Шеста глава Предизвикателства в отношенията между сродни души

През 1939 г. Кейси бил изправен пред един инте­ресен случай на „любовен триъгълник", който чудес­но илюстрира динамиката на трима души, получили възможност да срещнат себе си. Ставало дума за четиридесет и девет годишна жена на име Мей, коя­то дошла със съпруга си Хауърд и любовницата му, за да получат тълкование за създалата се ситуация. Тя казала на Кейси, че мъжът й и другата са толко­ва влюбени, че не знаят какво да правят. Хауърд бил импотентен и Мей знаела, че увлечението им не е от физическо естество, но плачела и нямала никаква представа как да проумее станалото и да се справи с него.

По-раншни тълкования били показали, че семей­ството е имало поне три общи прераждания — в Па­лестина, Египет и Персия. В Персия Мей използва­ла влиянието и себичността си, за да се поставя над околните. Очевидно през същия този период Хауърд бил доста разпуснат сексуално и обичал да се заоби­каля с „прекалено много съпруги" (289-9). Според тълкованието именно на персийското прераждане се дължала настоящата ситуация в живота им. Очевид­но днешната му приятелка някога била една от не­говите съпруги, а Мей по някакъв начин използва­ла положението си, за да й навреди. В резултат сега и тримата „срещали себе си".

Кейси им казал, че Хауърд и Мей „са си необходи­ми, понеже си помагат". Колкото до връзката с дру­гата жена, съпругът бил посъветван да направи от нея „нещо красиво, а не грозно!" (413-11). В Персия той обичал и двете и любовта му към тях продължи­ла на душевно ниво. Сега обаче трябвало да бъде съ­образена с конкретните обстоятелства. Като бъдеща стратегия им се препоръчвало постоянно да си зада­ват въпросите: „Какво би казал Бог? Какво биха ка­зали децата ти? Какво би казал съседът ти?".

Според тълкованието създалата се ситуация била много поучителна и би могла да се превърне в „трам­плин" за развитието и на тримата, независимо че на пръв поглед изглеждала като безизходица. На всеки било напомнено да не забравя за чувствата на дру­гите: „Живей и постъпвай към другия така, както би искал да постъпи той с теб, ако местата ви бяха раз­менени". Кейси ги съветвал да не се обвиняват и да не се съдят един друг — трябвало да посрещат всич­ко ставащо с безусловна любов.

Мей направила всичко възможно да следва съве­тите. След известно време се заинтересувала как се справя със ситуацията. Кейси й отговорил: „Малци­на постигат такъв напредък, такъв скок дори в проявяването на любов и търпение" (413-13). Тълкова­нието завършвало с обнадеждаващи думи: „Дръж се здраво за тази вяра, защото приближава денят, ко­гато в живота ти ще дойдат повече спокойствие, по­вече хармония, повече щастие".

Скоро след това съпругът и приятелката му се раз­делили и станало възможно семейният живот да бъ­де подновен. Няколко години по-късно Хауърд забо­лял от сърце, но жена му продължила да се грижи за него и да го обича. Може би най-важното тук е, че тя успяла да се отърси от егоизма си на душевно ниво и се научила на истинска, безусловна любов. Хауърд починал през 1968 г. В докладите не се споменава по­вече за другата жена. Мей обаче живяла дълго и пло­дотворно, подкрепяна от семейство и приятели. По­чинала през 1991 г. на забележителните 101 години. Друго семейно предизвикателство ни представя случаят с тридесет и една годишна жена и съпруга й, които поискали общо тълкование за трудните си отношения. Бракът бил втори и за двамата и те се интересували как да преодолеят някои от проблеми­те си. Освен другите им разногласия, между съпру­га и доведения му син съществувала постоянна вражда. Кейси казал на семейството, че не са се съб­рали случайно, а заради материалното, умственото и духовното развитие на тримата. Насърчил ги да използват тази възможност. Имало много основания да останат заедно и само едно, за да се разделят — егоизмът. Когато жената попитала: „Защо се чувст­ваме така неуютно един с друг?", той отговорил:

„Те всички са решили, че не ги е грижа и не искат да бъдат заедно; но ако анализират съ­ществуващите между тях проблеми и се опитат — наистина се опитат—да ги разрешат честно, ситуацията ще бъде овладяна и неприязънта им ще изчезне" (263-18).

