222
Двореца на бълхите. Някакъв звън кънтеше в ушите му. Когато Габа се разлая, вратата започна да се тресе и колкото повече се тресеше,
толкова по-яростно лаеше Габа.
Когато най-накрая отвори, се
оказа лице в лице с Мохамед, който с всичка сила блъскаше по вратата. Момчето го изгледа от главата до петите и му подаде една чиния, покрита със салфетка:
— Мадам Лелче ти я праща — рече с явно безразличие.
Сидар бързо се разсъни и сконфузено се усмихна. Шегата стана реалност. Традиционната халва, която съседките правеха и раздаваха от врата на врата, пристигна тъкмо когато двамата копнееха за сладко.
Сидар и приятелите му наричаха това „да вкараш традицията в нетрадиционното“. Докато благодареше, езикът му се преплете от радост. Грабна чинията и хлопна вратата под носа на момчето.
Надушил храна, Габа престана да лае и навири влажния си нос в нетърпеливо очакване на вкусното лакомство. Сидар закачливо му намигна, вдигна салфетката и застина. Не
беше халва, а две курабийки с леко сплескани краища, посипани с пудра захар. Лицето на Сидар помръкна.
Спомни си.