Е публикувано през 1937 г. В ограничен петхиляден тираж. Нито Деил Карнеги, нито издателството „Саймън енд Шустър
ПРИНЦИП № 7Нека другият си мисли, че идеята е негова.8
Изтегляне 1.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Lidija Kovacheva
| ПРИНЦИП № 7 Нека другият си мисли, че идеята е негова. 8 Формула, която ще направи чудеса за вас Помнете, че другите може изобщо да не са прави. Но те не мислят така. Не ги осъждайте. Така би постъпил всеки глупак. Опитайте се да ги разберете. Само мъдрите, толерантните, необикновенни хора биха го сторили. Има причина човекът срещу вас да мисли и да действа по този начин. Разгадайте я – и ще се сдобиете с ключа към начина му на действие, може би и към личноста му. Опитайте се искренно да се поставите на негово място. Ако се запитате: „Как бих се чуствал, как бих реагирал, ако съм на негово място?”, ще си спестите време и нерви, защото „проявявайки интерес към причината, по-малко вероятно е да изпитвате недоволство от следствието”. При това ще усъвършенствате значително уменията си в човешките взаимоотношения. „Спри за миг – казва в книгата си „Как превръщаме хората в злато” Кенет М. Гуд, - спри за миг и съпостави доминиращият си интерес към собствените дела с умерената си загриженост за всичко останало. И разбери, че всички по света изпитват съвсем същото! Тогава, наред с Линкълн и Рузвелт, ще си наясно с единствено здравата основа за тълкуване на взаимоотношенията между хората, а именно, че успехът в общуването зависи от това добронамерено да се опиташ да разбереш гледната точка на другия.” Сам Дъглас от Хемпстед, Ню Йорк, често повтарял на жена си, че прекарва твърде много време в грижи за моравата – чеплеви, тори, коси тревата два пъти седмично, а моравата изобщо не изглежда по-добре, отколкото при нанасянето им в къщата четири години по-рано. Естествено, тя се е разтройвала от мърморенето му и всеки път, когато той заговарял за това, вечерта протичала тягосно. След като премина нашият курс, господин Дъглас разбра колко глупаво е постъпвал през всичките тези години. Никога не му беше хрумвало, че на нея тази работа й доставя удоволствие и сигурно би се зарадвала, ако я похваля за усърдието й. Веднъж след вечеря жена му казала, че иска да изчисти малко плевелите и го поканила да й прави компания. Той първо отказал, но после размислил,последвал я на 95 вън и се заел дай помогне. На нея видимо й станало много приятно и двамата прекарали един час в усилен труд и приятен разговор. След това той често й помагаше в работата в градината и я хвалеше за прекрасния вид на моравата и за чудесата, които прави с двор, където почвата е като бетон. Резултатът? По-щастлив живот и за двамата, защото той се научи да гледа на нещата от нейната гледна точка. – дори когато ставаше дума просто за плевели. В книгата си „Да намериш път към хората” доктор Джералд С. Найрънбърг отбелязва: „Взаимност в разговора се постига, като покажете на другия, че смятате идеите и чуствата му за не по-малко важни от вашите собствени. Ако още в началото дадете на събеседника си възможност да разбере целта или посоката на разговора и говорейки, се съобразявате с това какво бихте искали да чуете, ако бяхте на негово място и приемате гледната му точка, ще го насърчите да остане открит за вашите идеи.” Винаги ми е доставяло удоволствие да се разхождам и яздя из парка, близо до дома ми. Като друидите в древна Галия, аз изпитвам почти религиозно преклонение пред дъбовете и бях много нещастен, когато година след година виждах как млади дървета и храсти загиват в безсмислени пожари. Те не се причиняваха от невнимателни пушачи, а почти винаги от младежи, решили да се отадат на живот сред природата и да си изпекат някоя наденичка или картоф под дърветата. Понякога се разразяваха такива пожари, че се налагше да вдигат пожарникарите под тревога. На входа на парка беше поставена табела, която гласеше, че който запали огън, подлежи на глоба и затвор. Но табелата не беше поставена на видно място и малко от потенциалните виновници я виждаха. За парка се грижеше само един конен полицай, но той не приемаше задълженията си много насериозно и пожарите продължаваха година след година. Веднъж се случи да се обърна към друг един полицай, за да му съобщя, че в парка е възникнал пожар, който бързо се разраства. Помолих го да се обади на пожарникарите, а той отвърна безгрижно, че това не го интересувало, защото не било в неговия район! Аз се отчаях и от този случай нататък, когато излизах да яздя, действах като самозван едноличен комитет за защита на общественото имущество. Опасявам се, че в началото въобще не се опитвах да разбера чуждата гледна точка. Видех ли под дърветата да гори огън, толкова