Съпрузите искали да знаят какво да направят, за да се чувстват наистина женени. Съветът бил: „Обе­динете целите си". На въпроса: „Защо ни е толкова трудно да постигнем съгласие за каквото и да било?", Кейси отговорил: „Всеки търси различията, а не оно­ва, в което можете да сте единодушни!" Освен да се погледнат един друг по различен начин, двамата би­ли посъветвани да намерят някаква дейност, хоби или развлечение, с което да им е приятно да се зани­мават заедно. Колкото до отношенията между три­мата, било подчертано, че всеки трябва да се научи да „смалява недостатъците и да увеличава добро­детелите!" Накрая Кейси им препоръчал „така да живеят, така да се отнасят един с друг, че този им живот — тук и сега — да си струва".

Но трудностите между тях продължили и през 1944 г. двамата се разделили. Раздялата обаче била краткотрайна и те скоро се събрали. Според докла­дите не само решили да направят втори опит, но и отношенията между мъжа и доведения му син се по­добрили. След време приятелите им забелязали, че „се справят чудесно". Семейният им живот станал пример за мнозина. Връзката им продължила чак до юли 1963 г., когато жената починала. През 1967 г. съпругът бил покосен от инфаркт, а синът заявил, че той му бил станал „истински баща" във всяко от­ношение.

Като друг пример за триъгълник в отношенията може да се даде следният случай. В рамките на две и половина години един тридесет и четири годишен нюйоркски адвокат [2052] си направил няколко тъл­кования относно връзките си с две жени: съпругата и приятелката си, към която изпитвал отчаяно вле­чение. Той казвал: „Обичам ги и двете, но по разли­чен начин и не искам да нараня никоя от тях".

Кейси му казал, че положението е идентично с онова, което преживял като член на еврейско племе по времето на Мойсей. Тогава [2052] бил женен за се­гашната си съпруга, но го хванали да прелюбодейства с настоящата си приятелка. Прелюбодейството обаче се наказвало със смърт и двамата били екзе­кутирани незабавно. Сега ситуацията се повтаряла и Кейси го посъветвал да преодолее увлечението си по приятелката, за да изпълни неспазения някога дълг към жена си. Освен това заявил, че към любов­ницата си той изпитва единствено страст и желание за удоволствия, докато брачната му връзка притежа­вала далеч по-голям потенциал: „Има възможности в този съюз двамата да си помагат истински" (2052-2).

Въпреки съветите от двете тълкования, през 1941 г. мъжът избягал от жена си, получил развод в Мек­сико (който е невалиден в Ню Йорк) и се оженил за приятелката си. Няколко месеца по-късно се почув­ствал виновен и се върнал при истинската си съпру­га. След още няколко месеца я напуснал отново и пак заживял с другата жена. През април 1942 г., напъл­но объркан [2052], помолил за трето тълкование, за да разбере какво да прави с цялата тази бъркотия. Попитал също дали понякога се препоръчва развод.

В третото тълкование Кейси напомнил на [2052], че влечението към втората му съпруга се основава главно на страст и желание за удоволствия. За нея щяло да бъде далеч по-добре, ако я напусне и я ос­тави да си намери друг партньор. Също така му би­ло припомнено, че е „унизил" първата си жена в ми­налото и сега го прави отново. Ако продължавал в съ­щия дух, щял да принизи както двете жени, така и себе си и да добие „постоянно съзнание за грях". Се­риозно му се препоръчвало да следва правилния курс на действие.

Макар да имало случаи, когато тълкованията пре­поръчвали развод по редица причини, тук създала­та се ситуация не била такава. В най-общи линии ня­кои от основателните причини за развод били: (1) ко­гато индивидът е застрашен физически, умствено или духовно, ако остане с другия; (2) когато двама ду­ши са свършили абсолютно всичко, върху което е трябвало да работят заедно; или (3) когато единият е научил необходимите уроци, а другият решително отказва да го направи.

