Е п и с к о п к о н с т а н т и н п р е с л а в с к и

сайтове), промяна на фона (транспарентни изображения), чувствителни карти, формуляр за обратна връзка с разработчика на сайта, таблици, прозорци и рамки, внедрени аудио- и видеофайлове и работещ брояч на посетителите на страницата. Важно е и общото впечатление от стила на сайта като цяло.

Често се налага да се търси информация по даден въпрос, но с неизвестен адрес на страниците, в които се съдържа тя.В подобен случай трябва да се използват така наречените "машини" за търсене. Те са многобройни и с твърде различни възможности поради прилаганите за целта подходи и механизми. По принцип те събират предварителна информация за съществуващите Web-страници и организират тези данни така, че при поискване бързо да могат да предоставят адреса им на потребителя. Най- популярни са Alta Vista, Yahoo, HotBot, Europages, Lycos, dir.bg и др.

Развитието на Internet през последните години доведе до нови форми и възможности за приложение - Intranet, дистанционно обучение, Web-телевизия, електронна търговия и др. Главоломното развитие на World Wide Web и възможностите за нейното все по-широко бизнес приложение, води до паралелно развитие на идеята за Intranet - използването на Web браузър, сървъри и Internet-протоколи от типа TCP/IP и HTTP като стандартна платформа за вътрешнофирмени приложения. Intranet е частна мрежа, осигурява бързото и евтино споделяне на информация между служителите на една организация, независимо от разстоянията между тях. Тя е предназначена изключително за вътрешните информа­ционни нужди на тази организация, широката публика не може да има достъп до нея. Достъпа до тази мрежа може да бъде разрешен на специални външни лица, например доставчици. За целта в тази система има нужда от система за сигурност, за да се предотврати неупълномощена намеса (нарича се FIREWALL).

Екстранет е корпоративна защитена мрежа, която осигурява информация на хора или обекти в сферата на бизнеса- служители, чиновници, снабдители и клиенти.

Развитието на безжичните комуникационни услуги доведе до възможността за достъп до Internet чрез цифровите мобилни телефони (GSM). За целта цифровият телефон трябва да има протокол за безжични приложения (WAP) и микробраузър. WAP форматира данните в Web-сайта за предаване по безжични Internet връзки.

Съществена характеристика на включените в световната мрежа компютри е, че те могат да работят в автоматичен режим, без участието на хората. Връзката между два компютъра се реализира чрез създадени правила за тяхното взаимодействие, които се наричат протоколи.

2. Видове достъп до Internet

В Internet има няколко вида достъп. Колкото по-големи възможности предоставя вида на достъпа и колкото е по-бърз, толкова е по-скъп. За най-разпространения начин на свързване към Internet е необходим компютър, договор с доставчик па Internet услуги (ISP- Internet Service Provider) и модем, ако компютърът не е свързан към локална мрежа

Използването на основните услуги в Internet {WWW, IRC, FTP и Telnet) изисква "пълен достъп до Internet", който може да се предостави от доставчика в различни варианти, според желанието на потребителя: комутируема връзка по модем, ISDN {Integrated Services Digital Network), ADSL {Asymmetric Digital Subscriber Line) и по кабел (разбира се на различна цена).

Ако имаме кабелна телевизия и нашият кабелен оператор има достъп до Internet, това е добра възможност за много бърз достъп до Internet (удобен за потребители и малки фирми).

Използването на наети линии е предназначено преди всичко за фирми, които се нуждаят от постоянна 24-часова връзка. Този вид свързване изисква поддръжка на TCP/IP протокол и високоскоростни линии за връзка.

• Непосредствен достъп: Корпорациите и големите учреждения, за които е желателно да имат достъп до Internet, ползват "непосредствен" или пряк достъп. Той дава пълен достъп до всички възможности на мрежата. Доставчикът на услуги арендува телефонна линия с избрана пропускна способност (колкото по-бърза, толкова по-скъпа) и инсталира компютър (мрежов сървър) непосредствено при потребителя.

