Повечето от гражданските закони действат на територията на нашата страна, Територията, върху която тои може да действа, когато не са предвидени изрично в него ограничения, е тази, върху която се разпростира суверенитета на Република България. Това е територията на нашата държава по суша и водните пространства, които според Конституцията, Закона за морските пространства и международните договори,обвързващи нашата страна, са под нейната политическа и икономическа власт. Като част от българската държавна територия се третират кораби и самолети, които извън българските пространства се движат под български флаг, а също и българските дипломатически и консулски представителства в чужбина .
5. Действие на гражданския закон спрямо лицата
Действието на гражданския закон се характеризира и чрез прилагането му спрямо лицата. Гражданския закони се прилагат спрямо всички гражданскоправни субекти, освен ако от съдържанието им не следва друго. Притежаването на българско гражданство не е услови за прилагане на българските граждански закони. Те намират приложение по правило и спрямо чужди граждани, лица без гражданство или с двойно гражданство.
Наред с общите граждански закони, които се прилгагат за всички гражданскоправни субекти, има и такива, които намират приложение само спрямо определен вид гражданскоправни субекти или определени групи субекти.
Чужди граждански закони могат да бъдат прилагани и спрямо български граждани според нормите на межд.право и на чуждестранните законодателства.
Видове гражданскоправни норми
1. Повелителни и диспозитивни гражданскоправни норми
Класификацията, която е характерна предимно за нормите на частното право и има важно практическо значение, е делението им на повелителни (императивни) и диспозитивни
Отраслите на публичното право регламентират организацията и дейността на държавните институции, местното самоуправление и защитата на установения правен ред, поради което правните норми, обхванати от тях, са предимно повелителни с някои несъществени по брой и значение изключения.
В гражданското право повелителен характер имат правните норми, които уреждат видовете гражданско-правни субекти, тяхната правоспособност и дееспособност и останалите елементи от правния статут на гражданскоправните субекти, реда за възникване, преобразуване и прекратяване на юридически лица на гражданското право, формата на сделките, предвидена като условие за тяхната действителност, режима на недействителност на сделките, погасителната давност, преклузивните срокове и др. Отклонението на правните субекти от императивна правна норма води до недействителност на правното действие и непораждане на желаните правни последици.
Характерен белег на гражданското право е наличието на значителен брой диспозитивни правни норми. Чрез тях се проявява един от основните принципи на гражданското право, този за самостоятелност и свобода на гражданскоправните субекти. Диспозитивните правни норми са също задължителни правила за поведение. Тяхната характерна особеност е, че правните субекти могат да се отклонят от предписанието, съдържащо се в тях. Когато се осъществява юридически факт, предвиден в хипотезиса на диспозитивната правна норма, правните субекти могат да се отклонят от предписанието на диспозицията и да уговорят пораждането на други правни последици от съответния юридически факт. Следователно възможността да не се приложи предписаната правна норма се отнася до диспозицията, а не до нейния хипотезис. Отклонението от хипотезиса означава неприлагане на правната норма, а не уговаряне на нещо различно от предписаното от нея.
Диспозитивен характер имат онези правни норми, които уреждат правни последици, засягащи интереси на отделни правни субекти, а не обществени интереси. Само някои от диспозитивните норми съдържат изричното указание, че се прилагат, ако не е уговорено друго, като например чл. 230, 234, 246 от ЗЗД и др..
Правозащитните органи не могат да се отклоняват от предписанията на диспозитивните норми, тази възможност имат само адресатите на гражданскоправните норми.
От диспозитивен характер са голяма част от правните норми, които уреждат договорните отношения между гражданскоправните субекти.
Една и съща правна норма може да има диспозитивен характер в една насока и повелителен - в друга. Например чл. 197 ЗЗД е диспозитивна норма относно продължителността на погасителната давност, но императивна затова, че погасителна давност тече за исковете за недостатъци.
Според функцията, която изпълняват, диспозитивните норми биват два вида: а) тълкувателни — чрез тях се доизяснява волеизявлението или съгласието на субектите, когато не е достатъчно ясно, б) допълващи - те се прилагат, ако страните не се уговорили нещо различно.
2. Общи и специални, общи и особени , и общи и местни гражданскоправни норми
Според приложното им поле гражданскоправните норми се разграничават в три класификации.
В зависимост от това дали гражданскоправните норми се прилагат за всички случаи от даден род или само за определен вид от рода те биват: общи , които пораждат правно действие за всички случаи, които имат определени родови белези; специални , които се прилагат само за тези случаи от рода, които имат определени видови белези и установяват различия в правния режим в сравнение с общите норми.
С оглед на действието си спрямо лицата гражданскоправните норми биват общи , които се прилагат за всички гражданскоправни субекти, и особени , които се отнасят до определени групи правни субекти.При едновременно действие особеният закон изключва приложението на общия.
Според действието си по място гражданскоправните норми биват общи, които действат на територията на цялата страна, като например ЗЗД, СК и др., и местни (локални), правни норми, чието действие е ограничено до част от територията на държавата, определена област, община, безмитна икономическа зона и др.
3. Класификации на гражданскоправните норми според съдържанието
Няколко класификации на гражданскоправни норми се основават на тяхното съдържание.
А. Самостоятелни и несамостоятелни
Самостоятелни са правните нарми чието правно действие не е свързано по необходимост с наличието на други правни норми.
Несамостоятелни гражданскоправни норми или нормативни разпоредби са тези, които могат да намерят приложение само във връзка с други правни норми. Несамостоятелните правни норми от своя страна се разделят на няколко групи.
Правните норми с отменително действие пораждат своите правни последици само във връзка с правните норми, които отменят.
Препращащите гражданскоправни норми са следващият вид несамостоятелни правни норми. С тях законодателят разпростира действието на една правна норма върху случаи, които не са предвидени в нейния хипотезис. При препращането имаме една препращаща правна норма, в която се посочват случаите, за които следва
да се приложи друга правна норма, посочена в препращащата. Препращащите гражданскоправни норми биват два вида: когато въз основа на препращането се прилага друга правна норма, без да е необходимо тя да се приспособява към специфичните особености на случаите, за които се прилага, препращането е пряко , например чл. 240, ал. З ЗЗД постановява към отношенията по обикновения договор за заем да се приложи чл. 247 от ЗЗД, който се отнася до заема за послужване. Законодателят е преценил, че отговорността за вреди, причинени от скрити недостатъци на вещта, може да се уреди при обикновения заем по същия начин, както при заема за послужване.
При другия вид препращане се налага посочената правна норма да се съобрази със специфичните особености на случаите, посочени в препращащата норма, поради което в нея се указва, че приложението следва да бъде съответно. Примери за съответно препращане са чл. 44 от ЗЗД, който допуска за едностранните волеизявления с правни последици да се прилагат съответно общите правила за договорите; чл. 84 от ЗС, който постановява за придобивната давност съответно да се прилагат чл. 113-117 и 120 от ЗЗД, които се отнасят до погасителната давност.
Тълкувателните норми са също несамостоятелни, защото те имат за предназначение да определят смисъла, в който тълкуваната правна норма трябва да се прилага. Макар и по-късно приети от съответните органи и публикувани, тълкувателните норми влизат в сила от деня на влизане в сила на тълкуваната норма.
Сподели с приятели: |