Е. Уолдо, ученичка Сряда, 19 юни 1895г

Правете всичко като жертвоприношение на Бог и Му го предлагайте. Бъдете в света, но не от него, като лотосовото листо, чиито корени са в тинята, но което остава винаги чисто. Нека вашата любов бъде за всички, каквото и да ви правят. Един сляп човек не може да вижда цветовете, така че как ние бихме могли да видим злото, ако то не е в нас? Ние сравняваме това, което виждаме отвън с това, което откриваме в себе си и произнасяме присъдата си според това. Ако сме чисти, не можем да видим нечистотата. Тя може да съществува, но не и за нас. Виждайте само Бог във всеки мъж, жена или дете; виждайте го чрез антарджьотис, “вътрешната светлина”, а виждайки това, вие не можете да видите нищо друго. Не искайте този свят, защото винаги получавате това, което желаете. Търсете Господ и единствено Него. Колкото повече сила (в света) имате, толкова повече окови и толкова повече страх. Колко повече се страхуваме и колко по-нещастни сме ние дори от една мравка! Излезте от всичко това и идете при Господ. Стремете се към науката на създателя, а не към тази на създаденото.

“Аз съм извършителят и делото.” “Онзи който може да възпре прилива на похотта и гнева, е велик йогин.”

“Само чрез практика и непривързаност ние можем да победим ума.”...

Нашите индуски предшественици са сядали и са мислели за Бог и за морала и ние също притежаваме интелекта, който да използваме за същите цели; но в устрема на опита да придобием тези неща, ние най-вероятно ще ги изгубим отново.

***
Тялото притежава в себе си определена сила да се лекува само и много неща могат да събудят тази лечителска сила и да я задействат, като различни умствени състояния, лекарства, упражнения и т.н. Докато сме обезпокоявани от физическите условия, дотогава се нуждаем от помощта на физическите средства. Преди да се освободим от робството на нервите, ние не можем да ги пренебрегваме.

Съществува несъзнателният ум, но той е под съзнанието, което е само една част от човешкия организъм. Философията представлява догадки за ума. Религията се базира на сетивния контакт, на видяното - единствената база на познанието. Това което влиза в контакт със свръхсъзнателния ум, е факт. Аптите са тези, които са “почувствали” религията. Доказателството (за това) е, че ако следвате техния метод, вие също ще видите. Всяка наука изисква своя собствен специфичен метод и инструменти. Един астроном не може да ви покаже пръстените на Сатурн дори с помощта на всички тенджери и тигани в кухнята. Той се нуждае от телескоп. Затова, за да бъдат видени големите факти на религията, трябва да бъдат следвани методите на онези, които вече са видели. Колкото е по-голяма една наука, толкова са по-разнообразни средствата за изучаването й. Още преди да влезем в света, Бог е осигурил средствата да излезем от него; така че всичко което ние трябва да направим, е да открием тези средства. Но не се карайте за методите. Търсете само реализацията и изберете най-добрия метод, който можете да откриете да ви подхожда. Яжте манговите плодове и оставете останалите да се карат за кошницата. Вижте Христос и след това ще бъдете християни. Всичко останало е приказки; колкото по-малко се приказва, толкова по-добре.

Посланието прави посланика. Господ прави храма; не обратно,

Учете се дотогава докато “славата на Господ засияе чрез вашето лице”, както е сияела чрез лицето на Шветакету.

Догадка срещу догадката прави борбата; но говорете за това, което сте видели и нито едно човешко сърце няма да може да устои на това. Павел е бил покръстен против волята си чрез реализацията.

Медитацията е върху поредица от обекти, концентрацията е върху един обект.

Атман познава ума, който не е самоосветляващ се. Атман не може да бъде причината на нищо. И как би могъл? Как може Пуруша да се съедини с Пракрити (природата)? Той не го прави; само илюзорно се смята, че това е така...

Научете се да помагате без чувство на жалост и без да мислите, че има някакво нещастие. Научете се да бъдете същия към врага, какъвто и към приятеля; когато можете да направите това и повече нямате някакво желание, целта е постигната.

Прережете баняновото дърво² на желанието със секирата на непривързаността и то ще изчезне напълно. Всичко това е илюзия. “Този от когото безнадеждността и заблудата са паднали, този който е победил злините на свързването³, само той е азад (свободен).”

Да обичаш някого лично е робство. Обичай всички по равно и тогава всички желания отпадат.

Времето “изяждащо всичко” идва и всичко трябва да си замине. Защо се опитвате да оправите земята и да нарисувате пеперудата? Всичко това трябва да си замине накрая. Не бъдете само бялата мишка във въртящото се колело, работеща винаги и не постигаща никога нищо. Всяко желание е изпълнено със зло, независимо дали самото то е добро или лошо. Това е като кучето, което скача към парче месо, винаги отдалечаващо се от него и което накрая умира от кучешка смърт. Не бъдете такива. Прережете всяко желание.

***
Параматман⁴ като властващ над Майа е Ишвара; Параматман във властта на Майа е Дживатман. Майа е общият сбор от проявлението и ще изчезне напълно.

“Дървообразната” природа е Майа, но под нейния воал в действителност виждаме Божията природа. “Защо”-то на всяко нещо се намира в Майа. Да питаме защо Майа е дошла, е безсмислен въпрос, тъй като отговорът никога не може да бъде даден в Майа, а кой ще го задава отвъд Майа? Злото създава “защо”-то, а не “защо”-то - злото и пак злото пита “защо”. Илюзията разрушава илюзията. Самият разум, понеже се базира върху противоречие, е една окръжност и трябва да убие сам себе си. Сетивното възприятие е едно заключение и все пак всяко заключение идва от сетивното възприятие.

Невежеството което отразява светлината на Бог, е видимо; но само по себе си (без тази светлина) то е нищо. Облакът няма да се види, освен ако слънчевата светлина не падне върху него.

Имало четирима пътници, които стигнали до една висока стена. Първият с трудност се изкачил на върха и без да поглежда назад, скочил вътре. Втори ят се изкатерил по стената, погледнал вътре, надал вик на радост и изчезнал. Третият на свой ред се покатерил, погледнал къде са изчезнали другарите му, започнал да се смее от радост и ги последвал. Но четвъртият се върнал обратно, за да разкаже какво се е случило с неговите спътници. Знакът за нас че има нещо отвъд, е смехът, който звънти от тези велики души, гмурнали се отвъд стената на Майа.

