ІV. Характеристика на потенциалното въздействие (кратко описание на възможните въздействия вследствие реализацията на ИП)

Актуалното състояние на атмосферния въздух в гр.Кърджали е разгледано по данни на Националната система за контрол върху качеството на атмосферния въздух за периода 2007, 2008 и 2009 г. (ИАО към МОСВ). Контролират се следните показатели:

- Серен диоксид - средночасови и среднодневни нива;

- Азотен диоксид - средночасови нива;

- Фини прахови частици (ФПЧ);

- Общ суспендиран прах;

- Токсични (тежки) метали - олово, кадмий, никел, арсен;

- Полициклични ароматни въглеводороди (РАН);

Градът е известен с производство на цветни метали. Анализът на базовите данни дават основание за следните изводи и заключения:

- Налице е слаба тенденция за намаляване на замърсяването (с изключение на арсена);

- Превишаването на нормативните нива е под 20%;

Строително-монтажните работи, свързани с реконструкциите на комуникациите и модернизацията на пътното кръстовище, съвпадат със строителните работи на основния обект – път I-5 (Е-85) „Кърджали-Подкова” от км 342+639,41 дож км 367 +427 и пътна връзка „Фотиново” от км 0+000 до км 2+368.

По време на реконструкцията на комуникациите ще се отделят неорганизирани емисии от прах и изгорели газове от строителната и транспортната техника. По време на строително изкопните и строително монтажните работи не се предвиждат източници на организирани емисии.

При дейностите, свързани с модернизацията на пътното кръстовище, ще се отделят емисии от летливи органични съединения (ЛОС). Предвид малката дължина на участъка, подлежащ на модернизация, се очаква тези количества да бъдат незначителни и краткотрайни. В следствие на подобрените пътно-експлоатационни качества на пътното кръстовище, се очаква след неговата модернизация да се намалят емисиите на вредни газове и прахови частици.

Река Върбица има разнообразна речна долина – широка речна тераса до с.Градинка и при вливането на р.Джебелска и много стръмни урвести брегове при km 357+200. Основното трасе пресича река Върбица при km 366+580, както и няколко нейни притока: р.Читак дере при km 345+360, р.Джебелска при km 356+015, р.Саръяр дере при km 357+220, р. Безименна при km 360+730 и р.Голяма река при km 361+630.

Водопотреблението по време на строително-монтажните работи е свързано с използване на води за питейни (бутилирани, водоноски, чешми) и технологични нужди. Водите, необходими за технологичните процеси и за оросяване при изкопите, ще се осигуряват от р.Върбица и притоците й.

По време на експлоатация използването на води за технически нужди (при ремонт) е епизодично и е в незначителни обеми. Експлоатацията на реконструираните линейни мрежи не предполага отделяне на отпадъчни води, подлежащи на събиране и пречистване.

Не трябва да се допуска разлив на масла и други нефтопродукти от обслужващата строителна техника при строително-монтажните работи и евентуални ремонтни дейности.

Поради ограничения обхват и обем на строително-монтажните работи спрямо основния проект, негативни въздействия върху състоянието на водите не могат да се очакват.
1.3. Въздействие върху земните недра

Основното трасе на път І-5 “Кърджали-Подкова” от км 342+639,41 до км 367 +427, съответно и терените на които ще се реализира ИП, следват по цялото си протежение терасата на река Върбица. Последната преминава през почти пълния набор от палеогенските литостратиграфски единици, разпространени в българската част на Източните Родопи.

Известни нарушения на геоложката среда се очакват главно на етапа на строително-монтажните работи. Осъществяването на предложението не предполага извършването на взривни работи.

Реконструкциите на инженерните мрежи засягат геоложката основа, доколкото се предвиждат плитки изкопи, в които да се положат фундаментите (стъпките) на електрическите стълбове или тръбопроводите за водоснабдяване. След приключване на монтажа изкопите се запълват и уплътняват.

Въздействието е слабо, ограничнено, краткотрайно (за срока на строителство) и необратимо. Може да се определи като незначително.
1.4. Въздействие върху почвите

Голяма част от основното трасе на пътя преминава в незаливната тераса на р.Върбица, като най-широко разпространение в района на трасето имат алувиалните наслаги. Те изграждат както речните легла така и речните тераси, чиято височина достига до 10 m. Представя се от песъчливо-чакълни и песъчливо-глинести образувания, чието площно разпространение се увеличава в долинните разширения. Дебелината им варира в широки граници и достига до 10 m. Дебелината на алувия по река Върбица е 5-10 m, а ширината на терасата на места надхвърля 500 m. В долната си част при с.Подкова и с.Кирково ширината на терасата й е между 200 и 300 m.

