Трета глава Сродните души като роднини

Обсъждайки отношенията им на сродни души, Кейси заявил, че голяма част от сегашното семейст­во е живяло заедно в древен Рим. През този период някои от тях били последователи на раннохристиянска секта — някои продължавали работата на апос­тол Петър, други се интересували повече от делата на Павел. Неколцина пък били отговорни за част от преследванията на християни. В онзи живот била за­ложена настоящата им семейна динамика. Според тълкованията бащата [378] Франц бил свързан тога­ва „с мнозина от онези, които сега са в дома му, и с техните отношения, със съдействието между тях, а спънките са необходими за развитието на всички свързани по този начин в настоящето" (378-12).

Именно заради римското си прераждане Уенди за­боляла от рак на костите сега. Станало ясно, че по времето на Нерон тя обичала да гледа битки и мъче­ния на християни на арената. За да изпита лично физическите страдания на жертвите, с които няко­га се забавлявала, на душевно ниво тя си била избра­ла тази болест. Когато попитала защо е трябвало да изчака 2000 години за това, Кейси й отговорил: „защото „преди не е имало възможност!" (275-25). Нужните предпоставки за създаването на тази ситу­ация се появили едва в това й прераждане.

Освен римското, семейството имало много други прераждалия и минали ситуации, които оказвали влияние върху настоящите им чувства, дарби и въз­гледи. Ето кратко обобщение на някои от предишни­те им връзки.

В древен Египет Уенди и настоящата й сестра Кейт [276] се запознали в храмовете. Кейт пристиг­нала от друга страна, за да види чудесата на Египет, Уенди пък била учителка в храма и двете станали близки приятелки. По онова време и двете прите­жавали музикални дарби, с които подпомагали духовното извисяване на другите. В настоящия си живот те също имали талант за музика и Кейси им предложил да работят съответно с флейта и арфа. С годините това негово прозрение се потвърдило. Момичетата станали известни концертиращи из­пълнителки, като през 70-те години още продължа­вали да се появяват пред публика.

Също през египетския период майката на Уенди, Лорейн [255], се намирала във „войнствата" и имала връзка с един мъж. Макар че работели заедно, поради раз­личните си идеи двамата често се карали. За да мо­гат двете души да разрешат проблемите си, сега мъ­жът се бил преродил като Бен [452], сина на Лорейн — лютерански проповедник с възгледи, съвсем раз­лични от тези на майка му. Лорейн му предложила да си направи тълкование, но идеята му се сторила ужасна, понеже категорично отказвал да приеме, че съществува прераждане. Изобщо не се интересувал от вярванията или философията на майка си. По-късно тя попитала Кейси как е най-добре да се дър­жи със сина си и й било отговорено: „С любяща тър­пимост, с любяща близост, да си готова винаги да откликнеш, когато трябва или можеш да му окажеш някаква помощ" (255-12).

Накрая, тъй като Бен страдал от алергии и сенна хрема, Лорейн настояла да му направи здравно тъл­кование. Макар и неохотно, Бен се съгласил, понеже нищо друго не можело да му помогне. Когато тълко­ванието пристигнало, той спазил дадените указания и за негова изненада се почувствал толкова добре, че решил да се запознае с останалата информация от тълкованията за семейството, а накрая помолил Кейси да направи едно и за неговите прераждания. Не след дълго лютеранският проповедник станал за­пален почитател на майчината си философия и раз­личията между двамата изчезнали. Лорейн писала, че всичко това я прави „много щастлива. Търпение­то ми бе възнаградено. Бяха нужни само две години, докато го убедя".

В тълкованието се казвало, че Франц и Лорейн са били женени и преди. Освен че сега бил глава на се­мейство, той помагал на почти всичките си роднини и по време на живота им в древен Египет. Понастоя­щем бил преуспял търговец, но трябвало да се сблъс­ка със ситуация, създадена по време на прераждане­то му в Германия, когато се поддал на съмнения, страхове и отчаяние. Станало ясно, че бил стигнал етап от живота си, в който просто се предал. Същи­те тези чувства и страхове трябвало да се повторят в настоящия му живот, за да бъдат преодолени.