***
Отделянето ни от Абсолюта и приписването на определени качества на Него, ни дава Ишвара. Това е Реалността на вселената както е видяна от нашия ум. Личностният дявол е нещастието на света видяно през умовете на суеверните.

Пълното въздържание дава голяма интелектуална и духовна сила. Брахмачаринът трябва да бъде сексуално чист в мислите, думите и действията си. Изгубете уважение към тялото; освободете се от съзнанието за него, доколкото е възможно.

Асана (позата) трябва да бъде стабилна и приятна; постоянната практика, идентифицирането на ума с Безкрайния ще доведе до това.

Непрекъснатото внимание към един обект е съзерцание.

Когато един камък е хвърлен в спокойна вода, се образуват много кръгове, всеки отделен, но всички взаимодействащи си; така е и с нашите умове; само че при нас действието е несъзнателно, докато при йогина е съзнателно. Ние сме паяци в една мрежа, а практиката на Йога ще ни направи способни като паяка да преминаваме по всяка нишка на мрежата, по която пожелаем. Не-йогините са привързани за определено място, на което се намират.

***
Да нараниш някой друг създава робство и скрива истината. Негативните добродетели не са достатъчни; трябва да победим Майа и тогава тя ще ни следва. Ние желаем нещата само тогава, когато те спрат да ни обвързват. Когато робството си замине, наистина и в действителност, всички неща идват при нас. Само тези, които не желаят нищо, са господари на природата.

Подслонете си при някоя душа, която вече е разчупила своите окови и с времето той ще ви освободи поради своята милост. Още по-висше е да се подслоните при Господ (Ишвара), но това е най-трудното; Може да се намери само един човек за цял век, който наистина го е направил.

Не чувствайте нищо, не знайте нищо, не правете нищо, нямайте нищо, откажете се от всичко, предайте го на Бог и накрая кажете, “Да бъде волята Ти.” Ние само сънуваме това робство. Събудете се и нека то си замине. Подслонете се при Бог, само така можем да прекосим пустинята на Майа. “Нека си отиде твоят затвор, Саннясино смел, кажи, Ом тат сат!”

За нас е привилегия, че ни се позволява да бъдем милосърдни, защото само така можем да израснем. Бедният човек страда, за да можем ние да му помогнем; нека даващият коленичи и благодари, нека получаващият стои изправен и позволи. Виждайте Бог зад всяко същество и давайте на Него. Когато спрем да виждаме злото, светът ще трябва да свърши за нас, тъй като неговият единствен смисъл е да ни освободи от тази грешка. Мисълта че има някакво несъвършенство създава това несъвършенство. Само мислите за силата и съвършенството могат да го излекуват. Правете това добро, което можете; в него все ще има някакво зло¹; но вършете всичко без да ви е грижа за личните резултати, дайте всички резултати на Бог, тогава нито доброто, нито злото ще ви повлияят.

Вършенето на работа не е религия, но работата свършена в правилeн дух води до свободата. В действителност всяко съжаление е тъмнина, защото кого да съжаляваме? Можете ли да съжалявате Бог? Благодарете на Бог, че ви е дал този свят като морално училище, за да помогне на вашето развитие, но никога не си въобразявайте, че вие можете да помогнете на света. Бъдете благодарни на този, който ви проклина, защото той ви дава огледало, което да ви покаже какво е проклятието, както и шанс да практикувате себевъздържание.

Нецеломъдреното въображение е толкова лошо, колкото и нецеломъдреното действие. Контролирането на желанието води до най-висшия резултат. Трансформирайте сексуалната енергия в духовна, но не се осакатявайте, защото това е изхвърляне на силата. Колкото е по-голяма е тази сила, толкова повече може да се направи с нея. Само една мощна струя вода може да направи хидравличното прокопаване.

Това от което се нуждаем днес е да знаем, че има Бог и че ние можем да Го видим и почувстваме тук и сега. Един чикагски професор казва, “Погрижете се за този свят, а Бог ще се погрижи за следващия.” Каква глупост! Ако можехме да се погрижим за този свят, каква нужда щеше да има безкористния Господ да се грижи за другия!

Увековечаването на старите митове във формата на алегории и ненужното придаване на значение на тях, подхранва суеверието и в действителност отслабва. С истината не трябва да има компромиси. Учете на истината и не създавайте апологии на нито едно суеверие; нито принизявайте истината до нивото на слушателя.

В нас има двама – Богът-душа и човекът-душа. Мъдреците знаят, че вторият е само сянката, а първият е единственото истинско Слънце.

Освен ако не свържем ума със сетивата си, ние не получаваме съобщения от очите, носа, ушите и т.н. Външните органи биват използвани чрез силата на ума. Не позволявайте на сетивата да излизат навън и тогава ще можете да се освободите от тялото и външния свят.

Същият този “Х” който ние виждаме като външния свят, умрелите виждат като рая или ада, според техните собствени умствени състояния. Този и следващият живот са два съня, но вторият е моделиран от първия; освободете се и от двата, всичко е вездесъщие, всичко е сега. Умират природата, тялото и умът, а не ние; ние никога не се заминаваме, нито идваме. Човекът Свами Вивекананда е в природата, роден е и умира; но азът който ние виждаме като Свами Вивекананда никога не е бил раждан и никога няма да умре. Той е вечната и неизменна Реалност.

Силата на ума е една и съща, независимо дали го разделяме на пет сетива или виждаме само (чрез) едно. Слепият човек казва, “Всичко си има специфично ехо, затова аз пляскам с ръце, чувам това ехо и после мога да кажа какво има около мен.” Затова в мъгла слепият човек може да води безопасно зрящия човек. За него мъглата и тъмнината не са нещо различно¹.

