Елохимен. Така всеки човек, всяка изпълнена с вяра душа, може чрез религиозен ритуал да вика своя етнически бог, но ако произнесе "Отче наш", тя автоматично вика и Елохимното Тяло на Небесния (Иже Си на Небесе). Христос е единственият Бог, който не принадлежи на отделна етническа религиозна система, а на всички души, израснали до нравствено съзнание и го заявява открито: Има и други овци, които не са от тази кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир (Йоан: гл. 10/16).

Елохимът е Онова множествено число, което Мойсей дава на Бога-Творец, без да обяснява принципните различия в описаните от него Божества в Първа до Пета глава на книгата Битие. Принципно всички богомолци се молят на своя бог, но всъщност молитвата им е към Всеобщата Творческа Йерархия, която няма в себе си тези разлики. Христос е Първият, който дава обръщението Отче наш, което е обръщение към цялата Йерархия, към Сътворците (да го създадем по Наш образ и подобие).

В Християнството, както казахме, Евхаристията като дело на свещенослужителите, е пречистване и приобщаване на душата към по-високо канонично ниво - нивото, в което хлябът и виното стават плът и кръв на Единосъщния. Сам човек не би могъл да навлезе в това специфично ниво. Без посредник, Първи от които е самият Христос, а след него всички ръкоположени свещенослужители в Неговата църква, душата не е в състояние да отвори този канал и да се приобщи към тайнството на пречистващите се. Делото на Христос е именно в това - да създаде, чрез Учителя Иисус, нужната за тялото и душата система за приобщаване към висшите нива на Царството Небесно. Затова Христос определено и безапелационно заявява: При Отца се ходи само чрез Мене!

Вярващата душа, изпълнила завета на дело, рано или късно стига до идеята за причестяването, а от там и за възможността тайнството да я приобщи към обещанието на Сина Божий: Вяра имайте и всичко останало ще ви се придаде!

Молитвата "Отче наш" има няколко нива на вибрационно звучене, които въздействат върху вибрационното ниво на тази специфична полоса от Акашовата зона, където се намира личният запис за Пътя на душата - Съдбата (в Индия се нарича Карма). Ще проследим тези нива по реда на тяхното задействане от богомолеца, така както той би могъл да навлиза сам в Акашовото ниво и над него.

Евангелист Матей, апостол на Иисус Христос и непосредствен свидетел на делата Му, е дал тези пет части на специфичност на молитвата, при които се получават петте вибрационни нива на Менталното тяло. Същността на действието на Умственото тяло се свежда до два специфични момента. Първият е така нареченият Низш Ум (Ментал), изразяващ се чрез инстинктите и желанията на Душата. Неговата основна дейност е да задейства всички системи на организма, отговарящи за оцеляването му в средата, където живее, включително и възпроизводството на вида (половата). Вторият, Висшият Ум, е ниво на умствена дейност, присъща на интелектуализираното съзнание. В книгата ни "Отношението - функция на еволюцията" разгледахме подробно тези пет нива на дейност на ума, кодирани от Мойсей под общото име изяждане плода на познанието. Тук уточняваме само, че става въпрос за преминаване на ума в активно осмисляне на света около себе си чрез трите степени на дейност: теза-антитеза-синтез или възприятие, анализ на информацията и извод. В позицията, която разглеждаме тук, тези качества на ума имат собствена енергийна вибрация, излъчвана от мозъка по време на дейността му. Религиозното съзнание е насочено съзнание - то е ритуализирано и отнесено към конкретни идейни обекти, каквото е най-общо казано понятието Бог. Като такова, то притежава качеството бързо и естествено да се настройва на нужната вълна. Всички молитви, особено дългото вибрационно наслагване на мантрите, имат точно тази цел - да настроят ума и чувствата на молещия се към идейния обект на неговото съзнание. В много от религиите се използва изображението като опредметена идея, за да се улесни съзнанието на човека. Такива са всички религиозни обекти - от тотема до иконата или образа на Буда.

Насоченото религиозно съзнание много бързо подчинява ума на идеята, отнесена към божеството. Но само в Християнството тази идея има най-висшия адресант - Богът-Творец. Небесният, Незримият, Неописуемият. Христос е Учител, дал право на човека да осъзнае възможността за пряка връзка между Бог и Човек. До него всички контакти с Бога са чрез посредници - пророци, гадатели, божества и т.н. И това право не е само в идеята, а и в прекия контакт: чрез възможността на ума да достигне Висшето самосъзнание и чрез Душата, посредник между Материята и Духа, да завибрира на ниво Божественост. Умът в този случай се явява като междинно звено, като посредник между физическия свят и метафизичния.

Ще разгледаме тези Пет нива на навлизане на Умствената вибрация в метафизичния свят на Бога.

