Е. Уолдо, ученичка Сряда, 19 юни 1895г

Неделя следобед

Има шест школи по философия в Индия, които са смятани за ортодоксални, защото вярват във Ведите.

Философията на Вяса е тази на Ведите в най-висша степен. Той е пишел в Сутри, или в кратки алгебрични символи без подлог и глаголи. Това породило толкова много двусмисленост, че от Сутрите произлязъл дуализмът, моно-дуализмът и монизмът или “гръмогласната Веданта”; всички големи коментатори на тези различни школи на моменти са ставали “съзнателни лъжци”, за да направят текстовете да подхождат на философията.

Упанишадите съдържат много малко история на действията на който и да е човек, но почти всички други писания са главно лични истории. Ведите се занимават почти изцяло с философията. Религията без философия се превръща в суеверие; философията без религия става сух атеизъм.

Вишищадвйта е Адвайта (монизъм) с качества. Неговият тълкувател е бил Рамануджа. Той казва, “От млечния океан на Ведите Вяса е разбил маслото на философията, за да помогне на човечеството. Казва още, “Всички добродетели и всички качества принадлежат на Брахман, Господа на вселената. Той е най-великата Пуруша²”. Мадхва е изцяло дуалист или Двайтист. Той твърди, че дори жените имат право да изучават Ведите³. Той цитира главно от Пураните. Мадхва казва, че Брахман означава Вишну⁴, но не и Шива, защото без Вишну няма спасение.

Понеделник, 8 юли, 1895г.
В обяснението на Мадхва няма място за разсъждение, защото то е взето изцяло от откровението на Ведите.

Рамануджа казва, че Ведите са най-святото учение. Нека синовете на трите по-горни касти получат Сутрата (свещената нишка) и на осем, десет и единадесетгодишна възраст започнат да учат, което означава да отидат при Гуру и да изучават Ведите дума по дума, със съвършена интонация и произношение.

Джапа означава повтаряне на Святото Име¹; чрез него поклонникът се издига до Безкрайното. Лодката на жертвоприношенията и ритуалите е много крехка, ние се нуждаем от повече, за да узнаем Брахман, който единствен представлява свободата. Свободата не е нищо друго, освен разрушаването на суеверието, а може да си отиде само тогава, когато познаем Брахман. Не е необходимо да преминаваме през всички тези церемонии, за да достигнем до смисъла на Веданта. Повтарянето на Ом е достатъчно.

Виждането на различия е причината за цялото нещастие, а причината за това е невежеството. Затова ритуалите не са необходими, тъй като те засилват идеята за разликите; вие ги практикувате, за да се освободите от нещо или за да придобиете нещо.

Брахман е без действие, Атман е Брахман, а ние сме Атман; познание като това премахва всяка грешка. То трябва да бъде чуто, схванато интелектуално и накрая реализирано. Размишлението представлява прилагане на разума и установяване на това познание в нас чрез разума. Реализирането му означава да го направим част от живота си чрез постоянно размишление върху него. Тази постоянна мисъл или Дхяна е като маслото, което се излива в една непрекъсната струя от един съд в друг; ден и нощ Дхяна образува вълни в ума с формата на тази мисъл и така ни помага да достигнем освобождението. Винаги мислете “Сохам, Сохам” (Аз съм Той); това е добро почти колкото освобождението. Казвайте го ден и нощ; реализацията ще дойде като резултат на това продължително размишление. Този абсолютен и непрестанен спомен за Бог означава Бхакти.

Бхакти или отдадеността и любовта към Бог биват подпомогнати индиректно от всички добри действия. Добрите мисли и добрите действия създават по-малко разграничение, отколкото лошите; затова те индиректно водят към свободата. Работете, но оставете резултатите за Бог. Само познанието може да ни направи съвършени. Онзи който следва Бога на Истината с отдаденост, на него Богът на Истината се разкрива... Ние сме лампи и нашият пламък е това, което наричаме “живот”. Когато запасът от кислород свърши, тогава лампата трябва да угасне. Всичко което можем да направим е да поддържаме лампата чиста. Животът е един продукт, една комбинация и като такъв, той трябва да се разложи на своите съставни части.

Работата пречиства сърцето и така води до Видя (мъдрост). Будистите са казвали, че правенето на добро на хората и животните е единствената работа (която трябва да бъде вършена); брахмините са казали, че богослужението и всички ритуали са също толкова “работа” и също пречистват ума. Шанкара заявява, че “всяка работа, добра или лоша, е против познанието.” Действията насочени към невежеството са грехове, не пряко, но като причини, защото те имат тенденцията да увеличават Тамас и Раджас. Единствено със Саттва идва мъдростта. Добродетелните дела премахват воала от познанието, а единствено то може да ни помогне да видим Бог.