Въпреки финансовите си успехи, по време на Деп­ресията Франц загубил милиони долари и почти всичко, което притежавал. Това го довело до отчая­ние и дори до мисъл за самоубийство. Тъй като не знаел какво да прави, той изчезнал, без да се обади на семейството или приятелите си, и просто заски­тал из страната. Никой не знаел къде е или какво прави. На помощ му се притекли същите хора, кои­то му помогнали в миналото — с молитвите, с надеж­дата и несекващата си любов. След дълги размиш­ления от негова страна и много молитви и притесне­ния от семейството му, през септември 1934-а Франц най-сетне се завърнал у дома. Скоро след това писал на Кейси:

„Преди около пет месеца положението ми изглеждаше безнадеждно, така се бях оплел, че не виждах как ще се измъкна. Сега, благодаре­ние на [многото четене]... и дълбокото разби­ране и любов от страна на добрата ми съпру­га, всичко се промени. Истинско чудо е да наб­людаваме как Бог разгръща пред мен величес­твен, чуден план за щастлива нова кариера и всичко това — само благодарение на духовна­та наука и молитви. Почти всеки ден се случ­ва нещо ново, което ни приближава до целта да създадем щастлив дом, в който да мога да се занимавам активно с бизнес, да прилагам принципите, които приех, след като бях насо­чен по пътя на правилното мислене... Ако от самото начало знаех онова, което зная днес, всичко щеше да бъде различно. Живеех в рая на глупците и трябваше да бъда здравата разтърсен, за да пречистя душата си..." (случай 378-50, доклади).

Франц очевидно е преодолял страховете си от ми­налото и това му е помогнало да израсне. Същото можело да се каже за Уенди и рака на костите й или за антагонизма между Лорейн и Бен. И други членове на семейството имали трудни връзки и ситуации, ко­ито в крайна сметка ги довели до необходимите поу­ки. Точно както се казвало в тълкованието, цялото семейство било събрано с определена цел. По този начин всеки от тях получавал възможност да се раз­вива, да израства и да стане по-добър човек.

Според тълкованията на Едгар Кейси между зем­ните прераждалия душата обмисля всичко научено, както и онова, което й предстои да научи в непрекъс­натия процес на развитие. След като прецени поло­жението си, тя решава с какви неща трябва да се сблъска при следващото си прераждане и изчаква момента и географското положение, които ще й да­дат най-добри възможности за планираните съби­тия. Душата избира онези, с които е била свързана и преди. Така се създава бъдещото семейство. Лич­на завършеност се постига, когато душата усвои всички уроци на израстването и личностната тран­сформация.

Когато едно шестнадесетгодишно момиче попита­ло: „С каква цел съм избрала родителите си за това прераждане?", Кейси й отговорил: „Заради просвет­ление —както на теб, така и на родителите ти" (2632-1). На друга девойка казал, че е имала връзка с ро­дителите си в не едно прераждане:

„Не е случайно, значи, че същността е избра­ла да дойде в средата или в дома, в който се е родила сега; сегашните дейности и връзки во­дят до осъзнаване, че нужното за този живот може да бъде намерено там. Тъй че същността е поела задължение, също и онези около нея, а изпълнението на задачите им ще подпомогне постигането на целта". (2571-1)

Когато момичето попитало: „С каква цел съм се родила при сегашните си родители?", той заявил: „За да се поучиш от опита им и да им помагаш в техни­те проблеми".

Петнадесетгодишно момче пък се интересувало защо е избрало да дойде на Земята по това време и защо е предпочело именно това семейство. Отгово­рът гласял, че въпросното семейство ще бъде за не­го идеалната среда, в която да намери себе си. Баща му бил морски капитан, а майка му — изключително грижовна и любяща жена. Тази среда щяла по няка­къв начин да го подготви да служи на другите с вро­дените си лидерски способности:

„Същността може да им е в помощ, както те могат да помогнат на същността и така да се допълват взаимно. Целта на това прераждане е да осигури на същността възможностите, от които тя се нуж­дае - да се себеизразява, да помага на другите" (984-1).

По-късно се оказало, че момчето [984] наистина е роден водач. Завършил офицерско училище и станал капитан. След като напуснал армията, се изявявал като в други поприща, включително като главен ин­женер в пристанищната администрация на Мериленд.

