Едгар Кейси за сродните души Кевин Дж. Тодеши предговор

.....каква е разликата... Истината... идва от едно място. Нима няма листа от дъб, от ясен, от бор? Те просто изпитват нужда да преживеят едно или друго...

Всеки има своето място. Не търси недостатъ­ци на никого, а гледай да показваш колко добър бор, ясен, дъб или лоза си" (254-87).

В същия ред на мисли Кейси казал на един тридесетина годишен финансов брокер, че Създателят е източник на всичко съществуващо и първият урок от всяко духовно пътуване трябва да бъде: „Едно, Ед­но, Едно, Едно; единство в Бог, единство в отноше­нията между хората, единство в силата, единство във времето, единство във всяко усилие — единство, единство" (900-429). Но в тълкованията за същия чо­век се признава, че за някои хора това единство е съ­що толкова непонятно, колкото триизмерната реал­ност за едно двуизмерно същество. До него се стига само с индивидуалното израстване и развитие на ду­шата.

През 1941 г. един писател се заинтересувал защо Бог изобщо е решил да създаде душата. Кейси му отговорил, че всичко се дължи на Божието желание да търси израз и другарство (5749-14). Идеята, че Бог може да се нуждае от компания, на пръв поглед изглежда странна, но всичко си идва на мястото, ко­гато си спомним, че Бог е любов. Кейси често повта­рял, че любовта се изразява най-добре, когато дава­ме, без да мислим какво ще получим. Следователно любовта може да се прояви само в отношенията ни с другите. Душата, от друга страна, се намира в ма­териално тяло, за да усети динамиката на закона за причина и следствие. Накрая тя се научава да проя­вява съвършената любов и с течение на времето ста­ва достоен другар на Бога.

Тълкованията често напомнят на хората за тях­ната духовна същност. Според Кейси човекът не е материално тяло, а по-скоро духовно същество—сът­ворено по образ и подобие на нашия любящ Съз­дател, — което има физически преживявания на Зе­мята. С други думи, душата може да преживее мно­жество прераждания в материалния свят, но е нещо много повече от тяло. Както се казва в Светото писа­ние, душата е създадена по Божи образ (Битие 1:26) и следователно духът е нейното естествено състоя­ние. В процеса на сътворението Бог е дал на всяка душа пълна свобода на волята и възможност за себеизразяване.

Поради това в природата на душата е да търси — да търси истинската си идентичност и своята връз­ка с цялото. За съжаление може цял живот да тър­сим, без дори да разберем какво. А по думите на Кейси това в крайна сметка е връзката ни с Творе­ца. Основният въпрос, който душата неведнъж си задава, е: „Коя съм аз". Този въпрос се отправя по безброй начини, докато душата избира различни­те прераждания с надеждата да срещне себе си. Кейси е вярвал, че когато този процес завърши, всички души ще осъзнаят своята идентичност и другарството си с Бога.

През 1935 г. той казал на една тридесет и седем го­дишна учителка, че онова, за което е била повикана на Земята, не е никак трудно: „Просто бъди добра, бъди търпелива, показвай любов към ближния си". Ако живеела по този начин, щяла да стане проводник на духа и с течение на времето да осъзнае, че част от нея е Божие дете. Кейси й обещал: „Тогава ду­шата трябва да се върне — и ще се върне — при своя Създател. Тя е частица от Съзидателната сила, припламнала в материалното, в плътта" (272-9).

На друга жена напомнил, че крайната цел в жи­вота на всяка душа е човекът да се събуди за исти­ната на своята духовна същност, като с това стане „достоен другар" на Твореца. Посъветвал я всеки път, когато си зададе въпроса: „Защо съм на тази Земя?", да погледне онези, които са били изпратени в живо­та й, за да може тя да ги обича и да им служи. Ако ги приемела с радост, те щели да се превърнат в сред­ството, чрез което да намери себе си.

