344
в гардероба,
изведнъж й просветна, че състоянието, в което беше
ЖенамуНадя, е всъщност една непрекъсната летаргия. Толкова време бе ограничавала житейските си функции, че бе слязла под границата на възможностите си, бе замразила метаморфозата в развитието си. И ако час по-скоро не се измъкнеше от този първичен стадий, щяха да настъпят трайни увреждания в съзнанието й.
Връщаше се в Украйна. Взе
със себе си Blatella Germanika,
пропълзяла кой знае откъде, за да й донесе посланието, да й припомни,
че е нещо различно от разстроеното и печално същество, в което се превърна, от
една объркана душа, търсеща различното в еднаквостта;
чужденка, която не намери мястото си в този град; измамена съпруга;
неумела домакиня, която така и не се справи с ашурето; жертва,
малтретирана от пияница, комуто не постигаше дори гроздето на
Мъдреца Леон; нещастна до степен да търси утеха в досадните писма на религиозната си леля, която в къкренето на гозбата чуваше гласа на
Всевишния; безлична жена, чиито дни се нижеха монотонно и толкова незряща, че се опитваше да освети пътя си с пламъка на картофените фенери… И отвъд всичко това буболечката щеше да й помогне да си спомни, че
е човек умен и образован, който обича повече света на буболечките, отколкото този на хората.