През януари 1946 г. [2052] съобщил на фондация „Кейси" как се развили събитията: събрал се с вто­рата си съпруга и им се родило дете. После вината го завладяла и се върнал при първата, но помирение­то им не траяло дълго. Вече бил убеден, че никога не е обичал истински нито едната, нито другата, разби­ра се, и те вече не искали да имат нищо общо с него.

Господин [2052] пишел, че е в голяма депресия и е емоционално нестабилен. Освен това смятал, че през лятото на 1945 г. най-сетне е намерил истин­ската си сродна душа. Тя го пробудила духовно за истинското значение на любовта. Макар че тогава бил на тридесет и девет, а тя само на двадесет и ед­на, „връзката беше съвършена и за двамата и ние бяхме напълно запленени един от друг. Имахме ед­накви емоционални интереси в музиката, литерату­рата и изкуството. На света не би могло да има дру­ги двама души, които да се обичат повече". За съ­жаление жената била омъжена за друг, а [2052] та­ка и не бил направил опит да получи законен раз­вод. Въпреки това през следващите няколко месеца двамата продължили връзката си. На Коледа брач­ните им половинки най-сетне се съгласили на раз­вод. Тогава обаче ги сполетяла трагедия — същия ден младата жена получила диабетен пристъп и след седемдесет и два часа починала. Всичко това оставило [2052] „така самотен и емоционално опус­тошен, че загубих интерес към живота". Една от причините да пише на фондацията била, за да по­пита дали тази болка не е следствие от досегашни­те му решения. Също така се чудел къде да намери жена, която да му напомня за току-що загубеното момиче — любовта на живота му.

Джина Серминара от фондацията го посъветвала в писмо да забрави тази идея и да започне да служи на другите, да култивира в себе си всеотдайна любов, вместо да търси нова жена. Освен това му изпрати­ла информация от тълкованията, засягаща целта на живота му, и го насърчила да бъде по-себеотрицателен. През август същата година [2052] отново им пи­сал. Този път ги уведомявал, че е постигнал голям напредък в лекуването на душевните си рани и ис­кал да благодари на Джина за информацията, която му изпратила: „Това ми помогна много да обогатя живота си, да приключа с егоизма си и желанието за задоволяване на низки страсти, на които явно съм станал жертва". Мъжът продължил да проявява ин­терес към организацията на Кейси до 60-те години, но в архивите няма информация дали се е оженил от­ново.

Интересен пример за възмездие заради действия в минало прераждане е историята на г-н [953]. Спо­ред Кейси някога [953] живял в древен Египет и осъ­дил на изгнание един мъж, който изоставил жена си и избягал с друга. Той очевидно приложил буквата на закона, без да се замисли за възможните причини за тази ситуация. Принуден да напусне родината си, осъденият бил просто съсипан.

Сега драмата се повтаряла. Въпреки лошия им брак, съпругата на [953] отказвала да му даде развод. Оставен без избор, той я напуснал и заживял с дру­га жена, която му родила двама синове. [953] я оби­чал много и искал да се ожени за нея, но така и не успял да го направи. Всичко това му донесло много болка и горчивина, но било възмездие заради това, че несправедливо е наказал човека.

През август 1942 г. една жена попитала какви са били миналите й взаимоотношения с неин приятел. В тълкованието се казвало, че двамата са били дру­гари в живота няколко пъти, но най-силна е била връзката им в Индия. По онова време жената постиг­нала голям духовен напредък поради способността си да помага на другите, но и загубила много, защо­то обичала да си „угажда". Колкото до връзката с нейния приятел, двамата имали разногласия по мно­го въпроси, но избрали да работят заедно, понеже „подобна връзка в настоящето ще им се отрази мно­го добре". В случай обаче че не се съобразявали един с друг, всеки от тях можел да се превърне в „препъникамък" в живота на другия. Според следващите доклади в рамките на седем години двамата успели да се оженят и да се разведат (2800-2).