Делувиални наслаги с малка мощност са се формирали в основата на склоновете на възвишенията и са от песъчливо-глинест материал и раздробен скален материал- предимно от метаморфити.

Районът е със сеизмичност от VІІ степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник с Кс = 0,10.

В района западно от гр.Джебел има находище от перлити. Последното е свързано с олигоценския кисел вулканизъм и е привързано към задругата на втория и главно третия кисел вулканизъм. Използват се в строителството, като лек изолационен материал.

Основното трасе път І-5 “Кърджали-Подкова” преминава през канелените излужени горски почви(Hromic Luvisols) и алувиалните и делувиалните наносни почви (Fluvisols), като двата типа многократно се cменят по протежението му.

Съдържанието на хумус е средно до ниско, калият почти липсва, а количеството на усвоим азот и фосфор е незначително.

Реакцията на почвения разтвор е от слабо кисела до слабо алкална (рН – 4,7 до 6,0) и е свързана с количествата на карбонатите по профила.

Почвите в обхвата на ИП са под горска и тревна растителност и обработваеми орни площи, засаждани най-често с тютюн (орните площи се отнасят и към т.н. агрогенни видове почви).

Продължителното неправилно стопанисване на площите в района е довело до развитие на интензивни ерозионни процеси. Площната ерозия е достигнала до отнемане на част или напълно на хумусния хоризонт, а на места и на илувиалния. По трасето на пътя се срещат нелесопригодни голини с до 60% открита основна скала.

Земеделските земи са от V категория нагоре, а горскостопанските – от ІХ и Х.

Почвената реакция е от слабо кисела до слабо алкална.

Хумусното съдържание е в зависимост от местоположението на речната тераса, възрастта на почвата и интензивността на почвообразувателния процес и се изменя в широки граници – от 1,5 до 6,0% при целинните почви и от 1 – 3% при обработваемите.

В резултат на намаляване интензивността и честотата на заливане, много често наносните почви се заемат от ливадно-тревна растителност под въздействието на която хумусно-акумулативният хоризонт нараства и се обогатява. Голяма част от тях са превърнати в обработваеми земи, засаждани с различни земеделски култури, както и с горскодървесна растителност – главно тополи. Така алувиално-ливадните почви преминават в категорията “агрогенни”.

Делувиалните почви образуват шлейфове в основата на долинните склонове и много често се срещат като преходни към алувиалните (алувиално-делувиални).

Наносните почви по трасето на пътя са най-често обработваеми, и са предимно от ІV категория. Част от тях (около 50%) са поливни.

Почвите не са замърсени от отпадъци. Съдържанието на тежки метали (Pb и Cd), изследвано през 2000 год. на 7 пункта по трасето е под допустимите норми. Не са установени площи засегнати от заблатяване или засоляване.

Реконструкциите на инженерните мрежи засягат почвата, в обхвата на плитките изкопи, в които ще се положат фундаментите (стъпките) на електрическите стълбове или тръбопроводите за водоснабдяване. След приключване на монтажа изкопите се запълват и уплътняват, а отгоре се рекултивират и се връща отнетия хумусен пласт.

Въздействието е слабо, ограничнено, краткотрайно (за срока на строителство) и необратимо. Може да се определи като незначително.
1.5. Въздействие върху ландшафта

Съгласно ландшафтно-тиположката структура на страната – района е в Южнобългарската планинско-котловинна област, Източно-Родопска подобласт, Джебелско-Мъгленишки район. Включени са общо един клас, един тип и две групи основни ландшафти, както следва: клас – планински ландшафти, тип – ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори, група – ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху вулканити със сравнително малка степен на земеделско усвояване и група ландшафти на нископланински ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенски глинестопесъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

Релефът на разглежданата територия е нископланински с надморска височина по трасето на бъдещия път между 250 и 350 m и най-високите върхове в района –“Вейката” (1463 m н.в.) и “Орлица” (1483 m н.в.)

Долината на река Върбица е отбелязана като район с най-чести речни прииждания. Разглежданият район попада в ниско и среднопланинския горски ландшафт.