• SLIP и РРР: Съществуват и по-евтини методи на "почти пряк достъп". Те се наричат SLIP и РРР и са версии на програмното осигуряване на Internet, които работят па обикновени телефони линии, използвайки стандартни високоскоростни модеми. Преимуществото на SLIP и РРР се состои в това, че те позволяват да се работи в режим на пълноправен вход в Internet.

SLIP е Internet-протокол, позволяващ в качеството на линия за връзка да се използват последователните линии, например заедно с модем да се използват обикновените телефонни линии.

• Достъп по комутируема линия (Dial-up Access): За обикновения потребител наетата линия е много скъпа, затова по-подходяща е комутируема връзка с използване на вътрешен или външен модем (Dial-Up) c използване на SLIP {Simple Line Internet Protocol) или РРР (Point to Point Protocol) протокол. РРР протоколът е по-стандартизиран, по-надежден и поддържан от повече Internet програми отколкото SLIP.

WWW е разпределена информационна система, създадена като проект за разпространяване па научна информация чрез хипертекст. Хипертекстът е система, при която някои елементи в един документ са свързани, те. представляват препратки към други документи в WWW. Може да се "сърфира" по Internet, като се прескача от една хипервръзка па друга. Проследяват се връзките, които представляват интерес. Тези връзки (препратки) обикновено са някакви ключови думи, които се визуализират с различен цвят, като върху дадената ключова дума указателят на мишката се променя в "сочеща ръка".

Най-често биват показвани HTML {Hyper Text Markup Language) документи, в които се виждат графиките, хипервръзките и форматирането. Те са основата за нарасналата известност на WEB. Езикът HTML е специален език за форматиране на текстови документи, които ще се преглеждат по електронен път на различни компютри.

В основата на WWW (освен HTML формата на документите) лежат и хипертекстовите връзки. Това е отделен фрагмент от текста (или илюстрация), с която е свързан адрес на друга Web - страница. Web позволява достъп до разпространяваната информация в Internet чрез хипервръзки {hyperlinks).

Заедно с това хипервръз,сите позволяват да се свържат заедно много документи, посветени на една тема, например историята на Университета. В този случай възниква структура, наречена We/ьвъзел. Weft-възлите се наричат и Wefo-сайтове или виртуални сървъри. На един физически сървър може да има много Wefc-сайтове, състоящи се от Weft-страници. Разработчиците на Weft-страници се наричат Web-masters.

Информационната система World Wide Web е базирана на хипертекст {hypertext) технология. Една дума в хипертекст документ може да служи като указател {hyperlink) към друг документ, в който се намира информация свързана с думата-указател. Хипервръзки в тези документи правят възможен достъпа до други документи, свързани с първичния. Те от своя страна могат да сочат към други документи, намиращи се в други сървъри по мрежата без да имат директна връзка помежду си. В съвремените Web документи свободно се комбинират хипервръзки, аудио и видео фрагменти, графични икони и изображения, което ги превръща в хипермедийни.

WWW се състои от множество информационни сървъри (Web server). Те са постоянно достъпни по мрежата и непрекъснато се променят. Наблюдаваните промени са насочени към съдържанието на представената информация, начина на нейното представяне и структуриране. Непрекъснато възникват нови Web точки в Internet.Една от целите

Протоколът за пренасяне на хипертекст HTTP притежава необходимата простота и скорост за разпределена хипермедийна информационна система {Intranet). В такава система е необходимо бързо проследяване на връзки между информационни единици, които се намират върху отдалечени станции. Времето за отговор трябва да бъде от порядъка на 100 ms за проследена връзка, което налага изискването за бързина при извличането на информация. Трябва да се вземе под внимание, че информационните системи, използувани в практиката, изискват повече функции, включващи търсене, актуализация и анотация.

Протоколът HTTP позволява използването на отворено множество от методи. Той се базира на достъпа, осъществяван от URI {Universal Resource Identifier), към който се включват - име (URN - Uniform Resource Names) или адрес - URL (Uniform Resource Locator)

За работа с WWW не са необходими знания върху HTTP

Достъпът до хипермедийни документи в Internet се осъществява чрез протокол HTTP с помощта на HTTPD сървър (WWW сървър). Съдържанието на извлечения от един WWW сървър документ посредством WWW клиент се визуализира на екрана на локалния компютър на потребителя. Не е възможно в тази схема (клиент-сървър) два WWW клиента да обменят документи директно помежду си.