Когато попитала за близначката си, една тридесет и три годишна жена научила, че със сестра й са си създали връзка на духовно ниво, толкова дълбока и силна, че двете имали „много близки отношения" практически във всяко свое прераждане на Земята (1789-7). Жената, художничка по образование, била много чувствителна и емоционална натура. В пос­ледното си прераждане заради убежденията й я под­ложили на мъчение чрез потапяне във вода. Оттога­ва имала избухлив нрав и желание да си „върне" на онези, които са се отнесли така жестоко с нея. По вре­ме на прераждането си във Франция била ученичка на Рубенс — именно през онзи период добила художническата си дарба. В живота си в Персия била скулптор и развила силен интерес към въпросите на духовността. В древноегипетското си въплъщение пък украсявала храмове и дворци. И във всички те­зи прераждалия била в близки отношения от разли­чен характер с близначката си в настоящето.

Връзките между сродни души се проявяват по все­възможни начини във времето, но се запазват въп­реки разнообразието, независимо дали са положи­телни или отрицателни.

Една шестдесет и четири годишна жена искала да разбере какви отношения е имала с баща си, с кого­то в този живот се чувствала много близка. Кейси й отговорил, че по време на живота им в Персия той е бил неин чичо, който я е отгледал. В светите земи бил баща на нейни приятели, а тя отишла да живее в до­ма им. В последното й прераждане, което било в древна Грузия, двамата били големи приятели (3356-1).

През 1941 г. в тълкованието на едно единадесетгодишно момиченце се казвало, че някога е била шпионин в Палестина и често й се е налагало да „проверява" подвизите на днешния си баща. В този живот, макар и в много приятелски отношения, два­мата често изпитвали необходимост взаимно да ос­порват действията си именно поради тогавашните си отношения (2572-1).

От гледна точка на Кейси, семейните връзки се образуват въз основа на минали отношения, били те положителни или отрицателни. В настоящето те имат за цел да дадат на всеки член от фамилията възможност да постигне още нещо на душевно ниво. От тълкованията става ясно, че когато една двойка очаква дете, различни души обмислят варианта да живеят с тези родители. Те преценяват и вероятни­те преживявания, които съпрузите могат да им оси­гурят. Независимо дали двойката изглежда прекрас­на, или сурова в очите на околните, душата взема решение да стане част от конкретното семейство са­мо ако то ще й осигури необходимата програма. С други думи, ние сами избираме родителите си. ⁷

Вероятно идеята, че душата може сама да си из­бере болезнени или дори насилствени семейни отно­шения, за някои е непонятна. Душата обаче мисли само за възможностите, които ще получи от дадена ситуация, а не от спецификата на самата ситуация. Например, ако притежава силна състрадателност и вроден талант за съветник-психолог, тя може би ще избере родител-насилник, за да преживее този проблем и да го реши. След това, когато порасне, ще мо­же по-добре да помага на други хора да се справят с подобни ситуации. На душевно ниво ние си избира­ме такова положение в живота, което най-добре ще ни позволи да се учим и да постигнем целите на нас­тоящото си прераждане. А дали съответните поуки ще бъдат извлечени, зависи единствено от свободна­та ни воля.

Ето един подходящ пример от архивите на Кейси. През 1942 г. тридесет и седем годишната Мати полу­чила тълкование на живота си. Макар душата й да притежавала много качества, в едно от предишните си прераждалия тя се била възползвала преднамере­но от Анджела. С това почти разрушила живота й и Анджела натрупала много гняв и неприязън към нея, вероятно без да забелязва, че трудностите й дават шанс да си извлече поука. За да могат да решат проблемите помежду си, сега Анджела била избрала да се роди като дъщеря на Мати, но сляпа и с умст­вена изостаналост. Като нейна майка, Мати трябва­ло да се научи на обич и грижа за същата онази ду­ша, на която някога навредила. Когато попитала Кейси как да се справи с трудностите, той й отгово­рил: „Не се самосъжалявай, а хвали Бога, задето ти е дал да срещнеш себе си и да видиш любовта Му, ве­ликодушието Му на Земята" (2796-1). От много слу­чаи в архивите му става ясно, че връзките между сродни души често носят известно количество гняв, враждебност и неприязън, върху които и двамата трябва да поработят.