Най-съществен ландшафтен елемент в разглежданата територия е река Върбица с нейните леви притоци – река Джебелска, Саръяр дере, Безименна и Голяма река, и десен приток река Къзълъч. Техните корита и брегове, обрасли с характерна водолюбива растителност, както и речни тераси покрити със земеделски култури, придават специфика на ландшафта.

Най-малък процент от проучваната територия заемат скалните ландшафти, които са частично покрити с характерна скална растителност.

Основното трасе на път І-5 “Кърджали-Подкова” от км 342+639,41 до км 367 +427, съответно и терените на които ще се извършват реконструкциите на съпътстващата техническа инфраструктура, следва по цялото си протежение р. Върбица. В значителна част е в речната тераса, която е заета от обработваеми селскостопански земи, мери и пасища. В останалата част теренът е хълмист, залесен основно с храсти и култури от черен бор.

Съгласно ботанико-географското райониране на страната, районът на инвестиционното предложение е в Европейската широколистна горска област, Македоно-Тракийска провинция, Източно-Родопски окръг. Според схемата на горскорастителното райониране, територията на пътя попада в Южна крайгранична област, подобласт Ардинска, долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори, включително и месторастения на ерозирани почви.

Коренната растителност е била ксеротермна, представена от дъбови фитоценози с участие на благун (Quercus fraineti), цер (Q. сerris), космат дъб (Q.pubescens). Много малко от тази растителност е запазена.

Антропогенното въздействие се изразява в деградация на коренната растителност и замяната й с келявгабърови (Carpineta orientalis) биоценози, пасища с преобладаване на драка (Puliurus spina christi), голини и мери с ксеротермни тревни видове като садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Dischanitum ischemium), валезийска власатка (Festuca valesiaca), луковичната ливадина (Poa bulbosa) и обикновена полевица (Agrostis capillaris). В състава на тези съобщества са установени и множество медитерански флорни елементи като плюскач (Colutea arlorescens), пурпурна детелина (Trifolium purpurescens), влакнеста чубрица (Satureja pilosa), егейски звездан (Lotus aegeus), бодливоплодна люцерна (Medicago rigidula) и др.

По обезлесените терени с по-големи наклони се развива активна ерозионна дейност. Те са залесени с иглолистни видове, предимно черен бор (Pinus nigra), по-рядко бял бор (Pinus silvestris).

По брега на р.Върбица и нейните по-малки притоци на места се развиват пионерни храстови съобщества от бяла върба (Salix alba), ракита (Salix purpurea) и елша (Alnus glutinosa), в състава на които се срещат единични дървета от черна топола (Populus nigra) и бяла топола (P. аlba). Широко са разпространени и отворените вторични съобщества на метличестия пелин (Artemisia scoparia) и на троскота (Cynodon dactylon).

В района на ИП се срещат единични екземпляри от растителни видове с консервационна значимост, включени в Приложение 3 на ЗБР, като оливиеров минзухар (Crocus olivieri) - с. Пчеларово, луковична пролетка (Romulea bulbocodium) – с.Фотиново, провансалски салеп (Orchis provincialis) – с.Чакаларово. Около Кърджали, Джебел, Подкова, Момчилград се срещат още Странджанско сапунче (Saponaria stranjensis), вълча ябълка (Aristolochia rotunda), сераделовидно клеоме (Cleome ornithopodioides), азиатска каменоломка (Saxifraga mollis), седефче (Rutara veolens), сбита (парнаска) поветица (Convolvulus boissieri ssp. parnassicus), игликова айважива (Alcanna primuliflora), румелийски трахелиум (Trachelium rumelianum), рилско (планинско) подрумиче (Althemis orbelica). Тези видове са идентифицирани извън общото трасе на пътя. Освен това те нямат значими находища в района, а обилието и покритието им е незначително в сравнение с местообитанията на същите видове в Източните Родопи и страната.

Основните нарушения по отношение на растителната компонента ще бъдат извършени в процеса на изкопните работи по изместването на напоителни канали, нови изкопи за полагане на кабели и изправяне на ел. стълбове. Основните нарушения по отношение на растителната компонента ще бъдат извършени в процеса на изкопните работи. Същите са необратими, но незначителни предвид малката площ, която се засяга.