Млад мъж разбрал от тълкованието си, че със съп­ругата му са живели заедно в няколко предишни прераждания. В последното тя била гувернантката му, в друг живот двамата били женени, но така и не се на­учили да работят заедно. Със сегашното прераждане им се давал втори шанс. Кейси казал: „Те не са пости­гали успех в предишните си връзки". За да израснат духовно, трябвало „да го направят сега..." Според след­ващите доклади двамата се научили да работят заед­но и отгледали „три прекрасни дъщери" (2167-1).

През 1937 г. [1483] поискала да разбере защо при­ятелят й не бърза да й предложи брак. Между двама­та съществувало безспорно привличане и тя отчая­но искала да се омъжи за него, но той [ 1173] като че ли се колебаел. Кейси проследил връзката им до две прераждания, когато тя била омъжена за най-добрия му приятел и дълго време изневерявала на съпруга си с [1173]. Очевидно копнежът по сегашния й при­ятел се дължал не на любов, а на желанието да го притежава, което я преследвало още от онова пре­раждане. Затова Кейси деликатно й намекнал, че има много жени, с които нейният приятел би бил по-щастлив в този живот, както и много други мъже, с които тя би имала по-успешен брак.

Седмица по-късно двамата поискали общо тълко­вание, като отново искали да проучат възможност­та за брак. Кейси повторил, че между тях определе­но има привличане, както и пориви, идващи от ми­налото, върху които сега трябва да поработят. Сет­не напомнил на жената, че трябва да преодолее же­ланието да се налага и да притежава [ 1173]. На мъ­жа казал, че най-силният му порив от миналото пре­раждане е не за дом и брак с [1483], а вътрешното усещане, че в нейния живот липсва нещо и тя има нужда от някой, който да я защитава. Накрая заявил и на двамата, че ако се оженят, „това ще стане бре­ме за всеки от тях" (1173-11).

Разяснил им, че се поддават на поведенчески мо­дели, създадени в друг живот: „Всеки от тях се е сблъскал със себе си! С никой друг, освен със себе си!". Макар че имали свободата да избират какво да правят в настоящата ситуация, Кейси посъветвал жената да преодолее желанието за „отдаване на страсти", а мъжа — порива „да се жертва". Когато [ 1173] попитал какъв вид отношения би трябвало да създадат помежду си в настоящето, получил следния отговор: „Приятелство". Двойката последвала съвета му и не се оженили.

Пример за успешно преодоляване на трудности, които водят началото си от минал живот, е историята на Алиша и Джеймс. Двамата се запознали през 50-те години, той бил двадесет и четири годишен шофьор на камион, а тя била на двадесет и работе­ла във фабрика за хартия. От самото начало между тях сякаш имало някакви нерешени проблеми. Али­ша разказва, че видяла Джеймс, когато по време на сутрешната си почивка отишла в кафенето:

„Той влезе да си купи чаша кафе, докато раз­товарваха камиона му. Познах го, беше брат на една моя съученичка от гимназията. Много добре си спомням, че страшно ме хвана яд на него. Бях на двадесет години и не исках да се омъжвам, а просто знаех, че ще го направя, и то точно за този човек. Не бях готова за брак. Помня, че направо ми кипеше отвътре, докато седяхме в кафенето".

По-късно Джеймс й се обадил да я покани на сре­ща. Въпреки предчувствията си, Алиша се съгласи­ла. Ядът й се подновил на втората среща, когато той й споменал, че преди е работил за чичо й Франк. Всъщност точните му думи били: „Никога не съм си помислял, че един ден с Франк ще станем роднини!". Това направо разярило Алиша. На всичкото отгоре майка й не била особено въодушевена, че се среща с мъж, когото смятала за неподходяща партия. Двете започнали постоянно да се карат за това. После се случило нещо, което допълнително усложнило ситу­ацията: момичето забременяло.

Независимо от кавгите тя имала дълбока емоцио­нална връзка с майка си и сега не знаела какво да прави. Опасявала се да не би майка й да се откаже от нея. Джеймс я умолявал да се оженят, но Алиша се страхувала. Не смеела и да каже на майка си, че е бременна. Не знаела към кого да се обърне и зами­нала при сестра си и зет си в Пуерто Рико, за да об­мисли нещата. Когато след няколко месеца се върна­ла у дома, разказала на родителите си какво се е слу­чило. Те настояли да я изпратят в дома за самотни майки към Армията на спасението, за да роди дете­то и да го остави за осиновяване, като „никога и ни­кому не разправя за това".