Контролирайте ума, прекъснете (действието на) сетивата и тогава вие сте йогин; след това, всичко останало ще дойде. Откажете да чувате, да виждате, да помирисвате, да вкусвате; махнете умствената сила от външните органи. Вие непрестанно правите това несъзнателно, когато умът ви е погълнат в нещо; така че можете да се научите да го правите и съзнателно. Умът може да насочи сетивата, където пожелае. Освободете се от това основно суеверие, че ние сме задължени да действаме чрез тялото. Не сме. Идете в своята собствена стая и извадете Упанишадите от вашия собствен Аз. Вие сте най-великата книга, която някога е била или ще бъде, безкрайното хранилище на всичко, което е. Докато вътрешният учител не се събуди, външното учение е напразно. То трябва да доведе до отварянето на книгата вътре във вас, за да има някаква стойност.

Волята е “тихият малък глас”, който казва “прави” и “не прави”. Тя е създала всичко, което ни обвързва. Невежата воля води до робство, знаещата воля може да ни освободи. Волята може да бъде направена силна по хиляди начини; всеки начин е вид Йога, но систематизираната Йога свършва тази работа по-бързо. Бхакти, Карма, Раджа и Джнана Йога изпълняват това по-ефективно. Вложете всички сили, философия, работа, молитва, медитация – разпънете всички платна, тръгнете напред с пълна пара – достигнете целта. Колкото по-скоро, толкова по-добре...

Кръщението е външно пречистване, което символизира вътрешното. То има будистки произход.

Причастието е останка от един много стар обичай на дивашките племена. Понякога те са убивали големи главатари и са изяждали плътта им, за да придобият в себе си качествата, които са направили тези водачи велики. Вярвали са, че по този начин отличителните качества които са правели главатаря смел и мъдър, ще станат техни и вместо един човек, ще направят цялото племе смело и мъдро. Жертвоприношението на хора е било също еврейска идея и евреите се придържали към нея, въпреки многобройните наказания от Йехова. Исус е бил благ и любящ, но за да стане той подходящ за еврейските разбирания, е трябвало да се осъществи идеята за човешкото жертвоприношение под формата на изкуплението (на греховете на човечеството) или чрез човешката изкупителна жертва. Тази жестока идея е накарала християнството да се отклони от ученията на самия Исус и да развие дух на преследване и кръвопролитие...

Кажете, “Това е моята природа”, но никога не казвайте, “Това е мой дълг” – за да направите каквото и да било.

“Само истината побеждава, не лъжата.” Застанете върху истината и вие сте получили Бог.

***
Още от най-ранни времена в Индия брахимнската каста поставяла себе си над всякакъв закон; те претендирали, че са богове. Брахмините са бедни и слабостта им е, че се стремят към сила. Това са около шестдесет милиона души, които са добри и морални, нямат собственост и са това, което са, защото още от раждането си са учени, че са над закона и наказанието. Те чувстват, че са “дважди родени”, че са синове на Бог.

“Онзи който е изпълнил вселената, Онзи който е Азът на аза, как да Го приветствам!”

Да знам Атман като своята природа е едновременно и познание и реализация. “Аз съм Той, няма ни най-малко съмнение в това.”

Няма нито битие, нито небитие, всичко е Атман. Отърсете се от всички идеи за относителността; отърсете се от всички суеверия; нека кастата, произходът, Девите (боговете) и всичко останало изчезне. Защо говорете за битие и ставане? Откажете се от приказките за дуализма и за Адвайтизма! Кога вие сте били двама, за да говорите за един или двама? Вселената е Святият и само Той. Не говорете за Йога, която да ви направи чисти; вие сте чисти по самата си природа. Никой не може да ви учи.

Хора като този, който е написал песента, поддържат религията жива. Те действително са реализирани; тях не ги е грижа за нищо, не чувстват нищо, което е сторено на тялото им, не ги е грижа за жега и студ, за опасност или каквото и да било друго. Те стоят спокойни и се радват на блаженството на Атман, докато горящи въглени изгарят тялото им, а те не ги усещат.

“Когато тройното робство на познаващия, познанието и познаваното изчезне, там е Атман.”

“Какво ако сте контролирали ума и какво ако не сте? Какво ако имате пари и какво, ако нямате? Вие сте вечно чистият Атман. Кажете, ‘Аз съм Атман. Никакво робство не може да ме доближи. Аз съм неизменното небе; облаци на вяра могат да преминават през мен, но те не ме докосват.’”

“Изгорете добродетелта, изгорете порока. Свободата е бебешки приказки. Аз съм това безсмъртно Познание. Аз съм тази чистота.”

“Никой никога не е бил обвързван, никой никога не е бил свободен. Няма никой освен мен. Аз съм Безкрайният, Вечно-свободният! Какво може да промени мен, същността на познанието! Кой може да учи, кой може да бъде учен?”

Хвърлете аргументите, хвърлете философията в ямата.

“Само робът вижда робите, заблуденият заблудата, нечистият нечистотата.”

Мястото, времето и причинността всички са заблуди. Твоята болест е да мислиш, че си обвързан и ще бъдеш свободен. Ти си Неизменният. Не говори. Седни и нека всички неща се стопят, те са само сънища. Няма диференциране, няма разлика, всичко е суеверие; затова замълчи и узнай кой си.

“Аз съм същността на блаженството.” Не следвай идеали, ти си всичко, което съществува. Бъди в покой. Не безпокой себе си. Ти никога не си бил в робство, никога не си бил добродетелен или грешен. Освободи се от всички тези заблуди и бъди в покой. Кого да боготвориш? Кой боготвори? Всичко е Атман. Да говориш, да мислиш е суеверие. Повтаряй отново и отново, “Аз съм Атман”, “Аз съм Атман”. Нека всичко друго си замине.


Понеделник, 29 юли, 1895г.
Понякога ние обозначаваме едно нещо описвайки обкръжението му. Когато кажем “Сатчитананда” (Битие-Познание-Блаженство), ние просто посочваме към бреговете на едно неописуемо Отвъд. Не можем да кажем за него “е”, защото това също е относително. Всяко въображение, всяко понятие е напразно. Нети, нети (“Не това, не това”¹) е всичко, което може да бъде казано, защото дори да мислиш означава да ограничаваш и по този начин да губиш.