Изобразяването на Web страници и тяхното структуриране и създаване са различни неща. Един WWW клиент интерпретира и изобразява Web страницата по начина, по който Web сървъра я изпраща. В сървъра се съдържа цял Webпроект, реализиран на базата на множество Web страници, написани па езика HTML. Връзките между тях се задават във всяка изобразявана Web страница под формата на хипервръзки (hyperlinks).

Web Site (точка) се идентифицира обикновено с определен WWW сървър. Сървърите могат да бъдат няколко на брой и териториално разделени, но да обхващат единна по своята структура и предназначение информация. В този смисъл наименованието Web Site има по-общо предназначение. Подобни структури са характерни при корпоративните и университетските мрежи. Всяка катедра или факултет може да има свой WWW сървър, които заедно с централен за университетската мрежата сървър да формират Web точката на университета.

WWW сървър се създава на базата на взаимосвързани хипермедийни {HTML) страници. Свързаните страници могат да бъдат разпределени между множество WWW сървъри в даден Web Site. Обхождането на страниците се извършва по определена от автора разклонена схема. Техниката на навигация се изпълнява с различни методи, които могат да бъдат реализирани с разнообразни средства, но имат едно и също предназначение - да представят на потребителя наличната информация във вид удобен за ползване.

Възможностите на съвременните информационни технологии позволяват обособяването на самостоятелни и независими части върху екрана, наречени фрейми. Във втория случай използването на фреймови структури разделя екрана на обособени части, в които информацията се прелиства разделно. В контекста па навигацията в един Web Site това означава, че на екрана в обособена част от него се намират управляващите връзки под формата на меню, бутони или ключови думи за преход към съдържателната част от представената в отделен фрейм информация.

Използваните средства могат да бъдат най-разнообразни. Представянето на екрана на един свързан графичен обект (географска карта например) предоставя широки възможности за осъществяване на връзки на базата на снети координати на точки, обвързването на тези точки с други координати или информационни елементи.WWW клиенти.-Браузъри Netscape Communicator и Internet Explorer

WWW клиентите са предназначени да извличат документи от WWW сървъри и да ги изобразяват на екрана на потребителската станция. С WWW клиент се свързват понятията браузър (browser) и навигатор (navigator).

За да може да се използва WWW смислено е необходима връзка с мрежата и специален софтуер, наречен браузър (browse — прелиствам, преглеждам).

В развитието си Web браузърите следват повишаващите се изисквания на потребителите на информация в Internet. В последните си версии те предлагат мултимедийпи възможности - интерпретация на аудио, видео и анимирани графични компоненти. Мобилността и повишената ефективност на WWW клиентите се подсигурява от възможност за включване на допълнителни програмни компоненти - Plug-Ins. Те позволиха реализация на по-сложни задачи. Почти всички браузъри включват вече възможност за разпознаване на Java.

Има много достъпни Web браузъри. Може да се изтеглят по Internet или да се закупят. Най-популярните браузери са Netscape и Microsoft Internet Ex­plorer.

За да свалим Internet Explorer, указваме на нашия браузър адрес http:// www, microsoft, com/ie

По време на трансфер на информацията е активен бутонът Stop (кръгът е в червено). При желание трансферът на текущия документ може да се прекрати, като се кликие върху този бутон. Целият документ е изтеглен при "изгаснал" бутон Stop и непроменящ се надпис Document done в долния ред.

С помощта на бутоните Back и Forward се предоставя възможност за бързо преминаване към предходно разглежданата страница и към следващата (ако сме се върнали поне един документ назад).

Може да се укаже начална страница (Home Page), която се зарежда автоматично при стартиране на браузъра.

За да се зареди отново (презареди) текущата страница се използва бутонът Refresh (Reload).