Алиша не се осмелявала да направи друго и изпъл­нила желанието на родителите си да постъпи в до­ма. Скоро след това получила тежка анемия и лека­рите я преместили в болница, за да установят при­чината. Сякаш за да докаже, че гневът й не е стих­нал, майка й заявила, че причината за анемията не е важна и ако умре от кръвозагуба при раждането, това щяло да бъде „божие дело" и „истинска благо­словия". Казала на дъщеря си, че предпочита да я ви­ди „мъртва, отколкото с извънбрачно дете". Но Али­ша се възстановила и родила здраво момиченце. Майка й обаче отказала дори да го види.

Още щом родила детето, младата жена разбрала, че не може да се откаже от него. Тя се обадила на Джеймс и двамата решили да заживеят заедно като семейство. После се оженили и след няколко години им се родила дъщеря. Бащата на Алиша обикнал Джеймс и му било приятно да бъдат заедно, но май­ка й не омекнала до края на живота си.

Десетина години след сватбата Алиша сънувала ясен сън, който показвал, че в предишен живот връз­ката й с Джеймс е приключила внезапно по време на Гражданската война в Америка:

„Бяхме на юг, Гражданската война беше за­почнала. Намирахме се в голямо красиво име­ние, свиреше оркестър с много цигулки и хора­та танцуваха валс. Аз стоях досами къщата с някакъв младеж. Когато вдигнах поглед към не­го, се изненадах колко различно е изглеждал Джеймс в онзи живот, но знаех, че е той. Беше съвсем младо момче, а му предстоеше да отиде на война. Беше облечен в униформа и носеше пушка или сабя, не съм сигурна. Аз пък бях пре­менена с разкошна бална рокля. Реших да пре­косим тичешком моравата, да прескочим живия плет и да избягаме в гората. Отначало той се слиса, но после се озърна да види дали не ни гледа някой и хукна след мен. В съня си почувствах, че скоро след това е отишъл на вой­на и е загинал съвсем млад. Разбрах, че сега сме се преродили заедно, за да довършим брака си".

През целия си съвместен живот Алиша и Джеймс изпитвали особен интерес към периода на Граждан­ската война.

Години по-късно Алиша отишла при медиум, кой­то й казал, че в предишен живот е била изоставена от родителите си и е забременяла изънбрачно. Тога­ва бременността й причинила много мъка и ядове. В стремежа си да получи опрощение, тя станала мно­го религиозна, но не успяла да си прости напълно. Така че сега било особено важно да постигне това.

В първите години на брака си с Джеймс Алиша имала сериозни здравословни проблеми, които я направили гневна и раздразнителна. Тя често се ядосвала и с повод и без повод нападала съпруга си, неговите чувства обаче оставали непроменени. Безусловната му любов към нея и децата им най-сетне й помогнала да обикне себе си.

Размишлявайки върху сегашния си живот, Алиша съзнава, че е имала възможност и да не се събере с Джеймс. Разбира се, това е щяло да бъде грешка. Друг интересен факт е, че веднага след раждането си първата им дъщеря заболяла тежко от дизентерия. Алиша казва: „Неведнъж съм се питала дали душа­та й нямаше да напусне този свят, ако беше разбра­ла, че няма да бъде заедно с Джеймс и мен. Вечно ще съм благодарна на Твореца, че взехме решението да станем семейство".

След близо четиридесет години брак двамата са научили много един от друг. Тя е доста емоционал­на и чувствителна; той пък е обективен и внимате­лен. Алиша обича да контактува с всякакви хора, а на него му е напълно достатъчно да бъде сам или със семейството си. Според нея съпругът й притежава някаква вътрешна сила. Той сякаш винаги е в мир със себе си. Приема се такъв, какъвто е, с всичките си достойнства и недостатъци. Неговият пример й помогнал да разбере доста за себе си. Тя вярва, че двамата заедно са се научили да постигнат „равно­весие" в съвместния им живот.

