Е. Уолдо, ученичка Сряда, 19 юни 1895г

Конкретното, обобщеното и абстрактното са трите етапа в процеса на философията. Най-висшата абстракция в която всички неща се съгласуват, е Единият. В религията ние имаме, първо, символите и формите, второ, митологиите и накрая, философията. Първите две са временни; философията е основата на всичко, а другите две са само крайпътни камъни в борбата за достигане на Крайното.

Идеята в Западната религия е, че без Новия завет и без Христос не може да съществува религия. Подобно вярване съществува в юдаизма по отношение на Мойсей и пророците, защото тези религии зависят само от митологии. Истинската религия, най-висшата, се издига над митологията; тя не може да почива върху нея. Съвременната наука всъщност е направила основите на религията силни. Че цялата вселена е едно, е научно доказуемо. Това което метафизиците наричат “същество”, физикът нарича “материя”, но между тези две понятия няма истинска борба, защото те са едно. Въпреки че един атом е невидим и невъобразим, все пак в него се е събрал целия потенциал и сила на вселената. Това е съвсем същото като онова, което казва ведантинът. Всички секти в действителност казват едно и също с различни думи.

И Веданта, и съвременната наука приемат като факт самоеволюиращата Причина. В Нея се намират всички причини. Вземете например един грънчар, който моделира съд. Грънчарят е първичната причина, глината е материалната причина, а колелото е инструменталната причина; но Атман е и трите. Атман е и причината, и проявлението. Ведантинът казва, че вселената не е реална, а само привидна. Природата представлява Бог видян през незнанието. Пантеистите казват, че Бог е станал природата на този свят; адвайтините потвърждават, че Бог изглежда като този свят, но Той не е светът.

Ние можем да познаем само опита като умствен процес, определен факт в ума, както и една следа в мозъка. Не можем да избутаме мозъка напред или назад, но можем да направим това с ума; той може да се разпростре в цялото време – миналото, настоящето и бъдещето; затова фактите в ума са съхранени вечно. Всички факти са вече обобщени в ума, който е вездесъщ¹.

Великото достижение на Кант било откритието, че “времето, пространството и причинността са форми на мисълта,” но Веданта е учила на това векове назад и го е нарекла “Майа”. Шопенхауер се базира единствено на разума и така разсъждава върху Ведите... Шанкара е поддържал ортодоксалността на Ведите.

***
Идеята за “дървото” сред другите дървета е познание, а най-висшето познание е Единият...

Личностният Бог е най-крайното обобщение на вселената, мъгливо, не ясно очертано и философско...

Единството е самоеволюиращо и от него произлиза всичко.

Физическата наука е откриване на факти, а метафизиката е нишката, която връзва цветята в букет. Всяка абстракция е метафизическа; а дори да наториш корените на едно дърво включва процес на абстракция...

Религията включва конкретното, обобщеното и крайната реалност. Не се придържайте към уточняването на подробности. Достигнете да принципа, до Единия.

Дяволите са машините на тъмнината, ангелите са машините на светлината; но и двете неща са машини. Само човекът е жив. Разчупете машините и възстановете равновесието² и тогава можете да бъдете свободни. Това е единственият свят, в който човекът може да постигне своето спасение.

“Който Азът избере”, е истина. Изборът го има, но той е вътре. Като външна и фаталистична доктрина, той е ужасен.³


Понеделник, 15 юли, 1895г.
Където има полиандрия, както в Тибет, жените са по-силни физически от мъжете. Когато англичани отидат там, тези жени пренасят едри мъже в планината.

В Малабар, където разбира се полиандрията не преобладава, жените водят във всичко. Там се забелязва изключителна чистота и има много силен импулс към учението. Когато аз самият бях в тази страна, срещнах много жени, които говореха добър санскритски, докато в останалата част на Индия и една жена на милион не знае езика. Господството издига, а слугуването принизява. Малабар никога не е бил завоюван нито от португалците, нито от мюсюлманите.

