Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

Отмяна на дарението

Чл.227 изчерпателно установява три случая, в които договорът за дарение може да бъде отменян. Правото за отмяна на дарението е също едно преобразуващо право, както и правото да се развали договора, но просто то се поражда от различен ФС.

“Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а/ умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б/ набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в/ отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Предварителният отказ от този иск е нищожен.

Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.”

1. Тъй като това са изчерпателно посочени основания, те не могат да се тълкуват разширително, нито пък правните норми, които ги установяват могат да се прилагат по аналогия. Така че при първото основание напр. Убийството трябва да бъде само умишлено. “Да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете”, което означава, че когато убие брата на дарителя дарението няма да може да бъде отменено.

2. Хипотеза на набедяване

3. Ако надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Тук веднага трябва да се има предвид, че:

за да може да се приложи това основание трябва да се преценят възможностите на надарения да осигурява издръжка и при това тези възможности трябва да се преценяват в рамките на подареното имущество, т.е. дарителят не може да иска по-голяма по стойност издръжка, отколкото е стойността на онова, което е подарил;

трябва да се преценява и нуждата на дарителя - фактически въпроси. При установяването на тази нужда трябва да се вземят предвид и средата, в която дарителят живее, неговите индивидуални потребности, като разбира се се изхожда от средното равнище на живот /може и да е свикнал с лукса, но това не означава, че ще може да иска отмяна на дарението, ако не получава издръжка, осигуряваща му луксозен начин на живот/.

Общо взето се смята, че този срок е давностен.

Правото да се отмени дарението може да се наследява и то може да се упражни в същия едногодишен срок от наследниците на дарителя.

С цел да бъде защитен дарителя законодателят с императивно правило е забранил предварителният отказ от този иск - дарителят може да се откаже от правото си да отмени дарението, след като е узнал за възникването на основанието, но не и преди това.

Възможно е обаче междувременно, преди упражняването на правото да се отмени дарението правата, които са били предмет на дарението да са били прехвърлени от надарения на трето лице. В такъв случай чл.227, ал.5 създава изключение от общото правило nemo dat, quod non habet. По-специално това изключение се отнася обаче само до недвижими имоти, то не отменя чл.78 от ЗС:

“Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.

Собственикът на откраднатата или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.”

Но ако лицето, което е придобило нещо от надарения е вписало нотариалния акт преди вписването на исковата молба, то може да противопостави правата, които е придобило на дарителя. В такъв случай обаче дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил - трябва да с еима предвид, че той дължи обезщетение само за обогатяването си, а не за всичко, което е получил.

Хипотезата на чл.105 СК:

Специално правило. Трябва да са налице следните елементи от ФС:

1. Това право на отмяна може да бъде упражнено след развода

2. Дарението трябва да бъде на имущество със значителна стойност и то дари да е обичайно дарението - по чл. 105 може да се отменя, макар, че по 227 не може.

3. Могат да се отменят онези дарения, които са направени във връзка с или през време на брака на единия съпруг от другия съпруг или от негови близки.

4. Отмяната по чл.105 е допустима доколкото тя не противоречи на морала - доста еластичен критерий

5. Искът по чл.105, ал.2 може също да се предявява до една година, но началният момент на този срок е разводът.

Смята се, че действието на отмяната на даранеието по чл.227 е обратно, докато като че ли относно отмяната по чл.105 голяма група автори поддържат, че тази отмяна има действие занапред.

Чл.30 Закона за наследството

Правото да отменят дарението принадлежи само на наследниците с право на запазена част и то можеда бъде упражнено само в случай, че тази запазена част е накърнена. Тук обаче давността е 5, а не 1 година.

2. Договор за спонсорство. Договор, с които спонсорът се задължава с рекламна цел да подпомогне имуществено дейността на спонсорирания, който се задължава да извърши лично определени действия, като извърши реклама на спонсора.

2.1. Страните по договора са спонсор и спонсориран.

2.2. Характеристика. Договорът е двустранен. Поставя се въпросът дали е възмезден – смята се, че целта характеризира договора по-скоро като безвъзмезден. Особеността е, че характерът на действието на спонсорирания не е стопански.

2.3. Спонсорът има 1 задължение – да осигури имущественото подпомагане.

2.4. Задължения на спонсорирания:

1) да участва в проява, която няма стопански характер (състезание, конкурс);

2) да извърши действията, които образуват съдържанието на рекламата на спонсора;

3) да се въздържа от увреждане на интересите на спонсора.

Въпрос № 38

35 . НАЕМНИ ОТНОШЕНИЯ
А) Договор за наем.

Правен режим: чл.228 - 239 ЗЗД.