Е в ежедневието
Ангел Узунов и личността на детето
Изтегляне 138.4 Kb.
|
Свързани:
Test-9-klas-Logika-Poiasnenia (1), NTF 2015 53 1 B 263 276, osobenosti-pri-vzemane-i-transportirane-na-biologichen-material-za-imunologichno-izsledvane, bolesti-na-perifernata-nervna-sistema, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1
Ангел Узунов и личността на дететоАнгел Узунов приема Детето като равен партньор във възпитателния процес – тяхната съвместна игра е обич за обич, доверие за доверие, което е особено важно за работата с трудните деца. “Винаги съм считал, отбелязва Узунов, че трудните момчета най-много обичат да се разговаря с тях като равен с равен, да вършиш с тях всичко като равен с равен, да се провеждат с тях неща, които са за по-големи, защото именно те повишаваха самочувствието им. Приятна им бе тайнствеността, особено нощната” [10, с. 92]. Ангел Узунов признава рождената чистота на детето, но често най-близката му среда я омърсява. Обаче детето има енергията и възможностите да преодолее пораженията и само да постигне щастието си – какъв забележителен оптимизъм, който обаче има своите корени в горчивия и страдалчески опит на 38-годишната педагогическа работа. “Момчетата – пише Узунов, - които дойдоха на този свят с чисти души и някои здравата се потрудиха да ги направят нещастни. Те сами съумяха да заместят нещастието с щастие...” [10, с. 331]. Самата природа на детството иска промяната, неуморно търси доброто, красивото и ако срещне разбиране и съучастие от възрастните – тържеството на чистотата и обичта ще е пълно. Ангел Узунов споделя: “Невероятно трудни дни, месеци и години, в които чувствахме, че в децата се връща нещо ново, неусещано досега, красиво и виждахме как те го възприемат постепенно с всички фибри на душата си, как оставяхме в нашите момченца частица от себе си, а и те предаваха нещо на нас, което ще ни бъде нужно за другите, които щяха да дойдат след тях...” [9, с. 9]. Вярващ в доброто начало на детето, Ангел Узунов определя трудните деца като “изпаднали във временно затруднение деца” [10, с. 303]. За тях той открива прекрасното сравнение “малки корабчета, заседнали в плитчината”: “Те ми говореха – пише Узунов – и си подмятаха един на друг реплики, а аз си мислех, че те, като малки корабчета са заседнали в плитчината на престъпленията или дори само на грешките, до тях са ги довели бурните вълни на живота около тях и сега са нужни нови, други, много по-бурни, но чисти вълни, които да ги изтласкат наново в дълбоките и чисти води на човешкото доверие...” [9, с. 34]. Такъв бурен и чист живот предлага домът- училище “Максим Горки” в Ракитово – радостно общуване, учене, игри, труд – т. е. всичко, което е характерно за нормалния живот на ученика – само майката и бащата никой не може да замени. “Не много по-късно, когато тия момчета се завъртяха около мен и аз около тях, започнах да надничам по-дълбоко във всичко, да търся и да виждам причините, заедно с другите до мене. И да ги премахваме поне при ония, които са около нас и при нас. Но това достатъчно ли е?” [9, с. 25]. Същественото, главното при възпитанието на трудните деца Ангел Узунов определя по следния начин: “Нашата задача е така да направим, че всеки от нашите момчета сам да види трагедията на онова, което става с него, постепенно да разбере, че се е разминал с нужните нравствени ценности, за да може сам да почувства правото си на радост и да ни е благодарен за помощта, с която сме го довели до тая радост” [9, с. 52]. Основно възпитателно средство са добротата, другарското отношение, интересният живот, социалната защита. Ангел Узунов предлага на детето динамични цели и радостни мечти – нали именно те са най-типични за човешкото съществуване. И децата не бягат от училището, защото то става техен дом, “защото наистина им беше интересно при нас и не искаха разнообразието, в което живееха, да бъде заменено с несигурността, скитничеството, опасностите и лишенията, които винаги са ги съпътствали преди идването им при нас” [10, с. 93]. Освен това Ангел Узунов дарява малките деца с топлината на бащинските милувки – потресаващо е неговото откровение: “Около мене се въртяха по-малките, стараеха се да бъдат по-близко до мене, да ме хванат за ръка, да нагласят главиците си така, че да ги погаля. И аз се стараех да го правя. Само който е имал работа с изоставени деца, каквито фактически бяха нашите, деца, не изпитали бащина и майчина милувка, само той знае как настойчиво те търсят близост с човек, когото са почувствали близък, как се разнежват те, когато ръката им е в твоята ръка или когато грубата ти мъжка длан е покрила малката му главица... Вечер, в