Дравидите са били не-арийска¹ раса от Централна Азия, който са предхождали арийците, а тези от Южна Индия били най-цивилизовани. При тях жените стоели по-високо от мъжете. По-късно те се разделили и някои отишли в Египет, други във Вавилония, а останалите продължили да обитават Индия.


Вторник, 16 юли, 1895г.
(Шанкара)
“Невидимата причина” (или масата от фини впечатления) ни кара да правим приношения и да извършваме богослужения, които на свой ред пораждат видими резултати; но за постигнем освобождение, ние трябва първо да чуем, после да помислим и да разсъждаваме и след това да медитираме върху Брахман.

Резултатите от работата и резултатите от познанието са две различни неща. “Направи” и “не прави” са основата на целия морал, но в действителност те принадлежат само на тялото и на ума. Всяко щастие и нещастие е свързано по един заплетен и сложен начин със сетивата, а тялото е необходимо за да изпитва това щастие и нещастие. Колкото по-висше е тялото, толкова по-висок е стандартът на добродетелта, (и това е така) чак до Брахма; но всички имат тела. Дотогава докато има тяло, трябва да има удоволствие и болка; само когато човек се е освободил от тялото, той може да избяга от тях. Атман е безтелесен, казва Шанкара.

Никакъв закон не може да ви направи свободни. Нищо не може да ви даде свобода, ако вие вече я нямате. Атман е самопросветлен. Причината и следствието не достигат до него - тази не-въплътеност е свободата. Отвъд това което е било, или е, или ще бъде, е Брахман. Свободата не би имала стойност като следствие; тя би била комбинация и като такава щеше да съдържа семената на робството. Но тя свободата е единственият действителен фактор и не трябва да бъде постигана, защото е истинската природа на душата.

Работата и боготворенето обаче са необходими, за да повдигнат воала, за да премахнат робството и илюзията. Те не ни дават свобода (която е в нас); но въпреки това, без усилие от наша страна, ние не отваряме очите си и не виждаме какво сме. Шанкара казва освен това, че Адвайта Веданта е най-славният връх на Ведите; но по-низшите Веди също са необходими, защото учат на работа и боготворене, а чрез тези методи много хора достигат Бог. Други могат да постигнат целта без никаква друга помощ, освен Адвайта.

Книгите не могат да учат на Бог, но могат да разрушават невежеството; тяхното действие е негативно. Великото достижение на Шанкара е, че той се е придържал към книгите и едновременно с това е отворил път към свободата. Но в крайна сметка това е вид педантизъм. Дай на човека първо конкретното, а след това го издигни до най-висшето на етапи. Такова е усилието на различните религии, което обяснява тяхното съществуване и защо всяка от тях е подходяща на точно определена степен на развитие. Самите книги са част от невежеството, което се опитват да разпръснат. Тяхното задължение е да изгонят невежеството, което е покрило познанието. “Истината ще изгони неистината.” Вие сте свободни, затова не можете да бъдете освободени. Докато имате вероизповедание, нямате Бог. “Този който знае, че знае, не знае нищо.” Кой може да познае Познаващия? В битието има два вечни факта, Бог и вселената; първият е неизменен, а вторият е променлив. Светът съществува вечно. Когато умът ви не може да схване количеството на промените, вие наричате това вечно... Виждате камъка и релефа върху него, но не двете едновременно; и въпреки това, двете са едно.

***
Може ли човек да остане в покой дори само за секунда? Всички йогини казват, че може...

Най-големият грях е да смятате себе си за слаби. Няма по-голям грях от това: осъзнайте, че вие сте Брахман. Нито едно нещо не притежава сила, освен ако вие не му я дадете. Ние сме отвъд слънцето, звездите, вселената. Учете човека на неговата Божественост. Отречете злото и не създавайте такова. Станете и кажете, “Аз съм господарят, господарят на всичко. Ние сами изковаваме веригата си и само ние можем да я строшим.

