224
вечер намалява, но отново бързо се натрупва и ужасната миризма все така се носи из въздуха.
— Какво да направя? — попитах аз. — Да пазя пред оградата ли?
—
Направи нещо, та никой да не иска да изсипва боклука си тук.
Хайде сладък, размърдай си мозъка! Все нещо ще измислиш.
И отново изпи ракията си преди мен.
Облегнах се назад и запалих цигара. Неясно защо тази вечер мравките ги нямаше. Докато димът, който издишах, се разнасяше из въздуха, ми хрумна мъничка като въшка идея.