Дворецът на бълхите
АПАРТАМЕНТ №3: ФРИЗЬОРСКИ САЛОН „ДЖЕМАЛ И
Изтегляне 3 Mb. Pdf просмотр
|
| АПАРТАМЕНТ №3: ФРИЗЬОРСКИ САЛОН „ДЖЕМАЛ И ДЖЕЛАЛ“ — Абе, к’во ти става днес? И дума не си обелил! Да не си си глътнал езика? — каза блондинката, която идваше веднъж седмично да се боядиса, и никой не можеше да я убеди, че не е нужно да го прави толкова често. Джемал продължи да изважда кичурите все едно не беше там. Бе решил да не отвръща на клиентките за щяло и не щяло, но тъй като всяка дума, която бе на върха на езика му, напираше отвътре, намери повод и люто изруга помощника си с акне. И понеже го наруга пред толкова много жени, помощникът, който имаше нещастието да кара този чувствителен период от живота си, работейки в дамски фризьорски салон, пламна от срам. Безкрайно смутен, извърна очи към Синята Метреса и в момента, в който срещна погледа й, се притесни още повече. Лицето му стана огненочервено и макар за миг пъпките му не се виждаха. — Какво му става? — прошепна Синята Метреса на маникюристката, която почти се бе завряла под носа й. За първи път си правеше маникюр. Тази вечер щеше да се срещне с търговеца на зехтин, с когото не се бяха виждали от дълго време. Днес следобед получи съобщение по телефона. Пишеше, че довечера иска да се отбие, за да поговорят. Всъщност той нямаше по-специални предпочитания към изискания маникюр и може би изобщо нямаше да забележи разликата. Ала все пак, докато едната й ръка бе приятно отпусната в хладката сапунена вода, Синята Метреса си мислеше, че постъпва правилно. Жените така и не разбират защо се кипрят за мъжете, които е без друго не забелязват, че са се накиприли. През това време маникюристката с леко изплезен език бе насочила цялото си внимание към един счупен нокът. Без да откъсва поглед от работата си, прошепна: — Честно казано, и ние не можем да разберем какво става. От сутринта е като буре с барут. Не е обелил и една дума с клиентките, а 321 нас непрекъснато ни хока. Сякаш е заклет пушач, който днес е оставал цигарите. Толкова е изнервен. Като че е настъпил фаталният му ден. Джемал хвърли бесен поглед към Синята Метреса и маникюристката, които непрестанно се кискаха. От страх, че отново ще бъде наруган, помощникът приготви четири ленти от алуминиевото фолио. — Момче, подавай ми ги една по една — избухна Джемал, намерил повод да скастри помощника. Точно в този момент усети ръка на рамото си. — Ще дойдеш ли за малко в кухнята? — попита Джелал, стараейки се да говори тихо, за да не го чуят клиентките. Влязоха в кухнята и застанаха от двете страни на вечно къкрещия самовар. Джелал погледна състрадателно мъжа, който днес приличаше повече на себе си, отколкото на своя близнак. Бе внушителен и малко вдървен с красивата си зелена риза, която му стоеше доста добре. — Предавам се — каза с усмивка. — За Бога, дръж се както искаш. Бъди какъвто си беше. Когато си сериозен, си просто нетърпим. Като видя, че Джемал се разстрои, бащински го потупа по рамото: — Скъпи, братко, когато не говориш с тези жени и не ги караш да се превиват от смях, салонът става досадно място. Двамата хванаха пердето, което отделяше малката кухня от салона, и го дръпнаха. Десет глави мигом се обърнаха и се разнесе шум на мушами с леопардов десен. Сякаш даваше кураж на актьор, който се страхува да излезе на сцената, Джелал погали брат си по гърба и леко го избута напред. След това намигна на помощника без пъпки: — Момче, хайде да направиш по едно хубаво кафе, та да си го изпием с лице към светеца. Джемал се обърна и смаян изгледа близнака си. После се отпусна и дари всички с усмивката, която цяла сутрин потискаше. |