„Не в себичност, не в злоба, не в гняв; не в ни­кое от онези неща, които разделят Аза от Съзи­дателните сили или Енергията, или Бога. Но простотата, нежността, скромността, верност­та, дълготърпението, търпеливосттпа са ка­чествата на душата, които тя разпознава в пъ­тищата и делата си сред хората" (518-2).

На седемдесет и шест годишен занаятчия Кейси обяснил, че дали душата ще напредне, или ще изос­тане в развитието си в даден живот, зависи от това доколко се е посветила на любовта и служенето на другите (1767-2).

Петдесет и една годишна домакиня и майка попи­тала как най-добре да съветва и напътства двадесет и осем годишния си син, който имал проблеми. Кей­си й казал да поставя любовта и подкрепата над властта и налагането: „в любяща търпимост, в любящо приятелство и винаги бъди готова да помогнеш, когато трябва или когато можеш" (255-12). Тя щяла винаги да обича и да съветва сина си, но нямало как да живее живота му вместо него. Било й напомнено, че всяка душа трябва сама „да намери пътя си към своя Бог".

На петдесет и една годишна гувернантка пък тълкователят казал, че „всичкият закон" се изразява в следното: „Обичай Господа с цялото си сърце, с це­лия си ум, с цялото си тяло и обичай ближния като себе си" (1250-1). А на двадесет и седем годишен пи­сател той обяснил, че животът на Исус е послужил за пример на всички хора независимо от религиозните им убеждения. В това отношение Исус е „по-голям брат" на всяка душа на Земята. Когато човекът по­питал как да заживее съгласно този пример, Кейси отвърнал:

„Не с велики прояви на мъжество, не и с въз­хваляване на знанията или силата ти; а с неж­ността на духовното: любов, доброта, дълготърпение, търпеливост; тези неща ти е показал твоят брат и ако ги прилагаш ден след ден в де­лата си с ближния, може да станеш едно с Него и Той е предопределил, че така ще стане! Нима ще се отделиш от Него? Защото нищо на небе­сата, на Земята или в ада не може да те отдели от любовта на твоя Бог, от брата ти, освен ти са­мият!" (849-11).

В други тълкования този модел на поведение, кой­то е наследство на всяка душа, е описан като „съзна­нието в душата, отпечатано в ума, което чака волята да го пробуди за единството на душата с Бога" (5749-14).

На шестдесет и една годишна вдовица, която тър­села посока в живота си, било обяснено, че като Бо­жие дете притежава част от съзнанието на Господа и като цел на живота си трябва да възприеме провяването на любовта на Създателя. Ако живеела съг­ласно най-доброто, което осъзнавала в момента, „малко тук, малко там, ред след ред, урок след урок", тя постепенно щяла да осъзнае своя духовен източ­ник (3003-1).

Тридесет и седем годишна жена търсела другарст­во и брак, за да се почувства пълноценна. Тя получи­ла съвет: „Знай, че душата е сродна повече на универ­салното съзнание, отколкото на някоя отделна лич­ност" (2988-2). В същия ред на мисли на група хора, които работели върху материалите на Кейси, било ка­зано: „...защото Той е самотен без теб" (254-76). Кей­си ги насърчил да намерят начини да служат на дру­гите и да се обичат „така, както Той ви е обичал".

Повикът да се обичаме, както ни обича Създате­лят, не е изненадващ, като се има предвид, че всич­ки сме негови деца. Тълкованията подсказват, че ще стигнем до това ниво на съзнание само ако си про­тегнем ръце:

„Та в пътуването на душата през времето и пространството, от този живот в следващия, целта е да й се дават нови и нови възможности да изразява онова, което оправдава хората в от­ношенията помежду им — милосърдие, любов, търпеливост, дълготърпение, братска обич" (938-1).

Най-малкото фактът, че всички сме деца на любя­щия си Творец, би трябвало да ни внуши чувство за огромна отговорност. В най-общи линии тази отго­ворност е да се научим да обичаме ближния. Въпро­сът доколко се осъществява тази цел може би е из­разен най-добре през 1932 г. пред една група, кога­то Кейси ги запитал: „...вие готови ли сте да дадете отчет за онова, което сте направили с възможности­те си на Земята като Божии синове?" (364-7).