Познанието никога не може да бъде сътворено - то може само да бъде открито; и всеки човек, който направи велико откритие, е вдъхновен. Когато той донесе духовна истина, ние го наричаме пророк; а когато откритието е на физическото ниво, го наричаме човек на науката и отдаваме по-голямо значение на първия, въпреки че източникът на истината е един.
Шанкара казва, че Брахман е същността и реалността на всяко познание и че всички проявления на познаващия, познаването и познаваното са само неща, въобразени от Брахман. Рамануджа приписва на Бог съзнанието; но истинските монисти не Му приписват нищо - дори съществуването в какъвто и да било смисъл, който ние можем да придаваме на тази дума. Рамануджа заявява, че Бог е същността на съзнателното познание. Недиференцираното съзнание, когато стане диференцирано, се превръща в света...

Будизмът, една от най-философските религии в света, се разпространила сред народа, сред обикновените хора на Индия. Каква удивителна култура трябва да е съществувала сред арийците преди две хиляди и петстотин години, за да бъдат способни те да схванат такива идеи!

Буда бил единственият велик индийски философ, който не признавал каста и нито един от неговите последователи не останал в Индия. Всички останали философи са били в услуга на социалните предразсъдъци повече или по-малко. Както казваше моят Учител, “Лешоядът се рее високо извън погледа в небесата, но очите му са винаги в парчето мърша на земята.”

***
Древните индуси са били удивителни учени, същински живи енциклопедии. Те са казвали, “Познанието в книгите и парите в ръцете на другите хора, въобще не са познание и пари.”

Шанкара е бил смятан от много хора за въплъщение на Шива.


Сряда, 10 юли, 1895г.
Има шестдесет и пет милиона мохамедани в Индия и някои от тях са суфи¹.

Суфите идентифицират човека с Бог и чрез тях тази идея е дошла в Европа. Те казват, “Аз съм тази Истина”; самите те имат езотерична както и екзотерична доктрина, въпреки че самият Мохамед не я е поддържал.

“Хашшашин”² е станала нашата дума “ассассин”, защото една стара секта от мохамеданството убивала неверниците като част от своята вяра.

В мохамеданската служба трябва да присъства една стомна с вода като символ на Бог, който изпълва вселената.

Индусите вярват, че ще има десет Божествени Въплъщения. Деветте са минали, а десетото ще дойде в бъдеще.

***

Шанкара казва: “Върху Бог трябва да се мисли, защото Ведите казват така. Размишлението помага на вдъхновението; книгите и осъзнатият разум – или индивидуализираното възприятие – и двете са доказателство за Бог”. Ведите са, според него, един вид въплъщение на универсалното познание. Доказателството за (съществуването на) Бог е, че Той е създал Ведите, а доказателството за Ведите е, че такива удивителни книги биха могли да бъдат дадени само от Брахман. Те са находището на цялото познание и са дошли от Бог така, както човек издишва въздух; затова ние знаем, че Той е безкраен по сила и познание. Той може да е сътворил света или да не го е направил, това е дреболия; това, че е създал Ведите е по-важно! Светът е узнал Бог чрез Ведите; няма друг начин.

И това вярване във всеобхватността на Ведите поддържано от Шанкара е толкова всеобщо, че дори има индийска поговорка как ако човек си загуби кравата, отива да я търси във Ведите!

Шанкара заявява по-нататък, че подчинението на ритуала не е познание. Познанието за Бог е независимо от моралните задължения, от жертвоприношенията и церемониите или от това какво мислим или не мислим, точно както един дънер не е повлиян от това дали един човек го взема за призрак, а друг вижда такъв, какъвто е.

Веданта е необходима, защото нито размишлението, нито книгите могат да ни покажат Бог. Той може да бъде реализиран само чрез свръхсетивното възприятие, а Веданта учи как да бъде постигнато това. Вие трябва да излезете отвъд Личностния Бог (Ишвара) и да достигнете Абсолютния Брахман. Бог е възприятието на всяко същество: Той е всичко, което трябва да бъде възприето. Онова което казва “Аз” е Брахман, но въпреки че Го възприемаме ден и нощ, ние не знаем това. Веднага щом осъзнаем тази истина, цялото нещастие си отива; затова трябва да получим познание за истината. Достигнете единството; тогава повече няма да има двойственост. Но познанието не идва чрез жертвоприношения, а чрез търсенето, боготворенето и познанието за Атман.