Сетивата ви мамят ден и нощ. Веданта е открила това векове назад; съвременната наука просто открива същия факт. Една картина има само ширина и дълбочина, а художникът копира природата с нейната измама като изкуствено придава усещане за дълбочина. Няма и двама души, които да виждат света един и същ. Най-висшето познание ще ви покаже, че няма движение, няма промяна в нищо; че самата идея за това е само Майа. Изучете природата като цяло, с други думи, изучете движението. Умът и тялото не са нашият истински аз; и двете принадлежат на природата. Освен това, когато тялото и ума бъдат надскочени, всичко което възприемат те, си заминава. Когато спрете да познавате и виждате света напълно, тогава реализирате Атман. Това което искаме е заместването на относителното познание. Няма безкраен ум и безкрайно познание, защото и умът, и познанието са ограничени. Сега виждаме през воал; след това достигаме “Х” - Реалността на всичко, което знаем.

Ако погледнем една картина през една много малка дупчица в твърд картон, ние получаваме крайно погрешна представа; и все пак, това което виждаме е в действителност картината. Докато увеличаваме дупката, ние получаваме все по-ясна и по-ясна идея. От действителността ние произвеждаме различни гледки в съответствие е нашите погрешни възприятия за име и форма. Когато изхвърлим картона, виждаме същата картина, но я виждаме такава, каквато е. Ние добавяме към нея всички атрибути, всички грешки; но самата картина остава непроменена от това. Това е така, защото Атман е реалността на всичко; всичко което виждаме, е Атман, но не такъв какъвто го виждаме, като име и форма; всички те са в нашия воал, в Майа.

Те са като петънца в обектива на телескопа и все пак светлината на слънцето е тази, която ни показва петънцата; ние дори не можем да видим илюзията, освен на фона на реалността, която е Брахман. Свами Вивекананда е просто петънце върху обектива; аз съм Атман, неизменният, и единствено тази реалност ме прави способен да видя Свами Вивекананда. Атман е същността на всяка халюцинация; но слънцето никога не се идентифицира с петънцата по стъклото, то само ни ги показва. Нашите действия, които са лоши или добри, увеличават или намаляват “петънцата”; но те никога не повлияват Бог в нас. Ако изчистим ума от петната напълно, моментално виждаме, “Аз и моят Отец сме едно”.

Ние първо възприемаме, а след това разсъждаваме. Трябва да имаме това възприятие като факт, и той се нарича религия или реализация. Няма значение дали човек някога е чувал за някое кредо, пророк или книга. Нека получи тази реализация и той не се нуждае от нищо повече. Изчистете ума, това е цялата религия; докато самите ние не изчистим петната, не можем да видим Реалността такава, каквато е. Бебето не вижда слънцето; то още няма мерило за него. Освободете се от недостатъците в себе си и няма да бъдете способни да виждате никакви навън. Бебето вижда как някой извършва кражба, но тя не значи нищо за него. Когато веднъж намерите скрития обект в картинка-ребус, вие ще го виждате винаги след това; по същия начин и когато веднъж станете свободни и неопетнени, вие ще виждате свободата и чистотата в света около вас. В този момент всички възли на сърцето ви ще бъдат разсечени, всички криви места ще бъдат изправени и този свят ще изчезне като сън. А когато се събудим, ние ще се чудим как някога сме могли да сънуваме такива боклуци!

“Получавайки който, нещастието високо колкото планина няма сила да помръдне душата.”

Със секирата на познанието разсечете колелата на части, и Атман се изправя свободен, дори и старият импулс да продължава да върти колелата на ума и тялото. Сега колелото може да върви само направо и да прави само добро. Ако тялото може да направи нещо лошо, знайте, че този човек не е Дживанмукта; той лъже, ако твърди това. Но секирата може да бъде използвана само когато колелата са придобили хубаво право движение (в резултат на пречистването на ума). Всяко пречистващо действие нанася съзнателни и несъзнателни удари на заблудата. Да наричаш другиго грешник е най-лошото нещо, което можеш да направиш. Доброто действие извършено по невеж начин носи същия резултат и помага да се разруши робството.

Да се идентифицират петънцата по обектива със слънцето е фундаментална грешка. Знайте, че слънцето, “Азът”, никога не е повлияван от нищо и се отдайте на очистването на петънцата. Човекът е най-великото същество, когато някога може да съществува. Най-висшето обожание е да боготвориш човека като Кришна, Буда, Христос...

Ангелите и духовете на умрелите - всички са тук, виждащи този свят като рая. Те виждат същия този “Х” според тяхното умствено състояние. Най-добрата гледка, която може да бъде получена на “Х” е тук, на тази земя. Никога не искайте да отидете на небето, това е най-лошата заблуда. Дори тук, твърде голямото богатство и жестоката бедност са окови и ни държат настрана от религията. Ние имаме три велики дара: първо, човешкото тяло. (Човешкият ум е най-близкото отражение на Бог, ние сме “негов образ”.) Второ, желанието да бъдем свободни. Трето, помощта на възвишена душа под формата на учител, която е прекосила океана на заблудата. Когато имате тези три, благославяйте Бог; със сигурност ще бъдете свободни.

Това което схванете само интелектуално, може да бъде победено от някой нов аргумент; но това което реализирате, е ваше завинаги. Говоренето, говоренето за религия носи малко добро. Слагайте Бог зад всичко – човек, животно, храна, работа; създайте си този навик.

Веднъж Ингърсол ми каза: “Вярвам, че човек трябва да вземе най-доброто от този свят, да го изстиска като портокал, защото той е всичко, което имаме.” Отвърнах: “Аз знам по-добър начин да бъде изстискан портокала на този свят, отколкото Вие го правите и получавам повече от него. Знам, че не мога да умра, затова не бързам; знам, че няма страх, затова се наслаждавам на изстискването. Аз нямам дълг, нямам оковите на жена, деца и собственост; мога да обичам всички мъже и жени. Всеки е Бог за мен. Помислете си за радостта да обичате човек като Бог! Изстискайте вашия портокал по този начин и ще получите хилядократно повече от него. Вземете всяка негова капчица.”

Това което изглежда като волята, е Атман, който е вечно свободен.

Никой човек не трябва да бъде съден по недостатъците му. Големите добродетели които притежава един човек са лично негови, докато грешките му са общите слабости на човечеството и никога не трябва да се вземат под внимание, при оценяването на неговия характер.