Нито едно действие не може да ви даде свобода; само познанието може да ви направи свободни. Познанието е неустоимо; умът не може да го вземе или да го отхвърли. Когато то дойде, умът трябва да го приеме; така че това не е работа на ума; само неговото изражение идва в ума.

Работата и боготворенето са за това, да ви върнат обратно към вашата собствена природа. Пълна заблуда е че Азът е тялото; дори докато живеем тук, в тялото, ние можем да бъдем свободни. Тялото няма нищо общо с Аза. Илюзията означава да смяташ истинското за неистинско, а не за нищо изобщо.
Сряда, 17 юли, 1895г.
Рамануджа разделя вселената на Чит, Ачит и Ишвара – човек, природа и Бог или съзнателно, несъзнателно и свръхсъзнателно. Шанкара, напротив, казва, че Чит, душата, е същото като Бог.

Бог е истина, Той е познание и е безкрайност; това не са Негови качества. Всяка мисъл е квалификация или окачествяване, затова всичко което може да бъде казано за Него е “Ом тат сат”.

Шанкара освен това пита, можеш ли да видиш битието отделено от всичко останало? Къде е разграничението между два обекта? Не в сетивното възприятие, иначе всичко щеше да бъде едно в него. Ние трябва да възприемаме нещата последователно. Получавайки познание за това какво е едно нещо, получаваме познание и за това какво не е то. Разграниченията са в паметта и са получени чрез сравнение с това, което е складирано там. Разликата не е в природата на едно нещо, тя е в мозъка. Хомогенното е отвън, а разграниченията са вътре (в ума); затова идеята за “много” е творение на ума.

Разликите стават качества, когато са отделни, но свързани в един предмет. Ние не можем да кажем със сигурност какво е разграничението. Всичко което виждаме и чувстваме за нещата, е чистото и просто битие или че те “са”. Всичко останало е в нас. Битието е единственото позитивно доказателство, че нещо съществува. Всяко разграничение е в действителност “второстепенна реалност”, като змията във въжето, защото змията също има определена реалност, било е видяно нещо, въпреки че то е погрешно разбрано. Когато познанието за въжето стане негативно, познанието за змията става позитивно и обратно; но фактът, че вие виждате само едно не доказва, че другото не съществува. Идеята за света е, че той е едно препятствие, което скрива идеята за Бог и трябва да бъде премахнато, но то съществува.

Шанкара казва още, че възприятието е най-крайното доказателство за битието. То е самоосветяващо се и самосъзнателно, защото за да излезем отвъд сетивата, на нас все още ни трябва възприятие. Възприятието е независимо от сетивата, от всички инструменти и е необусловено. Не може да има възприятие без съзнание; възприятието притежава самосияйност, която в по-малка степен е наречена съзнание. Нито един акт възприятие не може да бъде несъзнателен; в действителност съзнателността е природата на възприятието. Битието и възприятието са едно нещо, а не две неща свързани заедно. Това което не се нуждае от причина е, вечно. То е винаги субективно; самото възприятие е своят собствен възприемащ. Възприятието не е в ума, но то довежда ума. То е абсолютно, единственият познаващ, затова в действителност е Атман. Самото възприятие възприема, но Атман не може да бъде познаващият, защото “познаващият” става това чрез акта на познание; но, както казва Шанкара, “този Атман не е аз”, защото съзнанието “аз съм” (Ахам) не е в Атман. Ние сме само отражения на този Атман; а Атман и Брахман са едно.

Когато говорите и мислите за Абсолюта, вие трябва да го правите в относителността; затова се прилагат всички тези логически аргументи. В Йога възприятието и реализацията са едно. Вишищадвайта, на която е тълкувател Рамануджа, е за виждането на частично единство и е стъпка към Адвайта. Пракрити е природата на света и в нея стават промени. Изменчивите мисли изразени чрез изменчиви думи никога не могат да докажат Абсолюта. Вие можете да достигнете само до нещо, което е минус определени качества, но не и Самият Брахман; то е само словесно обединяване, най-висшата абстракция, но не и небитието на относителното.

