Единна методология за обследване най-добрия интерес на детето
Какво е мястото на казаното от детето?
Изтегляне 0.99 Mb. Pdf просмотр
|
| Какво е мястото на казаното от детето? Нашето законодателство не дава отговор на този изключително важен въпрос. От една страна ЗЗД казва, че това е изслушване, което е във връзка с правото на изразяване и на участие при вземане на решение, от друга когато се позовават на ЗЗД, използват това изслушване с различни цели, без обаче те нормативно да изяснени и посочени. По този въпрос има сериозни изследвания, на които се базират изменения в законите на различни страни 21 чрез които да се въведе ясен статут на думите на детето. Изглежда, че специалистите се обединяват около разбирането: - изслушването на детето няма статут на свидетелски показания, което категорично го разграничава от разпита; - детето не е страна в процеса, в който се изслушва, интервюто с детето не му дава статут на страна в производството; - детето няма отговорността/властта да взема решение. Както отбелязва Г. Monnoye (2005, стр. 10), „слушането на детето не може да го направи отговорно да вземе решение. Родителите и съдиите ще се погрижат да го запазят на мястото му на дете: дете, което ще бъде чуто, но не и всемогъщо дете, което само по себе си ще носи вината на иначе невъзможния избор. Дори и на 12 години, детето не избира; то просто е чуто, както са чути и родителите му, от магистрата, който ще реши.“ 22 Практиката у нас, след като не може да се опре на ясни критерии е много разнообразна, и може да се каже, че по-често информацията, набирана от детето се използва като „свидетелски показания“? Например „Изслушване на момиче на 9 г., в спор за упражняване на родителските права между разведени родители. Изслушването се провежда в специализирано помещение, т.н. Синя стая, от специалист, обучен да разговаря с деца. Допълнителните въпроси през слушалките на интервюиращия от съдията са по посока на показания – Да каже колко често, баща и е в България? Да каже случвало ли се е да дойде полиция? Случвало ли се е да казва лоши думи в училище, за които са и правили забележка? Например „Момче, на 9 г. и половина, Знаем, че са се случили лоши неща, но ти ще дадеш информацията, която е необходима“. Често явно се казва на детето, че неговото мнение къде да живее и с кого, е смисълът на това изслушване, ако и доколкото изобщо бива информирано за този смисъл. 21 F. DRUANT & K. JOLITON, « L’auditiondel’enfantdanslesprocéduresciviles : situationactuelleetperspectives ? », JDJ, n° 220, 2002, p. 65. 22 P. KINOO, Quelleplacepourlaparoledel'enfantdanslaviefamilialeetsociale? Lepointdevuedupsy, in P. COLLART et J. SOSSON, ibidem, p. 79. 72 Пример, изслушване на момиче на 9 г., „ Ти знаеш, че си тук, защото мама и татко са разведени и трябва да решим, къде ще живееш“. Даването на властта на мнението на детето за вземане на решение прави огромен залогът на неговите думи. „Детето не бива да има статут на свидетел в делото на двамата му родители. Това го поставя в ситуация на конфликт на лоялност. Обичайно детето по природа е привързано към двамата си родители. Следователно съществува риск от значителна травма. Това поставя въпроса за уважение към детето и неговото най-съществени права. „ 23 “Има конфликт на лоялност, когато детето е или се чувства възпрепятствано да изрази ясно на единия или на другия от родителите си желанието и удовлетворението, което чувства, когато е в контакт с другия родител. Детето по природа е привързано и към двамата родители. За него е много трудно да каже например с кого иска да живее и по този начин да заеме страна. Това би могло да наруши лоялността му към тях и то вероятно би се почувствало виновно“ 24 Интервюирането на деца поставя и въпрос може ли детето да инициира участие в правна процедура, какъв е статутът на неговите данни, може ли то да изрази желание при кого да живее и как съдията да третира това желание 25 , доколко детето може да изрази своето отношение, желание, и пр.; доколко не е програмирано/манипулирано от единия родител; рискът да отговаря социално желателно, когато го питат възрастни, да си измисля отговори, когато не разбира въпросите, да налучква отговорите, които се очакват; рискът да бъде наранено допълнително. 26 Изглежда е във властта на съдията да може действително да наложи изслушването като изслушване и да съобрази както процедурата на самото изслушване, така и всички съпътстващи го действия. С други думи е важно съдията да се интересува от това, което детето ще каже, за да си изгради своето становище, но да въведе всички гаранции, това да не се превърне в разпит, да не позволят въпроси, чрез отговорите на които детето взема решение, да не използва като инструмент от страна на родители или адвокати. "За да може детето действително да има глас в тези ситуации, първо е необходимо съдът да върне детето на мястото му на дете" 27 Изтегляне 0.99 Mb. Сподели с приятели:
|