При наличието на огромен брой документи по Internet, c които потребителят работи е необходимо да се организират и съхраняват най-често посещаваните. Това става чрез Favorites - отметки (Bookmarks). Добавянето на текущата страница към списъка става с Add Favorites (Add Bookmark). Директното отваряне на страницата отметка става с избирането й от списъка. Разрастването на списъка с любими страници поражда необходимостта от подреждането им по категории. За целта следва да се създаде папка за всяка категория в рамките на Favorites, чрез Favorites/Organize Favorites.

Изборът на любимите сайтове може да стане и от панела Favorites на Internet Explorer (бутона Favorites от лентата с инструменти). При инсталиран Windows 98 този избор може да се направи и от бутон Start I Favorites.

Използване на отметки (Bookmarks) в Netscape 4.0:

Съхраняват се връзките в полезните ресурси

Създава се потребителско меню

Избира се Add Bookmark

Избира се Edit Bookmarks от Bookmark Menu за да се организира собствен списък.

При желание да се изтегли информацията, стояща зад дадената ключова дума, трябва да се кликне с левия бутон на мишката върху тази ключова дума (препратка) при "сочеща ръка". По такъв начин при работа в една сесия може да се изтегли поредица от документи, които се архивират на компютъра и докато не приключи текущата сесия, може да се преразглеждат в последователността на тяхното изтегляне чрез бутоните от главното меню Back и Foreward.

Може да се запише документ с File/Save as и впоследствие може да се отвори с File/Open File, може да се разпечата с File/Print или чрез иконата Print. Ако текста ще се съхранява, се използва Save As, избира се Format of Text, и се идентифицира директорията или диска, където да се съхрани документът. Тази опция не съхранява графика, само текст. Ако ще се печата документ, включвайки и графика, се използова Print entry on the File Menu.При работа с Windows 98 (Win'2000) Internet Explorer e вграден в операционната система като нейна неотделима част. Microsoft Internet Explorer 6.x в по-голяма степен от Netscape съумява да събере в едно почти всички средства за ползване на най-доброто от Internet. Освен това, ако компютърът ни е с Windows, този браузър трябва да пи е познат. На вид той е точно като Windows 98 (Windows Explorer и Internet Explorer са с един и същ интерфейс).

4. ЕЛЕКТРОННА ПОЩА

Електронната поща е най-популярната услуга сред потребителите на Internet. Това е личният достъп до мрежата на всеки потребител в Internet. Тя позволява обмяна на различна по вид и тип информация. Чрез специално създадени за целта програмни продукти (User Agent), потребителят може да изпраща, да получава, да архивира, да класира и да препраща документи от всякакъв тип до определен адрес в Internet. Създаден е подходящ протокол SMTP (Simple Mail Transfer Protocol) и механизми за маршрутизация на съобщенията от потребителя до пощенската кутия на получателя.

Основните понятия на които е построена електронната поща са паралелни на концепцията на действие на обикновената поща

Предимства на електронната поща са също възможността едно съобщение да бъде изпратено като циркулярно писмо с множество получатели, както и съобщенията (в случаите на прикачени файлове) да се получават директно във формата на конкретни редактори (Word, Excel и др.).

Технологичните промени са фундаментални за развитието на съвременното информационно-комуникационно общество. Електронната поща разрушава бариерите на времето и пространството, фактори от изключителна важност за всички, особено тези, свързани с процеса на образованието.

Електронната поща е форма за комуникация в различни дейности. Тя има редица предимства пред традиционните средства (телефон, телекс, факс):

стабилност на връзката - обмяната на съобщения може да се извърши
без участие на получателя в момента;

точност и яснота на съобщенията;

по-евтини услуги (по-голяма скорост при по-ниска цена, по-голяма
ефективност и надеждност);

не е необходимо в момента получателят да е включил компютъра

възможност за обръщане към непознати хора с молба за

Електронната поща е една от най-старите услуги в INTERNET. Тя е най-достъпна за възприемане и обяснение. Всеки потребител имаЕ-maiI (електронен адрес), на който той получава своята кореспонденция, защитена със съответна парола (password).