***
Присъствието на Саттва с познанието не доказва, че Саттва е причината за познанието; обратно, Саттва изважда навън това, което вече е съществувало в човека, както огънят нагрява една желязна топка, сложена близо до него, като събужда латентната горещина в нея, а не като влиза в топката.

Шанкара казва, че познанието не е робство, защото то е природата на Бог. Светът винаги е, независимо дали проявен или непроявен; така че вечният обект съществува.

Джнана-Бала-Крия (познание, сила, действие) е Бог. Той не се нуждае от форма, защото само онова което е крайно, се нуждае от форма, която да застане като преграда (пред познанието) и така да улови и задържи безкрайното познание; но Бог не се нуждае от подобна помощ. Няма “движеща се душа”, има само един Атман. Джива (индивидуалната душа) е съзнателният господар на това тяло, в което се обединяват петте жизнени принципа и все пак тази Джива е Атман, защото всичко е Атман. Това което мислите за него, е ваша заблуда, а не на Джива. Вие сте Бог и каквото и друго да помислите (за себе си) е погрешно. Вие трябва да боготворите Аза в Кришна, а не Кришна като Кришна. Само чрез боготворенето на Аза може да бъде спечелена свободата. Дори личностният Бог е само обективизираният Аз. “Горещото търсене на моята собствена реалност е Бхакти”, казва Шанкара.

Всички методи които ние използваме за да достигнем Бог, са истински; това е като да се опитваш да намериш полярната звезда, определяйки мястото й чрез звездите, които са около нея.

***
Бхагавад Гита е най-добрият авторитет върху Веданта.

Санскритската дума за истина е “съм-ност” (от “аз съм”), Сат. От нашата настояща позиция този свят ни изглежда като воля и съзнание. Личностният Бог е същност Сам за Себе си точно толкова, колкото сме и за самите нас¹. Бог също може да бъде видян с форма както виждаме себе си самите ние. Като хора ние трябва да имаме Бог; като Бог, ние не се нуждаем от никого. Ето защо Шри Рамакришна виждаше Божествената Майка винаги при себе си, по-истинска от всяко друго нещо около него; но в Самадхи всичко си заминаваше, освен Аза. Личностният Бог идва все по близо и по близо докато не се стопи и след това не остане повече Личностен Бог, не остане “аз”, а всичко се разтваря в Аза.

Съзнанието е робство. Според аргумента от теорията за Разумния план на сътворението, разумът предшества формата; но ако разумът е причина за нещо, той на свой ред е и следствие. Това е Майа. Кръгът е безкраен; умът създава тяло, а тялото създава ум; яйцето донася кокошка, кокошката – яйце, дървото дава семе, семето – дърво. Светът не е нито напълно диференциран, нито напълно хомогенен. Човекът е свободен и трябва да се издигне отвъд двете страни. Всяка от тях е права за себе си; но за да достигнем “съм-ността”, ние трябва да се издигнем над всичко, което сега знаем за съществуването, за правенето, отиването, знаенето. Няма истинска индивидуалност за Джива (отделната душа); рано или късно, тя, като съчетание, ще се разпадне на части. Само онова което е отвъд по-нататъшен анализ е “просто”, и само то е истината, свободата, безсмъртието и блаженството. Всички борби за съхранението на тази илюзорна индивидуалност са истински пороци. Всички борби да бъде изгубена тя са добродетели. Всяко нещо във вселената се опитва да разруши индивидуалността, независимо дали съзнателно или несъзнателно. Целият морал се базира върху унищожението на разделението или лъжливата индивидуалност, защото това е причината за всеки грях. Първо съществува моралът; след това религията го систематизира. Първо идват обичаите, а после следва митологията, за да ги обясни. Докато нещата се случват, това става по един по-висш от разсъждението закон; разсъждението възниква после в опита да ги разберем. То не е движещата сила, а само “преживяне” след това. Разумът е историкът на действията на човешките същества.