Брахмавидя, познаването на Брахман, е най-висшето познание; по-низше познание е науката. Това е учението на Мундакопанишад или Упанишадата за саннясини. Има два вида познание – основно и второстепенно. Онази част от Ведите, която се занимава със службите и церемониите, както и с материалното познание, е несъществената част. Съществената е тази, чрез която ние достигаме Абсолюта. Абсолютът създава всичко от Своята собствена природа; няма нищо (друго), което да бъде причина, няма нищо отвън. Всичко е изцяло енергия, Той е всичко, което съществува. Този който извършва всички жертвоприношения за самия себе си, за Атман, само той познава Брахман. Глупаците смятат външното богослужение за най-висше; глупаците мислят, че работата може да ни даде Бог. Само онези които преминат през Сушумна (“пътят” на йогините) достигат Атман. Те трябва да отидат при Гуру да се учат. Всяка част има същата природа като цялото; всичко извира от Атман. Медитацията е стрелата, цялата душа, която излиза навън и отива при Бог е лъкът, който пуска стрелата към нейната цел, Атман. Като крайни ние никога не можем да изразим Безкрайното – ние сме Безкрайното. Знаейки това не спорим с никого.

Божествената мъдрост е да живеем в отдаденост (на Бог), медитация и целомъдрие. “Само Истината побеждава, а не неистината. Само чрез истина бива прокаран пътя до Брахман” – където единствено са любовта и истината.


Четвърък, 11 юли, 1895г.
Без майчината любов никое творение не може да продължи да съществува. Нищо не е изцяло физическо, нито изцяло метафизическо; едното предполага другото и обяснява другото. Всички теисти са съгласни, че има някаква основа за тази видима вселена, те са разграничават само по отношение на естеството и характера на тази основа. Материалистите казват, че няма такава основа.

Свръхсъзнателното състояние във всички религии е идентично. Индуси, християни, мохамедани, будисти и дори тези, които нямат религии, всички имат съвсем същото преживяване, когато се издигнат над тялото...

Най-чистите християни на света били установени в Индия от Апостол Тома около двадесет и пет години след смъртта на Христос. Това станало, докато англосаксонците били все още диваци, които рисували телата си и живеели в пещери. По едно време християните в Индия наброявали около три милиона, но сега са около един милион.

Християнството се е разпространявало винаги чрез меча. Много е чудно как последователите на такава нежна душа е трябвало да убиват толкова много! Трите мисионерски религии са будизма, мохамеданството и християнството. Трите по-стари религии, индуизма, юдаизма и зороастрианизма никога не са се стремели да покръстват. Будистите никога не са убивали, но по едно време само чрез своята благост покръстили три-четвърти от света.

Будистите били най-логичните агностици. В действителност вие не можете да спрете никъде между нихилизма или абсолютизма. В интелектуално отношение будистите са били разрушителите на всичко, които довели своята теория най-крайния логичен изход. Адвайтините също са изработили своята теория до нейното логично заключение и са достигнали Абсолюта – една установена Единица Субстанция, от която всички феномени са били проявени. И будистите, и адвайтините имат чувство за идентичност и неидентичност в същото време; едното от тези чувства трябва да е погрешно, а другото истинско. Нихилистът слага реалността в неидентичността, а реалистът – в идентичността; и това е борбата в целия свят. Това е схватката.

Реалистът пита, “Как нихилистът може да получи някаква идея за идентичност?” Защо въртящата се светлина изглежда като окръжност? Единствено точка в покой обяснява движението. Нихилистът никога не може да обясни генезиса на заблудата, че съществува някаква основа; нито идеалистът може да обясни как Единия е станал много. Единственото обяснение трябва да дойде от нивото отвъд съзнанието; ние трябва да се издигнем до свръхсъзнателното, до едно ниво изцяло отвъд сетивното възприятие. Тази метафизична сила е по-нататъшният инструмент, който само идеалистът може да използва. Той може да изпита Абсолюта. Човекът Вивекананда може да се разтвори в Абсолюта и след това да се върне към човека отново. Тогава за него проблемът бива решен, а в последствие и за другите, защото той може да покаже пътя и на тях. Така религията започва там, където свършва философията. “Доброто на света”, което сега ще е свръхсъзнателно за нас, след векове ще бъде съзнателно за всички. Следователно, религията е най-висшата работа, която светът има; и понеже човекът несъзнателно е почувствал това, през вековете той се е придържал идеята за религията.