***
Вира, санскритската дума за “героичен”, дава началото на нашата дума “добродетел” (virtue), защото в древността най-добрият боец се е смятал за най-добродетелния човек.

Вторник, 30 юли, 1895г.
Христосовците и будите са просто удобни случаи да обективизираме своите собствени вътрешни сили. Ние наистина (сами) отговаряме на своите собствени молитви.

Богохулство е да се смята, че ако Исус никога не се беше родил, човечеството никога нямаше да бъде спасено. Ужасно е да се забравя така божествеността на човешката природа - една божественост, която трябва да се прояви. Никога не забравяйте величието на човешката природа. Ние сме най-великият Бог, който някога е бил и който някога ще бъде. Христосовците и будите са само вълни в безграничния океан, който съм Аз. Не се покланяйте пред нищо, освен пред своя собствен висш Аз. Докато не узнаете, че вие сте този същия Бог на боговете, във вас никога няма да има никаква свобода.

Всички наши минали действия са наистина добри, защото те ни водят до онова, което ние ставаме накрая. От кого да прося? Аз съм истинското битие, а всичко останало е сън, освен като Аза; Аз съм целият океан; не наричайте малката вълна, която сте създали “Аз”; знайте, че тя не е нищо, освен вълна. Сатякама¹ чул вътрешния глас да му казва, “Ти си безкрайният, универсалният е в теб. Контролирай себе си и чуй гласа на своя истински Аз.”

Великите пророци които са се борели, е трябвало да бъдат по-малко съвършени от онези, които са живеели мълчалив живот на святост, мислейки велики мисли и помагайки на света. Тези хора умирайки един след друг, образуват крайния резултат на човека на силата, който проповядва.

***
Познанието съществува, човекът само го открива. Ведите са вечното познание чрез което Бог е създал света. Те говорят за висша философия – най-висшата – и правят това колосално заявление...

Казвайте истината дръзко, независимо дали наранява или не. Никога не насърчавайте слабостта. Ако истината е твърде много за интелигентните хора и ги помете, нека си вървят; колкото по-скоро, толкова по-добре. Детинските идеи са за бебетата и диваците; а не всички те са в детските ясли или в горите, някои от тях са попаднали пред амвона.

Лошо е да останеш в църква след като си пораснал духовно. Излез и умри на чист въздух и на свобода.

Целият прогрес е в относителния свят. Човешката форма е най-висшата и човекът е най-великото същество, защото ние можем да се освободим от относителния свят напълно тук и сега, можем действително да достигнем свобода и това е целта. Не само че можем, а и някои са достигнали съвършенство; затова няма значение какви фини тела имаме, те могат да бъдат само на относителното ниво и не могат да направят повече, отколкото ние, защото да се постигне свободата е всичко, което може да бъде постигнато.

Ангелите никога не могат да правят лоши неща, затова никога не биват наказвани и никога не биват спасявани. Ударите са тези, които ни пробуждат и ни помагат да прекъснем съня. Те ни показват неадекватността на този свят и ни карат да копнеем да избягаме, да постигнем свободата...

Едно нещо което възприемаме неясно, ние наричаме с едно име; същото нещо когато е възприето съвсем ясно, наричаме с друго име. Колкото е по-висша моралната природа, толкова по-висше ще бъде възприятието и по-силна ще бъде волята.

Английската дума “рай” (paradise) идва от санскритската пара-деса, която е бил заимствана от персийския език и буквално означава “земята отвъд” или другия свят. Старите арийци винаги са вярвали в душата и никога, че човекът е тялото. Техните небеса и адове са били временни, защото нито едно следствие не може да продължи по-дълго, отколкото предпоставя неговата причина, а нито една причина не е вечна; затова всички следствия трябва да имат край.

Цялата философия на Веданта се състои в следната история: Две птици в златно оперение били кацнали на едно и също дърво. Тази отгоре била спокойна и царствена, потопена в собственото си величие; другата отдолу била неспокойна и ядяла плодовете на дървото, понякога сладки, а понякога горчиви. По едно време тя изяла един силно горчив плод и тогава спряла за момент и погледнала величествената птица отгоре; но скоро я забравила и продължила да яде плодовете на дървото както преди това. Отново изяла горчив плод и този път подскочила няколко клона по-нагоре към птицата на върха. Това се случило много пъти, докато накрая не достигнала горната птица и не се освободила. Тя моментално открила, че никога не е имало две птици и че през цялото време е била горната птица – спокойна, царствена и потопена в своето собствено величие.
Сряда, 31 юли, 1895г.
Лутер е заковал гвоздей в ковчега на религията, когато е премахнал отречеността и вместо нея ни е дал морала. Атеистите и материалистите може да имат етика и морал, но само вярващите в Бог могат да имат религия.

Лошите плащат цената за светостта на великата душа. Помислете си за това, когато видите лош човек. Точно както бедният човек плаща за разкоша на богатия, така е и в духовния свят. Ужасната деградация на масите в Индия е цената, която природата плаща за създаването на велики души като Мирабай, Буда и др.

***
“Аз съм светостта на святия (Гита). “Аз съм коренът, който всеки използва по свой собствен начин, но всичко съм аз”. “Аз правя всичко, вие сте удобният случай.”

Не говорете много, но чувствайте духа във вас; тогава ще бъдете джнанин. Това е познанието, всичко останало е невежество. Всичко което трябва да бъде узнато е Брахман. Той е всичко...

Саттва обвързва чрез търсенето на щастие и познание, Раджас обвързва чрез желанието, Тамас обвързва чрез погрешното възприятие и леността. Победете двете по-низши чрез Саттва, а след това предайте всичко на Бог и бъдете свободни.

Бхакти йогинът реализира Брахман много скоро и отива отвъд трите качества (Гита, III глава)

Волята, съзнанието, сетивата, желанието, страстите, всички тези неща комбинирани създават това, което ние наричаме “душа”.

Първо е видимият аз (тялото); след това моралният аз, който смята тялото за себе си (или Абсолютът обвързан от Майа); трето, Атман вечно-чистият, вечно-свободният. Когато е виждан частично, Той е природата; когато е виждан цялостно, цялата природа си заминава, дори паметта за нея бива изгубена. Съществува изменчивото (смъртното), вечно изменчивото (природата) и Неизменното (Атман).

