Е. Уолдо, ученичка Сряда, 19 юни 1895г

Неделя, 4 август

“Този който невежите боготворят, на Него аз проповядвам на теб.”

Бог е “най-познатият” на свята. Той е единственото нещо, което виждаме навсякъде. Всички познават своя собствен Аз и чувстват, “аз съм”, дори животните. Всичко което ние познаваме, е проекцията на Аза. Учете децата на това, те могат да го разберат. Всяка религия боготвори Аза, дори несъзнателно, защото няма нищо друго.

Това непристойно вкопчване в живота такъв, какъвто го познаваме тук, е изворът на всяко зло. То поражда цялото мамене и крадене. То превръща парите в бог и от това следват всички пороци и страхове. Не ценете нищо материално и не се вкопчвайте в него. Ако не се вкопчвате в нищо, дори в живота, тогава няма да има страх. “Онзи който вижда многообразието в този свят, отива от смърт към смърт.” Ще бъде невъзможно да има физическа смърт за нас, както и умствена, когато видим, че всичко е едно. Всички тела са мои; затова дори тялото е вечно, защото дървото, животното, слънцето, луната и самата вселена са моето тяло; тогава как може то да умре? Всеки ум, всяка мисъл е моя, тогава как може да дойде смъртта? Азът никога не е бил роден и никога не умирам. Когато реализираме това, всички съмнения изчезват. “Аз съм, Аз знам, Аз обичам” – в това никога не може да има съмнение. Не съществува глад, защото всичко което е изядено, е изядено от мен. Ако косъм падне от нас, ние не мислим, че умираме; по същия начин ако едно тяло умре, това не е нищо повече от падане на косъм...

Свръхсъзнателното е Бог, който е отвъд речта, отвъд мисълта, отвъд съзнанието... Има три състояния – животинското (Тамас), човешкото (Раджас) и божественото (Саттва). Тези които достигат най-висшето състояние, просто са. Там дългът умира; те само обичат и привличат останалите като магнит. Това е свободата. Тогава повече не извършвате морални постъпки, но все пак всичко което правите, е морално. Брахмавитът (позналият Бог) е дори по-висш от боговете. Ангелите дошли да боготворят Исус, когато той победил илюзията и казал: “Далеч от мен, Сатана.” Никой не може да помогне на Брахмавита, защото самата вселена се покланя пред него. Всяко негово желание бива изпълнено, неговият дух пречиства другите; затова почитайте Брахмавита, ако искате да постигнете най-висшето. Когато ние имаме трите “Божии дарове” – човешкото тяло, силното желание за свобода и помощта на някоя велика душа, която да ни покаже пътя – тогава освобождението е сигурно за нас. Мукти (освобождението) е наше.

***
Смъртта на тялото завинаги е Нирвана¹. Негативният път е този, който казва, “Аз не съм това, нито онова².” Веданта прави следващата стъпка и утвърждава позитивната страна – Мукти или свободата. “Аз съм Абсолютното Битие, Абсолютното Познание, Абсолютното Блаженство, аз съм Той”, това е Веданта – последният камък на съвършената арка.

По-голямата част от последователите на Северния будизъм вярват в Мукти и в действителност са ведантини. Само цейлонците смятат Нирвана за унищожение.

Никакво вярване или неверие не може да убие Аза. Онова което идва с вярването и си отива заради неверието, е само заблуда. Нищо не учи Атман. “Аз приветствам своя собствен Аз.” “Самопросветлен, Аз приветствам самия себе си, Аз съм Брахман.” Тялото е една тъмна стая; когато ние влезем в нея, тя бива осветена и става жива. Нищо никога не може да повлияе просветлението; то не може да бъде унищожено. То може да бъде покрито, но никога унищожено.

***
В настоящето Бог трябва да бъде боготворен като “Майка”, Безкрайната Енергия. Това ще доведе до чистота и безкрайна енергия ще дойде тук, в Америка. Тук няма храмове, които да ни дърпат надолу и никой не страда, както в бедните страни. Жената е страдала цяла вечност и това й е дало безкрайно търпение и безкрайно постоянство. Тя може да се придържа към една идея. Това я прави опора дори за суеверните религии и за свещениците на всяка земя и това ще я освободи. Ние трябва да станем ведантини и да живеем според тази величествена идея; масите трябва да я поемат и само в свободна Америка това може да бъде направено. В Индия тези идеи са родени от личности като Буда, Шанкара и други, но масите не могат да ги задържат. Новият цикъл (на времето) трябва да види как масите живеят Веданта и това ще стане чрез жените.