Религията, голямата млечна крава, е дала много ритници, но няма значение, защото тя дава и много мляко. Религията е най-великото дете, което може да бъде родено, тя е великата “луна на реализацията”; нека храним това дете и му помагаме да порасне и то ще стане гигант. Цар Желание и Цар Познание воювали и точно когато вторият щял да бъде разгромен, той се сдобрил с Кралица Упанишад и му се родило дете, Реализация, което му спечелило победата. (От “Прабодха-чандродая”, ведическа санскритска драма.)

Любовта концентрира цялата сила на волята без усилие, както когато един мъж се влюби в жена.

Пътят на отдадеността (и любовта към Бог – Бхакти Йога,) е естествен и приятен. Философията (Джнана Йога) е като да върнеш един планински поток обратно към извора му. Тя е по-бърз метод, но много труден. Философията казва, “Проверявай всичко.” Отдадеността казва, “Дай се, дай се на потока, имай вечна себеотреченост.” Това е по-дълъг път, но по-лесен и по-щастлив.

“Аз съм Твой завинаги; оттук нататък, каквото и да правя, Ти си който го правиш. Повече няма мен и мое.”

“Нямайки пари да дам, ум да уча, време да практикувам Йога, О Любими, аз давам себе си – тялото и ума си - на Теб.”

Никакво невежество или погрешни идеи – независимо колко големи – не могат да сложат преграда между душата и Бог. Дори и да няма Бог, придържайте се здраво към любовта. По-добре да умреш търсейки Бог, отколкото като куче, търсещо мърша. Изберете най-висшия идеал и отдайте живота си на това. “Тъй като смъртта е толкова неизбежна, най-висшето нещо е да отдадеш живота си на велика цел.”

Любовта ще достигне философията безболезнено; тогава след познанието идва Пара-бхакти (върховната отдаденост и любов към Бог).

Познанието е критично и създава голяма суетня за всяко нещо; но Любовта казва, “Бог ще ми покаже своята истинска природа” и приема всичко.

Раббия

(Персийска поема)

и посетена бе от двама светци

Святият Малик и Хасан мъдрият –

хора именити в мюсюлманските очи.

“той Божиите наказания ще понесе.”

Малик, от чувство дълбоко своя опит разказа:

“Онзи който обича избора на своя Господар,

в наказанието ще ликува той.”
Раббия егоистична воля съзря

в техните максими да се спотайва

и отвърна, “О хора на милостта,

оня що вижда лицето на своя Господар,

в своите молитви няма и да разбере,

че е бил наказван въобще!”

За Ишвара трябва да бъде научено от Веданта; всички Веди посочват Него (който е Причината; Създателят, Съхранителят и Разрушителят). Ишвара е единението на Троицата позната като Брахма, Вишну и Шива, която стои начело на индуисткия Пантеон. “Ти си Бащата, който ни пренася на другия бряг на тъмния океан” (думи на ученика към Учителя).

Ведите не могат да ви покажат Брахман, вие вече сте Това; те могат само да помогнат да бъде премахнат воала, който скрива истината от очите ни. Първият воал който трябва да изчезне, е невежеството; когато то си замине, си отива и греха; след това спира желанието, егоизмът свършва и цялото нещастие изчезва. Това спиране на невежеството може да настъпи само когато узная, че аз и Бог сме едно; с други думи, идентифицирайте себе си с Атман, а не с човешките ограничения. Дез-идентифицирайте се от тялото и всяка болка ще спре. Това е тайната на лекуването. Вселената е една хипноза; дехипнотизирайте се и спрете да страдате.

За да можем да бъдем свободни, ние трябва да преминем през порока и добродетелта и след това да се освободим и от двете. Тамас трябва да бъде победен от Раджас, а те двете трябва да бъдат потопени в Саттва; после излезте отвъд трите качества. Достигнете състояние, в което самият ви дъх е молитва.

Винаги когато се учите от думите на друг човек, знайте, че вие сте имали този опит в предишен живот, защото единственият учител е опитът.

С всяка една способност идва и ново нещастие, затова убийте желанието. Да имаш някакво желание е като да бръкнеш с пръчка в гнездо на стършели. Вайрагя (отречеността) е да откриеш, че желанията са само позлатени топчета отрова.