***
Буда е бил велик ведантин², а Шанкара често е наричан “таен будист.” Буда е направил анализа, а от него Шанкара е направил синтеза. Буда никога не се е покланял пред нищо – нито пред Веда, нито пред каста, пред свещеник или обичай. Той е разсъждавал безстрашно дотам, докъдето разумът могъл да го отведе. Такова неустрашимо търсене на истината и такава любов към всяко живо нещо светът никога не е видял. Буда е бил Вашингтон в религиозния свят; той завоювал един престол само за да го даде на света, както Вашингтон е направил за американския народ. Той не търсел нищо за себе си.

Невъзможно е да намерим Бог извън себе си. Ние сме най-великият храм. Обективизирането е само една слаба имитация на това, което имаме вътре в себе си.

Концентрацията на силите на ума е нашият единствен инструмент, който може да ни помогне да видим Бог. Ако познаете една душа (вашата собствена), вие познавате всички души, минали, настоящи и тези, които ще дойдат. Волята концентрира ума, а определени неща вълнуват и контролират тази воля, такива като разума, любовта, отдадеността, дишането. Концентрираният ум е лампа, която осветява всеки ъгъл на душата.

Няма метод, който да подхожда на всички. Различните методи не са стъпки, които трябва да бъдат направени една след друга. Ритуалите са най-низшата форма; следва Бог, който е навън и после Бог, който е вътре. В някои случаи градацията може да е необходима, но в повечето е нужен само един път. Би било върха на глупостта да кажем на някого, “Трябва да преминеш през Карма и Бхакти, преди да достигнеш Джнана.”

Придържайте се към разума си, докато не достигнете до нещо по-висше; а ще узнаете, че е по-висше, защото то няма да влезе в стълкновение с разума. Нивото отвъд съзнанието е вдъхновението (Самадхи); но никога не бъркайте истеричния транс за истинското нещо. Да претендирате лъжливо за това вдъхновение е нещо ужасно, както и да бъркате инстинкта с вдъхновението. Няма външна проверка за вдъхновението, ние го познаваме сами за себе си; нашият пазител от грешката е негативен – гласът на разума. Цялата религия излиза отвъд разума, но разумът е единственият водач, чрез който достигаме там. Инстинктът е като ледът, разумът е като водата, а вдъхновението е най-фината форма на парата; едното следва другото. Тази вечна поредица от несъзнателност, съзнание и разум – или материя, тяло и ум – е навсякъде и на нас ни се струва, че веригата е започнала с една определена брънка, за която ние първо сме се хванали. Аргументите и от двете страни имат еднаква тежест и са еднакво верни. Трябва да излезем отвъд тях и да отидем там, където няма нито един, нито друг. Всички тези поредици са Майа.

Религията е над разума, тя е свръхестествена. Вярата не е вярване, тя е да уловиш на Крайното, тя е просветление. Първо чуйте, след това размислете и открийте всичко, което разумът може да ви даде за Атман. Нека пороят на разума потече върху Него, а после вземете това, което остане. Ако не остане нищо, благодарете на Бог, че сте избягали от едно суеверие. Когато сте установили, че нищо не може да отнеме Атман, че Той устоява на всяко изпитание, хванете се здраво за това и учете всички на него. Истината не може да бъде частична; тя е за доброто на всички. И накрая, в съвършен покой и мир, медитирайте върху Него, концентрирайте ума си върху Него, направете себе си едно с Него. Тогава няма да са необходими думи; тишината ще носи истината; и не позволявайте суетнята на външния свят да ви обезпокои. Когато умът ви е в най-висшето състояние, вие сте несъзнателни за това. Трупайте сила в мълчание и станете динамо от духовност. Какво може да даде един просяк? Само един крал може да даде и то само, когато не иска нищо за себе си.

