219
Метресите са само добри слушатели. Слушат и не полагат никакво усилие, за да научат повече. Уверени в своята сила, доволни от привилегиите си, дори не докосват неприятната информация, която се изсипва в скута им. Метресите на женените мъже стигат до всеотдайната върховна любов. Познават враговете си, които,
без да им мигне окото, са готови да ги удавят в капка вода, прощават им и ги щадят.
И все пак дори Ахил си има своята ахилесова пета; някъде по атлазите, по извезаните със сърма дрехи има местенце, изядено от молец, една дупка за проветряване, през която само за миг се изпарява цялата увереност на метресите. От момента, в който Вечно
Оплакващите се от Брака си мъже, които Все Още са Женени и Искат
Промяна Без да Губят, се сдобият с метреса, започват да обичат децата си както никога преди. Това е една много искрена обич, а също така и болезнена. Както Адам е прикрил голотата си с лозово листо, така
Вечно Оплакващите се от Брака си мъже, които Все Още са Женени и
Искат Промяна Без да Губят, прикриват всичките си грехове с любовта към децата си. С времето броят на метресите нараства и тяхната отдаденост на децата става все по-необятна. И както Ева е била принудена да откъсне лист от същата лоза, така и метресите трябва да уважават и обичат любовниците си, безкрайната им обич към децата и,
разбира се, забранената връзка между тях, която, възпламенявайки се,
става недосегаема.
През последните двайсет минути Синята Метреса седеше,
втренчила поглед в тънките струйки червено масло, което се стичаше от преполовеното пиле по черкезки, от чиято красива украса не бе останала и следа. Бавно вдигна глава и с досада погледна мъжа срещу себе си. Дванайсетгодишната му дъщеря бе вдигнала температура.
Отговорът, който получи, след като нахока жена си, че е проявила небрежност към детето, го цапардоса като чук: „Щом като толкова много обичаш дъщеря си, тази вечер не ходи при метресата си!“
Търговецът на
зехтин, който все си мислеше, че е успял да запази в тайна от жена си забранената си връзка, направо онемя. У тях се бе развихрил страхотен скандал и болното дете бе чуло всичко.
Синята Метреса стана и нежно прегърна търговеца на зехтин. С
гальовен глас му каза, че нищо лошо не се е случило, че всичко ще се оправи, че дъщеря му скоро ще оздравее, че лесно ще излекува
220
нараненото й сърце, защото и тя също обича баща си. Каза му точно това, което очакваше да чуе.
Докато го изпращаше на вратата, той се усмихна за първи път от часове насам.
— Благодаря ти за вечерята. Беше много вкусна — каза, като с
поглед направи знак към масата, от която току-що бяха станали.
— Не съм я приготвила аз — отвърна Синята Метреса. — Купих храната от супера. Трудно бе да се каже по гласа й дали е ядосана, или не.
Търговецът на зехтин се закова на място. Трудно бе да се каже по погледа му дали е изненадан, или не.