Бъдете без абсолютно никаква надежда, това е най-висшето състояние. За какво има да се надявате? Строшете на парчета оковите на надеждата, застанете в собствения си Аз, бъдете в покой, без значение какво правите, отдайте всичко на Бог, но не бъдете лицемерни в това.

Сващха, санскритската дума за “стоенето в собствения си Аз” е разговорният начин да попиташ в Индия, “Добре ли си, щастлив ли си?” А когато индусите искат да кажат, “Видях едно нещо”, те казват, “Видях едно значение на дума (Падартха).” Дори тази вселена е “значение на дума”.

***
Тялото на съвършения човек механично действа правилно; то може да прави само добро, защото е напълно пречистено. Инерцията на миналите дела, които той носи в колелото на тялото си, е изцяло добра. Всички лоши тенденции са изгорени.

***
“Наистина лош ден е онзи, в който ние не говорим за Господ, а не денят, в който има буря.”

Само любовта към Върховния Господ е Бхакти. Любовта към всяко друго същество, колкото и да е велика, не е Бхакти. “Върховният Господ” означава Ишвара - концепцията, която надвишава онова, което вие на Запад имате в предвид под личностния Бог. “Този от когото вселената произлиза, в когото тя почива и при когото се връща, Той е Ишвара, Вечният, Чистият, Всемилостивият, Вечно-свободният, Всезнаещият, Учителят на всички учители, Господ, който по Своята собствена природа е неизразимата Любов.”

Човек не създава Бог със собствения си ум; но той може да види Бог само в светлината на своя капацитет и му придава най-доброто от всичко, което познава. Всеки атрибут е целият Бог и това обозначаване на цялото с едно качество е метафизичното обяснение на личностния Бог. Ишвара е без форма и въпреки това има всички форми, той е без качества и все пак притежава всички качества. Като човешки същества, ние сме принудени да виждаме троичната природа на битието – Бог, човекът и природата; не можем другояче.

Но за бхактата всички тези философски различия са само празни приказки. Той не се интересува от аргументите, той не разсъждава, а “чувства” и възприема. Той иска да обича себе си в чистата любов към Бог и има бхакти, които твърдят, че това трябва да бъде желано по-силно от освобождението; те казват, “Не искам да бъда захар. Искам да вкусвам от захарта; искам да обичам и да се радвам на Любимия.”

В Бхакти Йога първото съществено нещо е да искаш Бог искрено и силно. Ние искаме всичко друго, но не и Бог, защото нашите обичайни желания са изпълнявани от външния свят. Докато нашите нужди са ограничени в пределите на физическата вселена, ние не чувстваме някаква нужда от Бог; само когато сме получили тежки удари в своя живот и сме разочаровани от всичко тук, чувстваме нуждата от нещо по-висше; и тогава търсим Бог.

Бхакти Йога не е деструктивна. Тя учи, че всички наши способности могат да станат средства за да достигнем спасението. Ние трябва да насочим всички тях към Бог и да Му даваме тази любов, която обикновено пилеем в повърхностите обекти на сетивата.

Бхакти се различава от вашата западна идея за религия по това, че не допуска елементи на страх и никакво Същество, което трябва да бъде укротявано и умилостивявано. Има бхакти, които даже боготворят Бог като свое собствено дете, за да не остане у тях чувството дори на страхопочитание и почит. Не може да има страх в истинската любов и докато съществува и най-малкият страх, любовта към Бог дори не е започнала. В Бхакти освен това няма място за просене и пазарлъци с Бог. За бхактата идеята да искаш нещо от Бог е светотатствена. Той не би се молил за здраве и богатство или дори да отиде на небето.

Човек който иска да обича Бог, да бъде бхакта, трябва да прибере всички тези желания в един вързоп, който да остави пред вратата и след това да влезе. Онзи който иска да влезе в царството на светлината, трябва да свие в един вързоп цялата “пазарлъшка” религия и да я изхвърли, преди да мине през портите. Не че не получавате онова, за което се молите; получавате всичко, но това е една низка, вулгарна, просешка религия. “Наистина глупак е онзи, който живеейки на брега на Ганг, копае малък кладенец за вода. Наистина глупак е онзи, който влизайки в диамантената мина, започва да търси стъкълца.” Тези молитви за здраве, богатство и материален просперитет не са Бхакти. Те са най-низшата форма на Карма. Бхакти е по-висше нещо. Всички ние се стремим да застанем в присъствието на Краля на кралете. Не можем да влезем там в просешки дрехи. Ако искаме да отидем при някой император, щяхме ли да бъдем допуснати там в просешки дрипи? Със сигурност не. Лакеят ще ни изхвърли през вратата. Това е Императорът на императорите и ние никога не бихме могли да отидем при Него в просешки одежди. Дребните търговци никога нямат достъп до Него, купуването и продаването там въобще не върши работа. В Библията можете да прочетете, че Исус е изгонил търговците от храма.

Затова се подразбира от само себе си, че първото условие за да станеш бхакта е да се откажеш от всички желания за рая и другите като тях. Този рай би бил като това място тук, като тази земя, само че малко по-добър. Християнската идея за рая е място на умноженото удоволствие. Как може това да бъде Бог? Цялото това желание да отидеш на небето е желание за удоволствие. Човек трябва да се откаже от това. Любовта на бхактата трябва да бъде абсолютно чиста и безкористна, не търсеща нищо за себе си, в този или следващия живот.

“Отказвайки се от желанието за удоволствие и болка, печалба и загуба, боготворете Бог ден и нощ; нито момент не трябва да бъде изгубен.”

“Отказвайки се от всички други мисли, целият ум ден и нощ боготвори Бог. Така обожаван ден и нощ, Той разкрива Себе си и кара своите поклонници да Го чувстват.”

Чистотата на Шри Рамакришна беше тази на едно бебе. Той никога не докосваше пари, а похотта в него беше абсолютно унищожена. Не отивайте при големи религиозни учители, за да учите физическа наука¹, цялата тяхна енергия е отишла в духовното. Човекът в Шри Рамакришна Парамахамса беше напълно мъртъв и беше останал само Бог; той действително не можеше да вижда греха и буквално нямаше очи, за да види порока. Чистотата на тези неколцина Парамахамси² е всичко, което поддържа света цял. Ако всички те умрат и го оставят, светът ще се разпадне на парчета. Те правят добро просто като съществуват и не осъзнават това; те просто са...