През целия си брак те са се отнасяли крайно от­говорно към децата и са споделяли едни и същи се­мейни ценности. Така дъщерите им са отраснали в любов, грижа, подкрепа и доверие:

Докато отглеждахме двете си момичета, пос­рещахме всички предизвикателства в атмосфе­ра на пълно доверие. Каквото и да се случеше, им вярвахме, че са направили всичко възмож­но, и ги подкрепяхме във всяко начинание. Дъщерите ни израснаха във време, когато за младите хора съществуват много изкушения — наркотици, алкохол, секс и така нататък. Кога­то пораснаха, веднъж ги попитахме как успяха да устоят на всичко това. Двете отговориха в един глас, че са знаели какво доверие им има­ме и просто не са искали да ни разочароват".

Дори след като децата пораснали, Джеймс и Алиша продължили да ги даряват с любовта и подкрепа­та си. Наскоро след неуспешен брак малката е пре­минала през тежък развод. Сега е самотна майка с три деца, но родителите й са отложили плановете си за пенсиониране и пътувания, за да й помагат. Денем гледат внуците си, но не смятат това за бре­ме: „И двамата сме убедени, че Бог ни е благословил с тези три душички".

Те и досега се уважават и се възхищават един от друг. Приятелите и роднините им ги наричат „сиам­ски близнаци". Двамата са отличен пример за дъл­бока отдаденост на семейството. Някои вярват, че бракът им сякаш е „предопределен свише". Алиша смята, че връзката с Джеймс е „най-големият дар" в живота й, с него е разбрала какво точно означава сродна душа:

„Той е моят земен ангел, вездесъщият ми закрилник. Той е най-големият ми духовен учи­тел и източник на подкрепа. Връзката между сродни души е нерушима и незаменима. Тя е вътрешното съзнание, че този човек е изпратен нарочно в живота ти, за да се обичате, да пре­живявате всичко заедно и да споделяте. Пътят не винаги е гладък, но такава връзка остава не­поклатима каквото и да се случи. Тя ви помага да откриете и да закрепите или да промените поведенческите модели в живота си. Вадите си поуки и израствате духовно. Според мен важно е не какво се случва в живота ти, а как ще ре­шиш да се справиш с него".

Друг пример от архивите на Кейси за предизвика­телства в отношенията между сродни души можем да намерим в историята на две жени, които се запозна­ли през 1932 г. в колежа, когато ги разпределили в една стая в общежитието. И двете се чувствали са­мотни и отчаяно копнеели да се омъжат и да имат деца. Едната — [369], преди това имала нещастна връзка с мъж, която от няколко години буксувала. Другата — [1922], често се чувствала виновна за ду­шевното състояние на съквартирантката си. Според едно от направените им тълкования често са имали връзка в минали прераждания и сега можели взаим­но да си бъдат много полезни. Били окуражени да из­ползват приятелството си, като си помагат „всяка да постигне собствените си цели". Възможно било как­то да си въздействат положително, така и да злоу­потребят с отношенията си, т.е. имали шанс или да използват родството на душите си, за да се подпома­гат, или да си пречат и да се спъват взаимно в жи­тейския си път.

В следващите двадесет години двете жени редов­но уведомявали фондация „Кейси" за това как се раз­вива животът им. След краткото си съжителство в колежа се разделили с цел да си намерят съпрузи, но продължили да си пишат и често си ходели на гос­ти. Според сведенията от архивите, когато едната от­кривала щастие в обещаваща връзка, другата се от­дръпвала натъжена, защото приятелката й най-сетне си била намерила някого, а тя не. През 30-те го­дини Гладис Дейвис е написала в една от бележките си към техните писма:

„Може би г-ца [1922] би се омъжила, ако г-ца [369] не се чувстваше толкова самотна и нещаст­на. Поради това на г-ца [ 1922] не й дава сърце да излиза на срещи — не иска приятелката й да страда" (случай 1922-1, докладна папка).

