73
Този въпрос е много по-важен в контекста на приемане на споделеното от децата като показания, но и при разбирането му като право на детето да сподели, има своето основание. „Изглежда
важно да си припомним, че детето със сигурност е субект на правото, но също така е субект на езика. Това означава, че
като възрастен човек, то може да каже истината или да лъже. От друга страна, неговата истина не е задължително съдебната истина, защото то
може да лъже поради пропуски, или защото може да измисли несъществуващи факти. …детето ще бъде повлияно, както и всеки друг, впечатлено, по-малко
или повече от контекста, в който изразява себе си или от събеседника си. То може също да бъде изправено пред конфликти на лоялност. Забележете, че фразата "истината излиза от устата на децата" никога не е била потвърждавана от детско-юношеската психология.“
28
У нас по-скоро има нагласа да не се вярва на децата, някак
предварително да се смята, че те не могат да споделят добра информация, било поради възрастови особености, било поради по-голям риск от манипулиране от възрастните.
Това обаче, сякаш се отнася повече за участието му в процедури от наказателното производство. В делата за развод сякаш има тенденция да се дава по-голяма тежест на думите му и да не се поставят под съмнение.
Сподели с приятели: 