Книгите дават внушение за вътрешната светлина и за метода, по който тя може да бъде извадена навън, но ние можем да ги разберем само, ако сами сме придобили познанието. Когато вътрешната светлина е пламнала за вас, нека книгите си заминат и тогава гледайте само навътре. В себе си вие имате всичко и то хиляди пъти повече, отколкото има във всички книги. Никога не губете вяра в себе си, вие можете да направите всичко в тази вселена. Никога не ставайте слаби, цялата сила е ваша.

Ако религията и животът зависеха от книгите или от съществуването на който и да е пророк, тогава унищожете всички религии и книги! Религията е в нас. Нито една книга или учител не могат да направят повече, отколкото да ни помогнат да я намерим, а дори и без тях ние можем да достигнем до цялата истина вътре. Изпитвайте благодарност към книгите и учителите без да им робувате; и обожавайте своя Гуру като Бог, но не му се подчинявайте сляпо; обичайте го, колкото желаете, но мислете сами за себе си. Сляпата вяра не може да ви спаси, изработете своето собствено спасение. Имайте само една идея за Бог – че Той е вечната помощ.

Свободата и най-висшата любов трябва да вървят заедно, тогава нито едното от тях не може да стане робство. Ние не можем да дадем нищо на Бог; Той ни дава всичко. Той е Гуру на всички Гуру. Освен това откриваме, че Той е “Душата на нашите души”, Самият ни Аз. Не чудно, че Го обичаме, Той е Душата на нашите души; кого и какво друго можем да обичаме? Искаме да сме “неподвижния пламък, който гори без топлина и пушек”. На кого можете да правите добро, ако виждате единствено Бог? Не можете да правите добро на Бог! Всяко съмнение изчезва, всичко е “еднаквост”. Ако изобщо правите добро, вие го правите на себе си; почувствайте, че получаващият е по-висшият. Вие служите на другия, защото сте по-низш от него, не защото той е низш, а вие висш. Давайте така, както розата дава своя аромат, защото това е нейната природа - тя е напълно несъзнаваща, че дава.

Големият индуски реформатор, Раджа Рам Мохан Рой е бил прекрасен пример за такава безкористна работа. Той е отдал целия си живот, за да помага на Индия. Той е бил този, който спрял изгарянето на вдовици. Обикновено се вярва, че тази реформа се дължи на англичаните; но Раджа Рам Мохан Рой е бил този, който е започнал вълнението против обичая, последвано от подкрепата на Правителството за забраната му. Докато той не започнал движението, англичаните не били направили нищо. Той също така основал важното религиозно Общество, наречено Брахмо Самадж и дарил сто хиляди долара за основаването на университет. След това просто си тръгнал и казал на другите да продължават без него. Въобще не го интересувала за славата и резултатите за него.

Старото схващане е било; “Развий една идея за сметка на всички останали.” Съвременният начин е “хармоничното развитие”. Трети начин е да се развие ума и да бъде контролиран той, а след това да го насочвате накъдето пожелаете; тогава резултатът ще дойде бързо. Така ще се развиете по най-истинския начин. Научете се на концентрация и я използвайте във всяка посока. Така няма да изгубите нищо. Този който получи цялото, трябва да е получил и частите. Дуализмът е включен в Адвайтизма (монизма).

“Първо аз го видях и той ме видя. Имаше искра от моите очи към него и от него към мен.”

Това продължило докато двете души станали толкова тясно свързани, че се превърнали в едно...

Има два вида Самадхи – аз се концентрирам върху себе си и аз се концентрирам и идва единение на субекта и обекта.

Трябва да сте способни да симпатизирате изцяло с всеки отделен човек, а след това изведнъж да скочите обратно в най-висшия монизъм. След като сте достигнали съвършенството, вие се ограничавате доброволно. Влагайте цялата си сила във всяко действие. Бъдете способни да станете дуалист за известно време и да забравите Адвайта, но бъдете и да се върнете при нея, когато поискате.

Авторите на всички митологии са писали в символи за това, което са чували и виждали, те са рисували изобилстващи картини. Не се опитвайте да премахвате темите и да унищожавате картините; вземете ги каквито са и им позволете да ви въздействат. Съдете ги само по ефекта и вземете доброто от тях.

***
Вашата собствена воля е това, което отговаря на молитвите всеки път, само че тя се явява в облика на различни религиозни концепции при всеки ум. Ние можем да я наричаме Буда, Исус, Кришна, Йехова, Аллах, Агни, но това е само Азът...

Концепциите се развиват, но няма историческа стойност в алегориите, които ги представят. Много е вероятно виденията на Мойсей да са по-погрешни, отколкото са нашите, тъй като ние имаме повече познание и сме по-малко склонни да бъдем измамен от илюзии.

Книгите са безполезни за нас, докато нашата книга не се отвори; след това всички останали книги са добри до онази степен, до която потвърждават нашата книга. Силният е този, който разбира силата. Слонът е този, който разбира лъва, а не плъхът. Как можем да разберем Исус, докато не станем равни на него? Всичко е в този сън: да нахраниш пет хиляди души с два хляба или двама души с пет хляба; нито едното е истинско, нито едното не влияе на другото. Само величието може да оцени величието, само Бог може са разбере Бог. Сънят е само сънуващият, той няма друга база. Той не е едно нещо, а сънуващият – друго. Основният тон пронизващ музиката е – “Аз съм Той, Аз съм Той”, всички останали ноти са вариации и не повлияват на истинската тема. Ние сме живите книги, а книгите са само думите, които сме изрекли. Всичко е живият Бог, живият Христос; виждайте го така. Четете човека, той е живата поема. Ние сме светлината, която осветлява всички Библии, Христосовци и Буди, които някога са съществували. Ако не беше така, те щяха да са мъртви за нас, а не живи.

Застанете в собствения си Аз.

Мъртвото тяло не се възмущава от нищо; нека направим своите тела мъртви и да спрем да се идентифицираме с тях.