се разгневявах в стремежа си да предотвратя евентуален пожар, че правех точно каквото не трябваше. Отивах при момчетата и ги предупреждавах, че за паленето на огън могат да се озоват в затвора, и нареждах незабавно да го загасят. Ако откажеха, ги заплашвах с арест. Без да вземам предвид тяхната гледна точка, аз просто си изливах яда и нищо повече. Какво се получаваше? Те се подчиняваха – намусено и недоволно. И след като се скриех зад хълма, сигурно отново запалваха огъня, мрачно решени едва ли не да опожарят целият парк. С годините понаучих нещичко за човешките взаимоотношения, научих се на малко такт, посвикнах да гледам на нещата и от гледната точка на другия. И вместо да се разпореждам, отивах при пламтящия огън и започвах разговор от рода на: „Добре ли се забавлявате, момчета? Какво ще си сготвите за вечеря?... И аз като момче обичах да паля огньове, и още обичам. Но нали знаете, че тук, това е мнго опасно. Знам, че не искате да направите нищо лошо, но има други, които не са толкова внимателни. Като видят, че сте запалили огън, и те ще запалят и няма да го изгасят, като си тръгнат, ще пламнат сухите листа и дърветата ще загинат. Ако не внимаваме, един ден няма да остане и едно дърво. За предизвикване на пожар могат да ви хвърлят в затвора. Но аз не искам да ви нареждам и да ви развалям удовоствието. Радвам се, че се 96 забавлявате, но моля ви още сега да съберете сухите листа по-далеч от огъня. И нали няма да забравите да го засипете с пръст, ама хубаво и да го засипете преди да си тръгнете? И следващият път, когато решите да се позабавлявате, защо не си запалите огъня отвъд хълма, в пясъка?... Много ви благодаря, момчета. Приятно прекарване.” Колко различно въздействие имаха тези думи! Така момчетата изпитваха желание да помогнат. Без да се мръщят, без да негодуват. Никой не ги принуждаваше да се подчиняват на заповеди. Достойнството им беше пощадено. Чустваха се по-добре, защото се съобразяваха с тяхната гледна точка в ситуацията. Ако се опитваме да гледаме на нещата от гледната точка на другия, това може да намали напрежението, когато проблемите се изострят до крайност. Елизабет Новак от Нов Южен Уелс, Австралия, закъснява шест седмици с вноските за колата си. „Един петък – разказва тя – имах ужасен разговор с човека, който отговаряше за моите плащания. Той ме уведоми, че ако до понеделник сутринта не внеса сто двайсет и два долара, фирмата ще предприеме съответните действия. Нямаше откъде да намеря парите в почивните дни, затова когато в понеделник рано сутринта той ми се обади отново, очаквах най-лошото. Вместо да се притесня, аз погледнах на нещата от неговата позиция. Извиних се искренно за това, че му създавам главоболия, и отбелязах, че сигурно съм му най-проблематичния клиент, защото не за първи път закъснявам с вноските. Той веднага смени тона и ме увери, че съвсем не съм от най-трудните му клиенти. Разказа ми няклоко примера колко грубо се държали понякога с него клиентите, как го лъжели и често се опитвали да избегнат въобще разговора с него. Аз нищо не казах. Изслушах го, оставих го да си излее пред мен грижите. После, без да кажа нищо, той добави, че не е беда, ако не мога да внеса парите веднага. Приемливо било да платя двайсет долара до края на месеца, а останалата сума да уредя когато ми е удобно.” Утре, преди да поискате от някого да загаси огън, да купи стоката ви или да даде пари за благотворителната ви кампания, защо не поспрете, не затворите очи и не се опитате да премислите всичко от неговата гледна точка? Задайте си въпроса: „Защо той би искал да го направи?” Наистина, това отнема време, но така няма да си съдавате врагове и ще се радвате на по-добри резултати – при това с по-малко усилия и без конфликти. Дийн Донъм от Харвардското бизнес училище казва: „По-скоро съм готов да кръстосвам тротоара пред нечий офис два часа преди разговора, отколкото да вляза вътре без съвършенно чсна представа какво ще кажа и какво е вероятно да ми отговори този човек, имайки предвид онова, което знам за интересите и мотивите му.” Това е толкова важно, че ще го повторя, за да наблегна на него: „По-скоро съм готов да кръстосвам тротоара пред нечий офис два часа преди разговора, отколкото да вляза вътре без съвършенно чсна предства какво ще кажа и какво е вероятно да ми отговори този човек, имайки предвид онова, което знам за интерсите и мотивите му.” Е, ако след като прочетете тази книга, запомнете само едно нещо – повече да мислите за гледнта точка на другия и да виждате нещата не само от своя, но и от неговия ъгъл, - ако само това запомните от нея, нищо чудно това да ви изиграе роля на трамплин в кариерата ви. Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|