“Пази възлюбената красива Майка дълбоко, дълбоко в сърцето си с най-голяма грижа.”

“Изхвърли всичко освен езика, запази него, за да казва: ‘Майко, Майко!’”

“Нека лоши съветници не влизат там; нека ти и аз, мое сърце да виждаме Божествената Майка.”

“Ти си отвъд всичко, което живее!”

“Моя Луна на живота, моя Душа на душата!”


Неделя следобед
Умът е инструмент в ръцете на Атман, точно както тялото е инструмент в ръцете на ума. Материята е движение отвън, умът е движение отвътре. Всяка промяна започва и свършва във времето. Ако Атман е неизменен, Той трябва да е съвършен; ако е съвършен, трябва да е безкраен; а ако е безкраен, трябва да е само Един; не може да има две безкрайности. Така е и с Атман, с Аза, Той може да бъде само Един. Ако един човек трябваше да пътува към слънцето, на всяка крачка той щеше да вижда различно слънце и все пак то ще бъде същото.

Ащи или “съм-ността”, е основата на цялото единство; а веднага щом бъде открита основата, следва съвършенството. Ако всички бои бъдат смесени в един цвят, рисуването ще спре. Съвършеното единство е покой; ние съотнасяме всички проявления до едно Същество. Таоисти, конфуцианци, будисти, индуси, евреи, мохамедани, християни и зороастрийци – всички са проповядвали златното правило¹ с почти едни и същи думи; но само индусите са дали разумната основа, защото те са видели причината: Човекът трябва да обича другите, защото те са той самият. Има само Един.

От всички велики религиозни учители само Лао Дзъ, Буда и Исус са надраснали златното правило и са казали: “Прави добро на враговете си”, “Обичай тези които те мразят.”

Принципите съществуват; ние не ги създаваме, ние само ги откриваме... Религията се състои само от реализация. Доктрините са методи, а не религия. Всички различни религии са само приложения на единствената религия, адаптирани да подхождат на нуждите на различните нации. Теориите водят само до борби; така името на Бог, което трябва да носи мир, е станало причина за половината от кръвопролитията на света. Идете при директния източник. Попитайте Бог какъв е Той. Докато Той не отговори, Той не е; но всяка религия учи, че Той отговаря.

Имайте нещо, което сами да кажете, иначе как можете да имате някаква идея за това, което другите са казали? Не се придържайте към старите суеверия; бъдете винаги готови за нови истини. “Глупаци са онези, които пият калната вода от кладенеца, който техните предци са изкопали и не биха пили от чистата вода на кладенец, който другите са изкопали.” Докато не реализираме Бог за самите себе си, ние не можем да знаем нищо за Него. Всеки човек е съвършен по своята природа; пророците са проявили това съвършенство, но потенциално то е в нас. Как можем да разберем, че Мойсей е видял Бог, освен ако ние също не го видим? Ако Бог някога е идвал при някого, Той ще дойде и при мен. Не мога да взема вярването за основа; това е атеизъм и богохулство. Ако Бог е говорил на човек в пустините на Арабия преди две хиляди години, Той може също да говори и на мен днес, иначе как да знам, че Той не е умрял? Идете при Бог по всеки възможен начин; само идете. Но отивайки, не събаряйте никого долу.

Знаещите трябва да изпитват състрадание към невежите. Онзи който (наистина) знае, е готов да даде тялото си дори за една мравка, защото знае, че тялото е нищо.


Понеделник, 5 август, 1895г.
Въпросът е: Необходимо ли е да преминаваме през всички по-низши етапи, за да достигнем до най-висшето или можем да се гмурнем изведнъж? На съвременното американско момче му отнема двадесет и пет години да постигне това, за което на неговите предци са трябвали стотици години да направят. Съвременният индус за двадесет години достига височината, до която неговите предшественици са достигали за осем хиляди. От физиологическа гледна точка, ембрионът в утробата преминава от амебата до човека. Такива са ученията на съвременната наука. Веданта отива по-далеч и ни казва, че ние не само трябва да изживеем живота на цялото минало на човечеството, но също и неговото бъдеще. Човекът който прави първото, е образованият човек, а вторият е Дживанмукта-та, вечно свободният (още приживе).

