Понятие за правоспособност
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона. Чл. 1 ЗЛС съдържа нейните основни белези. Тази разпоредба гласи: „Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения." Тук под лице се разбира само физическо лице. Към тази категория субекти се отнасят само съществата, които принадлежат към човешкия биологически вид.
Правоспособността не е възможност, която зависи от волята на субекта. Тя може само условно да се нарече възможност, защото пораждането на права и задължения за субекта зависи от осъществяването на определени юридически факти.
Определението на гражданската правоспособност на физическите лица би трябвало да гласи: признато и гарантирано от гражданския закон качество, годност на всяко живо човешко същество да бъде носител на субективни граждански права и гражданскоправни задълженияРаждането като условие и начало на новия правен субект е осъществено, когато
плодът се отдели от тялото на майката, без да е необходимо да се отреже и пъпната връв. Не е необходимо да се извършат всички действия, които медицинската наука предписва при раждането, за да възникне новият правен субект. Важно изискване за правоспособността е плодът да е роден жив, т. е. детето да е поело въздух в белите си дробове. За възникването на правоспособността няма значение колко трае животът в живородения плод.Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗН, роденият жив се смята за жизнеспособен. Тази презумпция може да се обори само като се докаже, че детето не се е родило живо.
Според нашето законодателство заченатият не се счита за правен субект. Не представлява изключение от общото правило за възникване на правоспособността правната фикция, установена в чл. 2 ЗН, че „заченатият се счита за роден, когато се отнася до придобиване от него на наследствени права". Тази фикция е възприета от законодателя по съображения за справедливост. Чрез нея се цели да се запазят наследствени права за заченатия по време на откриване на наследството, защото кръгът на наследниците по закон се определя към този момент. Ако тя не действа, би трябвало заченатият да се изключи от наследниците, защото не е възникнал още като правен субект. Тъй като заченатият придобива наследствени права само ако се роди жив, неговата правоспособност също възниква едва след раждането.
Краят на правоспособността настъпва със смъртта на физическото лице. Кога следва да се счита, че е настъпила смъртта, се определя в съответствие с разбиранията в медицинската наука. При възстановяване на временно спрени функции на важни човешки органи правоспособността не се смята временно спряна.
3. Съдържание на гражданската правоспособност
Съдържанието на гражданската правоспособност не е уредено конкретно в ЗЛС. То е широко и обхваща всички субективни права и правни задължения, които могат да се породят въз основа на гражданското законодателство. Известна определеност може да се внесе, като се укаже към кой момент се определя нейното съдържание.
4. Правоспособност и притежание на субективните права
Правоспособността трябва да се отличава от притежанието на конкретни субективни права. То е резултат от осъществяването на конкретни юридически факти или фактически състави, като договори за продажба, дарение и др., извършване на непозволено увреждане, съдебно решение по чл. 19, ал. З ЗЗД и др., които гражданското законодателство урежда като основания за придобиване на права. Придобиването на права може да настъпи само в полза на правоспособни лица. Равна е само правоспособността на физическите лица, а не и притежаваните от тях субективни права.
Правоспособността трябва да се отличава и от дееспособността на физическите лица. Последната представлява социално-правно качество, въз основа на което физическите лица със свои лични правни действия пораждат правни последици. Докато правоспособността съпътства физическото лице в течение на целия му живот, дееспособността възниква тогава, когато то става способно да извършва разумни правни действия, с навършване на гражданското пълнолетие.
5. Ограничаване гражданската правоспособност на физическите лица
Гражданската правоспособност на физическите лица не може да бъде напълно отнемана. Българското законодателство не познава гражданската смърт като отнемане правоспособността на жив човек. Гражданската правоспособност също така не може да бъде ограничавана въз основа на волеизявления на частноправни субекти, включително и на такива на самия носител, защото е уредена в обществен интерес с повелителни правни норми.
По изключение наказателното и гражданското право допускат в изрично уредени случаи да се ограничава частично общата и гражданската правоспособност на физическите лица. Такива възможности са уредени в две групи случаи, които се различават коренно по основанията за допускане на ограниченията.
а) В едната група случаи ограничаването се налага като санкция за извършени тежки престъпления. Такива мерки могат да се прилагат само когато са предвидени като вид наказание в съответните състави на НК. Гаранция срещу злоупотреби при налагането им е, че те се постановяват от наказателните съдилища при разглеждане на наказателните дела с присъди, подлежащи на обжалване и върховен съдебен надзор. Ограниченията на гражданската правоспособност по правило действат временно и само в редки изключения, ако законът допуска това, до края на живота на лицето. Ограниченията на гражданската правоспособност, които могат да бъдат предизвикани от наложено с присъда наказание, са главно: лишаване от възможности за свободно придвижване, за свободен избор на местожителство и на упражнявана професионална дейност, като лекар, аптекар, шофьор, отчетник и др.
б) В българската правна литература е дискусионно какво ограничение се установява с чл. 73, ал. З СК. Според тази разпоредба „дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни".
С гражданска правоспособност се ползват у нас и ФЛ, които не са български граждани.
Сподели с приятели: |