314
Тихичко приближи, отвори широко вратата и замръзна на място.
Изкушена, стъпка по стъпка се приближаваше към коридора. С всяка
крачка все повече се смайваше, побиваха я тръпки.
— Колко захар да сложа? — извика от кухнята старата жена. Но тъй като не получи отговор, намали котлона, на
който топлеше млякото, и се върна при гостенката си. Видя, че в хола няма никого, и първо си помисли, че детето си е отишло.
Ала щом съзря, че вратата към коридора е отворена, неволно посегна към врата си. Нямаше го.
Сиво-сините й очи панически шареха из хола и накрая зърнаха ключа с кадифена панделка на масичката в ъгъла. Пребледня. Сърцето й щеше да изскочи. И се втурна след детето.