Времето е просто мерилото за нашите мисли и тъй като мисълта е невъобразимо бърза, няма предели за скоростта, с която можем да живеем живота си занапред. Затова не може да бъде установено колко дълго би отнело да се изживее целия бъдещ живот. Това може да е секунда, а може да е и петдесет живота. Това зависи от силата на желанието. Затова учението трябва да бъде според нуждите на този, който е учен. Всепоглъщащият огън е готов за всички, дори водата и буците лед биват бързо погълнати. Стреляйте в ято птици и трябва да уцелите поне една; дайте на един човек цял музей с истини и той веднага ще избере тази, която му подхожда. Миналите животи са моделирали нашите склонности; давайте на този, който учите в зависимост от неговата склонност. Интелектуално, мистично, богомолческо, практично – направете едно от тях основата, но учете и на останалите заедно с него. Интелектът трябва да бъде балансиран с любовта, мистичната природа – с разума, докато практиката трябва да формира част от всеки метод. Вземете всеки от там, където той стои и го избутайте напред. Религиозното учение трябва да е винаги конструктивно, а не деструктивно.

Всяка тенденция показва работата на миналите животи, линията или радиуса, по който този човек трябва да се движи. Всички радиуси водят до центъра. Никога дори не се опитвайте да смущавате нечии тенденции; това връща човек назад, и учителя, и ученика. Когато учите на Джнана, трябва да станете джнанин и да застанете умствено точно там, където стои обучаваният. Така и с всички други Йоги. Развийте всяка способност така, като че ли тя е единствената притежавана, това е единствената тайна на така нареченото хармонично развитие. С други думи, достигнете широта заедно със сила (на чувството), но не за сметка на първото. Ние сме безкрайни. За нас няма предели, ние можем да чувстваме толкова силно, колкото предано отдаденият мохамеданин и да бъдем толкова широки, колкото най-гръмогласния атеист.

Начинът да се направи това е не да се отдава умът на някой предмет (на мисълта), а да развием контрол върху самия ум; след това можете да го насочите в която посока пожелаете.. Така запазвате широтата и силата на чувството. Чувствайте джнана, сякаш тя е всичко, което е съществувало, а след това направете същото с бхакти, с Раджа (Йога) и с Карма. Откажете се от вълните и се върнете при океана, тогава можете да си имате вълни, колкото поискате. Контролирайте “езерото” на своя собствен ум, иначе не можете да разберете езерото на друг ум.

Истинският учител е този, който може да хвърли цялата си сила в тенденциите на този, който учи. Без истинско съчувствие ние никога не можем да учим добре. Откажете се от идеята, че човекът е отговорно същество - само съвършеният е отговорен. Невежият е изпил много от чашата на заблудата и не е здравомислещ. Вие, които знаете, трябва да имате безкрайно търпение с такива хора. Не изпитвайте нищо, освен любов към тях и открийте болестта, която ги е накарала да виждат света в погрешна светлина и после им помогнете да се излекуват и да виждат правилно. Винаги помнете, че само свободният има свободна воля; всички останали са в робство и не са отговорни за това, което те правят. Волята като воля е обвързана. Водата е свободна, когато снегът се топи в Хималаите, но когато стане река, тя е обвързана от бреговете; и все пак първоначалният импулс я носи към морето и тя възвръща своята свобода. Първо е “падението на човека”, а след това е “възкресението”. Нито един атом не може да бъде в покой, докато не открие свободата.

Понякога въображението помага да се разчупят оковите на покоя. Цялата вселена е въображение, но един вид въображение ще излекува другия. Онзи вид който ни казва, че има грях, мъка и смърт в света, е ужасен; но другият, който винаги казва, “Аз съм свят, има Бог, няма болка”, е добър и ни помага да разчупим оковите на другите. Най-висшето въображение, който може да строши всички брънки на веригата е това за Личностния Бог¹.