Притежавайте парите единствено като пазач на онова, което принадлежи на Бог. Нека името, славата и парите си заминат; те са ужасно робство. Почувствайте удивителната атмосфера на свободата. Вие сте свободни, свободни, свободни! О, благословен съм аз! Аз съм свободата! Аз съм Безкрайното! В своята душа не мога да открия начало и край. Всичко е моят Аз. Повтаряйте това непрестанно.

Неделя, 21 юли, 1895г.
(Йога Афоризмите на Патанджали)
Йога е науката за възпирането на Читта (ума) да образува Вритти¹ (модификации). Умът е смесица от усещания и чувства или действия и реакции; затова той не може да бъде перманентен. Умът има фино тяло и чрез него въздейства на грубото тяло. Веданта казва, че зад ума е истинският Аз. Тя приема и другите двама, но приема и трети, Вечния, Крайния, последния анализ, единицата, в която няма повече съчетания. Раждането е пренареждане, смъртта е разграждане, а крайният анализ е където Атман е открит; тъй като не е възможно по-нататъшно деление е достигнато вечното.

Целият океан присъства във всяка вълна и всички негови проявления са вълни, някои много големи, някои малки; въпреки това, по същността си всички те са океанът, целият океан; но като вълна всяка е част от него. Щом вълните утихнат, тогава всичко е едно; “зрител без зрелище”, казва Патанджали. Когато умът е активен, Атман е смесен с него. Повторението на старите форми в бърза последователност е памет.

Бъдете непривързани. Познанието е сила и получавайки едното, вие получавате другото. Чрез познанието вие можете дори да изгоните материалния свят. Когато можете умствено да се освобождавате от качествата на всеки предмет, едно след друго, докато всички си отидат - тогава можете по своя воля да накарате обекта да изчезне от съзнанието ви.

Онези които са готови, напредват много бързо и могат да станат йогини за шест месеца. На по-малко развитите това може да отнеме няколко години; а всеки - чрез истинска работа, отказвайки се от всичко останало и отдавайки се единствено практиката - може да достигне целта за дванадесет години. Бхакти ще ви отведе там без никоя от тези умствени гимнастики, но това е по-бавен път.

Ишвара е Атман както Той е видян и схванат от ума. Неговото най-висше име е Ом; затова го повтаряйте, медитирайте върху него и мислете за чудната му природа и атрибути. Повтарянето на Ом непрестанно е единственото истинско боготворене. Това не е дума, това е Самият Бог.

Религията не ви дава нищо ново; тя само премахва препятствията и ви позволява да видите своя Аз. Болестта е първото голямо препятствие; здравото тяло е най-добрият инструмент. Меланхолията е почти непреодолима бариера. Ако веднъж познаете Брахман, никога след това не можете да бъдете меланхолични. Съмнението, липсата на постоянство, и погрешните идеи са друг вид препятствия.

***
Праните са фини енергии, които са източници на движението. Има общо десет, пет вътрешни и пет външни. Един голям поток тече нагоре, а друг надолу. Пранаяма е контролиране на Праните чрез дишане. Дъхът е горивото, Прана е парата, а тялото е машината. Пранаяма има три части, Пурака, (вдишване), Кумбхака (задържане на дъха) и Речака (издишване)...

Гуру е превозното средство, чрез което духовното влияние бива доведено до вас. Всеки може да учи, но духът трябва да бъде предаден от Гуру на Шишя (ученика) и така той ще се оплодотвори. Отношението между различните Шишя (на един Гуру) е братско и това действително е прието като закон в Индия. Гуру предава мислената сила, Мантра, която той е получил от онези преди него; нищо не може да бъде направено без Гуру. В действителност следва голяма опасност. Обикновено без Гуру, тези Йога практики водят до похот; но с Гуру, това рядко се случва. Всяка Ища² има Мантра. Ища е идеалът, специфичен за отделния поклонник; Мантрата е външната дума, която го изразява. Постоянното повтаряне на думата помага идеалът да бъде твърдо фиксиран в ума. Този метод на боготворене преобладава сред религиозните поклонници в цяла Индия.