В тълкованието за здравето на тридесет и шест го­дишна жена се казвало, че страда и от невроза. Проб­лемите се дължали на нейната себичност, а също така на омразата и враждебността, които таяла към някои членове от семейството си. Никога не й бил разкрит източникът на този антагонизъм, но става­ло ясно, че тя и роднините й определено не се разби­рат. Кейси я съветвал да започне с премахването на гнева от живота си: „Помни: ако не се научим да оби­чаме поне нещичко от онези, които са били или са наши врагове, значи не сме започнали да мислим правилно". Жената очевидно не възприела това, за­щото по-късно му писала:

„Що се отнася до живота ми, много ме е яд, че съм най-голямата в семейството; в ранна възраст много ме потискаха и нищо не ми да­ваха да правя. Винаги ми се напомняше, че съм най-голямата и давам лош пример. Явно се­мейството ми така ме е стъпкало, че на момен­ти не ми се живее. Струва ми се, че няма за как­во. Прекалено съм привързана към тях. Обожа­вам ги и правя всичко възможно да им се харе­сам, но винаги се провалям. Аз съм [тази], коя­то винаги получава най-лошото, било то компа­ния или семейство — все мен ме „режат", все аз греша. От двадесет години работя в една и съ­ща фабрика и нямам никакви проблеми с коле­гите си, а у дома е толкова трудно" (Случай 3254-1, доклади).

Тридесет и четири годишна домакиня поискала да разбере защо се е родила в семейство, с което „нико­га нищо общо не съм имала". Кейси й отговорил: „Би­ла си отчуждена от тях и в предишния си живот. Дървото остава там, където падне. Такъв е законът".

На въпроса за нещастното си детство получила след­ното обяснение: „Щастието е състояние на съзнани­ето. Още не си открила себе си, нито връзката си с проявите на съзидателните сили в материалния свят (2982-1).

Една двадесет и осем годишна жена попитала Едгар Кейси дали ще е добре да поиска попечителство­то над малката си дъщеря, която останала при бив­шия й съпруг. Била омъжена повторно и не знаела дали за детето ще е удачно да заживее при нея. По думите на Кейси причината за настоящата ситуация била в предишен живот, където двете с дъщеря й били сестри, но не се разбирали. Сега майката има­ла възможност да вземе съзнателно решение дали да имат близки отношения — нещо, за което Кейси от­белязал: „Можеш... Но искаш ли?" (3573-1).

От неговите архиви става ясно, че връзките меж­ду сродни души в семейството са дълъг процес на ус­вояване на знания. Понякога те имат положителен, друг път отрицателен характер. Нерядко се случва миналите влияния да съдържат елементи и от две­те. Например един баща [2385] открил, че изпитва едновременно обич и завист към малкия си син [1990]. С израстването на момчето съперничеството им се засилвало и между тях често се настанявала враждебност. Миналите им връзки включвали прераждания, в които двамата били другари, а в едно от тях — отново баща и син. Днешното съперничество обаче датирало от живота им в пуританска Америка. През този период момчето било много близко със сес­тра си (днешната му майка). Тя се омъжила за човек, когото то смятало за пропаднал и недостоен. Този чо­век бил настоящият баща. Интересното тук е, че работата го отвела в същия град, където някога се по­явило съперничеството между тях. Според записана­та в архивите информация за развитието на неща­та след тълкованието, по-късно бащата и синът оправили отношенията си.

Да вземем и един съвременен пример. Гейл изпит­вала голяма привързаност към сина си Лари, дока­то бил бебе. Когато го раждала, тя наблюдавала всичко в поставеното в родилната зала огледало. По­добно на много майки, за нея това било „най-вълну­ващото, най-изпълващото събитие в живота ми до момента". Ала когато Лари станал на пет-шест годи­ни, започнала да изпитва към него смесени чувства: „Открих, че на моменти не само не го обичам, но го и мразя". Тази враждебност продължила с години, Гейл се чувствала ужасно и започнала да отправя мо­литви за прошка. Накрая в сънищата й се появили два спомена от минали прераждания, които й помог­нали да разбере откъде идва тази нейна „омраза" и да се освободи от нея.

По думите й Лари имал един навик, от който „на­право настръхвах". Често, докато се хранели, той я поглеждал, щраквал с пръсти и й казвал да му доне­се това или онова. Макар че страшно се ядосвала, майка му ставала пряко волята си и изпълнявала же­ланието му. Това продължило няколко години, дока­то момчето не навършило осемнадесет. Точно тога­ва Гейл сънувала сън, в който синът й бил номад и я отвеждал като пленница в своя град в пустинята. Там я затворил в харема си и тя станала негова „фаворит­ка". Макар и пленница, с течение на времето го обик­нала, макар че „мразех да ходя при него, когато ме викаше". Тъй като Гейл и синът й вече били разговаряли за преражданията, тя му разказала за съня си. От този ден нататък Лари се отказал от навика си да й шрака с пръсти.