спалните, малките винаги се надпреварваха кой по-бързо да заеме място до мене, да се опре о мене, да ме хване свойски под ръка...” [9, с. 133]. Детето не само е добро (“и всеки ден се убеждавахме колко много доброта има в душите и сърцата на тия момчета”) [10, с. 137], то е и признателно за доверието, предано и благородно. Цял живот Ангел Узунов се удивлява на детската вярност и благодарност [10, с. 145], на детската принципност (отказването от цигарите и решението на учениците да не пушат пред директора си важи и за след 15-20 години, важи завинаги) [10, с. 300]; на детското благородство – например на единствената родителска среща децата упрекват недостойните си родители, корят ги, срамуват се (страшно, нали), но не се отказват от тях [9, с. 159]; или при несправедливото уволнение на директора Узунов – само те, учениците, вдигат стачка в негова защита, убедени в правотата и принципността му – стачниците са разпратени по други сродни училища и плащат висока цена за своята вярност и благородство [10, с. 109 – 114]. Или, когато от министерството спират отпуските за през зимната ваканция и заплашват с уволнение учителите, чиито ученици избягат от училището, децата сами решават да не бягат за празниците, а да поканят свои близки и заедно с възпитателите си да посрещнат Новата година – “... но аз знаех – споделя в книгата си Узунов, – че има и друга причина – не искаха да ни наказват заради тях, защото в сърчицата им все пак е пламнала искрица обич и уважение към нас и нашите усилия да им помогнем” [9, с. 156]. Правата на детето по целия свят са гарантирани от специална Харта, с която съобразяват своята политика парламентите и правителствата на всички цивилизовани държави. Още навремето, в условията на крайна идеологизация, директорът Узунов с цената на служебен риск защитава правото на Янко да вярва в Бог, да се моли тайно и да се подготвя за свещеник – и Янко наистина се реализира като добър свещеник. “И дълги години случаят с Янко, който станал свещеник, ми се натякваше като един от най-големите ми педагогически грехове” [9, с. 95]. И в още много случаи Ангел Узунов безрезервно застава зад правата на детето, защита всеотдайно правата на своите ничии момчета. С болка и огорчение Ангел Узунов разкрива иронията на българската демокрация, отразена в самочувствието на едно безпризорно циганче от Централна гара – София, което казва: “И така върви животът... Важното е, че си свободен да правиш каквото си искаш... Демокрация...” [10, с. 314]. Според Ангел Узунов именно в името на общоприетата Харта политическите мъже на България още държат детето (нали е признато за свободен и недосегаем индивид?) извън законите на страната и го обричат на престъпност – и като жертва, и като извършител. Защото няма в България закон за защита на децата, в който да са регламентирани и процедурите по настаняването в домовете за възпитание и превъзпитание на извършилите престъпление малолетни и непълнолетни, въпреки че в страната е създадена отлична база за тази цел [10, с. 317]. Затова Ангел Узунов гневно заявява в книгата си: “- детските права у нас системно се нарушават. Именно сега, когато мислим, че сме станали полудемократична страна. И ги нарушават ония, които трябва да ги пазят – парламентът и работещите в него. Не смея да ги нарека народни представители, защото децата също са част от народа, а правата им никой не защитава. Всяка година двойно се увеличават престъпленията на малолетни и непълнолетни, но на фона на общата престъпност считат, че онова, което вършат децата, е хрема в сравнение с извършеното от възрастни... Но тази хрема е злокачествена, ракова. Утре тези деца ще станат възрастни и нищо друго не ги очаква, освен престъпления. А не вършим ли ние най-тежкото престъпление не само към децата, но и към страната, към самите нас си, като обричаме децата, които са нашето бъдеще?” [10, с. 315]. В смисъла на обобщение може да се използват думите на момчето, ничие, изпаднало във временно затруднение, светкавично развиващо се – то търси неизвестната си майка, за да “й пререже гръкляна”: “- Има ли дружество за защита на животните? Има, разбира се... А дружество за защита на децата? Наистина не знаех – признава си на страниците на своята книга директорът Узунов – да има у нас такова дружество. Като че ли няма... Ясно... Скапана държава... – обобщава момчето [9, с. 360]. В началото на юни 1995 г. пресата съобщава за решение да се разрушат интернатите на ТВУ, а вместо тях да се изградят нови луксозни общежития, в които в последствие ще се настаняват малолетните и непълнолетните правонарушители?... Изтегляне 138.4 Kb. Сподели с приятели:
|