Събота, 3 август, 1895г.
Индивидите които ще постигнат свободата в този живот трябва да изживеят хиляди години в един живот. Те трябва да са пред своето време, а масите могат само да пълзят след тях. Такива са Христосовците и Будите...

Някога е имало една индуска кралица, която толкова много желаела всички нейни деца да достигнат свободата в този живот, че самата тя се заела с цялата грижа за тях; и докато ги приспивала, винаги им пеела една и съща песен – “Тат твам аси, Тат твам аси” (“Ти си това, Ти си това”).

Трима от тях станали саннясини, но четвъртият бил взет някъде, за да бъде отгледан за крал. Докато напускал дома си, майка му му дала парче хартия, което трябвало да прочете, когато порасне. На него пишело: “Само Бог е истински. Всичко останало е лъжливо. Душата никога не убива и не е убивана. Живей сам или в компанията на святи хора.” Когато младият принц прочел това, той също веднага се отрекъл от света и станал саннясин.

Откажете се, отречете се от света. Сега ние сме като кучета, заблудили се в кухнята, които ядат парче месо и гледат страхливо наоколо, да не би всеки момент да дойде някой и да ги изгони. Вместо това бъдете крал и знайте, че притежавате света. Това никога не става, докато вие не се откажете от него и той не спре да ви обвързва. Откажете се умствено, ако не го направите физически. Откажете се от дъното на душата си. Изпитвайте Вайрагя (отреченост). Това е истинското жертвоприношение и без него е невъзможно да достигнете духовността. Не желайте, защото получавате това, което желаете, а с него идва и ужасното робство. Това не може да донесе нищо друго, освен “носове за нас”¹, както в случая на човека, който трябвало да си пожелае три неща. Ние никога не достигаме свобода, докато не сме постигнали самоконтрол. “Азът е Спасителят на аза и никой друг.”

Научете се да се чувствате и в други тела, да знаете, че всички сме едно. Хвърлете на вятъра всякакви други глупости. “Изплюйте” действията си, добри или лоши, и никога не мислете за тях отново. Станалото станало. Изхвърлете суеверието. Не изпитвайте слабост дори в лицето на смъртта. Не се разкайвайте, не премисляйте миналите си действия и не си спомняйте добрите си дела; бъдете азад (свободни). Слабият, страхливият, невежият никога няма да достигне Атман. Не можете да отмените нищо, следствието трябва да дойде, изправете се с лице срещу него, но внимавайте никога да не направите същото отново. Предайте товара на всички свои действия на Бог; дайте всичко, и добро, и лошо. Недейте да запазвате доброто и да давате само лошото. Бог помага на тези, който не си помагат сами.

“Изпивайки чашата на желанието, светът полудява.” Както денят и нощта никога не идват заедно, така желанието и Господ никога не идват заедно. Откажете се от желанието.

***
Има огромна разлика между това да кажеш “храна, храна” и това да я изядеш, между казването на “вода, вода” и изпиването й. Затова само чрез повтарянето на думите “Бог, Бог”, не можем да се надяваме да достигнем реализация. Трябва да се опитваме да практикуваме.

Само когато вълната падне обратно в океана, тя може да стане неограничена, това никога не може да бъде докато е вълна. Тогава, след като е станала морето, тя може да стане отново вълна, голяма колкото пожелае. Разчупете идентификацията си с потока (тялото) и знайте, че сте свободни.

Истинската философия е систематизирането на определени възприятия. Интелектът свършва там, където започва религията. Вдъхновението е много по-висше от разума, но то не трябва да му противоречи. Разумът е грубият инструмент, който да свърши тежката работа; вдъхновението е ярката светлина, която ни показва всяка истина. Волята да направиш нещо не е по необходимост вдъхновение...

Напредването в Майа е движение в кръг, което ви довежда обратно до началната точка; но вие започвате невежи, а достигате края с цялото познание. Боготворенето на Господ, боготворенето на святите хора, концентрацията и медитацията, безкористната работа – това са начини да се откъснете от мрежата на Майа; но ние първо трябва да имаме силното желание да се освободим. Светлият пламък който ще просветли тъмнината, е вътре в нас; това е познанието, което е нашата природа – няма “рождено право”, защото ние никога не сме били родени. Всичко което трябва да направим, е да прогоним облаците, които го покриват.

Откажете се от всяко желание за удоволствие на земята или на небето. Контролирайте органите на сетивата и ума. Понасяйте всяко нещастие без дори да знаете, че сте нещастни. Казвайте “Сохам, сохам” (“Аз съм Това”) каквото и да става. Казвайте си това дори докато се храните, вървите или страдате; казвайте го на ума си непрестанно – че това което виждаме никога не е съществувало, че има само “аз”. Внезапен проблясък – и сънят ще прекъсне! Мислете ден и нощ, че тази вселена е нищо, а само Бог е. Имайте силно желание да се освободите.

Всички роднини и приятели са като “сухи стари кладенци”; ние падаме в тях и започваме да сънуваме за дълг и робство – и това няма край. Не създавайте илюзия като помагате на някого. Тя е като баняново дърво, което се разпростира все по-надалеч и по-надалеч. Ако сте дуалист, сте глупак да се опитвате да помагате на Бог². Ако сте монист знаете, че вие сте Бог; тогава къде е дългът? Нямате дълг към съпруг, дете или приятел. Приемайте нещата както те идват, лежте спокойно и когато тялото ви бъде отнесено, си вървете; издигайте се с издигащата се вълна, спускайте се с падащата вълна. Нека тялото умре; тази идея за тялото е една изтъркана измислица. “Бъдете спокойни и знайте, че вие сте Бог.”

Само настоящият ден съществува. Няма минало или бъдеще дори в мисълта, защото за да мислите за тях, вие трябва да ги направите настояще. Откажете се от всичко и го оставете да отплува където си ще. Целият този свят е заблуда, не му позволявайте да ви измами отново. Разбрали сте какво не е той, сега разберете какво е. Ако тялото бъде завлечено някъде, оставете го; нека не ви е грижа къде е тялото. Тази тиранична идея за дълга е ужасна отрова и разрушава света.

...Жълтата одежда на Саннясина е знакът на свободата. Откажете се от просешката дреха на света; носете знамето на свободата, жълтата роба.