Влияние от друг минал живот се проявявало все­ки път, когато приготвяла вечерята, а Лари й се пречкал в кухнята. Веднъж, тъкмо режела месото, той така я ядосал, че му казала: „Иде ми да взема то­зи нож и да те скалпирам!" По-късно видяла насън как синът й я скалпира на бойно поле в Монголия. След като разбрала откъде идват, тя успяла да се ос­вободи от неприятните чувства.

Освен преражданията, в които са се породили те­зи отрицателни отношения, Гейл е убедена, че с Ла­ри са имали и множество положителни, например в Египет и в Америка, където двамата са били инди­анци. Веднъж, по време на екскурзия в Египет, тя из­питала отчаяна нужда синът й да е с нея. В един от храмовете „копнежът" й станал „толкова силен, че просто се превих на две".

Колкото до живота им като индианци, Гейл още от ранна възраст обичала да язди и дори имала кон като ученичка в гимназията. Едно от любимите й неща била ездата без седло. След като се задомила и родила децата си, нито тя, нито те имали възмож­ност да яздят. Но когато Лари поотраснал, го завела в едно ранчо, където имало коне. Там момчето граб­нало въже и хукнало да гони „дивите коне" наоколо. Малко по-късно изненадал всички, като се появил ях­нал кон без юзди и седло, само с въжения клуп около шията на животното. Очевидно можел и да го направ­лява само с бедра и прасци—старо индианско умение.

С течение на времето Гейл се научила да вярва на усета си и да разговаря открито със сина си за всичко. Днес между тях съществува разбиране и безус­ловна любов. Гейл казва: „С годините ставахме все по-внимателни един към друг, помагаме си във вся­какви ситуации и вече изпитваме дълбока, несекваща обич". Макар да живеят на повече от хиляда и петстотин километра разстояние, връзката между тях все още е силна. Лари сякаш знае кога да й се обади, тя също.

Тълкованията на Кейси сочат, че не само рожде­ните, но и осиновените деца избират родителите си. Независимо от кого ще бъде родена физически, ду­шата очевидно може да избира и при кого ще се озо­ве по-късно, за да извлече необходимите уроци.

На осиновителите на десетмесечно момченце било казано, че едно от най-значимите прераждания на сина им било в Египет, където работел като тълку­вател на закона. В този период тримата се познава­ли и били близки. Били заедно и в Персия. По време на египетското прераждане приятел на момчето [3346] бил човек, който понастоящем му станал по-голям брат, осиновен от същото семейство. В тъл­кованието се казвало, че двете момчета нарочно са избрали да бъдат братя, за да се научат взаимно на някои неща и да станат по-добри хора.

Четиридесет и девет годишна жена разбрала от Кейси, че се е грижила за осиновеното си дете и по време на прераждането им в Палестина. Затова сега момчето било с нея и двамата можели да създадат „единство в целите" си (2787-1). В друг случай роди­телите на осиновено тригодишно момченце научили, че синът им е знаел предварително, че „биологични­те му родители" ще се откажат от него веднага след раждането. Очевидно осиновителите били привлекли тази душа в семейството си поради средата, коя­то можели да й осигурят, както и заради общите им интереси; тримата се били прераждали заедно и пре­ди (3340-1).

През 1944 г. едно семейство попитало Кейси дали е препоръчително да кажат на порасналата си дъще­ря, че е осиновена. Той отговорил, че могат, стига съ­щевременно да подчертаят дълбокото усещане за свързаност, което душата все още изпитва към тях. Напомнил им, че рождените родители могат да изби­рат децата си само на душевно ниво, докато осино­вителите — и на физическо. Или казано с езика на тълкованието, „една майка, един баща не могат да избират кой ще им се роди, освен духовно. При оси­новяването изборът може да е и духовен, и материа­лен" (3673-1).

Двадесет и девет годишен мъж попитал защо е бил разделен от родителите си на толкова ранна възраст. Кейси му казал, че така си е избрал на душевно ни­во — за да се получи точното съчетание на нещата, от което се нуждае в настоящото си прераждане (2301-1).

Друг съвременен пример: Доти и Каръл били „ка­то сестри" в продължение на половин век. Всъщ­ност били братовчедки, но на осемгодишна възраст Доти останала сираче и отишла да живее със се­мейството на леля си (сестра на майка й). По онова време Каръл била на четири години. По-късно тя отбелязала: „Двете сме братовчедки, но се смятаме за сестри; така ни третират и останалите роднини. Вече петдесет години споделяме мислите, сънища­та и страховете си, разменяме си дрехите и се сме­ем заедно".