“Ом тат сат” (Абсолютът) е единственото нещо отвъд Майа, но (Личностният) Бог съществува вечно. Докато Ниагарският водопад съществува, ще съществува и дъгата; но водата тече и заминава непрестанно. Водопадът е вселената, а дъгата е Личностният Бог; и двете са вечни. Докато вселената съществува, трябва да съществува и Бог. Бог създава вселената, а вселената създава Бог; и двете са вечни. Майа не е нито битие, нито небитие. И Ниагарският водопад, и дъгата са вечно променливи... Брахман видян чрез Майа. Персийците и християните разделят Майа на две и наричат добрата половина “Бог”, а лошата “дявол”. Веданта взема Майа като цяло и приема единството отвъд нея – Брахман...

Мохамед открил, че християнството се отклонява от лоното на семитизма и неговите учения дошли за да покажат, че християнството трябва да е като семитската религия, че то трябва да се придържа към един Бог. Арийската идея, че “аз и моят Отец сме едно”² го е отвращавала и ужасявала. В действителност понятието за Троицата било голям напредък от дуалистичната идея за Йехова, който бил навеки разделен от човека³. Теорията за въплъщението е първата брънка от веригата, водеща до признаването на единството на Бог и човек. Бог появяващ се първо в една човешка форма, после идващ отново в различни епохи в други човешки форми, накрая е приет за съществото във всяка човешка форма или във всички хора. Монизмът е най-висшият етап, а монотеизмът е по-низш. Въображението ще ви доведе до най-висшето дори по-бързо и лесно от разума.

Нека няколко души се изправят и живеят единствено заради Бог и да спасят религията за света. Не претендирайте да сте като Джанака, когато сте само “родоначалник”⁴ на заблуди. Бъдете честни и кажете, “Виждам идеала, но все още не мога да го достигна”; но не претендирайте, че сте се отрекли, когато не сте. Ако се отречете, стойте непоклатими. Ако стотима паднат в битката, грабнете знамето и го понесете. Бог е истински за всички, независимо кой се провали. Нека този който падне, предаде знамето на друг, който да го носи; то никога не може да падне.

Ако съм измит и чист, защо трябва по мен да има нечистота? Първо търсете Царството Небесно и оставете всичко останало да си върви. Не искайте нищо да идва при вас; само се радвайте, че сте се освободили от всичко. Откажете се и успехът ще последва, дори и никога да не го видите. Исус оставил след себе си дванадесет рибари, но тези неколцина издухали Римската империя.

Принесете на Божия олтар най-чистите и най-добрите на земята. Онзи който се бори е по-добър от онзи, който никога не се опитва. Дори само да погледнеш човек, който се е отрекъл, е пречистващо. Застанете зад Бог; пуснете се от света. Не правете компромиси. Откажете се от света, само тогава хватката на тялото се разхлабва. Когато то умре, вие ще бъдете азад, свободни.

Истината трябва да бъде измервана чрез истина и чрез нищо друго. Да правиш добро не е мерилото за истината; Слънцето не се нуждае от факла чрез която да го видим. Дори истината да разруши цялата вселена, тя все още е истина; стойте зад нея.

Практикуването на конкретните форми на религията е лесно и привлича масите; но в действителност няма нищо във външното.

“Както паякът изхвърля мрежата си от самия себе си, така и вселената е изхвърляна и поглъщана в Бог.”

Има едно същество “Х”, което се проявява и като ум, и като материя. Неговите движения във видимия свят са фиксирани в определени линии, наречени закони. Като единство то е свободно; като много, то е обвързано от законите. Въпреки това, при всички тези окови, една идея за свобода продължава са присъства вечно в него и това е Нивритти или “Откъсване от привързаността”. Материализиращите сили които чрез желанието ни карат да вземаме активно участие в светските неща са наречени Правритти.

Морално е онова действие, което ни освобождава от робството на материята и обратно. Този свят изглежда безкраен, защото всичко се движи в кръг; той се връща, откъдето е дошъл. Краищата на кръга се срещат, затова тук, в света на нито едно място няма покой. Трябва да излезем навън. Мукти е единствената цел, която трябва да бъде постигната...

Злото се променя по форма, но остава същото като количество. В древните времена е управлявала силата, днес това е хитростта. Нещастието в Индия не е толкова лошо като в Америка, защото бедният човек тук вижда по-голям контраст спрямо своето лошо състояние.