ПЪРВО:

Отче наш, който си на небесата! Да се свети Твоето име;

Вибрацията, която тези слова пораждат, настройва ума на ниво излъчване. Съзнанието оттласква всички странични дейности и приглушава мислите, които умът непрекъснато обработва, обсъжда или носи в себе си като проблем. На физиологично ниво Хипофизата намалява количеството хормони, осигуряващи активната дейност на мозъка и по-точно на Лявото полукълбо. Епифизата се подготвя за дейност, но все още не е активирана. В този момент започва активно да работи и Варолиевият мост, който приглушава сетивността на Гръбначния стълб, а от там и на целия организъм. Ретикуларната формация¹⁵ също преминава на ниво задържане на сетивната информация. За сметка на това Лимбалният дял повишава дейността си.

Ако си позволим да използваме компютъра като пример за илюстриране на разглеждания процес, бихме казали, че сега операторът задава команда за избиране на определена програма за работа, намираща се в Главната памет. Двете изречения, цитирани по-горе, имат точно тази задача. Второто по-скоро насочва вътрешното състояние на смирение и преклонение, което гарантира освобождаването на ума от странични влияния.

ВТОРО:

Първото изречение от втората част продължава тази настройка, като фиксира вниманието към два специфични момента, регламентирани от понятията царство и воля. Става въпрос за Място и Принцип на действието.

Понятието Царство Небесно е въведено също за първи път от Христос. То е мястото, където се намира Отеца Небесен (Иже Си на Небесе) и където Той е обещал да заведе душите, следващи заветите Му. Понятието е много широко и много неопределено, защото не е възможно да се разясни на човека, какво представлява то. Може би апостолите са научили повече, но не бива да забравяме, че само на тях е дадено да знаят тайните небесни. С неговата неопределеност, всъщност, съзнанието на богомолеца се освобождава от конкретни обстоятелства, които интелектуализираното съзнание рано или късно ще се опита да анализира и разшифрова. И ще сгреши, дори когато е близо до истината. Такава е участта на въображението -винаги остава в плен на човешките понятия и представи.

Волята е код за дейност. Чрез този код богомолецът призовава действената същност на Бога към съпричастност. Тя е и единствената форма за прилагането на Космичните принципи на последователността и принадлежността. Тя е израз и функция на качествата на посветените. Богът трябва да бъде най-висшата степен на тази функция. Понятието воля, в езотеричен аспект, е символ, олицетворяващ Втория закон на посветените, при който Посветеният е длъжен да откликне. Христос неотклонно и последователно се подчинява на този закон - от чудото в Кана Галилейска до всяко друго негово деяние към молещите го хора. Този Втори закон гласи: Не се намесвай никога, по никакъв повод и начин в живота на другите, освен когато бъдеш помолен, но помолят ли те - нямаш право на отказ, защото душа е призовала помощта ти. На този закон се подчиняват всички ученици и Учители, още повече Божественото съзнание, което е част от създателите на тези Космични закони.

Призован по този начин, Отецът Небесен не може да не приеме, да чуе молбата на вярващия. Остава само да се укаже принципът на комуникацията, който определя обратната връзка. Тя е: както на небето, тъй и на земята. Двустранната връзка е осъществена. Второ ниво е реализирано и затова може да се премине към конкретната молба.

ТРЕТО:

Насъщният ни хляб дай ни днес.

Христос определя целенасочено последователността на най-значителните за християнина молби, които не се свеждат до личните му желания, а до принципни неща, осигуряващи пребиваването на душата на земята, докато дойде часът на разделянето на стадото на овци и кози. Както в последната си, Владическата молитва, Той не моли за привилегии на апостолите, когато напусне този свят, а за опазване на живота и делото им. Сега обаче Христос завещава код за милост към всяко живо същество, призовало Отеца да съхрани оцеляването му в битието. Осигуряването на живота е първото условие, за да може да се прояви душата в материята. Веднага след това следва прилагането на принципа на Отношението, което развиващият се ум непрекъснато отработва и по силата на опита непрекъснато поражда причинно-следствени връзки. Христос опрости света, но заветът: Не прави на другия това, което не искаш да ти правят на тебе и Обичай ближния като себе си изисква да започнат хората да прилагат опрощението като естествено свое поведение. Затова веднага следва

ЧЕТВЪРТО:

И прости нам дълговете ни, като и ние прощаваме на длъжниците си;

Опрощението е втората принципна молба на душата към Отеца, като тя свежда себе си до закона както и аз прощавам. Така се премахват греховете и отпада порочното съдене на душите една друга. Не може да бъде опростен този, който не се е научил да прощава!