След няколко години приятели започнали да ги предупреждават, че тази взаимна зависимост им вреди. Някои се чудели дали двете не са с хомосек­суални наклонности, но жените твърдели, че не из­питват плътско привличане, връзката им била „ум­ствена и емоционална". Но каквато и да била осно­вата на техните взаимоотношения, скоро за всички станало очевидно, че не са в състояние да взимат ре­шения независимо една от друга. И сякаш това не било достатъчно, г-ца [369] често общувала с един мъж, с когото някога имала връзка. Още била увле­чена по него, но се страхувала да поднови отношени­ята им. Това й причинило силна тревожност и деп­ресия и тя се подложила на „префронтална лобектомия" с надеждата да се освободи от страховете си.

Двете жени останали приятелки и прекарвали много време заедно, въпреки че понякога живеели отделно. Общото им нещастие, че не могат да си намерят другари в живота, продължило. В един момент и двете се пристрастили към алкохола и транквилизаторите. Години по-късно, когато г-ца [369] се омъ­жила за доста по-млад от нея мъж, г-ца [1922] така се разстроила, че здравето й се влошило и се нало­жило да се върне при родителите си. След време съп­ругът на [369] се преместил в друг град и трябвало тя също да замине, но направо се разкъсвала между не­го и приятелката си и накрая се самоубила.

След смъртта й [ 1922] признала, че тя винаги ще й липсва, но при така стеклите се обстоятелства мо­же би било „за добро". В архивите на Кейси няма дру­га информация по случая. Тази история показва как двете жени са злоупотребили с връзката си на срод­ни души и всяка е спъвала развитието на другата, вместо да й помага, каквато била целта.

При Трейси и Майкъл най-голямото предизвика­телство били проблемите в общуването. Макар че между тях веднага „пламнала искра", още от самото начало двамата спорели за какво ли не. Било нещо съвсем обичайно да се карат по пет-шест пъти сед­мично. Дърлели се на какви ли не теми — от това да­ли да останат заедно, или да се разделят, до сметки, пари и различните им стилове на общуване. През първите няколко години всички смятали, че връзка­та им едва ли ще просъществува дълго. Ала въпреки непрестанните разправии, двамата сякаш били не­разривно свързани.

След като се оженили, по настояване на Трейси тръгнали на индивидуална и обща терапия, за да се научат да общуват помежду си. Освен всичко оста­нало, Майкъл трябвало да се научи да бъде по-отк­рит и да споделя чувствата си. Било добре също да престане с пословичната си независимост и да наб­легне на сътрудничеството със съпругата си. В до­бавка към проблемите й със самоуважението, от своя страна, Трейси се държала така, сякаш Майкъл има пълна власт върху живота и на двамата. Всеки от тях трябвало да се научи да възприема другия като „равен". След неколкомесечна терапия кавгите им чув­ствително намалели. Макар че все още се карат два-три пъти седмично, и двамата усещат разликата.

Като част от терапията жената се подложила на няколко сеанса хипнотична регресия, при която раз­брала за няколко техни общи прераждалия. Те били обсъждани и по-късно, когато заради взаимоотно­шенията си семейството отишло при медиум. В ед­но от общите им прераждалия двамата били члено­ве на голямо номадско племе. Майкъл бил бащата, а Трейси—негов син. Периодът се отличавал с множество политически размирици и промени. Бащата предпочитал да стои кротко и да изчаква, като само се молел Бог да се погрижи за всичко. Синът пък ре­шил да поеме нещата в свои ръце и взел участие в революцията. Макар че подходите им били коренно раз­лични, промените в обществото засягали и двамата.

От медиума разбрали, че и двамата са взели пог­решни решения, тъй като задачата им още тогава е била да се научат да се сработват. Трябвало само да си задават въпроса: „Проблемите ни не са ли едни и същи и в крайна сметка нима целта ни не е еднак­ва?" Баща и син можели да се стремят към нея заед­но, вместо да се отчуждават поради различните си реакции. А всъщност племето се нуждаело от „рево­люция", която да мобилизира обществото като на­род, социално и политически.