“Умът не е Бог” (Шанкара). “Тат твам аси”; “Ахам Брахмасми” (“Ти си Той”, “Аз съм Брахман”). Когато човек реализира това, всички възли в сърцето му биват разсечени, всичките му съмнения изчезват.” Безстрашието не е възможно, докато имаме Бог, който е над нас; ние трябва да бъдем Бог. Това което е разединено, ще си остане такова завинаги; ако сте отделни от Бог, тогава вие никога няма да бъдете едно с Него и обратно. Затова ако поради някакви достойнства бъдете съединени с Бог, когато това свърши, ще настъпи разединение. Но единението е вечно, а достойнствата само помагат да бъде премахнат воала. Ние сме азад (свободни) и трябва да го реализираме. “Когото Азът избере” означава, че ние сме Азът и избираме себе си.

От какво зависи зрението, от нашите собствени усилия или от нещо отвън? То зависи от нас; нашите усилия премахват прахта, огледалото не се променя. Няма нито познаващ, нито познаване, нито познавано. “Този който знае, че не знае, той знае Това.” Онзи който има теория, не знае нищо.

Идеята че ние сме обвързани е само илюзия.

Религията не е за света; тя е “почистване на сърцето” и нейният ефект върху този свят е само второстепенен. Свободата е неотделима от природата на Атман. Той е вечно чистият, вечно съвършеният, вечно неизменният. Никога не можете да познаете Атман. Не можем да кажем нищо за Атман, освен “не това, не това”.

“Брахман е това, което ние никога не можем да извадим чрез никаква сила на въображението.” (Шанкара)

***
Вселената е мисълта, а Ведите са думите на тази мисъл. Ние можем да създадем и разрушим цялата тази вселена. Чрез повтарянето на думи се събужда невидимата сила и в резултат бива породено видимо следствие. Това е твърдението на определена секта от Карма-йогините. Те смятат, че всеки един от нас е създател. Като изговаряте думите, мисълта която отговаря на тях ще възникне и резултатът ще стане видима. “Мисълта е силата на думата, а думата е изражението на мисълта,” казват мимамсаците, индуистка философска секта.

Агностикът казва, че тази идея е заблуда. Тогава как ще докажете света? Единственото доказателство за него е че го виждаме и чувстваме; точно толкова всички чувстваме и свободата. Ако светът се утвърждава по универсално съгласие, трябва да приемем това и като утвърждаване на свободата; но свободата не принадлежи на свободната воля такава, каквато е тя. Вродената вяра на човека в свободата е базата на цялото мислене. Свободата има природата на волята, когато тя е била това, преди да стане обвързана. Самата идея за свободната воля показва във всеки момент борбата на човека срещу робството. Свободният може да е само един - това е Необусловеният, Безкраен и Безпределен. Сега свободата в човека е само спомен, опит да достигне свободата.

Всичко във вселената се бори да завърши окръжността, да се върне към своя първоизточник, да се върне към единствения си истински Източник, Атман. Търсенето на щастие е борба да се открие баланса, да се възстанови равновесието. Моралът е борбата на обвързаната воля да се освободи и е доказателство, че ние сме произлезли от съвършенството...

Идеята за дълга е обедното слънце на нещастието, изгарящо всяка душа. “О Кралю, изпий тази единствена капка нектар и бъди щастлив.” (Нектарът е “Аз не съм действащото лице.”)

Нека действието бъде без противодействие; действието е приятно, цялото нещастие е противодействие. Детето слага ръката си в пламъка, това е удоволствие; но когато неговият организъм реагира, тогава идва болката от изгарянето. Ако можем да спрем това противодействие, тогава няма да има от какво да се страхуваме. Контролирайте мозъка и не му позволявайте да прочете записа; бъдете свидетелят и не реагирайте; само така можете да бъдете щастливи. Най-щастливите моменти които ние някога сме изпитвали, са когато сме забравили напълно за себе си. Работете по своя собствена свободна воля, а не от задължение. Ние нямаме дълг. Светът е просто един гимнастически салон, в който играем; нашият живот е вечен празник.

Цялата тайна на битието е да не изпитваш страх. Никога не се страхувайте какво ще се случи с вас, недейте да зависите от никого. Само в момента в който отхвърлите всяка помощ, вие сте свободни. Пълната гъба не може да попие повече вода.

***
Дори борбата за самозащита е погрешна, въпреки че тя е по-висша от борбата с агресия. Няма “справедливо” възмущение, защото възмущението идва от непризнаването на единството на всички неща.