Несъмнено целият свят би се преобразил, ако все­ки човек можеше изведнъж да осъзнае, че крайната цел на съществуването му е да се научи да обича. Според Кейси става дума за напълно реална възмож­ност, а не за някаква утопия. Това съзнание ще поз­воли на всички души да намерят своята завърше­ност и най-сетне да разберат, че тъй като сме нераз­ривно свързани със Създателя от зората на сътворе­нието, ние сме сродни души с Него.
Епилог

Откакто съществува човечеството, винаги е има­ло хора, които търсят липсващия елемент от жи­вота си — елемент, който вярват, че могат да наме­рят в някой друг. Тази идеализирана представа за от­ношенията между хората често е била описвана ка­то търсене на „половинката", на „душата-близнак" или на „сродна душа". Мнозина са убедени, че връз­ката между сродни души е идеалното партньорство, което по някакъв начин ще направи живота им пъл­ноценен —идея, популяризирана в съвременното об­щество.

Едгар Кейси определено е съгласен, че има хора със сродни души, но възгледите му са доста по-раз­лични и в крайна сметка по-полезни.

Той е смятал, че отношенията между сродни души не са нещо идеално, а са по-скоро постоянен процес на учене и израстване. Според него съвършени връз­ки няма—те трябва да се създадат. Макар в опреде­лен момент да изглежда, че някои хора имат идеал­ни отношения, от информацията в тълкованията става ясно, че тези отношения са се развивали с те­чение на времето, докато хората са се учели да рабо­тят заедно. Често се случва човек да изостави труд­на връзка с партньор, за да се събере с предполагае­мата си „сродна душа", но скоро да открие, че и с нея се появяват същите предизвикателства и трудности.

В повечето случаи причината не е в конкретната личност — тя просто ни позволява да се сблъскаме с уроците, които са ни нужни за израстването на ду­шата ни и личностната ни трансформация.

Десетилетия наред Кейси е давал на хиляди хора практични и полезни съвети как да изградят връз­ка със сродните души в живота си. Независимо дали е ставало дума за семейна двойка, за приятели, род­нини или просто за двама души, които имат труднос­ти в общуването помежду си, Кейси е смятал, че трябва да им се помогне да постигнат крайната цел —да надскочат себе си, да се променят и да израснат. В идеалния случай възможността да бъдат заедно подтиква хората да станат по-добри.

Поради ясновидските си дарби Кейси е можел да проследява развитието на контактите между инди­видите във времето и да описва как миналите прераждания и фактори влияят върху настоящето. Вза­имоотношенията между сродни души са непрекъс­нат процес, който душата подновява в различни мо­менти и места. Той помага на хората да опознаят се­бе си и да усетят връзката си със Създателя. Родство на душите може да има не само между сексуални партньори, но и между родители и деца, приятели, роднини и дори колеги. Поради това всеки човек има много сродни души, които му помагат в личностно­то развитие. Разбира се, всяка връзка между сродни души си има своята цел, но иначе са съвсем обикно­вени отношения между хора, които са свързани по особен начин.

Кейси често ги наричал „спогодба петдесет на пет­десет", в която главният въпрос е не „какво ще полу­ча", а „какво мога да вложа". Затова тълкованията обясняват, че истинската любов всъщност не е страст, желание или дори привързаност—тя е акт на себеотрицание; отдаване на най-доброто, което при­тежаваме. Макар че не всяка връзка протича глад­ко, всички крият възможности да се превърнат в по­лезно преживяване. Естествено, дали човек ще про­дължи връзката „в радости и скърби", зависи само от него. Неведнъж Кейси е напомнял на свои клиенти, че способността за личностни промени е у самите тях. Въпреки че миналите прераждания създават различни възможности и вероятности, в крайна сметка хората градят своя живот единствено по си­лата на свободната си воля.