Да живее с леля си, в началото било не по-малка травма за Доти, отколкото загубата на двамата й ро­дители. Трябвало да напусне приятелите и останали­те си роднини във Вирджиния и да отиде у леля си и чичо си във Флорида. Както можело да се очаква, би­ла изпълнена с опасения и страх. Каръл пък се чув­ствала въодушевена: „Радвах се, че ще имам сестра, с която да деля стаята си". Въпреки разликите във възрастта, възгледите, характерите и предпочитани­ята, двете момичета бързо се сприятелили и им било много приятно да бъдат заедно. Не след дълго Доти започнала да се чувства, все едно е родена в това се­мейство. Макар че имала и брат, Каръл била по-близка с нея, отколкото с него.

Несъгласията между тях били малко и редки. Сплотеността им изглеждала необяснима. В пубер­тета двете се защитавали една друга от приятели, роднини и родители даже когато било по-лесно да не го правят. В резултат за простъпки на едната наказ­вали и двете. Често си правели номера и много се смеели. Каръл си спомня: „Понякога сутрин си при­готвях дрехите за училище и отивах до банята, а когато се връщах — тъй като тя хващаше по-ранен автобус — откривах, че е заминала с моите дрехи".

Колкото до миналите им прераждания, Каръл чес­то сънувала, че с Доти живеят в Доминиканската ре­публика, в боядисана в пастелен цвят къща на вър­ха на хълм с изглед към бледозелените води. Сега братовчедките са убедени, че в някой предишен живот са живели заедно в тропиците. Макар да са бели, вярват, че някога са били тъмнокожи. Дори в настоящето двете обичат „калипсо-музиката, Хари Белафонте и тропическите храни". Доти си пада по лудите, ярки цветове и бижута. Двете жени обичат да слушат разказите на познати от Ямайка и Домини­канската република за живота „у дома".

Най-голямата им семейна трагедия била, когато бащата на Каръл се самоубил на четиридесет и де­вет годишна възраст. Тя разказва:

„Смъртта на баща ми беше голям удар и за двете ни. Бяхме много близки с него. Именно той ни водеше навсякъде, изслушваше ни, ко­гато разправяхме как са минали срещите ни, и не си лягаше, докато не се приберем у дома. На­истина ни разбираше. Макар да беше много строг по отношение на дисциплината, той ви­наги ни се притичваше на помощ, дори когато не можеше да направи нищо, освен да погово­ри с нас... все още си мислим колко много ни липсва".

Тази смърт потресла двете момичета, но с общи усилия—разговори, споделяне на чувствата и обсъж­дане на всичко, което им се е искало да му кажат или да направят заедно с него, успели да се съвземат. Ма­кар да живеят далеч една от друга, те продължават да посрещат изпитанията по същия начин — заедно.

Разбирането и връзката помежду им са помогнали на двете жени да преживеят много от най-тежките периоди в живота си. Те споделят: „В повечето слу­чаи просто знаем, че трябва да се чуем по телефона. Често се шегуваме, че сме направили голямо вложение в „Ма Бел", особено в критични периоди". По иро­ния на съдбата, като дете Доти напуснала Вирджи­ния, за да живее във Флорида, а от четиридесет години насам Каръл се е установила във Вирджиния, докато Доти останала във Флорида.

И двете са се научили взаимно на съпричастност и безусловно приятелство. Въпреки заетостта си, ви­наги имат време една за друга — да се изслушат, да споделят и просто да бъдат заедно. Каръл пояснява:

„Тази връзка ни поддържа. Сега ни разделят много километри, но разговаряме поне веднъж седмично, обикновено два пъти. Винаги си по­магаме. Доти си прави списъчета с нещата, ко­ито непременно иска да ми каже. Най-големи­ят ни въпрос сега е кога и къде да се установим след пенсионирането си, за да бъдем максимал­но близо една до друга...

С годините връзката ни се разви, но и в мно­го отношения си остана същата. В живота ни имаше един период, когато бяхме много заети с отглеждането на децата си и не общувахме особено често, но чувството не отмираше. Досе­га никоя от нас не е имала с друг човек връзка, в която да съществува толкова близост и разби­ране. Все едно наистина се познаваме от векове".