Проблемът с общуването между двамата се повто­рил и в Англия, където Майкъл и Трейси били се­мейство. Тогава той имал склонността да бъде рязък, а тя обикновено си премълчавала. Родителите й би­ли оставили 600-годишно имение, което със сватба­та станало „собственост" на Майкъл. След време той го ипотекирал без знанието на жена си. В резултат на провалени търговски сделки и неразумни финан­сови спекулации имението било загубено. Така отно­во се сблъсквали със същия проблем, но никой от тях не желаел да работи върху разрешаването му. Вмес­то това се отчуждавали все повече.

В настоящето връзката на Майкъл и Трейси, как­то и общуването между тях, продължават да се по­добряват. Те са решили много от проблемите си и са открили, че когато се стремят заедно към дадена цел, нещата вървят гладко. Например много двойки имат спорове, когато си строят къща, но Майкъл и Трей­си обсъждали всичко от началото до края и нито вед­нъж не се скарали. Това начинание изисквало мно­го време и пари. Седем години по-късно двамата от­крили, че във връзката им всичко „се получава най-добре, когато работим заедно и общуваме като рав­ни", вместо някой от тях да е „шефът".

От тълкованието си една жена научила, че семей­ните проблеми, които дъщеря й преживява в момен­та, може да й са много полезни. Точните думи на Кейси били: „Хората не се срещат случайно. Те са си необходими, макар не винаги да използват духовно възможностите" (2751-1). Жената била посъветвана да не се бърка в отношенията на младите и да не съ­ди никого. Вместо да решава проблемите на дъщеря си, каквото било първоначалното й намерение, тя била насърчена да й помага, доколкото може, без да се замесва лично. По-късно семейството се развело.

На друга двойка Кейси казал, че най-добрата въз­можност за лично развитие се е появила в живота им, когато са се запознали. По онова време жената — [934], току-що била приключила нещастния си първи брак. Мъжът — [391], изпитвал силно привли­чане към нея и много искал да се оженят. Освен дру­гите им минали връзки, тълкованието проследило корените на това привличане до едно тяхно прераж­дане в Гърция. Скоро след това двамата се оженили и им се родило дете.

Въпреки чувствата им, бракът им за съжаление бил труден от самото начало. И двамата имали сил­ни, непреклонни характери. Само два месеца след сватбата се разделили. В тълкованието, което си направили тогава, Кейси им казал, че биха могли да работят заедно. Очевидно били задължени един на друг от минали прераждания. И двамата трябвало да се научат, че е добре да бъдат не тъй твърдоглави и по-склонни на компромиси: „Всеки трябва да допъл­ва другия. Това може да се осъществи, но с общи усилия. Ако са разделени или отчуждени, няма да се получи" (398-8). Казал им също, че всеки от тях тряб­ва да изиграе много важна роля в отглеждането на сина им.

Въпреки съветите, през следващите десет години двойката се разделяла и събирала поне пет пъти, ка­то два пъти се женили и развеждали. Накрая окон­чателно прекратили брака си и си намерили други партньори, с които по-късно също се развели. В ре­зултат синът им имал много неспокойно детство. Две десетилетия по-късно, размишлявайки върху живота си, [934] отбелязала, че ако на младини е прите­жавала сегашната си разсъдливост, със сигурност е щяла да положи повече усилия за брака си с [391].

Да завършим със следния пример: един мъж се влюбил и оженил за жена, която била с двадесет го­дини по-млада от него. За нея това било първи брак, а за него — втори. Двамата изглеждали щастливи, но след десет години жената се почувствала неловко от факта, че от време на време несъзнателно нарича съпруга си „татко". Естествено, всеки път, когато това се случвало, се ужасявала от себе си. За мъжа това било още едно напомняне за разликата във въз­растта им. С течение на времето бракът им се пре­върнал по-скоро в дружба и те се разделили като приятели.

Без да знае всичко това, по-късно един медиум ка­зал на мъжа, че бившата му съпруга действително е била негова дъщеря в тяхно общо прераждане като индианци. Тогава двамата били много близки. За съ­жаление, преди още да влезе в пубертета, тя се раз­боляла и умряла. Когато медиумът отбелязал, че мо­мичето е починало на дванадесетгодишна възраст — точно колкото траял и бракът им, човекът потръп­нал.