Възможно е предварително подготвяне на едно или повече писма без наличието на връзка. Това е най-икономичният начин от гледна точка на потребителя. Той може за минимум активно време в INTERNET да може да изпрати и получи максимум информация.

Защитата на кореспонденцията се осигурява на няколко нива. Първо, достъпът до всяка пощенска кутия е санкциониран чрез потребителското име на собственика й и парола за достъп известна само на него. Второ, самите съобщения могат да бъдат кодирани посредством ключ, известен само на двамата кореспонденти със средствата на специализиран софтуер.

За да има свободна ориентация във всеки софтуер за електронна поща е необходимо да се изясни принципа па работа.

Електронни адреси

Електронният адрес на всеки кореспондент в Internet мрежата е част от едно подмножество на Internet адресите. Всяка машина с достъп в мрежата има свой Internet адрес, който се състои от четири десетични цифри разделени с точки (194.141.3.180). Поради явните неудобства при боравенето с цифри реалните адреси имат свой символичен еквивалент от имена на машина.подмрежа.област. Съответствието се поддържа от специализиран сървър във всяка област или подобласт наречен DNS (Domain Name Service). Електронният адрес на една пощенска кутия (Mail Box) се формира па базата на Internet адреса на машината с добавена информация за личностната идентификация на кореспондента. Така един произволен електронен адрес за кореспонденция изглежда по следния начин:

ivanov(a> vt.bia-bg.com

където

@ - разделител, интерпретиран от SMTP;

Посоченият пример показва едно често срещано изключение от общото правило, където символичният адрес не съответства на конкретна машина.

Форматът на електронния адрес е много лесен. Состои се от две части, разделени със знака "(«;". Първата част на електронния адрес с името на потребителя, втората част - на доменна.

Например за електронния адрес fridmaii@uni-stuttgart.de името на потребителя nfridman, и домейн на адреса: uni-stiittgart.de, което еднозначно определя електронния адрес на потребителя с псевдоним fridman на сървъра, обслужващ домейн uni-stiittgart.de.

В електронния адрес може също така да има и други символи, като "точка", знак за подчертаване "__", знак минус "-", но винаги има име на потребителя и домейн, разделени с "@" (например Ivan.Petrov@fujitsu-computer.de). Понякога електронния адрес се предхожда от думите e-mail или mailto, след тях обикновено се поставя двуеточие (например: Е-mail:oleg@AOL.com).

Ако на работното си място имаме връзка към Internet, но не желаем да използваме служебния си адрес за лична кореспонденция, можем да си създадем безплатна пощенска кутия на други еървъри. Първите места при електронната поща държат Hotmail (www.hotmail.com), Yahoo! (www.yahoo.com), Mailcity (www.mailcity.com ). Необходимо е просто да се регистрираме, като попълним някои данни за себе си и след няколко секунди имаме вече акаунт за електронна поща. Това не е електронна поща от обичайния тип. Всичко се извършва във Web - оттам изпращаме и оттам получаваме съобщения. Това е особено удобно, ако често пътуваме и искаме да си проверим получените писма, а също така и да им отговорим. Почти всеки от големите сайтове предлага безплатни акаунти за електронна поща през Web: Netscape, Altavista, Excite, а също и българските ahv.bg, mail.bg, top.bg.

Интернет е изключително динамично пространство, ежеминутно се създават нови страници и сайтове, много променят съдържанието и облика си -за разлика от традиционното публикуване страниците в Интернет могат да се променят непрекъснато, много престават да съществуват. От друга страна Интернет е изградена като доброволна и равноправна система от мрежи и компютри, така че в него няма централен компютър, няма единно ръководство, няма единен указател на това къде какво има. Няма гаранция (указател) къде може да бъде намерена дадена информация и дали изобщо съществува. По тези причини се създават информационни системи - те представляват опит за систематизиране на океана от информация в Интернет и респективно на адресите, на които може да бъде намерена. В тях се реализират и методи за търсене на информация по дадени критерии - най-често ключови думи за търсената тематика.

Има два основни вида универсални търсещи системи: указатели (директории) и търсачки (машини за търсене).