Животински свят

Основното трасе на път І-5 “Кърджали-Подкова”, съответно и терените на които ще се реализира ИП, не преминава през значими местообитания на безгръбначни животни.

В Източните Родопи са установени общо 37 вида земноводни и влечуги. Един от тях е изчезнал от фауната на страната. Това е отровната змия аспида (каменарка), която е намерена само два пъти на територията на страната, като последния път е при Харманли през 1933 год. Останалите 36 вида се разпределят както следва: 11 вида земноводни (3 вида опашати, 8 вида жаби) и 25 вида влечуги (4 вида костенурки, 10 вида гущери, 12 вида змии).

За района на реконструкциите на съпътстващата техническа инфраструктура на път І-5 “Кърджали-Подкова“ са възможни 22 вида от разглежданите групи. Освен масовите и повсеместно срещащите се видове (дъждовник

Районът на Източни Родопи е характерен с богатото си разнообразие на бозайници. В зоогеографско отношение фауната е от палеарктичен тип с преобладаване на видове предимно от умерените географски ширини. В района се срещат значителен брой видове с южно разпространение за Европа, т.е. с ареали в Средиземноморската подобласт на Палеарктика.

Основното трасето на път І-5 “Кърджали–Подкова” преминава изцяло през Източни Родопи, главно по поречието и долината на р. Върбица, без да засяга защитени местности или защитени зони.

В района на Източни Родопи се срещат около 48 вида бозайници с различен природозащитен статус. От бозайниците 26 вида са включени в приложения на ЗБР: Източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor), Подковонос на Мехели (Rhynolophus mehelyi), малък подковонос (Rhynolophus hipposiderus), Голям подковонос (Rhynolophus ferrumeequinum), Средиземноморски подковонос (Rhynolophus blasii), булдогов прилеп (Tadarida teniotis), Южен подковонос (Rhynolophus euryale), Голям нощник (Myotis myotis), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Дългокрил прилеп (Minioptrus schreibersii), Полунощен прилеп (Eptesicus seretinus), Ръждив вечерник (Nictalus noctua), кафяво прилепче (Pipistrellus pipisrellus), Кафяв дългоухприлеп (Plecotus auritus), Прилепче на Сави (Hypsugo savii), Мустакат нощник (Myotis myotis), Лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), Невестулка (Mustellanivalis), Черен пор(Putorius putorius), Видра (Lutra lutra), Вълк (Canis lupus).

В района на основното трасе, където ще се реализира ИП, от фауната най-многобройни са птиците (Aves). Обектът попада в една от най-южните части на страната - южната част на Източните Родопи. Трасето на пътя преминава преобладаващо през ниските части на терена, в т.ч. по долината на р. Върбица. Релефът от двете страни на пътя е хълмист, а наклоните на терените – от малки до значителни. Склоновете на планинските дялове са заети, както от гори и храсталачни терени, така и от голи (открити) площи без или и с рядка дървесна растителност сред тях, а също и от каменисти терени и скални масиви. Ниските котловинни и заравнени части са заети предимно от агроландшафти – обработваеми земи, ливади, пасища. В района могат да се отдиференцират три основни типа местообитания (в т.ч. антропогенни и антропогенно повлияни ландшафти) – открити (негорски – вкл. обработваеми и необработваеми земи), горски и храсталачни, и скални. Броят на възможните видовете птици в района на цялото трасе е много голям – може би над 200 вида (по литературни данни). С най-голям брой видове са представени пойните (разр. Passeriformes).

Следните видове птици могат да имат евентуално репродуктивни (гнездови) местообитания (това са най-вече размножаващите се и особено размножаващите се ежегодно птици) или важни хранителни стации:

Малка бяла чапла (Egretta garzetta (L.)) - рядко

Бял щъркел (Ciconia ciconia (L.))

Скален орел (Aquila crysaetos (L.)) – прелитащи и кръжащи индивиди

Малък креслив орел (Aquila pomarina Brehm) – прелитащи и кръжащи индивиди

Голям ястреб (Accipiter gentilis (L.))

Малък ястреб (Accipiter nisus (L.))

Обикновен мишелов (Buteo buteo (L.))

Сокол орко (Falco subbuteo L.)

Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus L.)

Жълтокрака чайка(Larus cachinans Pallas)

Гривяк(Columba palumbus L.)

Гургулица (Streptopelia turtur (L.)

Обикновена кукувица (Cuculus canorus L.)

Горска ушата сова (Asio otus (L.))

Блатна сова (Asio flammeus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период

Обикновен козодой (Caprimulgus europaeus L.)

Синявица (Coracias garrulus L.)

Обикновен пчелояд (Merops apiaster L.)

Зелен кълвач (Picus viridis L.)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus (Ehr.))

Малък пъстър кълвач (Dendrocopos minor (L.))

Качулата чучулига (Galerida cristata (L.))

Горска чучулига (Lullula arborea (L.))

Полска чучулига (Alauda arvensis L.)

Червенокръста лястовица (Hirundo dahurica L.)

Градска лястовица (Delichon urbica (L.))

Планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea Tunstall)

Бяла стърчиопашка (Motacilla alba alba L.)

Южен славей (Luscinia megarhynchos C. L. Brehm)

Домашна(скална) червеноопашка (Phornicurus ochruros (Gmelin))

Обикновено каменарче (Oenanthe oenanthe (L.))

Изабелово каменарче (Oenanthe isabellina (Guldenstadt))

Кос (черен дрозд) (Turdus merula L.)

Имелов дрозд (Turdus viscivorus L.)

Хвойнов дрозд (Turdus pilaris L.) – през есенно-зимния период

Беловежд дрозд (Turdus iliacus L.) – през есенно-зимния период

Малък маслинов присмехулник (Hippolais pallida (Hemp. & Ehr.))

Черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla (L.))

Oбикновено белогушо коприварче(Sylvia communis Latham)

Малко белогушо коприварче (Sylvia curruca L.)

Елов(сив) певец (Phylloscopus collybita (Vieillot))

Дългоопашат синигер (Aegithalus caudatus (L.))

Лъскавоглав синигер (Parus palustris L.)

Син синигер (Parus caeruleus L.)

Голям синигер (Parus major L.)

Горска зидарка (Sitta europaea L.)

Авлига (Oriolus oriolus (L.))

Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.)

Червеноглава сврачка (Lanius senator L.)

Сойка (Garrulus glandarius (L.))

Сврака (Pica pica (L.))

Чавка(гарга) (Corvus monedula L.)

Сива врана (Corvus corone cornix L.)

Гарван-мършар (Corvus corax L.)

Обикновена чинка (Fringilla coelebs L.)

Зеленика (Carduelis chloris (L.))

Кадънка(щиглец) (Carduelis carduelis (L.))

Елшова скатия (Carduelis spinus (L.)) – през есенно-зимния период

Обикновено конопарче (Acanthis cannabina (L.))

Черешарка (Coccothraustes coccothraustes (L.))

Полска овесарка (Emberiza calandra L.)

Жълта овесарка (Emberiza citrinella L.) – през есенно-зимния период.

Видовете, попадащи в Приложение № 2 на ЗБР са: Малка бяла чапла (Egretta garzetta)(единични екземпляри), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Скален орел (Aquila crysaetos)(прелитащи), Малък креслив орел (Aquila pomarina)(прелитащи и кръжащи индивиди), Блатна сова (Asio flammeus)(през есенно-зимния период), Синявица (Coracias garrulus), Обикновен пчелояд (Merops apiaster), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Червеногърба сврачка (Lanius collurio).

В тази част от района на Източните Родопи белият щъркел е регистриран да гнезди на практика изключително в населени места, каквито строежът на пътя не засяга. Обектът ще засегне незначителна част от териториите, които са подходящи като хранителна база за вида (само някои от откритите територии).

От двата вида дневни грабливи птици (разр. Falconiformes) – скален орел и малък креслив орел, в района са регистрирани само прелитащи и кръжащи индивиди. Строежът новото трасе на пътя ще засегне само незначителна част от териториите, които са подходящи като хранителна база за тези 2 вида (само някои от откритите територии) и практически няма да има значение за тях.

При единствения вид нощна граблива птица (разр. Strigiformes) – блатната сова – са регистрирани само зимуващи индивиди, в т.ч. и такива, почиващи през деня на земната повърхност или и по дървесна растителност. Видът в миналото (преди няколко десетилетия) се е размножавал в страната, но в настоящо време се размножава на по-северни от нашата географски ширини.

Реализацията на ИП ще засегне само незначителна част от териториите, които са подходящи за гнездови участъци и като хранителна база (само откритите територии) на посочените видове.