На това ниво Епифизата работи на пълна мощност. Смирението е достигнало върхова фаза и душата излъчва над нивото на обезличения Аз. Лимбалният дял, особено Мамиларните и Бадемовидни ядра излъчват към космоса с пълна мощност. Вълната Човек-Бог и Бог-Човек е едновременна и непрекъсната. Вибрацията навлиза в Шесто ниво на Акашовите записи, където се намират Ангелите пазители, регистриращи духовния потенциал на вярата на молещия се. Според неговата сила и чистота се определя, дали духовната мощ може да пробие последното ниво на Акаша и да измоли душата своята защита от Княза на този свят и неговите ангели. Ако успее, тогава идва

ПЕТО:

Да се измоли защита от тъмните сили, от ангелите на злото, е нужно, защото само така Небесното войнство, начело с Архангел Михаил получава правото да брани душите - по силата на цитирания по-горе Втори закон на посветените души. Злото съществува. То е принципен въпрос на еволюционните уроци, които всички същества, слезли в материята, за да еволюират чрез опита, трябва да изпитат и усвоят тук - на Земята, в царството на Княза на този свят. Няма душа, която да не е подлагана на тежки изпитания, в които да докаже качеството си и на кого служи: на Бога или на мамона. Дори Христос не можа да мине без среща с тези представители на злото в лицето на Княза. И на три нива бе изпитван. Всяка човешка душа трябва да мине по този път. Но душата е слаба в материята, затова от началото на света е защитавана и водена от вече еволюирали стари души, които идват, за да помагат на своите събратя, да се освободят от Този свят. В епохата на кармичните приключвания обаче, след саможертвата на Сина Божий, човекът има право на лична молба за помощ от самия Отец. Има ли друга религия в света, която да е дала на своя вярващ по-значимо средство и доказателство за любовта на Отеца към хората?!

Вибрацията на Епифизата, на целия ум и особено на Дясното полукълбо е върхова. Отецът, Ангелите на Живота и Воините на Христос получават правото да защитават душата, по силата на нейната лична молба. Това означава, че обратната вълна, към човека, е изпълнена със сила, очистваща Умственото и Емоционалното тяло от навлезлите в тях същества от тъмната ложа. Архангел Михаил вече може да воюва в Тънкия свят за защитата на тази молеща душа. Ако хората знаеха тази истина, ако с вяра и любов казваха всеки ден "Отче наш", нямаше да ги има много от обсебванията и злото в този свят.

Тук трябва да отбележим и още един факт. На това ниво в Западната и Източната Православни църкви, по силата на светото Кръщение, към защитата на душата се приобщава и Светецът-закрилник. Отговарящата свята душа се присъединява към Небесното войнство и чрез своето лично поле защитава човека. Тази е великата роля на светците, отдали живот, за да придобият съвършени и недосегаеми от тъмните сили Плазмени тела. По силата на своя човешки подвиг те стават защитници, които ние не виждаме, но които чуват молбите ни и пазят чистотата на вярата ни.

Петото ниво на молитвата има чисто принципен защитен характер. Тя не брани от конкретно действие, а защитава чрез предпазване. Светецът тогава застава до енергийното поле на душата и не допуща тъмните сили в нея. Но това той може да направи, само ако е помолен или ако му е възложено от Отеца - в епохата Риби от Христос.

Затова да се отправи подобна молба към Отеца означава да се иска предварителна защита на Три нива:

1. Самият Отец да не позволява на Сатаната да подлага на изпитания душата, защото тя, съзнавайки, че е слаба и не може сама да се бори с тъмните сили, моли за помощ и защита.

2. Небесното войнство получава правото да приеме душата под своя закрила и да я приобщи към Йерархията на светлината.

3. Светецът получава поръчение от Владиката на света, Христос, да закриля душата. Като Владика по чина Мелхиседеков, Христос има правото сам да прецени, как да защитава душата и какво да е поръчението Му към светеца - закрилник.

Освен това, към казаното по-горе може да се прибави и застъпничеството на Дева Мария, която като проява на Светата Троица има функцията на застъпница на душите пред Христос.

След изказаното желание на душата да бъде защитавана от Небесното войнство, идва ред на приключване на връзката с Отеца. Това става чрез кодовете на трите същности на проявата на Твореца в материята: Царството, Силата и Славата. С тези три понятия се фиксират отново мястото, приложената енергия за защитата и последвалата благодарност на душата към Него, изразена чрез отдаване на слава на Небесния защитник. Бихме казали, че душата затваря файла на контакта. Връзката окончателно приключва непосредствено след кода Амин, който е вибрация на потвърждението и благодарността. Същото значение например има звукът Ом в индийската религия.

Обяснихме какво представлява молитвата "Отче наш" като езотерично тайнство. Нейната широка употреба я прави универсална и изключително ценна за търсещата защита душа.