Доброто и злото са комбинирани по много заплетен начин и едното не може да бъде преживяно без другото. Крайната сума от енергията в тази вселена е като едно езеро, всяка вълна на което неизбежно води до съответен спад. Общият сбор е абсолютно еднакъв; затова да направиш един човек щастлив означава да направиш друг нещастен. Външното щастие е материално и неговото количество е фиксирано; така че и едно зрънце не може да бъде получено от някого, без да бъде взето от друг. Единствено блаженството отвъд материалния свят може да бъде получено без загуба на такова. Материалното щастие е само трансформация на материалната мъка.

Онези които са родени във вълната и държани в нея, не виждат спада и какво има там. Никога не си мислете, че можете да направите света по-добър и по-щастлив. Волът в маслената мелница никога не достига сламата завързана пред него, той само мели зърното. Така и ние преследваме “сламата” на щастието, което винаги и се изплъзва, а ние просто мелим в мелницата на природата, след което умираме, само за да започнем отново. Ако можехме да се освободим от злото, ние никога нямаше да можем да зърнем нещо по-висше; щяхме да бъдем удовлетворени и никога нямаше да се борим да се освободим. Когато човекът открие, че всяко търсене на щастието в материята е глупост, тогава започва религията.

В човешкото тяло балансът между доброто и злото е толкова равен, че има шанс за човекът да пожелае да се освободи и от двете.

Свободният никога не е ставал обвързан; да се пита как е станало това е нелогичен въпрос. Където няма робство, няма причина и следствие. “Станах лисица в съня си и едно куче ме преследваше.” Как мога да питам защо кучето ме е преследвало? Лисицата е била част от съня, а кучето е дошло впоследствие и в хода на нещата; но и двете принадлежат на съня и не съществуват извън него. И науката, и религията са опити да ни помогнат да излезем отвъд оковите; само че религията е по-древна и ние вярваме в суеверието, че тя е по-свята. В определен смисъл е така, защото превръща морала в жизненоважен, докато науката не го прави.

“Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бог.” Само това изречение би спасило човечеството, ако всички книги и пророци бъдат изгубени. Тази чистота на сърцето ще доведе до виждането на Бог. Това е мелодията на цялата музика във вселената. Чистотата не е робство. Премахнете воалите на невежеството чрез чистота и тогава ние проявяваме себе си такива, каквито наистина сме и узнаваме, че никога не сме били в робство. Виждането на много е големият грях на целия свят. Виждайте всичко като Аза и обичайте всички; нека всяка идея за разделение си отиде...

Дяволският човек е част от моето тяло, точно както е една рана или изгаряне. Ние трябва да се погрижим за раната и да я излекуваме; затова непрекъснато помагайте и се грижете за дяволския човек, докато той не се “излекува” и не стане още веднъж щастлив и здрав.

Докато мислим на относителното ниво имаме правото да смятаме, че можем да бъдем наранявани от относителните неща и че те могат да ни помагат. Тази идея за помощта, направена абстрактна, ние наричаме Бог. Общият сбор от всички идеи за помощ е Бог.

Бог е абстрактното съчетание от всичко, което е милостиво, добро и носещо помощ; това трябва да е единствената идея. Като Атман ние нямаме тяло; но да се каже, “Аз съм Бог и никаква отрова не може да ми навреди”, е абсурдно. Докато има тяло и го виждаме, ние не сме реализирали Бог. Може ли да остане малкият водовъртеж, след като реката е изчезнала? Плачете за помощ и ще я получите; а накрая ще откриете, че този който е плачел за помощ е изчезнал, както и Помагащият, и играта е свършила; само Азът остава.

След като това стане, върнете се и играйте както пожелаете. Тогава това тяло не може да извърши нищо зло, защото освобождението не идва докато всички зли сили не бъдат изгорени и не остане “пламък без топлина и без пушек”.

Миналият импулс продължава да движи тялото, но той може да върши само добро, защото всяко зло си е отишло преди свободата да е дошла. Умиращият на кръста¹ е пожънал резултатите от своите минали действия. Той е бил йогин и се е подхлъзнал; след това е трябвало да бъде роден отново; отново се е подхлъзнал и е станал крадец; но миналите добри действия които бил извършил, донесли плод и той срещнал Исус в момент, в който освобождението е можело да дойде и една дума го направила свободен.