Съгласно почвено-географското райониране на България (Глазовская, 1983, Нинов, 1997 г.) почвите в разглеждания Западнобеломорски район за басейново управление попадат в Балканско-Средиземноморската почвена подобласт и в 7 почвени провинции: Софийско-Крайщенска провинция, Струмско-Местенска провинция, Витошко-Средногорска провинция, Рило-Пиринска провинция, Осоговско-Беласишката провинция, Западнородопска провинция, Висока Витошко-Рило-Пиринско-Родопска провинция. Описанието на почвените типове според провинцията, в която се срещат, са дадени в Приложение 4.
Съгласно данни от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2006 проблемите със замърсяването на почвите в Западно беломорски район са:
-
Замърсяване на повърхностния слой на почвите с олово, цинк, никел, мед, хром, кадмий. В Община Дупница преобладаващото замърсяване е от цинк и мед като концентрацията на замърсителите е 1 път над ПДК, и хром и никел (2 пъти над ПДК). В Община Благоевград преобладава замърсяване на почвите с кадмий (2 пъти над ПДК). В Община Гоце Делчев замърсяването е от никел (2 пъти над ПДК). В Община Петрич замърсяването е с олово (2 пъти над ПДК);
-
Замърсяване на подповърхностния почвен слой никел, олово, цинк. В Община Хаджидимово преобладаващото замърсяване на подповърхностния слой е от никел (2 пъти над ПДК). В Община Гоце Делчев преобладава замърсяване на почвите с олово (1 път над ПДК). В Община Банско замърсяването е от цинк (1 път над ПДК);
-
В Кюстендилска област се наблюдава слабо замърсяване на почвите от селскостопанската дейност. По-осезаемо е въздействието от рудодобива и флотацията, главно върху крайречните площи посредством реките Бистрица и Струма. ТЕЦ “Бобов дол” понастоящем не оказва сериозно влияние на замърсител на почвите с тежки метали. Шламовете, отделяни от градските пречиствателни станции на Кюстендил и Дупница, са силно обогатени на тежки метали, което ги прави негодни за наторяване. Основни замърсители са медта, оловото и цинкът, като замърсяването се разпростира на ограничени площи. Площите с концентрации на тежки метали над ПДК са едва 0.9 хиляди dka, но са значително повече с концентрации близки до ПДК – 7.7 хиляди dka. По данни за 2004 година проблемът с безопасното съхранение на забранените и с изминал срок на годност продукти за растителна защита е напълно решен в Кюстендилска област;
-
Няма регистрирани почвени замърсявания с устойчиви органични замърсители, над ПДК. Измерените съдържания са в пъти по- ниски от пределно допустимите концентрации;
-
Трайни тенденции за висок риск от водоплощна ерозия се наблюдава в района на горното и средното течение на р. Струма и отчасти на отделни места по поречието на р. Места. Най-голяма е площта на ерозираните земи в областите Благоевград, (15 - 20 %). Продължава да има проблеми за почвите в резултат от силната ерозия на водосбора на река Струма в района;
-
Съгласно информацията в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2006 площите засегнати от свлачищни процеси към 31.12.2006 г. могат да се категоризират по следния начин – районите на Кюстендил и Благоевград попадат в териториите с 290 до 859 dka засегнати от свлачищни процеси.
2.4Ландшафт
Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България (Петров. П, География на България, 1997 г.), изготвена съгласно класифицирането на природно-териториалните комплекси в България ландшафтната система включва 4 класа (равнинни, междупланински равнинно-низинни, котловинни и планински ландшафти) и техните 13 типа, 30 подтипа и 77 групи ландшафти.
В разглеждания Западнобеломорски район се срещат ландшафти от класовете равнинни, котловинни и планински ландшафти.
В разглеждания Западнобеломорски район се срещат ландшафти от класовете равнинни ландшафти (разпределени в 1 тип и 1 група), котловинни ландшафти (разпределени в 2 типа и 9 групи) и планински ландшафти (разпределени в 5 типа и 27 групи). Описание на типовете и групите ландшафти, които се срещат в района е дадено в Приложение 4.
Състояние на ландшафтите
-
Проблем на ландшафтите в ЗБР, както и в цялата страна е нарушаване и замърсяване на съществуващите ландшафти от интензивната човешка дейност и създаване на нови антропогенни и промишлени ландшафтни типове. Те имат неблагоприятно визуално-естетическо въздействие, заместват естествените ландшафти и се увеличават като площи с всяка следваща година;
-
Проблемите за опазване и оптимизирането на ландшафтите в района са свързани с наличието на ерозионни процеси и необходимостта от минимизиране на мътността на реките и количеството на твърдия отток. Решаването на тези проблеми трябва да има комплексен характер и ще има за цел да предпази почвената покривка от ерозия. Укрепването и залесяването на ерозираните склонове подобряват почвообрзувателния процес и спомагат за цялостно оптимизиране на природните комплекси. Мелиорацията и осушаването на заблатените части на заливната тераса на р. Струма имат за цел да спомогнат за увеличаване на поземления обработваем фонд. Напояването и изкуственото наторяване на земеделските земи в района трябва да бъдат съобразени с изискванията за опазване на почвите от ерозия, опазване на почвите от химично замърсяване и предотвратяване на миграцията на замърсителите по хранителните вериги;
-
Ерозионните процеси на почвите в планинските райони са в резултат на специфичния микроклимат, релеф, тип почви които се срещат в района, начина на земеползване и прилаганата агротехника. Силно изразени са на някои места последствията от водната ерозия, особено от ровинната ерозия в бившия Благовеградски окръг (Мелник и др.). Тези процеси са създали уникални ландшафти със силно визуално-естетическо въздействие и е достигнато ново равновесие в екосистемите, създадени са специфични екологични ниши, местообитания и хабитати и е променено биоразнообразието. За по-нататъшно ефективно използване на почвите и опазването им от замърсяване се изисква прилагането на екологосъобразни агротехнически, биологически и технически средства за ограничаване на водната ерозия и опазване на почвите и плодородието им;
-
Проблемите с опазване на ландшафтите в района и изискванията и увеличаване на техния потенциал са свързани не само с необходимостта да бъдат рекултивирани нарушените площи при кариерите и миннодобивните дейности, но и да се разшири залесителната дейност и провеждането на противоерозионни мероприятия в ерозираните и застрашените от ерозия райони. Разностранното хидроенергийно, пътно и курортно строителство следва да бъдат съобразени с опазване на визуално-естетическото въздействие и запазването на екологично равновесие в екоситемите в района;
-
Проблем с усвояването на горските ресурси и тяхното оптимизиране в района е, че те трябва да бъдат предмет на комплексни физикогеографски оценки и прогнози за опазване на равновесието на ландшафтите и увеличаване на техния природно-ресурсен и рекреативно - атракционен потенциал.
Сподели с приятели: |
