Действие на гражданския закон по място

4. Действие на гражданския закон по място

Действието на гражданския закон се характеризира и чрез прилагането му спрямо лицата. Гражданския закони се прилагат спрямо всички гражданскоправни субекти, освен ако от съдържанието им не следва друго. Притежаването на българско гражданство не е услови за прилагане на българските граждански закони. Те намират приложение по правило и спрямо чужди граждани, лица без гражданство или с двойно гражданство.

Наред с общите граждански закони, които се прилгагат за всички гражданскоправни субекти, има и такива, които намират приложение само спрямо определен вид гражданскоправни субекти или определени групи субек­ти.

Чужди граждански закони могат да бъдат прилагани и спрямо български граждани според нормите на межд.право и на чуждестранните законодателства.

Класификацията, която е характерна предимно за нормите на частното право и има важно практическо значение, е делението им на повелителни (императив­ни) и диспозитивни

Отраслите на публичното право регламентират орга­низацията и дейността на държавните институции, мес­тното самоуправление и защитата на установения пра­вен ред, поради което правните норми, обхванати от тях, са предимно повелителни с някои несъществени по брой и значение изключения.

В гражданското право повелителен характер имат правните норми, които уреждат видовете гражданско-правни субекти, тяхната правоспособност и дееспособ­ност и останалите елементи от правния статут на гражданскоправните субекти, реда за възникване, преобра­зуване и прекратяване на юридически лица на граждан­ското право, формата на сделките, предвидена като ус­ловие за тяхната действителност, режима на недействи­телност на сделките, погасителната давност, преклузивните срокове и др. Отклонението на правните субекти от императивна правна норма води до недействителност на правното действие и непораждане на желаните прав­ни последици.

Характерен белег на гражданското право е наличие­то на значителен брой диспозитивни правни норми. Чрез тях се проявява един от основните принципи на граж­данското право, този за самостоятелност и свобода на гражданскоправните субекти. Диспозитивните правни норми са също задължителни правила за поведение. Тях­ната характерна особеност е, че правните субекти мо­гат да се отклонят от предписанието, съдържащо се в тях. Когато се осъществява юридически факт, предви­ден в хипотезиса на диспозитивната правна норма, прав­ните субекти могат да се отклонят от предписанието на диспозицията и да уговорят пораждането на други прав­ни последици от съответния юридически факт. Следо­вателно възможността да не се приложи предписаната правна норма се отнася до диспозицията, а не до нейния хипотезис. Отклонението от хипотезиса означава неприлагане на правната норма, а не уговаряне на нещо раз­лично от предписаното от нея.

Диспозитивен характер имат онези правни норми, които уреждат правни последици, засягащи интереси на отделни правни субекти, а не обществени интереси. Само някои от диспозитивните норми съдържат из­ричното указание, че се прилагат, ако не е уговорено друго, като например чл. 230, 234, 246 от ЗЗД и др..

Правозащитните органи не могат да се отклоняват от предписанията на диспозитивните норми, тази въз­можност имат само адресатите на гражданскоправните норми.

От диспозитивен характер са голяма част от правни­те норми, които уреждат договорните отношения меж­ду гражданскоправните субекти.

Една и съща правна норма може да има диспозити­вен характер в една насока и повелителен - в друга. Нап­ример чл. 197 ЗЗД е диспозитивна норма относно про­дължителността на погасителната давност, но импера­тивна затова, че погасителна давност тече за исковете за недостатъци.

Според функцията, която изпълняват, диспозитивни­те норми биват два вида: а) тълкувателни — чрез тях се доизяснява волеизявлението или съгласието на субектите, когато не е достатъчно ясно, б) допълващи - те се прилагат, ако страните не се уговорили нещо различно.

2. Общи и специални, общи и особени , и общи и местни гражданскоправни норми

Според приложното им поле гражданскоправните норми се разграничават в три класификации.

В зависимост от това дали гражданскоправните норми се прилагат за всички случаи от даден род или само за опреде­лен вид от рода те биват: общи , които пораж­дат правно действие за всички случаи, които имат определе­ни родови белези; специални , които се прила­гат само за тези случаи от рода, които имат определени видо­ви белези и установяват различия в правния режим в срав­нение с общите норми.

С оглед на действието си спрямо лицата гражданс­коправните норми биват общи , които се прилагат за всички гражданскоправни субекти, и осо­бени , които се отнасят до определени гру­пи правни субекти.При едновременно действие особеният закон изключва приложението на общия.

Според действието си по място гражданскоправните норми биват общи, които действат на територията на цялата страна, като например ЗЗД, СК и др., и местни (локални), правни норми, чието действие е ограничено до част от територията на държавата, определена област, община, безмитна икономическа зона и др.

3. Класификации на гражданскоправните нор­ми според съдържанието

Няколко класификации на гражданскоправни нор­ми се основават на тяхното съдържание.

А. Самостоятелни и несамостоятелни

Самостоятелни са правните нарми чието правно действие не е свързано по необходимост с наличието на други правни норми.

Несамостоятелни гражданскоправни норми или нор­мативни разпоредби са тези, които могат да намерят приложение само във връзка с други правни норми. Несамостоятелните правни норми от своя страна се раз­делят на няколко групи.

Правните норми с отменително действие пораждат своите правни последици само във връзка с правните норми, които отменят.

Препращащите гражданскоправни норми са следва­щият вид несамостоятелни правни норми. С тях законо­дателят разпростира действието на една правна норма върху случаи, които не са предвидени в нейния хипотезис. При препращането имаме една препращаща прав­на норма, в която се посочват случаите, за които следва

да се приложи друга правна норма, посочена в препра­щащата. Препращащите гражданскоправни норми биват два вида: когато въз основа на препра­щането се прилага друга правна норма, без да е необхо­димо тя да се приспособява към специфичните особе­ности на случаите, за които се прилага, препращането е пряко , например чл. 240, ал. З ЗЗД постановява към отношенията по обик­новения договор за заем да се приложи чл. 247 от ЗЗД, който се отнася до заема за послужване. Законодателят е преценил, че отговорността за вреди, причинени от скрити недостатъци на вещта, може да се уреди при обикновения заем по същия начин, както при заема за послужване.

При другия вид препращане се налага посочената правна норма да се съобрази със специфичните особе­ности на случаите, посочени в препращащата норма, поради което в нея се указва, че приложението следва да бъде съответно. Примери за съответно препращане са чл. 44 от ЗЗД, който допуска за едностранните волеи­зявления с правни последици да се прилагат съответно общите правила за договорите; чл. 84 от ЗС, който пос­тановява за придобивната давност съответно да се при­лагат чл. 113-117 и 120 от ЗЗД, които се отнасят до пога­сителната давност.

Тълкувателните норми са също несамостоятелни, защото те имат за предназначение да определят смисъ­ла, в който тълкуваната правна норма трябва да се при­лага. Макар и по-късно приети от съответните органи и публикувани, тълкувателните норми влизат в сила от деня на влизане в сила на тълкуваната норма.