75 според собствените му нужди и мнения. Когато ситуацията в семейството е конфронтационна, това явление се акцентира и детето вече няма да може да изрази "собствените си нужди, защото думите и изреченията му ще бъдат проекция на трудностите, които срещат възрастните".
31
„Въпросът за инструментализацията на детето в този вид процедура е също видим. Ето защо е опасно да се използват думите на детето като начин на доказване в конфликта между двама възрастни.„
32
Парентификацията,
първоначално е определена от Саймън, Стирлин и Уин като „възлагане на родителска роля на едно или повече деца в семейната система. Това води до форма на обръщане на ролите във връзка с нарушаване на границите между поколенията” (LeGoff, 2005, p.286). Много автори (Boszormenyi-Nagy&Sparks, 2014; LeGoff,
33
. Става дума за възлагане, което е системно и надхвърля евентуално добро влияние върху порастването на детето, тъй като се очаква от него да поеме неприсъщи за дете функции. На тези деца сякаш им е забранено да бъдат деца, те стават партньори на някой от родителите си, грижат се за тях или вместо тях за другите деца, контролират тяхната лоялност именно към този родител. При развод понякога майката, по- скоро несъзнавано, поставя сина си в ролята на неин защитник, на
пазител, на съюзник, което той приема като нова роля, роля на партньор, не на дете.
Възможно е също бащата да очаква от най-голямото момиче, или дори само защото е момиче, да поеме функциите на липсващата съпруга - първо в грижата за дома, за другите деца. В такъв контекст, този тип семейно функциониране може да бъде и условие за сексуално насилие. При изслушване на дете в такава ситуация е очевидно как даването на власт за решение само ще увеличи риска за него и страданието, в което живее. Също е много важно това дете да бъде изслушвано
след сериозна подготовка, от човек, който може да води интервю с дете и да е сигурна конфиденциалността.
Важно е деца, които живеят в така функциониращо семейство да могат да бъдат интервюирани по отделно, в различно време, придружени не от хора от семейството.
Родителското отчуждение Както е известно някои автори
34
определят този феномен като заболяване, като синдром, при който има различни етапи, с различни признаци. При всички случаи става дума за емоционално насилие и би
трябвало да бъде третирано 31
J.P Mugnier : J-P Mugnier. (2006). Enfantsinstrumentalisés, enfantsmaltraités : quepeuvent-ilsdire ?,
JDJ, n°257.
32
Renchon, J-L., «Réflexions à proposdequelquesconfusionsrelatives à l'auditiondel'enfantenJustice», inRevuedeDroit ULB, 13, Bruxelles, 1996, pp. 109 à 167.33
Pourplusd’informationssurcettenotion, veuillez-vousréférerautravailde L. Hecket P. Janne : L. Heck& P. Janne.
(2011). Vousavezdit « parentification » ? Revueduconceptetréactualisationselonlesderniersrésultatsempiriques
»,
ThérapieFamiliale, 32При развод понякога , pp. 253-274. DOI 10.3917/tf.112.0253.
34
Gardner, RA (2001). "ParentalAlienationSyndrome (PAS): SixteenYearsLater". Academy
Forum.
45 (1): 10–12. Retrieved 2009-03-31.
76 като такова от съда. Добрите специалисти, психолози и социални работници могат да дадат становище за наличие на такива признаци. Деца, които имат признаци на сериозно родителско отчуждение е по-добре да не бъдат изслушвани. От една страна изслушването ще задълбочи дълбоко прикритото чувство на вина, с което те живеят, даването на власт на техните думи е по- вероятно да прогресира симптоматиката, и
от друга, информацията, която дадат няма да отразява техните действителни преживявания, нужди, разбирания, желания. Ако все пак се наложи изслушване, не бива да се позволява то да е арена, сцена за проява на симптомите на отчуждение, интервюиращият трябва умело да поставя граници и да води разговора извън темите за отношенията между родителите и решението къде да живеят децата.
Риск от допълнителен стрес от самото изслушване Децата се притесняват, когато трябва да
участват в такива процедури, извън него, те усещат напрежението на другите, очакванията към тях, което е силно стресиращо. Ясно е и влиянието на съдебната зала, на съдията, на самата процедура, на тези, които я провеждат. „Тези [изслушващи] процедури могат да бъдат стресиращи, особено когато става дума за деца. Травма може да бъде причинена, ако процедурите не са
адаптирани към техните нужди, ако местата са неадекватни и участващите професионалисти не са квалифицирани ”
35
Сподели с приятели: