Екологична оценка и swot анализ – Оценка за съвместимостта на проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление

6Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на ПУРБ върху защитените зони и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки.

6.1Директива 92/43/EEC за хабитатите

Но много от водните тела са увредени от значителен кумулативен ефект свързан с промени в хидрологичния режим, вследствие на водовземания, действуващи ВЕЦ, зауствания, баластриери, почистване на крайречна растителност и др. В някои поречия предстоят да бъдат изградени нови ВЕЦ и др. кумулативни негативни влияния.

Като комплексна смекчаваща мярка трябва да се извършат оценки за съвместимост на ПУП на всяка конкретна ГПСОВ, на плановете за поддръжка на съществуващите корекции, на язовири, укрепванията на речните брегове, като ако е възможно да се предвидят алтернативи за местоположението им и техническите им параметри.

По отношение на ключовите елементи на защитените зони (растителните и животинските видове и природни местообитания), предмет на опазване в защитените зони по Директива 92/43/EEC за хабитатите, могат да се предложат следните смекчаващи мерки, които да се вземат предвид при:

• 
  При определяне местоположението на предстоящите за изграждане станции, да се избягват територии, заети от хабитати, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC, както и в близост до тях. Тази мярка би имала много висока степен на положително въздействие при прилагане.
  
• 
  При рекултивационни и озеленителни дейности в района на площадката на ПСОВ, особено на отдалечените от населени места или урбанизирани зони, да се използват видове, присъщи изцяло на прилежащата или близко разположена естествена територия. Мярката би имала много висока степен на положително въздействие при прилагане.
  
• 
  Важна мярка е максимално запазване на съществуващата растителност, особено дървесната, при използване подходите за изграждане на зауствания и площадките и водонапорните съоръжения при изграждането на ВЕЦ по поречията. Мярката е с висока степен на положително въздействие при прилагане.
  

• 
  Ако залесителните мероприятия засягат територии в непосредствена близост с хабитати включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC, да бъдат използвани подходящи за целта видове от съответния видов състав на хабитата. За затревяването също е препоръчително да се използват чимове с видов състав близък или принадлежащ на подобни местообитания в съответната зона. Тази мярка би имала много висока степен на положително въздействие при прилагане.
  
• 
  Ако растителността е изцяло унищожена или липсва дървесна растителност, то залесяването да се извърши с видове типични за крайречните хабитати от типа: 91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. Да се подпомага възстановяването на местообитания 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion в поречията на реките, Мярката е с много висока степен на положително въздействие при прилагане.
  
• 
  Да се предвиди дългосрочен мониторинг на резултатите от залесяванията, както и мероприятия, при необходимост, за реконструкция или коригиране на залесените територии. Да се осъществява контрол за инвазивни видове в обработените терени и прилежащите им територии. Тези две мерки са с висока степен на положително въздействие при прилагане и ще имат положителен ефект в бъдещи прилагания на залесяване във влажни и крайречни местообитания.
  

• 
  Ако мероприятията засягат територии в непосредствена близост или са в границите на хабитати, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC (от типа: 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion), да бъде запазена максимално съществуващата естествена растителност по бреговете, особено дървесната. Мярката е с висока степен на положително въздействие при прилагане.
  
• 
  Където е възможно да не се прочистват изцяло формациите от различни видове върби, основно изграждащи хабитати 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. Мярката е със значителна степен на положително въздействие при прилагане.
  
• 
  Мярката да се осъществява в извън размножителния период на рибите от съответната зона, за да бъде предотвратено унищожаването на вече хвърления хайвер, както и на ларвите и малките рибки. Мярката би имала положителен ефект при прилагане.
  
• 
  Да се предвиди дългосрочен мониторинг на развитието на растителния компонент в обработените речни корита и по прилежащите брегове (времетраене, отговорна структура и начин на прилагане да бъдат уточнени индивидуално за всяка конкретна територия, инвеститор и т.н. Контрол да бъде осъществен от РИОСВ по места). Мярката е със значима степен на положително въздействие при прилагане.
  
• 
  Мониторингът на екологичното състояние на водите да се извършва съгласно изискванията на РДВ/ЕС (мониторинг на биологичните елементи за качество – веднъж на 3 години). Отговорна институция - ИАОС и регионалните лаборатории. При необходимост, следва да бъдат определени допълнителни пунктове за проучвателен и оперативен мониторинг. Мониторингът върху биологичното разнообразие би могло да се извършва ежегодно, съгласно предложените методики, отговорна институция ИАОС.
  
• 
  Мониторингът върху състоянието на местообитанията и видовете в съответните Защитени зони може да се извършва от БАН, СА, ВУЗ, неправителствени организации и др. чрез възлагане на обществени поръчки.
  

• 
  При осъществяване на предвидените мероприятия да се предвиди дългосрочен контрол (времетраене, отговорна структура и начин на прилагане да бъдат уточнени индивидуално да всяка конкретна територия, инвеститор и т.н. РИОСВ да осъществи контрол по места върху възстановителните сукцесии в растителната покривка покрай определените влажни зони и корита, както и типичната водна растителност в тях. Мярката е с висока степен на положително въздействие при прилагане.
  
• 
  При необходимост от изкуствено възстановяване на растителността в тези територии, да се предвидят само видове типични за съответните поречия, или в близко разположени в съответната зона райони. Мярката е с много висока степен на положително въздействие при прилагане.
  
• 
  Да се осъществява контрол над инвазивните видове в терени, подложени на оводняване и възстановяване на стари корита, както и на прилежащите им територии (времетраене, отговорна структура и начин на прилагане да бъдат уточнени индивидуално за всяка конкретна територия, инвеститор и т.н. Контрол да бъде осъществен от РИОСВ по места). Мярката е с висока степен на положително въздействие при прилагане.
  

• 
  Зарибяването да се извършва с местни видове, а при внасянето на екзотични, то те да са такива, които не се размножават естествено с което да се предотврати нежелано нарастване на броя им. Зарибителните мероприятия да имат за цел усвояването на хранителната база на съответния водоем без това да нарушава хранителната структура на екосистемата. Да се внасят видове риби, спомагащи за борба с инвазивните видове хидробионти (напр. костур, Perca fluviatilis и щука, Esox lucius за борба със слънчевата риба, Lepomis gibbosus и черен амур, Mylopharyngodon piceus за борба с мидата зебра). За намаляване на еутрофикацията и последствията от нея да се внасят при необходимост фитопланктонофаги – бял тостолоб, Hypophthalmichthyis molitrix. Количеството на зарибителния материал да бъде съобразен с естествената рибопродуктивност на дадената ЗЗ. В зависимост от почвената основа, както и от други фактори (дълбочина, климатични особености и др.) тя варира от 35 - 60 кг/дка за региона. Ефектът от зарибителните мероприятия ще е положителен, когато се извършва с риби с подходящи размери – за пъстървовите не повече от 0.5 гр. средно единично тегло, а за шарановите - 30 гр. средно единично тегло.
  
• 
  Определянето на видовете и количествата за зарибяване следва да се извършва от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), съгласувано със съответната Басейнова дирекция. Контролът върху ефекта от зарибяванията и състоянието на рибните популации следва да се осъществява от Регионалните лаборатории по околната среда, съвместно с органите на ИАРА. Проучванията за оценка на състоянието на водите и рибните популации могат да се изпълняват от БАН, СА, ВУЗ, неправителствени организации и др. чрез възлагане на обществени поръчки.
  

В ПУРБ не се предвиждат зони за развитие на ВЕИ от водна енергия, а обратното, с оглед на факта, че ВЕЦ са причина за значителен кумулативен негативен ефект в много от защитените зони, се предвиждат зони за ограничения за изграждане на ВЕЦ. Същото важи и за баластриерите.

При издаването на сегашните режими на разрешителни за МВЕЦ, не се взема предвид най-основното предназначение на защитените зони – не само да опазват видовете и местообиотанията, които са предмет на опазване, но и да ги поддържат в благоприятно природозащитно състояние (БПС). В повечето случаи влиянието на ВЕЦ и баластриери и промените в хидрологията и повечето химически и физически параметри на водните тела, които причиняват, влошават благоприятното природозащитно състояние на обектите на опазване в зоните. Тези промени са свързани не само с пряко унищожаване на индивиди, създаване на физически прегради при миграциите на органимите, или наводяване (респ. отводняване) на площи, заети от природни местообитания, но и с косвена промяна на местообитанията, чрез промяна на абиотичните параметри на средата, като количество разтворен кислород, степен на еутрофикация, грунт, скорост на речното течение и мн. др. В този смисъл изграждането на ВЕЦ от всякакъв тип (руслов и деривационен), при който се отнема повече от 20 до 30% водни количества влияят изключително негативно върху защитените зони и не трябва да бъдат допускани там. Оценката за съвместимост потвърждава предложените в ПУРБ ограничения за изграждане на МВЕЦ, балстриери, забрана на сечи с оглед предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от съществуващите и предстоящи за изграждане на територията на ЗЗ. Освен това експертите, разработили ОС считат че определените забрани в плана, не са достатъчни за да неутрализират цялостното негативно влияние върху БПС на видовете и приодните местообитания, пряко свързани с водните тела, поне в един възрастов период от развитието си.

С оглед предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от съществуващите на територията на Защитените Зони МВЕЦ, баражи и др. хидротехнически съоръжения, могат да се предложат следните смекчаващи мерки:

• 
  Да се направи оценка съществуващите МВЕЦ, баражи и други подобни съоръжения, които нарушават екологичния интегритет на реките и всички те да бъдат оборудвани с рибни проходи, отговарящи на екологичните изисквания на местната ихтиофауна, както и на съвременните технологични възможности и добрите практики.
  
• 
  При издаване на разрешителни за такива обекти, в зони в които не са обявени за опазване на речни и крайречни местообитания и местообитания на видове, е необходимо да се изисква Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) и Оценка за съвместимост (ОС), които задължително да включват непосредствени теренни проучвания върху местообитанията и видовете в потенциално засегнатия речен участък, както да бъде представен план за собствен мониторинг в течение на поне 3 години след пускане на обекта в експлоатация, който да обхваща речни участъци с дължина около 1 км над и под съответния обект. Считаме, че разрешителни за водоползване на нови МВЕЦ и баластриери в защитени зони, чийто предмет на опазване са крайречни и речни местообитания, както и видове животни, свързани с течащи води (реки), не трябва да бъдат предоставяни в бъдеще. Такива местообитания са 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 92С0 Гори от Platanus orientalis, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion. Такива животински видове са: Lutra lutra, Bombina variegata, Bombiba bombina, Emys orbicularis, Aspius aspius, Barbus meridionalis, Barbus plebejus, Sabanejewia aurata, Cobitis taenia, Gobio uranoscopus, Cottus gobio, Austropatamobuis torrentium, Unio crassus, Theodoxus transversalis, Coenagrion ornatum, Lycaena dispar, Cordulegaster heros и и др. Защитените зони, чийто предмет на опазване са крайречни и речни местообитания, както и видове животни, свързани с течащи води (реки), са видни в Таблица 1, приложена в Приложение 1 на ОС.
  
• 
  Осъществяване на едногодишен предварителен мониторинг на реките – хидрологичен, фрагментиране, земноводни, риби, безгръбначни, като конкретизирането на дължината на участъка да става от компетентния орган при преценка необходимостта от ОВОС и ОС.
  
• 
  Поради голямото значение за жизнеността и устойчивостта на популациите на видовете, предмет на опазване в ЗЗ – мечки и други бозайници, влечуги, земноводни, риби и безгръбначни, да се предвидят потенциални биокоридори, свързващи локалните им популации. Поради това е необходимо при планиране и изграждане на хидросъоръжения предварително да се оцени техния ефект върху местообитанията и да се търсят начини за разрешаване на съществуващи проблемни точки. В докладите по ОВОС при строеж на нова или модернизирането на съществуваща транспортна инфраструктура (пътища или железопътни линии), да се взима под внимание, ако същата преминава през местообитанията на гореизброените животни и предварително да бъдат оценени всички фактори и тяхното влияние върху свободното предвижване и свързаността на популацията; да се избегне пресичането на най-важните и уязвими части от местообитанията и коридорите вътрешно свързващи популацията; да се предвидят и изградят специални места за преминаване на мечки и други животни над или под пътища с голям трафик чрез тунели, виадукти, зелени мостове и др.
  
• 
  Реките като екокоридори са важни за редица видове и подобни конструкции ще ограничат и дори ще прекратят тяхната миграция. Необходимо е да се предприемат дефрагментационни мерки при пресичане на долини служещи като биокоридори чрез запазване на естествените характеристики на речните корита и намаляване на човешкото въздействие върху крайречните екосистеми.